№ 30
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000933 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260848/27.05.2021год-, постановено по т.д.№ 1414/2019год. по описа на СГС
ЗД „ Евроинс“ АД е осъдено на основание чл.405, ал.1 от ЗК да заплати на „Аутотехника „
ООД сумата от 20 096.93лева ,представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на
04.10.2018год. застрахователно събитие –пожар по време на движение на л.а. „БМВ Х5“ с
ДК № *** , което съставлява покрит риск по договор за имуществено застраховане,сключен
със застрахователна полица № 00500100251270/17.05.2018од.,ведно със законната лихва от
19.07.2019год.до погасяването.
Със същото решение „ ЗД Евроинс“ АД е осъдено да заплати на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на „ Аутотехника“ ООД разноски в размер на 2 619.87лева , както и е осъдено „
Аутехника „ ООД да заплати на ЗК „ Евроинс“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски
в размер на 381.72лева.
Решението е постановено при участие на „ М Кар“ ООД, „ Ауто Бавария“ ООД и „ Домейн
Менада „ ООД като помагачи по делото.
Така постановеното решение е обжалвано от ЗД „ Евроинс“ АД гр.София като неправилно –
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Твърди се
,че неправилно първоинстанционният съд бил приел ,че е настъпил покрит застрахователен
риск в срока на действие на застрахователния договор ,както и че направените
правоизключващи отговорността на застрахователя възражения не били обсъдени в пълнота.
1
Поддържа се становище ,че застраховката не покрива вреди произтичащи от дефект на
детайл на застрахованото МПС и се сочи като неправилен направения от
първоинстанционния съд извод за противното. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „ Аутотехника“ ООД гр.София
,с който се оспорва жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение
като постановено при спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и
обосновано. Счита се, че предвид събраните по делото доказателства ,в частност
констатациите на съдебно-техническата експертиза относно причините за настъпилия
пожар , изслушана по делото, правилно и обосновано първоинстанционният съд бил
достигнал до извод за липса на изключен от застрахователното покритие риск. Поддържа се
,че съдът законосъобразно бил изследвал основанията за изключване и намаляване на
отговорността на застрахователя съобразявайки се с императивния и ограничен характер на
нормите на чл. 408 от КЗ и чл. 395 от КЗ.
Писмен отговор на въззивната жалба е подаден от третите лица – „ М КАР“ ООД и „ Домейн
Менада“ ЕООД , в който се излагат и поддържат аналогични на изложените от въззиваемата
страна доводи за потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен и обоснован и се
прави искане за потвърждаването му.
Писмен отговор не е подаден от „Ауто-Бавария“ ООД, конституиран като трето лице –
помагач по делото на страна на „ Аутотехника“ ООД гр. София.
Пред СГС са предявени искове от „ Аутотехника „ ООД гр. София против „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД гр. София за заплащане на сумата от 29 358.82лева с вкл. ДДС,
представляваща останалата незаплатена от застрахователя сума на действително причинени
щети по отношение на застрахован автомобил –БМВ , модел Х5,модификация 2.5,година на
производство-2015 с ДК № ***, ведно със законната лихва , считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът е твърдял, че на 17.05.2018год. между него и ответното дружество бил сключен
застрахователен договор за застраховка КАСКО № 00500100251270 за МПС–БМВ ,модел
Х5,модификация 2.5,година на производство-2015 с ДК № *** със срок от 00:00ч. на
18.06.2018год. до 24 часа на 17.06.2019год. , съгласно който застрахователят –ответник се
задължавал да обезщети застрахования при условията на клауза А-пълно каско съгласно
Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ всички материални вреди по отношение на
застрахованото имущество при договорен максимален лимит на отговорността от
48 139.99лева .Твърдял е също така ,че при действието на застрахователния договор –на
04.10.2018год. и в следствие на възникнал по време на движение пожар на упоменатия лек
автомобил били причинени щети, изразяващи се в цялостно изгаряне на ходовата част на
автомобила , възлизащи на сумата от 33 563.22лева с ДДС. Посочено е също така ,че лекият
автомобил е бил преместен от мястото на пожара в оторизиран сервиз на БМВ , а именно- „
М Кар“ ООД ,където били констатирани нанесените от пожара щети, както и били
2
остойностени разходите за тяхното отстраняване , възлизащи на цитираната по-горе сума.
Сочено е, че на 08.10.2018год. застрахователят и бил уведомен за инцидента ,че била
заведена щета № ТЕМПО **********,че били извършени огледи и че въпреки заявеното с
покана вх.№ 003-749/06.06.2018год. искане за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на действително причинени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие щети е било заплатено такова от застрахователя в размер на 4 204.40лева , а
заплащането на разликата –отказана. Според ищеца така изплатеният размер на
застрахователно обезщетение не е достатъчен да го обезщети за действително причинени
вреди на автомобила му, а отказът за заплащане на разликата от застрахователя-
неоснователен , поради което е претендирал присъждането на тази разлика по съдебен ред.
Ответното застрахователно дружество е оспорило наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ищеца, твърдейки че пожарът се дължи на дефект на детайл на
автомобила и при условията на евентуалност-в резултат на неспазване на предписанията за
експлоатация на автомобила. В този смисъл е налице позоваване на чл.6,ал.1 ,т.20 от
Общите условия .Твърдяно е също така ,че пожарът се дължи на неправилно извършвани
ремонтни дейности и конструктивни изменения на автомобила ,които също съставлявали
изключен от покритието застрахователен рисксъгласночл.6, ал.1 ,т.21 от Общите услови.
Въведени са доводи че автомобилът не бил преминал годишен технически преглед , което
също съставлявало основание да се откаже обезщетение за претърпените вреди. Искът е
оспорен и по размер с твърдения ,че стойността на щетите следва да се определи с
прилагане на коефициент на овехтяване , като при установяване че стойността на щетите
надхвърля 70% е направено възражение за наличие на тотална щета по смисъла на чл. 390 от
КЗ. В тази връзка е направено възражение за недължимост на лихвите ,които са оспорени и
по размер.
В допълнителна искова молба са оспорени възраженията на застрахователя за липса на
валидно застрахователно правоотношение ,предвид наличието на валидно сключен между
тях застрахователен договор, възникнало по време на действието на този договор
застрахователно събитие , надлежно уведомяване на застрахователя и изправност на
застрахования като страна по застрахователния договор .Оспорени са сочените от
ответника-застраховател като вероятни причини за възникване на пожара ,заявявайки че
автомобилът бил изцяло и напълно обслужван от оторизиран сервиз на марка „ БМВ“ –„ М
кар“ ООД и че от извършените прегледи е видно, че същият е бил в отговарящо на
изискванията техническо състояние. Изложени са факти ,установяващи че непосредствено
след закупуването процесния автомобил е бил отдаден под наем на „Домейн Менада“ООД
,чийто служител го е ползвал и управлявал в момента на възникване на пожара , независимо
от което автомобилът е бил редовно и обслужван и в съответстваща на техническите
изисквания изправност. Дори и да се приемело противното се поддържа ,че то не е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпване на процесното застрахователно събитие
,респ. възникване на пожара. Заключава се ,че липсват основанията на чл.408 от КЗ
застрахователят да откаже заплащане на застрахователното обезщетение, като се поддържа
3
дължимост на претендираната законна лихва .
С допълнителната искова молба и на основание чл. 219, ал.1 от ГПК е направено искане за
конституиране на „ М-кар „ ООД, „ Ауто Бавария“ ООД и „Домейн Менада“ ЕООД като
трети лица –помагачи .
С допълнителен отговор „ ЗД Евроинс“ АД е уточнено, че твърдението е за дефектирал
филтър за твърди частици като причина за възникване на пожара.
С Определение от 16.01.2021год. „ М Кар“ООД, „Ауто Бавария „ ООД и „Домейн Менада „
ООД са конституирани като трети лица помагачи на страната на ищеца.
Третото лице помагач „ Домейн Менада „ ООД е изразило становище процесният
автомобил е надлежно ползван по създаденото с „Аутотехника „ ООД наемно
правоотношение- Управляван бил от Ц. Д. ,служител на дружеството-наемател ,който го е
управлявал и поддържал с необходимата и дължаща се грижа. По автомобила не били
извършвани нерегламентирани конструктивни промени, бил обслужван в оторизираните
сервизи и били следени показанията на бордовия компютър . Изложени са твърдения, че
непосредствено преди инцидента, автомобилът е бил обслужен обстойно и цялостно и че
неговият водач е действал адекватно и е положил необходимата грижа за ограничаване на
щетите по автомобила.
По така предявените искове е постановено решение от Софийски градски съд , с което в
полза на „ Аутотехника „ ООД е присъдено застрахователно обезщетение за настъпилото на
04.10.2018год. застрахователно събитие в размер на 20 096.93 лева , ведно със законната
лихва , считано от датата на предявяване на иска- 19.07.2019год. до окончателното
изплащане на сумата. За да се уважи иска по чл.405 от ЗК е прието, че между страните
валидно е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на влязъл в сила
застрахователен договор за имуществено застраховане ,че в срока на застрахователното
покритие по процесния застрахователен договор е настъпило застрахователно събитие-
пожар на МПС по време на движение , което се явява покрит по застраховката риск. Прието
е също така , че не са налице основания на чл.408 от ЗК , поради което дължи заплащане на
застрахователно обезщетение , съответстваща на средната пазарна цена на ремонта със
включен ДДС , което и след приспадане на доброволно заплатената сума от 4 204.40лева
остава дължима в размер на 20 096.93 лева с ДДС.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в
настоящият си състав, намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо тъй като е постановено по процесуално допустими искове с правно основание чл.
405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Въпреки констатираната липса на отхвърлителен диспозитив
за част от сумата, предмет на исковата претенция / 9 261.89 лева/ ,съдът намира , че не
съществува процесуална пречка за осъществяване на въззивен контрол относно
законосъобразността му спрямо частта, срещу която е която е въззивна жалба. Относно
законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките на
наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна
4
страна:
От фактическа страна:
От представените по делото Договор за покупко-продажба от 12.06.2015год. и свидетелство
за регистрация се установява ,че въззиваемото дружество „ Аутотехника“ ООД е закупило и
е било собственик през 2018год. на лек автомобил БМВ Х5 , КS21 с ДК ***.
Процесният автомобил е бил застрахован при жалбоподателя по застрахователна полица
"Каско на МПС № 00500100251270/ /17.05.2018 г., при застрахователна сума от 48 139.99
лева за периода 00:00ч на 18.06.2018год. до 24:00ч на 17.06.2019год. срещу застрахователна
премия в размер на 1 829.32лева, платима на 12 месечни вноски от по 155.49лева на
следните падежни дати, а именно : 17.06.2018год., 18.07.2018год.,
18.08.2018год.,18.09.2018год.,18.10.2018год.,18.11.2019год,18.12.2018год.,18.01.2019год.,18.02.2019год.,18.03.2019год,.18.04.2019год.
и 18.05.2019год.По делото са налице писмени документи , установяващи заплащане на
всички вноски по полицата, като това обстоятелство не е и спорно между страните. Като
безспорно е прието и обстоятелството ,че процесният застрахователен договор е подписан
от страните по делото.
От представеното заверено ксерокопие от протокол за ПТП № АВ
190006/04.10.2018год.се установява, че на 04.10.2018год. в гр. Пловдив е възникнал
инцидент с лек автомобил БМВ Х5 с ДК ***, управляван от Ц. Д., при който е изгоряла
цялата ходова част на автомобила. В протокола е отразено, че щетата на автомобила е
настъпила в резултат на самозапалването му по време на движение.
Пред първоинстанционния съд е разпитан като свидетел водача на повредения
автомобил- Ц. Д. . Свидетелят разяснява ,че е управлявал процесния автомобил като
служител на „ Домейн Менада „ ООД, и по силата на договор за лизинг, сключен между „
Аутотехника “ ООД като лизингодател „и „Домейн Менада“ ООД като лизингополучател.
Разяснява също така ,че на 04.10.2018год. движейки се по магистрала в посока от гр. Стара
Загора към гр. Пловдив получил съобщение от компютъра на автомобила за проблем в
системата на задвижване с указания да намали скоростта и потърси сервиз .По тази причина
, намалил скоростта от 100-130 км.ч. на 60 км и след отбивката за гр. Пловдив отбил
принудително възприемайки сигнализация за проблем от останали участници в движението
и наличието на дим ,излизащ от под автомобила. При слизането и огледа на автомобила
констатирал и наличието на пламъци, които не успял да угаси , поради което сигнализирал
на тел.112, а и непосредствено след това и на лизингодателя- „ Аутотехника“ ООД . Според
свидетеля автомобилът бил ползван продължение на 5-6 месеца преди инцидента , бил е
обслужван при необходимост и единственият възникнал проблем бил във връзка с турбото
на автомобила ,по която причина губел мощност . В тази връзка бил извършен ремонт и
проблемът бил отстранен. Такива уверения били получени от оторизирания сервиз,
извършил ремонта - “ М кар“ ООД ,като негов служител бил уточнил, че сменената част
била с втора употреба, а не нова. От момента на смяната до инцидента според свидетеля
5
били изминали две седмици, като същият не може да посочи дали и какви индикации са се
появили за този проблем върху бордовия компютър на таблото на автомобила.
