Р Е
Ш Е Н
И Е
260071/25.9.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и първи септември 2020
година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: К. Колешански
Секретар: Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 60/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба, от
пълномощник на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
срещу ***, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, и цена от 13325,14 лева – главница и 2231,86 лева лихви.
Ищецът сочи, че на
12.08.2017г., в гр. Шумен, при ПТП, предизвикано от диво животно, на лек
автомобил “Рено Каптюр”, с ДКН : ***, застрахован в ищцовото дружество, били
причинени вреди. На 29.05.2018г. ищецът заплатил на увреденият сумата от
13310,14 лева. Считайки, че се е суброгирал в правата на застрахования,
претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 13325,14 лева, в едно
със законната лихва, върху част от главницата/12247,70 лева/ от 30.03.2018г.,
до предявяване на иска /15.01.2020г./ - 2231,86 лева и от тогава, до
окончателното плащане и разноските в производството.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска
допустим и неоснователен. Твърди, че ПТП било резултат от случайно събитие, за
което, не носел отговорност.
В съдебно заседание,
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат заявеното в исковата
молба и отговора.
Така депозираната
молба е допустима, разгледана по
същество е основателна, по следните
съображения :
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, че посочения в исковата молба
участък от АМ „Хемус“/км. 343+500/ е Републикански път, управляван от ответника.
Няма спор и по фактите за съществуване на застрахователен договор за
автомобилна застраховка „каско+“ и плащането на посочените в исковата молба
суми от ищеца на трети лица, по нея. Според показанията на разпитаните свидетели,
на посочената в исковата молба дата и място е настъпило ПТП, за което причина
било диво животно – елен, което заемало цялото активно платно за движение, в
посока София – Варна. Животното било блъснато от друг автомобил, движел се в
същата посока, преди управлявания от св. Цв. К.. При движение в посоченото
платно, поради скоростта на движение /в рамките на разрешената и съобразена с
условията и вида на пътя/, той, нямайки възможност да заобиколи лежащото на
платното животно, поради висока вероятност от преобръщане, се блъснал в него. Били
увредени множество детайли на автомобила в предната му част, някои от които
установени и след първоначалния ремонт. Заключението на САТЕ, сочи че щетите на
автомобила възлизат на 12232,72 лева и са в причинна връзка с ПТП, включително
и тези, установени след ремонта и заплатени първоначално от споменатия свидетел
– 1077,44 лева. От представените документи – л. 38-40 и 51-52, е видно че за
отстраняване на вредите, ищецът е заплатил сумата от 13310,14 лева. Сторил това изпълнявайки
задълженията си по застрахователен договор, за автомобилна застраховка „каско+“,
с уговорка „официален сервиз“. С регресна покана, получена от ответника на
30.03.2018г., поискал възстановяване на част от платената сума – 12247,70 лева,
което му било отказано.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
За уважаване на предявения регресен иск, е нужно да са
налице следните предпоставки – наличие на застрахователен договор; възникване
на застрахователно събитие – покрит риск по застрахователният договор; изплащане
на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване
причинителя на вредата и размера на същата; противоправно поведение на
причинителя на вредата и причинна връзка между последното и вредите. Приетото
за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки,
правейки иска, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, установен, по
основание. Коментираните доказателства установяват, че на посочения участък от
републикански път, е имало диво животно, при сблъсък в което, застрахован в ищцовото дружество автомобил е бил увреден,
като увреждането, е в причинна връзка със състоянието на вещ, управлението на
която, е възложено на ответника. Съгласно
чл. 8, ал. 2 от Закон за пътищата, републиканските пътища са изключителна
държавна собственост. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се
управляват от ***. Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от ЗП,
Агенцията, поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на
пътищата съгл. т. 14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Освен това разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. В разпоредбата на § 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи,
че "препятствие на пътя" е нарушаване цялостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. С оглед собствеността на пътя, цитираните
изисквания следва да се осигурят от АПИ, чрез съответните длъжностни лица. Ответникът, не е изпълнил посочените си законови задължения.
Наличието на платното, на посоченото диво животно изключва обратното ответно
твърдение. То вероятно почива на неправилното схващане, че задълженията се
изчерпват с построяване/поставяне и периодични проверки за целостта на оградни
съоръжения, каквито по делото, не се установи има ли, или не и в какво
състояние са се намирали към датата на ПТП. Това, от друга страна, както и
посоката на движение на животното по самия път, преди да бъде блъснато от
преминаващо ППС, не е от особено значение, тъй като наличната ограда, не успяла
да го спре, а след като се е намирало вече там, участъка от пътя, не е бил
сигнализиран – все ответно неизпълнение на законово вменени му задължения. В
случая релевантно е, че това бездействие, е в причинна връзка с причинени
вреди.
И в тази връзка възражението му, че ПТП, е резултат от
случайно събитие е неоснователно. Вредоносен резултат при непозволено увреждане,
не може да е случайно събитие, когато е причинен от виновно поведение или вещ. Няма
нищо случайно в преминаването на диви животни през пътищата, затова и
нормативни актове предвиждат изграждането на оградни съоръжения, препятстващи
движението им и пътни знаци сигнализиращи за него, през конкретен пътен
участък. В тази връзка неоснователни са и всички ответни възражения, заявени
след преклузивния срок/едва на устните състезания/, че АПИ, не е отговорната
администрация, тъй като не е собственик на дивите животни, а св. К., можел да
заобиколи животното, но не предприел подобна маневра поради умора. По отношение
последното, заключението на СТЕ посочва, че подобен опит за заобикаляне на
животното, при скоростта на движение на автомагистрала, би довела до по тежък
инцидент.
Във връзка със също, късно заявено оспорване/не по
реда на чл. 193 ГПК/ на протокол за ПТП на л. 13 от делото, следва да се
отбележи, че Механизмът на ПТП, по делото е установен с посочените по-горе в
мотивите гласни доказателствени средства и САТЕ, поради което няма никакво
значение в сочения от ответника протокол какво е записал служителя на МВР, като
причина за ПТП, след като въобще, не е обсъждан и не е поставян въпрос за
доказателствената му сила /така и Р № 71/16.08.2017г. на ВКС по ГД №
60343/2016г., IIг.о./, а по отношение датата му може само да се спомене, че процесния
участък от АМ „Хемус“ е въведен в експлоатация много след погрешно посочената,
за съставянето му 12.08.2010г..
Поради горното искът се явява основателен за цялата
предявена сума от 13310,14 лева.
Основателен е и този за претендираните лихви, за периода
от получаване на регресна покана от ответника/30.03.2018г./, до предявяване на
иска/15.01.2020г./, за търсената сума – 2231,86 лева, която е по малка от
размера на законната лихва за периода/2235,20 лева/.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 1789,27 лева разноски в производството – 622,27 лева
държавна такса, 200 лева възнаграждение за вещо лице и 967 лева адвокатско
възнаграждение. Ответното искане за присъждане по-нисък размер разноски на
ищеца, в частта му за адвокатско възнаграждение, е неоснователно, тъй като
заявеното, е по ниско, от минималния размер предвиден в чл. 2, ал. 5 във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 1 и 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г./изм. и доп. ДВ, бр. 68 от
31.07.2020г./
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***, с адрес – ***,
да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
сумата от 15557 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, по застрахователен
договор по полица № 440217229000284/06.04.2017г. – 13310,14 лева и законна
лихва върху главницата от 12247,70 лева, за периода от 30.03.2018г. до 15.01.2020г.
– 2231,86 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 13310,14 лева,
считано от 15.01.2020г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ***, с адрес – ***,
да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
сумата от 1789,27 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: