РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500803 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Д. Г. СТ., ЕГН **, с адрес град Г. О.,
ул.“*“ № , вх. , ет., ап., чрез пълномощник – адвокат Е.Д., против Решение №
334/06.08.2021г. по гр.дело № 2001/2020г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, с
което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове, предявени
от С. срещу „КОНТИНВЕСТ“ ООД с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.3 и т.4 от КТ. С
обжалваното решение съдът е отхвърлил исковите претенции за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № 14/26.10.2020г. на управителя на ответното дружество, за
незаконно и неговата отмяна, за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без
работа в резултат на незаконно уволнение за периода от 26.10.2020г. до 16.11.2020г., ведно
със законната лихва върху претендираната главница от 502.85 лв. от датата на подаване на
ИМ до окончателното изплащане и за извършване на поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка на работника, като неоснователни. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Развива оплаквания, че в разрез с
правилните изводи за неосъществено от негова страна нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187 ал.1 т.9 пр.1 от КТ – увреждане имуществото на работодателя, съдът е приел за
доказани пряко свързаните с него нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
уронване доброто име на предприятието и неизпълнение на вменени с длъжностната
характеристика трудови задължения, изразяващи се в опазване на повереното му МПС и
спазване на безопасни условия на труд и правилата за безопасна работа с превозваната
стока. Намира за неправилни изводите на съда за доказаност на вменените му от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина, извършени чрез отклоняване от
маршрута, доколкото не е имало предварително определен маршрут и нeявяването му на
1
работа за периода 19.10.2020г. – 23.10.2020г. поради факта на прекратяване на ТПО към
първата посочена дата въз основа на подадена от него на 15.10.2020г. молба до
работодателя. Излага, че изводът на районния съд за липсата на пороци в процедурата по
издаване и връчване на обжалваната заповед е неправилен и противоречи на събраните в
хода на производството доказателства. Прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира
осъждането на ответната страна за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА на упълномощения от него адвокат за оказаната му безплатна правна помощ, в
случай на уважаване на подадената въззивна жалба.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна „КОНТИНВЕСТ“ ООД, чрез процесуалния й представител по пълномощие – адвокат
СТ. Ч., в който се заема становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на
атакуваното решение, съответно за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания.
Счита, че формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по
делото доказателства. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Оспорва да са налице основания за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ на ищеца, поради което моли да бъде оставено
без уважение искането за присъждане на възнаграждение на упълномощения от противната
страна адвокат по реда на чл.38 ЗА, в случай, че исковите претенции бъдат приети за
основателни.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си,
поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и моли за уважаването й
по съображения, подробно изложени в писмена защита. Поддържа претенцията за
присъждане на възнаграждение на упълномощения адвокат за оказаната безплатна правна
помощ по делото.
Ответната по жалбата страна поддържа в писмен вид изразената в отговора на същата
позиция по спора.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Районен съд – Горна Оряховица е бил сезиран с обективно съединени искове,
предявени от Д. Г. СТ. против „КОНТИНВЕСТ“ ООД с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.3
и т.4 КТ - за признаване на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 14/26.10.2020г.
на работодателя, за незаконно и отмяната му, за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.10.2020г. до
16.11.2020г. в размер на 453.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане и за извършване на поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца. В ИМ са изложени твърдения за
незаконосъобразност на уволнителната заповед на работодателя поради това, че към датата
на издаването й ищецът не е бил в ТПО с ответното дружество, доколкото е подал молба за
прекратяването му на 15.10.2020г, поради неспазване разпоредбите на чл.193 КТ,
изразяващо се в непълнота на искането за даване на обяснения от работника и чл.195 КТ
2
поради липсата на всички изискуеми от закона реквизити, включително и нарушаване на
процедурните правила по връчване на оспорената заповед. В съдебно заседание е допуснато
изменение на предявения иск по чл.225 КТ по размер, като е прието, че същият е предявен за
сумата от 502.85 лв. вместо за сумата от 453 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „КОНТИНВЕСТ“ ООД оспорил предявените
искове, като заел становище за тяхната недопустимост поради предявяването им извън
указания в чл.358 ал.1 т.2 и т.3 КТ давностен срок, респ. за тяхната неоснователност.
Оспорил е ищцовите твърдения за невъзможността издадената уволнителна заповед да
породи действие спрямо работника поради несъществуването на ТПО с работодателя към
датата на издаването й, за нарушения на разпоредбите на чл.193 КТ и чл.195 КТ, допуснати
в процедурата по издаването й. Изложил е твърдения относно направените от него
констатации по установяване на извършените от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина, обективирани в заповедта и е счел, че е налице законност на уволнението,
формиращо извод за неоснователност и на останалите ищцови претенции.
Фактическата обстановка по делото е била детайлно изяснена от районния съд.
Установено е, че ищецът се е намирал в ТПО с ответника, при когото заемал длъжността
„шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с място на работа – град Горна
Оряховица, при 8-часов работен ден. Не е било спорно по делото, че на 13.10.2020г. на
същия било възложено да извърши превоз на стока – 21,860 тона натриева основа 50% от
мембранен тип от базата на „КОНТИНВЕСТ“ ООД в град Горна Оряховица до „АДМ
Разград“ ЕАД /с предишно фирмено наименование „Амилум България“ АД/ в град Разград с
т.а. с рег. № СВ ** РМ/С ** ЕР, след което да се върне обратно в базата на работодателя.
Стоката била придружена от товарителница, пътен лист, приемо-предавателен протокол за
същата и пломбиране на цистерната с пломби със серийни номера, сертификат за анализ на
стоката. Съгласно последния, издаден на 22.09.2020г., стоката е с концентрация 49.6%. Св.
Д. К. установила, че в деня преди извършване на превоза предала на ищеца посочените
документи и пломбите, които се поставяли след напълването на цистерната. Същия ден не е
извършвана проба за качество на превозната стока. От показанията на св.Ц. се установило,
че посредством навигационна система той констатирал, че товарният автомобил с
превозваната стока се е отклонил от предварително зададения маршрут, за което не е било
давано разрешение на водача, а и той не е искал такова, и е престоял около два часа в
складова база на конкурентна фирма в град Р. Ищецът не отговарял на телефонните му
повиквания. Всичко това го мотивирало да се свърже с представител на дружеството, за
което била стоката и да поиска същата да бъде притеглена при пристигането й. От
издадената на същата дата кантарна бележка се установява, че доставеното в базата на
„АДМ Разград“ ЕАД количество натриева основа е 21,860 тона, толкова, колкото е
натоварено от ответника. По инициатива на св. Ц. Ц. същия ден била взета проба от стоката
от служител на „СЖС България“ ЕООД и от приложения по делото сертификат за
изпробване и анализ с реф. № 184001 – 2001512/16.10.2020г. се установява, че доставената
от ищеца натриева основа е с по-ниска концентрация – 36.1 %. Според същия свидетел
единствената възможна причина за намалената концентрация е разреждане на течността.
Издадено било кредитно известие на купувача поради това, че стоката не отговаряла на
необходимите показатели и дружеството понесло финансови загуби. Св. М., който взел
пробата, установява, че не е имало поставени пломби на цистерната, а видно от писмо с вх.
№ 3224/06.04-2021г. по делото, „АДМ Разград“ ЕАД е посочило, че доставката е получена
при тях без да е налице нарушаване на целостта на пломбите на цистерната. Идентични са и
показанията на разпитания служител на посоченото дружество – св.Н. Ц. На 13.10.2020г.
работодателят поискал писмени обяснения от работника защо на посочената дата, за
времето от 11.45 часа до 13.45 часа, товарният автомобил с превозната стока се е намирал в
складова база на „Венидан“ ЕООД / Хим комерс 2009 град ., Вилна зона Хайдук дере. В
определения му срок ищецът обяснил, че не е посещавал посочената складова база, а се е
3
отклонил от маршрута, за да закупи стартер за личния си автомобил. След излизане на
резултатите от пробата, взета на 13.10.2020г., работодателят отново поискал обяснения от
С., относно констатираната разлика в концентрацията на превозната натриева основа и
относно отсъствието му от работа за времето от 19.10.2020г. до 23.10.2020г. Ищецът
изготвил писмени обяснения, в които посочил, че анализ на процесната стока при
натоварването й от базата на „КОНТИНВЕСТ“ ООД не е правен и не са били поставени
пломби, както и че длъжността му е международен шофьор, поради което няма задължение
да стои в базата на дружеството-работодател, а за посочения в искането за обяснения период
не е бил уведомяван за извършване на курсове и не е бил търсен след подадената от него
молба за напускане.
С оспорената заповед, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ вр. чл.190 ал.1 т.2 и т.4 от КТ,
на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на трудовата
дисциплина, квалифицирани от работодателя по чл.187 ал.1 т.1 т.3 т.5 т.7 т.8 т.9 и т.10 от КТ
– неявяване на работа в периода 19.10.2020г. до 23.10.2020г. /т.1/, неизпълнение на
възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила /т.3/,
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд /т.5/, неизпълнение на
законните нареждания на работодателя /т.7/, злоупотреба с доверие и уронване доброто име
на предприятието /т.8/, увреждане имуществото на работодателя /т.9/ и неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред и определени при възникване на ТПО /т.10/.
От показанията на св. Д. К. се установява, че на 26.10.2020г. ищецът се явил в базата
на дружеството за връчване на уволнителната заповед от колегата й А. М., но отказал да
подпише заповедта и този отказ тя удостоверила с подписа си върху документа.
Видно от приложеното по делото лично трудово досие на ищеца, въз основа на
подадена от него молба до работодателя му е бил разрешен платен годишен отпуск за
времето от 14.10.2020г. до 16.10.2020г. включително. С молба от 15.10.2020г. ищецът
поискал да бъде прекратено ТПО, считано от 14.10.2020г.
По делото е представена длъжностна характеристика на ищеца за заеманата от него
длъжност при ответника, връчена надлежно на 06.02.2017г., в която са посочени основните
му трудови задължения и отговорности, произтичащи от длъжността.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
съгласно което, въз основа на разпечатки от система за GPS проследяване на превозни
средства, вещото лице проследило движението и маршрута на управлявания от ищеца
автомобил на 13.10.2020г. и установило, че от базата на ответника до „АДМ Разград“ ЕАД
ищецът се е движил по маршрут Горна Оряховица - Русе – Разград. Според направените
изчисления този маршрут е с 69 км по дълъг от най-краткия възможен такъв. Вещото лице е
установило, че товарният автомобил е престоял в местност „Хайдук дере“ до ул.“**“ в
непосредствена близост до промишлена база на „Интертрейд“ АД за времето от 11.48 часа
до 13.43 часа.
За да отхвърли предявените искове, районният съд е приел, че работодателят е провел
дисциплинарното производство при спазване на всички установени в закона процедурни
правила, като двукратно е поискал писмени обяснения от работника и въз основа на
установените от него факти и събрани доказателства е издал мотивирана писмена заповед,
отговаряща на изискуемото от закона в разпоредбата на чл.195 КТ съдържание. Счел е за
доказани описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, с изключение на
визираните в нея нарушения по чл.187 ал.1 т.5 и т.9 от КТ, доколкото неспазването на
правилата за безопасна работа с превозваната стока, представляваща опасен високорисков
товар, е квалифицирано като нарушение на трудово задължение, произтичащо от
длъжностната характеристика на ищеца /раздел II, т.6/ по чл.187 ал.1 т.10 от КТ и доколкото
по делото не са събрани доказателства, че именно ищецът е увредил превозваната стока чрез
4
въздействие върху нейното качество. Правилно първостепенният съд е приел предявения с
правно основание иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за допустим, като предявен в законоустановения
срок, тъй като съдът след извършване на служебна справка на интернет страницата на
куриера, доставил подадената ИМ, по номера на пратката, установява, че същата е
изпратена до ГОРС на 29.12.2020г.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията във въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение са изцяло неоснователни, не намират опора в нормативната
уредба и в събраните по делото доказателства. Съображенията затова са следните:
Процесната заповед е издадена от компетентно лице, разполагащо с правомощието да
налага дисциплинарни наказания и при спазване изискванията на императивните разпоредби
на чл.193 и чл.195 КТ. При разглеждане на спора в първоинстанционното производство
съдът е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства, въз основа
на които е установил фактическата обстановка и е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 т.3 и т.4 от КТ са неоснователни и ги е отхвърлил. Въз основа на същите
доказателства настоящата инстанция напълно споделя този извод.
Между страните по делото спор по фактите, описани в мотивите на обжалваната
заповед, няма. Въззивникът не отрича същите, но им придава различно значение и
собствена интерпретация, която ги поставя вън от понятието „нарушение на трудовата
дисциплина“. Всички събрани доказателства обаче, в своята съвкупност, установяват по
категоричен начин, че в периода 19.10.2020г. – 23.10.2020г. той не е изпълнил основното си
трудово задължение да се постави на разположение на работодателя през определеното му
работно време за изпълнение на съответната работа. В този период той е отсъствал от работа
в продължение на целите пет последователни работни дни. Действително, същият е бил в
отпуск за дните от 14.10.2020г. до 16.10.2020г., като по време на същия е депозирал молба
до работодателя за прекратяване на ТПО, считано от 14.10.2020г. Липсват обаче
доказателства по делото за наличието на съгласувана воля и на двете страни по трудовия
договор за неговото прекратяване, в случая, приемане на направеното от ищеца писмено
предложение от страна на работодателя в указания в закона срок. Не е налице и не се
твърди някое от основанията на чл.327 ал.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор от
работника без предизвестие /доколкото в молбата е посочено искането на ищеца
прекратяването да настъпи на 14.10./. Гласните доказателства по делото са установили и че
работникът е длъжен да се яви в предприятието, независимо дали има възложен курс и няма
такава практика да стои в дома си, докато бъде повикан от работодателя. Предвид
изложеното и доколкото ищецът е отсъствал от работното си място в посочения в заповедта
период, в който ТПО между страните е съществувало, то същият несъмнено е осъществил
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1 КТ.
С факта на отклоняване с около 69 км от най-краткия маршрут, по който е следвало да
превози стоката, за да свърши своя лична работа, а не възложената му от работодателя,
ищецът е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушенията по чл.187
ал.1 т.3 и т.7 от КТ. Фактите досежно тези нарушение са установени както от изложеното от
ищеца в подадените писмени обяснения до ответника /направените от него признания/, така
и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Предвид
разстоянието, което е следвало да измине, за да достави стоката, съпоставено с действително
изминатото, направеното от ищеца отклонение е съществено. Така същият не е изпълнил
задължението си да се подчини на законните нареждания на своя работодател относно
начина и последователността на изпълнение на работата и същевременно е извършил други
действия по време на работа, които не са част от трудовата му функция.
Осъществен е фактическият състав на нарушенията по чл.187 ал.1 т.8 пр.1 и 2 от КТ.
