№ 5301
гр. София, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110214351 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП-
ПБЗН-СД0-82 от 01.08.2022 г., постановено от Директор на СД „ПБЗН“
при ГД „ПБЗН“ към МВР, с което на основание на А. К. Х., ЕГН:
********** са наложени на основание чл.53 от ЗАНН две отделни
административни наказания „парични глоби“ в размер от по 200.00 лева за
извършени две отделни административни нарушения по смисъла на чл.140,
т.2 от ЗМВР вр. чл.260, ал.1 от ЗМВР.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършени нарушения и се
релевират твърдения за допуснати СПН. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява
от процесуален представител, който инвокира допълнителни съображения в
подкрепа на доводите от въззивната жалба. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована,
се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира
доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
1
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 10.06.2022 г. във Висше строително училище „Л.К.“ гр.София,
жалбоподателят А. К. Х. като негов ректор, не е изпълнила писмено
разпореждане № ПР-ПБЗН-СД3-3-1/25.02.2021 г., а именно по т.3 „В срок до
31.12.2021 г. (удължен до 01.04.2022 г. с писмо на Трета РСПБЗН, рег. №
560800-448/29.12.2021 г. и рег. № 560800-452/30.12.2021 г.) да се монтира
щранг, захранващ вътрешни пожарни кранове в блок 4 на ВСУ, съгласно
чл.14, ал.1 от Наредба № 8121з-647 на ПБПБЕО.
На 21.06.2022 г. във Висше строително училище „Л.К.“ гр.София,
жалбоподателят А. К. Х. като негов ректор, не е изпълнила писмено
разпореждане № ПР-ПБЗН-СД3-3-1/25.02.2021 г., а именно по т.2 „В срок до
31.12.2021 г. (удължен до 01.04.2022 г. с писмо на Трета РСПБЗН, рег. №
560800-448/29.12.2021 г. и рег. № 560800-452/30.12.2021 г.) да се довърши
монтажа на брави тип „антипаник“ на крайните евакуационни изходи на
сградите на ВСУ съгласно чл.14, ал.2, т.4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014
г. за ПНПБЕО във връзка с чл.43, ал.2 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. на
СТПНОБП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля Я. И. К. – актосъставител при съставянето на
АУАН и установяване на нарушението, които съдът кредитира изцяло,
като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на свидетеля К.
кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с
изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не
само въз основана показанията й, но и въз основа на цялостната писмена
документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа
обстановка, описана по-горе в мотивите на решението. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
2
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Ц.П., според което установяването на
обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект.
Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл.140, т.2 от ЗМВР за осигуряване на пожарната безопасност и
защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите
са длъжни да изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за
пожарна безопасност и защита на населението;
Според чл.260, ал.1 от ЗМВР който не изпълни или допусне
неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на
заповедите по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
Разпоредбата на чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР дефинира, че при упражняване
на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и
защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за
изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани.
В настоящото производство се установява, че жалбоподателят Х. е
санкционирана СД „ПБЗН“ в качеството си на Ректор и законов представител
на ВСУ „Л.К.“ гр.София. Съдът счита, че неправилно е ангажирана
отговорността на Ректора на висшето учебно заведение, а не на самото висше
учебно заведение. Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗМВР вменява задължение за
спазване на дадените разпореждания от органите на пожарна безопасност и
защита на населението на всички физически лица, а ал. 2 - на юридическите
лица. Никъде обаче няма посочена възможност при неизпълнение на
разпореждане да бъде наложено наказание не на юридическото лице, а на
негов законен представител. В случая ще се приеме, че правилно е
ангажирана отговорността на физическото лице Х., ако същата се ползва от
3
своя собственост и предписанията към нея на СД „ПБЗН“ са насочени към
гарантиране на пожарната безопасност в имота й съгласно нормативните
изисквания. Жалбоподателят Х. изпълнява представителни функции. Същата
е Ректор на висше учебно заведение. Предписанията на СД „ПБЗН“ са били
насочени към гарантиране на пожарната безопасност на територията на
висшето учебно заведение и в неговата база. Висшите учебни заведения са
автономни организации и са юридически лица. В този смисъл годен субект на
твърдяното нарушение би могло да бъде юридическото лице, на което
органите на пожарна безопасност и защита на населението са дали
задължителните за изпълнение разпореждания в неговите пространствените
предели по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 260, ал. 2
ЗМВР предвижда за неизпълнение на разпорежданията по чл. 125, ал. 1, т. 4
ЗМВР да се ангажира имуществената отговорност на юридическите лица,
като им се наложи имуществена санкция в размер от 500, 00 до 5 000, 00 лева.
В случая наказващият орган е следвало да ангажира имуществената
отговорност на юридическото лице ВСУ „Л.К.“ гр.София, като му наложи
имуществени санкции в границите, предвидени в чл. 260, ал. 2 ЗМВР, а не
тази на жалбоподателя А. К. Х.. В тази насока е Решение № 4503 от
1.07.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3950/2022 г.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че процесното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно и необосновано
такова.
По разноските:
С оглед изхода на съдебния спор страните заявяват, че не претендират
разноски и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № НП-ПБЗН-СД0-82 от
01.08.2022 г., постановено от Директор на СД „ПБЗН“ при ГД „ПБЗН“
към МВР, с което на основание на А. К. Х., ЕГН: ********** са наложени на
основание чл.53 от ЗАНН две отделни административни наказания „парични
глоби“ в размер от по 200.00 лева за извършени две отделни административни
нарушения по смисъла на чл.140, т.2 от ЗМВР вр. чл.260, ал.1 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4