Решение по дело №1369/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 96
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20213110201369
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Варна , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110201369 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ Г. А. Ж., роден на 11.02.2000 г. в гр. Варна, български
гражданин, неженен, средно образование, безработен, неосъждан, живущ в ***, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.08.2020 г. в гр. Варна потвърдил неистина в
писмена декларация № 989/25.08.2020 г. към заявление вх. № 12713/25.08.2020 г., която по
силата на закон – чл.17 ал.1 от Закон за българските лични документи: „За издаване на
български лични документи лицата подават заявление до компетентните органи; чл. 17 ал.
1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, в сила от 28.07.2015
г.) „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец,
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при ОД МВР."; Чл. 160 ал. 1 от
Закон за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на
контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация" се подава пред орган на властта -Началника на „Пътна полиция" при ОД на
МВР Варна, за удостоверяване на истинността на изложените в тях обстоятелства, а именно
декларирал, че свидетелство за управление на МПС № *********/17.06.2019 г. издадено на
негово име от ОД на МВР Варна е изгубено, като в действителност същото му е отнето от
властите на република Румъния за извършено от него нарушение на румънското
законодателство за движение по пътищата – престъпление по чл.313 ал.1от НК.
На осн. чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78а ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ОБВИНЯЕМИЯ Г. А. Ж., като му налага
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.189 ал.3 от НПК обвиняемия Г. А. Ж., със снета по-горе
самоличност, да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна
сумата в размер на 120 лв., представляваща разноски по делото.
1
Решението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решение № 96/28.04.2021 год. по анх дело № 1369/2021 год. по описа на
ВРС, 45-ти състав
Производството е по чл. 375 и сл. НПК.
С постановление на ВРП от 01.04.2021 год. е внесено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на Г. А. Ж. с ЕГН ********** за извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.313,ал.1 от НК и за налагането на административно наказание на
основание чл. 78а НК.
В проведеното съдебно заседание Варненската районна прокуратура, редовно призована, не
се представлява.
Обвиняемият Ж., редовно призован за съдебно заседание се явява лично и с адв. П. С., ВАК,
не оспорва фактите изложени в постановлението на РП Варна, изразява съжаление и моли
да му бъде наложено административно наказание – глоба, в минимален размер.
Адв.П. С., ВАК моли на подзащитния и да бъде наложено минимално по размер наказание.
От фактическа страна:
Според постановлението на РП Варна обв.Ж. притежавал СУМПС № *********, издадено
на 17.06.2019 год., което било отнето от компетентните власти на Р Румъния за срок от 30
дни, считано от 09.09.2020 год., поради извършени нарушения на румънското
законодателство за движение по пътищата. След отнемане на СУМПС на 25.08.2020 год., Ж.
се явил в сектор ПП ОД МВР Варна, където подал заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, а именно за издаване на СУМПС. Заедно с това
заявление той подал и декларация № 898/25.08.2020 год. по чл.17,ал.1 от Правилника за
издаване на български документи за самоличност.В тази декларация Ж. собственоръчно
вписал и потвърдил неистина, а именно, че СУМПС-то му е било изгубено, след като е
знаел, че същото му е било отнето в Р Румъния от компетентните власти.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на предварителното производство доказателствени материали: показанията
на свидетелите Кристина Цветанова Добрева, преценени в настоящото производство при
условията на чл.378,ал.2 от НПК, от писмените доказателства: справка съдимост, протокол
за вземане на сравнителни образци,справка от ОД МВР Варна, материали от Р Румъния,
почеркова експертиза,прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК .
Съдът дава вяра на показанията на св. Добрева, като които съдът намира за достатъчно
подробни, логични и последователни, допринасящи за изясняване на фактическата
обстановка.
Съдът кредитира заключението по изготвената почеркова експертиза, като компетентно
изготвени от лице с необходимия опит.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема от правна страна, че с деянието си Г. А. Ж. е
осъществил от правна страна състава престъплението по чл.313, ал.1 НК.
От доказателствените материали по един несъмнен начин се установява извършването на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на реализиране, както и авторството. Налице е съставомерно деяние по
1
посочения наказателен закон.
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на чл. 313, ал. 1 НК под
формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация. Правната норма на чл.
313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст на
наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в
широкия смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината за
определени обстоятелства в писмена декларация. Така съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника
за издаване на българските лични документи, в случаите на изгубване, кражба, повреждане
или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни
писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-
близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената "Миграция"
при СДВР/ОДМВР. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, това
обстоятелство се декларира пред орган на властта. Такава декларация е била подадена от
обвиняемия Ж. пред служител на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР, гр. Варна, в
която от страна на обвиняемия съзнателно е отразено невярното обстоятелство, че
свидетелството му за управление на МПС е изгубено.
От субективна страна, обвиняемият Ж. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Същият е осъзнавал неистинността на заявеното от него обстоятелство, знаейки, че
свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, а отнето от компетентните
румънски власки и въпреки това съзнателно е потвърдил тази неистина в подадената от него
декларация.
Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението не е
извършено умишлено и за него НК предвижда наказание „лишаване от свобода до три
години'' или с глоба от сто до триста лева, като не са налице отрицателните предпоставки на
чл. 78а, ал. 7 НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от
1000 до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление от обвиняемия, трудовата
му заетост, добрите характеристични данни, като не се отчетоха каквито и да били
отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид гореизложеното на обв. Г. А. Ж. следва да се определи наказание глоба в размер от
1 000 лева, като Съдът намира, че именно това наказание съответства в най-пълна степен на
целите на наказанието установени в чл. 36 НК.
На осн. чл.189, ал.3 НПК обвиняемият Г. А. Ж., със снета по делото самоличност, беше
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Варна направените разноски по делото в
размер на 120.00 лева.
По изложените съображения Съдът постанови решението си.

2