По делото са налице писмени доказателства за извършено на 01.08.2018год. и на
25.09.2018ГОД. сервизно обслужване на процесния автомобил в „ М Кар“ ООД. В тях и
издадените за това фактури е отразена извършена смяна на малък турбо-компресор,
въздушен филтър и масло, както и смяна микрофилтър рециркулация.
Налични са и писмени доказателства за осъществявано преди 2018год. сервизно
обслужване на процесния автомобил , но от друг оторизиран сервиз - „ Ауто Бавария“ ООД.
Касае се за извършено сервизно обслужване през 2015 и 2016год., за което са представени
сервизни поръчки от 09.06.2015год., 06.11.2015год.,04.05.2016год. и 08.092016год.
Застрахователят е бил уведомен за станалия инцидент и това обстоятелство се
установява от приложените по делото документи , а и е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване по делото. Не е спорно и че от заявената за заплащане пред застрахователя
претенция в общ размер на 33 563.22 лева с ДДС на застрахования е заплатена единствено
сумата от 4 204.40 лева с ДДС. По делото са налични и писмени доказателства за
извършеното плащане.
От заключението по допуснатата съдебно пожаротехническа експертиза се установява ,
че огнището на пожара е отдолу на процесния автомобил в зоната около границата на
двигателния отсек и купето като най-вероятната причина за това е работата на някой от
агрегатите , намиращи се в огнището на пожара.
В изготвената комплексна пожаротехническа експертиза се дава предположение , че
пожарът е възникнал в долната дясна задна част на двигателя , където са обезшумителните
кори на купето на автомобила в близост до ДПФ филтъра. Дадено е разяснение относно
предназначението и действието на филтъра и оттук – за възможността за появата на открит
огън от него , който да причини пожара в долната задна част на двигателя. Посочено е
попадането на частични от горими материали по корпуса/ламарината/ на филтъра , който е
нагрят при работа до висока температура като най-вероятна причина за възникване на
пожара като не е изключена и вероятността горимите частици да са от обезшумителните
кори на купето на автомобила. В с.з. на 11.12.2020год. е разяснено от вещите лица , че
пожарът става във връзка с това ,че изгорелите газове не се изхвърлят , а се събират във
филтъра и водят до получаване на запушване. Посочено е също така ,че филтърът се
почиства в движение ,но при дефект в компютъра, в резултат на което не се задава
почистване филтъра, се получава задръстване и като следствие от това - прегряване и
възпламеняване. Добавено е ,че при дефектирал датчик за температура , намиращ се на
филтъра няма да се подаде сигнал до компютъра за проблем в почистването на филтъра
,поради което и водачът на автомобила няма да разбере са такъм проблем. За него можело да
се разбере при констатиране на загуба на мощността на двигателя, което обаче било трудно
постижимо. Разяснено е ,че е налице светлинен индикатор за запушване над 50 % на
филтъра ,както и че при светване на лампичката се задейства отпушването като започва
самопочистване. Ако имало проблем със самопочистването, светлинният индикатор оставал
6
да свети, което предупреждавало за проблем със самопочистването.
От изготвената допълнителна коплексна съдебнопожаротехническа експертиза се
установява, че в електронните системи на процесния автомобила не се съхраняват данни за
извършена сигнализация –звукова, светлинна тестова за нивото на запушване на ДПФ
филтъра за твърди частици.
