№ 4795
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110147032 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение
по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 12812/10.05.2023
г., от ************, представлявано от ******* - Изпълнителен директор и
**********- председател на УС срещу Л. В. *********** с ЕГН:**********,
е адрес: **************, ан.ЗЗ, с която е предявен установителен иск, с
правна квалификация, чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл.
149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца 336.00 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019 г. до 09.20199 г.,
ведно със законната лихва от 16.12.2022 г. (дата на подаване на заявлението)
до изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед № 1576 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д.
№ 68581 по описа на СРС за 2022 година, за абонатен номер ******, ID номер
******, инсталация № **********, за топлоснабден имот ************
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съсобственик
на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: ************ за
процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да
заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна
енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия
1
на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а
ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени
от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за
дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: ************", IBAN: ********** BIC: SOMBBGSF.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК не подава отговор. С писмено молба
с вх. № 41920/08.02.2024 г., с която изцяло признава иска по основание и
размер.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на настоящото производство
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 68581/2022 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 1576/13.01.2023 г. Заповедта е връчена на ответника на 25.01.2023 г.,
поради което срокът по чл.414 ГПК изтича на 25.01.2023 г. (л.15 от
заповедното дело). Възражението е подадено на 23.02.2023 г. (л.18 от
делото), което е в срока. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл.
415 ГПК са връчени на ищеца на 24.07.2023 г. (л.57 от заповедното дело),
поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 24.07.2023
г. Исковата молба е подадена в съда на 24.07.2023 г. и на същата дата са
представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният
срок. Ето защо настоящото производство е допустимо.
Исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно
исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора
По основателността на иска
Поискано е постановяване на решение по признаване на иска, както от
ответника, така и от ищеца. Молбата изхожда от процесуален представител с
надлежно учредена представителна власт по реда на чл.34,ал.2-3 ГПК.
Следователно произнасянето ще е по реда на чл.237 ГПК. Изявлението по
признаване на иска е допустимо, направено от лице, което има право да
извършва този вид действие.
Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК,
поради което съдът основава решението си, съобразно ал. 2 на чл. 237 от ГПК
на признанието на иска от ответната страна.
Ето защо следва да бъде признато за установено, по предявените от
*********** представлявано от ******* - Изпълнителен директор и
**********- председател на УС, адрес: ********** срещу Л. В. ***********
с ЕГН:**********, е адрес: ************, обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация правна квалификация, чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. В. *********** с
ЕГН:********** дължи на *********** сумата от ищеца 336.00 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 05.2019 г. до 09.20199 г., ведно със законната лихва от 16.12.2022
г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за която сума
има издадена Заповед № 1576 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68581 по описа на СРС за 2022
година, за абонатен номер ******, ID номер ******, инсталация №
**********, за топлоснабден имот **********
По разноските
Спорно остава дали ответникът може да се позове на чл.78, ал.2 ГПК.
Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска и да
признае иска. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва
въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение
на ответника.
Налице е предпоставката признаване на иска, доколкото ответникът
изцяло го признава в отговора на исковата молба, но същото е направено след
срока за отговор на исковата молба и неплащането на сумите е повод за
образуване на делото. Освен това ответницата в заповедното производство е
подала възражение по чл.414 ГПК, поради което е налице процесуално
поведение от страна на ответника, което е причина ищецът да заведе
3
настоящото дело. Ето защо не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът представя списък с разноски по чл.80 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство
По заповедното производство
Претендира се 25.00 лева държавна такса (л.10 от заповедното дело) и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското
възнаграждение е в минимален размер по чл.25, ал.1 НЗПП. Следователно
общият разход в заповедното производство е 75.00 лева.
Ето защо Л. В. *********** с ЕГН:**********, е адрес:
************следва да бъде осъдена да заплати на ************,
************* сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляващи
разноски в ч. гр. д. № 68581/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
По исковото производство
Претендира се 25.00 лева държавна такса (л.481 от делото), 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение е в
минимален размер по чл.25, ал.1 НЗПП. Общият разход, който следва да се
признае на ищеца в исковото производство е 125.00 лева.
Ето защо Л. В. *********** с ЕГН:**********, е адрес:
************следва да бъде осъдена да заплати на ************,
************* сумата от 125.00 лева (сто двадесет и пет лева),
представляващи разноски в гр. д. № 47032/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените от ***********
представлявано от ******* - Изпълнителен директор и **********-
председател на УС, адрес: ********** срещу Л. В. *********** с
ЕГН:**********, е адрес: ************, обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация правна квалификация, чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. В. *********** с
ЕГН:********** дължи на *********** сумата от ищеца 336.00 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
4
за периода 05.2019 г. до 09.20199 г., ведно със законната лихва от 16.12.2022
г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за която сума
има издадена Заповед № 1576 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч. гр. д. № 68581 по описа на СРС за 2022
година, за абонатен номер ******, ID номер ******, инсталация №
**********, за топлоснабден имот **************
ОСЪЖДА Л. В. *********** с ЕГН: **********, е адрес:
************ да заплати на ************, ************* сумата от 75.00
лева (седемдесет и пет лева), представляващи разноски в ч. гр. д. №
68581/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. В. *********** с ЕГН:**********, е адрес: ************
да заплати на ************, ************* сумата от 125.00 лева (сто
двадесет и пет лева), представляващи разноски в гр. д. № 47032/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
*************, със седалище и адрес на управление: ************, на
страната на ищеца ************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5