РЕШЕНИЕ

 

Номер 559                            08.12 Година  2017           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав

 

На двадесет и девети ноември, 2017      Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

 

                                                Секретар: Милена Левашка

 

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 184 по описа за  2017 година намери за установено следното:

 

Иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ФИДА“ АД твърди, че с ответника „БУЛГАРКОНФ“ АД са имали неформално договорно съглашение за ушиване на панталони, ведно с подлепване на скроените облекла, по силата на което ищецът е извършил поръчката и е предал на ответника същата. Последният е получил от ищеца и фактура № **********/06.03.2017 г. за сума, в размер на 50 161,99 лв. Твърди се, че между двете дружества са били подписани и пътни листове, удостоверяващи получаването на стоките. Ищецът счита, че посредством приемането на фактурата и подписването на пътните листове, ответникът с конклудентни действия е приел офертата, съдържаща се в тях и е налице сключен неформален договор за пръчка. Счита, че с предаването на стоката, за ищеца се поражда правото да получи договореното възнаграждение. Посочва, че фактическото предаване на стоката е станало при получаването на същата, отразено в пътните листове.

Съобразно изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 161,99 лв., представляваща дължима сума по неформален договор за изработка на панталони и подлепване на скроени облекла, обективиран във Фактура № **********/06.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на съдебните и деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете по основание и размер.  На първо място посочва, че не е ясно какво е количеството продукция, визирано в исковата молба, както и през кой период е извършена поръчката.

На следващо място посочва, че във фактурата не е посочен падеж на плащането.

Възразява, че от представените пътни листове не може да се установи, че стоката, която е предадена по тях е точно стоката, която е описана в приложението, а в самото приложение не е посочено, че същото е неразделна част от фактурата. Освен това посочва, че в приложението е посочен период за „Допълнително разпределяне и подлепване на скроени облекла от 01.08.2017 г. до 02.03.2017 г.“, което създава неяснота относно времето през което е извършена поръчката.

От друга страна, възразява, че по така цитираната фактура е било извършено извънсъдебно прихващане на сумата по фактурата с изискуеми и ликвидни вземания от страна на ответника към ищеца с изявление за прихващане на сумата от 50 161,99 лв. по Фактура № **********/06.03.2017 г. с ликвидни и изискуеми вземания на ответника  към ищеца на стойност 55 016,15 лв. , произтичащи от фактури, както следва:

·        № **********/29.07.2011 г. за сума в размер на 7 609,92 лв.;

·        № **********/31.08.2011 г. за сума в размер на 5 263,15 лв.;

·        № **********/30.09.2011 г. за сума в размер на 7 584,64 лв.;

·        № **********/31.10.2011 г. за сума в размер на 7 339,39 лв.;

·        № **********/30.11.2011 г. за сума в размер на 6 999,96 лв.;

·        № **********/30.12.2011 г. за сума в размер на 7 089,65 лв.;

·        № **********/31.01.2012 г. за сума в размер на 2 120,95 лв.;

·        № **********/29.02.2012 г. за сума в размер на 3 953,44 лв.;

·        № **********/31.03.2012 г. за сума в размер на 7 055,05 лв.;

като двете насрещни задължения се погасяват до размер на по-малкото от тях, считано от 21.04.2017 г.

Евентуално,  в случай, че съдът приеме предявеният иск за основателен, ответникът прави възражение за прихващане в настоящото производство с дължимите и признати от ищеца ликвидни и изискуеми вземания на ответника по фактури както следва:

·        № **********/30.11.2010 г. за сума в размер на 8 602,45 лв.;

·        № **********/30.12.2010 г. за сума в размер на 4 438,62 лв.;

·        № **********/31.01.2011 г. за сума в размер на 4 154,10 лв.;

·        № **********/28.02.2011 г. за сума в размер на 2 542,86 лв.;

·        № **********/31.03.2011 г. за сума в размер на 11 936,41лв.;

·        № **********/29.04.2011 г. за сума в размер на 6 731,69 лв.;

·        № **********/31.05.2011 г. за сума в размер на 9 818,49 лв.;

