Р Е Ш Е Н И Е
№:833
23.06.2022 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На двадесет и трети май, две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно дело № 645 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във
вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на К.П.П., ЕГН ********** срещу Заповед № 22-0769-000340/22.03.2022
г. на началник група към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ - Бургас, с
която на основание чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП
му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не по-вече от 18 месеца.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Оспорва
се извършването на вмененото административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Прави се
искане съдът да отмени оспореният административен акт.
В
съдебното заседание по делото поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Ответникът,
редовно призован за с. з., не се явява, не се представлява, не изразява
становище по жалбата.
СГП не
изпраща представител.
Административен
съд - Бургас, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
оспорената Заповед № 22-0769-000340/22.03.2022 г. издадена от началник група
към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ - Бургас на жалбоподателя е наложена
ПАМ, за това че 21.03.2022 г. около 16:10 часа, в гр. Бургас, на улица „Булаир“
до дом № 27 с посока на движение ул. Константин Фотинов, К.П.П. е управлявал
собствения му л. а. Мерцедес ГЛ 350 с рег. № ********, като е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Нарушението е било квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП.
За
така описаното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН серия АД бл. № 145163/21.03.2022
г..
На 22.03.2022
г. административният орган издал оспорената заповед за налагане на ПАМ,
приемайки, че К.П.П. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП,
като е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта е връчена лично на
жалбоподателя на 28.03.2022 г.
Жалбата
срещу горецитираната заповед е подадена до Административен съд - Бургас на 06.04.2022
г., т. е. същата е депозирана в срок от лице с правна легитимация.
По
искане на жалбоподателя са допуснати гласни доказателства чрез свидетелски показания
на един свидетел в режим на призоваване - св. С.Т.Д., които се приемат от съда
за достоверни, но същите не опровергават описаната в АУАН фактическа
обстановка.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от
закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването
му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА
на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията посочени
от оспорващия.
Съдът
намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в
изискваната от закона форма.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност. Със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 г. на директора на ОДМВР -
Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР да издават заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП /л. 26 от делото/, на началниците на групи в сектор
„Пътна полиция“ - Бургас изрично са възложени правомощия по издаване на
заповеди от вида на процесната. Предвид изложеното следва обоснования извод, че
процесният акт за налагане на ПАМ, е издаден от компетентен орган, съобразно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
В обжалваната заповед изрично е посочено, че
същата се основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на акта
за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички
реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се
приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.
Настоящият
състав не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Не е налице
нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Административният
орган е осигурил възможност на страните за участие в производството, като е
издал оспорения административен акт след като е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая.
Оспорената заповед е
издадена при правилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 171, ал.
1, т. "б" от ЗДвП, в относимите й части,
предвижда, че ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но
за не повече от 18 месеца, се прилага и спрямо водач, който откаже да бъде
проверен с техническо средство, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. В случая отказът на жалбоподателя да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средства с Дръг тест 5000, е установен по безспорен начин – в АУАН, който се
ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, както и в талона за изследване.
Фактическото
основание за издаването на заповед по реда на чл. 171, т. 1,
б. "б", предл. 2-ро ЗДвП е отказът да бъде
извършена проверка на водача с техническо средство или да даде биологични проби
за извършване на медицинско изследване. Разпоредбата не изисква кумулативното
наличие на двете хипотези/отказ за проверка с техническо средство и отказ да се
даде биологична проба за медицинско изследване/, поради което осъществяването
на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност
за прилагане на ПАМ. В настоящия казус е установен по безспорен начин основният
релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Конкретните факти,
субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, б.
"б" ЗДвП
са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите на
административния орган не са оборени по надлежния ред от страна на
жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдяната от него липса на
материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание.
В конкретния случай
изводите на съда не могат да бъдат променени и от показанията на разпитания по
делото свидетел. Действително е възможно полицейските органи, които са
извършили проверката на жалбоподателя, да са го уведомили, че ако е взимал
лекарства теста може да излезе положителен, но това обстоятелство не променя факта,
че П. е отказал да извърши проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средства с Дръг тест 5000. Видно от съдържанието на
съставения АУАН и издаденият талон за изследване, в същите е обективиран отказ.
Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК свидетелски
показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за опровергаване
съдържанието на официален документ. В случая, както беше споменато по-горе в
изложението, съставеният АУАН представлява официален документ и съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила, която не може
да бъде оборена със свидетелски показания.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Анализът на
разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че
мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и
целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и
едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към
прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по
смисъла на специалния закон – в случая чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.П., ЕГН **********
срещу Заповед № 22-0769-000340/22.03.2022 г., началник група към ОДМВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция“ - Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП
му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не по-вече от 18 месеца,
като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгл. чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: