№ 28959
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110157793 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Образувано е във връзка с разпореждане №20129760 от 25.09.2024г. по гр. д.
№40246/2019г. по описа на СРС, III ГО, 151 състав, с което е разпоредено да се докладват за
образуване на ново дело постъпили молба с вх.№25004596/15.02.2024г., уточнителна молба
25008602/29.03.2024г. и молба вх.№25020372/ 19.09.2024г., в които ищецът изрично е
направил искане за прогласяване нищожността на решение от 29.11.2021г. по гр. д.
№40246/2019г.
След образуване на настоящото гр. д. №57793/2024г. по предявен иск от Х. В. Г.
срещу Софийски районен съд, с разпореждане №153530/23.10.2024г. съдът е указал на
ищеца изрично да заяви дали предявява иск за прогласяване на нищожността на съдебно
решение от 29.11.2021г. по гр. д. №40246/2019г. по описа на СРС, III ГО, 151 състав, като в
случай, че предявява такъв да формулира надлежно петитума на исковата молба. С молба
вх. №357112/07.11.2024г. ищецът е заявил, че молбата, във връзка с която е образувано
производството, е отправена до ВКС, а не до СРС, като е потвърдил, че оспорва посочения
съдебен акт като нищожен поради нарушаване на формалните изисквания на чл. 254 ГПК,
както и поради постановяване на акта от незаконен съдебен състав.
В депозирания отговор на искова молба ответникът Софийски районен съд е оспорил
допустимостта на иска, като е изложил доводи за това, че процесуално легитимирани страни
по иска с правно основание чл. 270 ал. 2 ГПК са страните по решението чиято нищожност се
претендира да бъде прогласена, а не съдът, постановил акта. Доколкото Софийски районен
съд не е страна по соченото като нищожно решение искът е предявен срещу страна без
надлежна процесуална легитимация, поради което е недопустим. При условията на
евентуалност оспорва исковата претенция като неоснователна.
С протоколно определение от 18.06.2025г. настоящият съдебен състав не е дал ход на
делото поради констатирани нередовности в исковата молба, като е указал на ищеца в
двуседмичен срок да посочи конкретен ответник, да обоснове процесуалната легитимация на
ответника чрез конкретни твърдения, както и да посочи адрес за призоваване на ответника.
С уточнителна молба вх.№230236/01.07.2025г. в изпълнение на дадените указания
ищецът е заявил, че искането във връзка с което е образувано производството, не е надлежно
оформена искова молба срещу „Топлофикация София“ ЕАД и съдържа аргументи за
допуснати тежки процесуални нарушения в заповедното производство от председателя на
151 състав при СРС.
След като се запозна със съдържанието на заявените искания от всяка от страните,
както и с изразените становища по допустимостта на иска, съдът намира следното:
Искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК цели отпадане на силата на присъдено нещо, с която
влязлото в сила решение обвързва страните по делото и лицата по чл. 298, ал. 3 ГПК.
Съгласно утвърдената съдебна практика /Определение №58/16.02.2022г. по ч.гр.д.
№400/2022г. на ВКС, IV ГО, Определение №3768/29.07.2024г. по ч. гр. д. №2489/2024г. на
1
ВКС III ГО/ надлежно процесуално легитимирани страни по иска с правно основание чл.
270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на влязло в сила съдебно решение са страните
по това решение и техните универсални и частни правоприемници, а не съдът, който е
постановил акта. Предвид направеното уточнение от ищеца с молба от вх.
№230236/01.07.2025г., че искането за прогласяване нищожността на посоченото съдебно
решение не е насочено срещу „Топлофикация София“ ЕАД, отправената претенция с правно
основание чл. 270, ал. 2 ГПК се явява недопустима поради липса на абсолютна процесуална
предпоставка за упражняването правото на иск, а именно наличие на надлежна пасивна
процесуална легитимация за ответна страна по спора. Ответникът Софийски районен съд не
е надлежно процесуално легитимиран по така предявения иск с правно основание чл. 270,
ал. 2 ГПК, предвид това че няма качеството на страна по развилото се гражданско
производство, чийто краен акт, влязъл в законна сила, се оспорва като нищожен, съответно
не би могъл да бъде обвързан от правните последиците на решението, постановено в
настоящото производство.
Въз основа на така изложените мотиви на основание чл. 130 ГПК производството
следва да бъде прекратено поради липса на пасивна процесуална легитимация за ответника
Софийски районен съд по предявения иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото, освен когато е поради постигнато между страните споразумение. Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сторените съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Така мотивиран, на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№25004596/15.02.2024г. от Х. В. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ****, срещу Софийски районен съд, с адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“
№ 54, представляван от А* В* А*, по която е образувано гр.д. №57793/2024г. по описа на
СРС, I ГО, 36 състав, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Х. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ****** да заплати в полза
на Софийски районен съд, с адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 54, представляван от А*
В* А*, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2