Решение по дело №524/2020 на Районен съд - Пазарджик

 РЕШЕНИЕ

 

№  

 

13.04.2021 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №524 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. А.П., ЕГН **********, съд.адрес: ***-адв.В.С. против Наказателно постановление №19-0340-002128 от 20.01.2020 г. на Началника на РУ С., с което на същия за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена в размер на ГЛОБА от 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.  

Ответникът по жалбата РУ С.не изпраща представител.Депозира писмено становище,в което поддържа че НП като  правилно и заканосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 08.11.2019 г. в 00,03 часа в с.М.в посока за гр.Б.управлява лек автомобил „Ф.П.”  с ..., собственост на С.Т.П. от с.Динката, който не е регистриран по надлежния ред-автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 27.06.2019 г., тъй като е закупен с договор за покупко-продажба и не е прехвърлено в определения законов срок.

Въз основа на същите фактически обстоятелства е била преписка в Районна прокуратура Пазарджик за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 16.01.2020 г. на Районна прокуратура Пазарджик постановен отказ да се образува досъдебно производство. Прието е че деянието е несъставомерно  от субективна страна, като материалите са изпратени на административен орган за преценка на случая и евентулано ангажиране на отговорност за административно нарушение.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля Н.С.-актосъставител и писмените доказателства представени по делото.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесният и описан по-горе лек автомобил. Не се спори и, че  регистрацията на автомобила е прекратена на 27.06.2019 г.  по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП във връзка с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Установи се от представените по делото доказателства, че с договор от 15.03.2018 г., въпросният автомобил е закупен от жалбоподателя. В договора за покупко-продажба на МПС, като купувач фигурира А.А. Б., който всъщност е жалбоподателя, който видно от представеното от Община Пазарджик писмо е променил името си от А.А. Б. на Б. А.П.. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на същата дата, за което по електронен път били подаден данни към системата на Сектор "Пътна полиция". Купувачът имал задължение в едномесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, т.е. до 15.04.2018 година, да регистрира превозното средство на свое име, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.  Той обаче не сторил това до изтичане на двумесечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради което се твърди, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 27.06.2019 г.

Жалбоподателят обаче не е знаел това и управлявал автомобила на 08.11.2019 г., когато били спрян от служители на РУ С., които констатирали, че автомобилът е с прекратена регистрация.

 При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателят не запълва от обективна и субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

 На първо място следва да се отбележи, че за настоящия съдебен състав е спорен правният характер на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Разпоредбата е кодифицирана в Глава ІІІ – Пътни превозни средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и други. В същото време, по своя характер и наименование прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство представлява принудителна административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП – Принудителни административни мерки. Именно там, съгласно чл.171, т.2а за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред които обаче не фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в ЗДвП, нито в горецитираната наредба, от кой орган се извършва това служебно прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10, ал.2 от Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е предвиден ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на изложеното съдът счита, че нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, послужила като основа за започването на настоящето АНП, е противоконституционна, тъй като предвижда възможност да сериозно ограничаване на правото на собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това право.

Освен това съдът намира, че вмененото нарушение е несъставомерно и недоказано от обективна и субективна страна.

По делото е  представено писмо от с-р „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, от което е видно, че собственикът на автомобила, в случая предстоящ, какъвто е жалбоподателят, не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Дори от същото се установи, че няма служебно прекратяване на регистрацията, а със ЗППАМ №19-1204-000906/03.06.2019 г. е наложена принудителна административна мярка „спиране от движение“ по чл.171, т.2, б.“в“ от ЗДвП, т.е. на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й.

Следователно, поради липса на съответна служебна дерегистрация на автомобила от обективна страна не е осъществен състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като фактическите обстоятелства описани в НП не се потвърждават от събраните по делото доказателства.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието.

В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил.

Всичко това сочи, че обжалваното НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №19-0340-002128 от 20.01.2020 г. на Началника на РУ С., с което на Б. А.П., ЕГН **********, съд.адрес: ***-адв.В.С. за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена в размер на ГЛОБА от 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                            

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: