Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
гр. Перник, 15.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен
състав, в открито
съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на представител
на Окръжна прокуратура - Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева КАНД № 355 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.Н.Х.,***, против решение № 46 от 28.02.2020г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 44 по описа на съда за 2020г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 1709173, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на К.Н.Х., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.
Недоволен от решението на районния съд К.Н.Х. го обжалва с доводи за неправилно приложение на материалния закон, основани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован при условието на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР–Перник, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира отговор срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл.
218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите
в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.
В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С електронен фиш серия К, № 1709173, издаден от ОД на МВР–Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на К.Н.Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева, за това, че на 19.08.2017г. в 14:31 часа, в гр. Радомир, на ул. „Райко Даскалов“, при бензиностанция „Лукойл“, в посока от гр. Перник към гр. Кюстендил, собственият му лек автомобил „Мерцедес С 180“, с рег. ****, е управляван със скорост от 73 км/ч при валидно за населено място ограничение за движение на МПС със скорост до 50 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 44 по описа на съда за 2020 г. Електронният фиш е потвърден с решение № 46 от 28.02.2020г.
За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство. Изводите си районният съд е основал в доказателствата, изготвени посредством използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство/система (АТСС/АТС) – TFR-1M № 579, от одобрен тип, вписано в регистъра на одобрените типове средства за измерване, преминало първоначална и последваща проверки за съответствие с одобрения тип и метрологичните изисквания, монтирано на полицейски автомобил с рег. ****, обслужвано от полицейски служител, поставящ начало и край на работния процес, както и в данните от съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
По отношение на приложимия и приложен в производството материален закон районният съд е приел, че установеното от фактическа страна изпълва състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за каквото именно касаторът – собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. С тези доводи електронният фиш е потвърден.
При извършената проверка за законосъобразност, съответно справедливост на наложеното административно наказание за извършеното административно нарушения решаващият първоинстанционен състав е приел същото за съобразено със санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в законоустановен абсолютен размер от 100 лева, което изключва възможността за преценка на обстоятелства по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като на основание чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН освен за валидността и допустимостта на решението, за съответствието му с материалния закон следи и служебно.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Касаторът навежда доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, което съдът възприема като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
При извършената касационна проверка не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт. Решението на районния съд е съответно на приложимия закон.
Жалбата, с която е сезиран касационния съд е напълно аналогична с първоинстанционната жалба. Настоящият състав констатира, че първоинстанционния съд е дал отговор на въведените възражения. В тази връзка се споделят правните изводи на решаващия състав, за неприложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН що се отнася до производството по издаване на електронен фиш.
Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11 във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, регламентират възможност за установяване на административни нарушения на ЗДвП и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Електронният фиш е специфичен акт на административнонаказателно правораздаване, който, макар съчетаващ характеристиките и на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП, не може да бъде приравнен на нито на АУАН, нито на НП. Нормата на чл. 189, ал. 8, изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено относно реда за обжалване на ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. На свой ред чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е относима разпоредба само към съставяни актове, издавани НП и фишове за нарушения на ЗДвП, но не и към издаването на електронните фишове. Не на последно място, съгласно чл. 85а от ЗАНН "доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП." Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Т. е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими (в този смисъл и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.) Това вкл. се отнася до специалните давностни срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Предвид изложеното, към процесното производство, касателно сроковете за ангажиране на административнонаказателна отговорност приложими, но по аналогия (по арг. и от чл. 11 на ЗАНН), са единствено институтът на погасителната, съответно на абсолютната погасителна давност, за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК респ. чл. 81, ал. 3 от НК. Правомощието на държавата, да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш, не може да бъде неограничено във времето. В настоящия случай не са налице предпоставки за погасяване на административно наказателното преследване по отношение на процесното нарушение по давност, нито в условието на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито в условието на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Процесното нарушение е извършено на 19.08.2017 година. От довършване на нарушението започва да тече обикновеният 3-годишен давностен срок за издаване на ЕФ, който срок към настоящия момент не е изтекъл – същият изтича на 19.08.2020г.. Възможността за административнонаказателно преследване по отношение на процесното нарушение не е погасена по давност както към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт, както не е погасена и към настоящия момент.
Въз основа на извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон, касационният състав намира решението на районния съд за съобразено и с приложимия ЗДвП.
Отговорността на настоящия касатор е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 73 км/ч (изчислена при толеранс от 3 км в полза на нарушителя), при валидно за населеното място гр. Радомир ограничение, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за движение със скорост, непревишаваща 50 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като нито административнонаказващият орган, нито съдът, могат да определят различен размер на установеното в закона административно наказание.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице
релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Затова, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният акт ще
да бъде оставен в сила.
Разноски не се претендират, поради което и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 28.02.2020г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 44 по описа на съда за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/