По делото е изготвена и съдебно-автотехническа експертиза , от която са посочени вида и
обема на щетите върху процесния автомобил , реализирани вследствие на възникналия
пожар. Според вещото лице , изготвило експертизата , средната пазарна цена на
материалите и труда , необходими за отстраняване на повредите на автомобила
04.10.2018год. при ремонт с нови части възлиза на сумата от 24 301.33 лева с ДДС , а при
ремонт с нови части и отчитане на амортизация – 18 080лева с ДДС . Средната пазарна
стойност на автомобила към същата дата е определило на 68 100лева, като е посочило че
стойността на ремонта е 35.68% от стойността на автомобила, респ. не надвишава 70 % от
него , при което е налице тотална щета. В заключението е посочено, че във фактурите
/налични по делото във връзка със сервизно обслужване на автомобила от „ М Кар“ ООД/
няма данни за извършване на конструктивни изменения и модификации на процесния
автомобил и се установява, че при периодично сервизно обслужване на автомобила може да
се провери изпускателната система. Уточнено е обаче ,че при преминаването на ГТП се
измерва количеството на твърдите частици в отработените газове ,но не подлежи на
проверка изпускателната система на автомобила. Посочено е също така ,че от посочените
фактури за ремонти на процесния автомобил няма данни за подяна на ЕГР системата .
От правна страна :
На основание чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността на иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит
застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в
правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е
изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В настоящия случай , от събраните по делото доказателства се установява ,че между
страните е сключен договор за имуществена застраховка Каско , обективиран в
застрахователна полица от № 0050010025127 о 17.05.2018год. , отнасяща се за лек
автомобил БМВ Х5 с ДК *** с период на действие 00:00ч на 18.06.2018год. до 24:00ч на
17.06.2019год. Установява се също така , че в периода на действие на застраховката
застрахованият автомобил е реализирал пътнотранспортно произшествие , изразяващо се в
запалването му по време на движение. От изготвените по делото експертизи става ясна
7
причината за възпламеняване на застрахования автомобил, а именно дефект/неизправност/
на ДПФ филтъра , която не се дължи на поведение на застрахования ,респ. на водача, на
когото е било предоставено управлението на автомобила.
Спорът пред първоинстанционния съд е бил концентриран върху заявеното и поддържаното
и в настоящото въззивно производство от ответника-застраховател възражение за
недължимост на застрахователно обезщетение по сключения застрахователен договор
поради липса на покрит риск съгласно чл.6, ал.1 ,т.20 от Общите условия на застрахователя.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно възприетото от съда във връзка с
въведените доводи за недължимост на застрахователно обезщетение поради наличие на
изключен риск , основани на чл. 6, ал.1 ,т.19 и т.21 от Общите условия на застрахователя,
нито във връзка с размера и начина на формиране на присъденото застрахователно
обезщетение, поради което произнасянето на въззивната инстанция се фокусира върху
направеното във въззивната жалба оплакване за неправилност и незаконосъобразност на
извода на първоинстанционния съд за неналичие на изключен риск и то като направен през
призмата на чл.408 от КЗ.
Оплакването е основателно.
Срещу твърдението на ищеца за наличие на задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение по сключения между тях застрахователен договор ответникът –жалбоподател в
настоящото производство е противопоставил /като основно/ възражение за неговата
недължимост поради наличие на изключен риск . Възражението е основано на клаузата на
чл.6, ал.1, т.20 от Общите условия на застрахователя , приложими в отношенията между
страните и предвиждаща изключение от застрахователното покритие за вреди , произлезли
от дефект на агрегат , възел или детайл на застрахованото МПС или от други подобни
естествени или експлоатационни причини. Позоваването на цитираната клауза е
аргументирано с установената по делото причина за възникналия пожар по време на
движение на застрахования автомобил , а именно дефект във филтъра за твърди частици .
В чл.6, ал.1 ,т.20 от ОУ страните изрично са уговорили ,че застрахователната полица не
покрива вреди произлезли от дефект на агрегат на застрахования автомобил като по този
начин и в съответствие с изискването на чл.345, ал.5,т.1 от КЗ ясно и недвусмислено са
очертали хипотеза с горното съдържание, при която няма да е налице настъпило
застрахователно събитие , респ.няма да се дължи застрахователно обезщетение при
настъпването му. Предвид на това и с оглед установената по-категоричен начин по делото
причина за възникване на пожара в застрахования автомобил , а именно дефект на детайл на
застрахованото МПС , следва да се приеме , че по взаимна договореност страните са
изключили от обхвата на застрахователното покритие произтеклите от процесното събитие
вреди и не е налице твърдяното договорно основание за заплащане на застрахователното
обезщетение за настъпването му , което прави неоснователен предявения иск по чл.405, ал.1
от КЗ .