Характерът на ТПО предполага отношения на доверие между работника и работодателя. В
5
случая, възползвайки се от заеманата длъжност и посредством товарния автомобил, поверен
му от работодателя за изпълнение на трудовите задължения, в работно време ищецът се
отклонил в продължение на около два часа от работа, като не отговарял и на телефонните
повиквания на прекия си ръководител - св.Ц. По този начин същият безспорно се е
облагодетелствал поради използването на чуждо МПС и гориво, за да достигне до
определена локация и свърши свой личен ангажимент по закупуването на стартер за
собствения си автомобил, като с тези действия компрометирал доверието на работодателя
си. Това поведение на ищеца, предхождащо доставката на превозната стока и станало
причина за задържането й и вземане на проби за анализ от нея, довело до злепоставянето на
ответника пред негов клиент – получателят на стоката и пред служители на „СЖС
България“ ЕООД, поради наличието на съмнения относно нейните количествени и
качествени показатели. В тази връзка не могат да бъдат споделени твърденията във
въззивната жалба за нелогичност на изводите на съда за осъществено от ищеца нарушение
по чл.187 ал.1 т.8 КТ, изразяващо се в уронване доброто име на предприятието пред трети
лица – клиентът, за който е била превозвана стоката и дружеството, взело пробите за анализ
от нея. Този извод не противоречи по никакъв начин и на приетото от първоинстанционния
съд, че не са налице категорични доказателства за осъществяване фактическия състав на
нарушението по чл.187 ал.1 т.9 от КТ – увреждане на процесната стока от страна на ищеца.
Правилни и обосновани са изводите на първостепенния съд за осъществено от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано в обжалваната заповед по чл.187 ал.1
т.10 КТ, доколкото е налице неизпълнение на вменени му с длъжностната характеристика
трудови задължения, изразяващи се в изпълнение на транспортни услуги по предназначение
и разпореждане на ръководството на фирмата и прекия ръководител, качествено изпълнение
на възложените задачи, спазване на безопасни условия на труд и правилата за безопасна
работа с превозваните стоки.
Две от посочените по-горе дисциплинарни нарушения – неявяване на работа в
продължение на два последователни работни дни и злоупотреба с доверието на
работодателя, осъществени от ищеца, са послужили като основание за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Настоящият състав напълно споделя
изводите на районния съд в обжалваното решение относно тежестта на всички извършени от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обосноваваща извод за законосъобразност на
наложеното наказание.
Неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба за ненадлежно връчване
на оспорената заповед, като основание за нейната незаконосъобразност. В съответствие с
чл.335 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да издаде писмена заповед за прекратяване на
трудовия договор независимо от правното основание за уволнението и да я доведе до
знанието на работника. В случая, събраните писмени и гласни доказателства установяват, че
ищецът е отказал да подпише заповедта, който отказ е удостоверен с подписите на двама
свидетели, но същият е получил екземпляр от нея, макар и несъдържаща подпис на
работодателя, тъй като този екземпляр се намирал в негово държане и е представен от него
по делото. По тези съображения, съдът намира, че заповедта е доведена до знанието на
работника.
По съображения от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че наложеното
с оспорената заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразно и искът за
отмяната му се явява неоснователен. Достигайки до същия правен извод,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено
изцяло. Въззивната инстанция изцяло споделя мотивите и изводите на районния съд, поради
което препраща на основание чл.272 ГПК към тях. По отношение на останалите обективно
съединени искове, обусловени от уважаването на основния иск, настоящият състав също
препраща към мотивите на районния съд.
6
При този изход на процеса по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение,
следва да бъде уважена претенцията на въззиваемата страна за присъждане на сторените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, фактура и доказателства за извършен банков превод,
договореното и реално заплатено от въззиваемата страна на упълномощения адвокат
възнаграждение е 1 500 лв., поради което искането се явява основателно.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 334/06.08.2021г. по гр.дело № 2001/2020г. по описа на
Районен съд - Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Д. Г. СТ., ЕГН **, с адрес град Г. О., ул.“** № , вх. , ет., ап. ДА ЗАПЛАТИ
на „КОНТИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул.“Шипченски проход“ № 18, Бизнес сграда Галакси, бл.Д, ет.5, офис 505,
направените за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от днес пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7