Следва да се има предвид че при оспорване на иска ответникът не се позовава на наличие на
основания за отказ от заплащане на претендираното обезщетението, визирани в чл. 408 от
8
КЗ .Въпреки това първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството по чл.6, ал.1 ,т.20
от ОУ, в случая дефект на детайл на застрахованото МПС, може да доведе до изключване на
отговорността на застрахователя само ако са настъпили при условията на чл.408 от КЗ – ако
са в причинна връзка с настъпилото събитие и ако се дължат на действия на застрахования
/на лице , на което той е предоставил управлението на автомобила.
Подобен подход на разглеждане на възражението за изключен риск в конкретния случай не
се споделя от настоящия въззивен състав , тъй като счита , че то се различава от
възражението за недължимост поради наличие на основанията на чл.408 от КЗ за
изключване на отговорността на застрахователя. Цитираната разпоредба регламентира
хипотезите, при които застрахователят може да откаже да изплати обезщетението, а именно:
1/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; 2/ при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; 3/. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4/. в други случаи, предвидени в закон. Анализът на
разпоредбата води на извод, че отказът за плащане е предпоставен от реализиран покрит
риск и от неизпълнение от страна на застрахования на произтичащи за него от договора
или закона задължения, което в тази хипотеза съставлява своеобразна санкция за
неизпълнението. Такава хипотеза е различна от хипотезата на изключен риск, при която
изначално не се дължи застрахователно обезщетението , тъй като събитието, макар и
настъпило , не е покрито по риска на дадената полица. Съобразявайки изложеното
настоящият съдебен състав счита , че възражение за изключен риск може да се разглежда
като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, попадащо в приложното
поле на чл.408 от ЗК единствено в случай на позоваване на неизпълнение на задължения на
застрахования , за каквито случаи се отнася и цитираната в писмения отговор на въззивната
жалба съдебна практика. Настоящият случай не е такъв, поради което позоваването на тази
практика е несъстоятелно.
Като е направил извод за обратното първоинстанционният съд е постановил решение, което
е в противоречие с материалния закон и е необосновано. С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде
отменено както по отношение на главния иска, така и по отношение на обусловения от
него акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД и като последица от това- и в частта за присъдените в
полза на ищеца в първоинстанционното производство разноски .
С оглед изхода на делото и съобразно представените списък по чл.80 от ГПК въззиваемото
дружество следва да заплати на жалбоподателя направените пред двете съдебни инстанции
разноски, които възлизат на сумата от 1911.94 лева.
Водим от горното, Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260848/27.05.2021год., постановено по т.д. № 1414/ 2019год. по
описа на Софийски градски съд , с което „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Искър“, бул.“ Христофор
Колумб“ № 43 е осъден да заплати на „Аутотехника „ ООД с ЕИК ********* със седалище адрес
на управление: гр. София, район „ Лозенец“, бел.“ Никола Й.Вапцаров“ № 53, ет.2 по иск с правно
основание чл. 405, ал.1 от КЗ сумата от 20 096.93 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпило на 04.10.2018год. застрахователно събитие-пожар по време на движение
на л.а. „ БМВ Х5“ с ДК № *** , което съставлява покрит риск по Договор за имуществено
застраховане , сключен със застрахователна полица № 00500100251270/17.05.2018год., ведно със
законната лихва , считано от 19.07.2019 год. до погасяването й и 2 619.87 лева разноски като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ Аутотехника „ ООД с ЕИК ********* със седалище адрес
на управление: гр.София, район „ Лозенец“, бел.“ Никола Й.Вапцаров“ № 53, ет.2 против „
Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „ Искър“, бул.“ Христофор Колумб“ № 43 иск ,основан на чл. 405, ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата от 20 096.93 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило
на 04.10.2018год. застрахователно събитие-пожар по време на движение на л.а. „ БМВ Х5“ с ДК №
*** като покрит риск по Договор за имуществено застраховане , сключен със застрахователна
полица № 00500100251270/17.05.2018год., ведно със законната лихва , считано от 19.07.2019год.
до погасяването като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ Аутотехника“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „ Лозенец“, бул.“ Никола Й.Вапцаров“ № 53, ет.2 да заплати на „ Застрахователно
дружество Евроинс“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „
Искър“, бул.“ Христофор Колумб“ № 43 сумата от 1911.94 лева разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е постановено при участието на „М Кар „ ООД , „ Ауто Бавария“ ООД и
„Домейн Менада „ ООД като трети лица –помагачи на „ Аутотехника „ ООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10