·        № **********/30.06.2011 г. за сума в размер на 5 375,98 лв.;

·        № **********/29.07.2011 г. за сума в размер на 7 609,92 лв.;

·        № **********/31.08.2011 г. за сума в размер на 5 263,15 лв.;

·        № **********/30.09.2011 г. за сума в размер на 7 584,64 лв.;

·        № **********/31.10.2011 г. за сума в размер на 7 339,39 лв.;

·        № **********/30.11.2011 г. за сума в размер на 6 999,96 лв.;

·        № **********/30.12.2011 г. за сума в размер на 7 089,65 лв.;

·        № **********/31.01.2012 г. за сума в размер на 2 120,95 лв.;

·        № **********/29.02.2012 г. за сума в размер на 3 953,44 лв.;

·        № **********/31.03.2012 г. за сума в размер на 7 055,05 лв., които фактури са на обща стойност 108 616,75 лв., като двете насрещни задължения се погасяват до размера на по-малкото от тях.

Твърди, че всички посочени фактури са включени в дневниците за продажби, справките декларации по ЗДДС за съответните периоди и счетоводните регистри на страните и са признати със споразумения за прихващане от 30.10.2015 г., 30.11.2015 г. и 05.01.2016 г., между ответника и ищеца, както и със справка за вземанията и задълженията на „ФИДА“ АД към 26.06.2015 г.

В допълнително депозираната искова молба, ищецът оспорва твърдението на ответника за наличие на споразумения за прихващане между страните. Твърди, че по процесната фактура не е извършено прихващане, тъй като ликвидно и изискуемо вземане от страна на ответника към ищеца няма. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземането на ответника по описаните в отговора фактури. Твърди също, че изявленията за прихващане на ответника, приложени към отговора не са стигнали до знанието на ищеца.

В допълнителния си отговор, ответникът възразява срещу направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ответника, като посочва, че в приложените към отговора споразумения за прихващане от 30.10.2015 г., 30.11.2015 г. и 05.01.2016 г., както и в справката за вземанията на ищеца към 26.06.2015 г., тези вземания са били признати, като по този начин давността е била прекъсната и от датата на подписване на споразуменията и справката е започнала да тече нова давност.  Заявява, че ще се ползва от оспорените от ищеца документи. Твърди, че изявленията за прихващане са били получени от двама от членовете на Съвета на директорите на ищеца и са изпратени с куриер до седалището на дружеството.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

По повод направените възражения от ответника следва да се посочи, че съдът намира исковата молба за редовна. Приложена е фактура обективираща единичните бройки на ушитите панталони, както и единичните бройки на скроените облекла, като наличието на крайни цени и съпоставката им с единичните бройки прави възможно установяването на единичната цена. Това че не е посочен от ищеца срок на изпълнение не е правно релевантен въпрос по повод на липсата на някакви конкретни възражение от ответната страна.

По делото е установено от съдържанието на приетата по делото и неоспорена ССЕ, че процесната фактура е осчетоводена от ответника. По делото доказателства за плащане не са налични. Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях /решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II Т. О., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II Т. О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О./. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл вж. решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II Т. О. и цитираното в него решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009, постановени по реда на чл. 290 ГПК,

В този контекст и установеното отразяване на фактурата в счетоводството на ответника недвусмислено сочи на извод, че очевидно е налице задължение за  същия по сключен между страните договор за изработка.

По този повод е направено от БУЛГАРКОНФ АД възражение за извънсъдебно прихващане, което се желае да се вземе предвид от съда, като поради това се отхвърли иска. Приложено е изявление направено от ответника до ищеца на лист 59, 60 и 61, с което срещу процесната фактура е възразено за дължимост на сума по посочени от ответника 9 броя фактури, като това волеизявление очевидно е по повод на настоящия процес, тъй като е след датата на образуване на делото. Ищецът не е възразил по реда на чл.301 от ТЗ, че волеизявлението не е стигнало до представляващия акционерното дружество Н.П., а е връчено на другите двама члена на съвета на директорите. Възражението на ищеца е по повод на представените други три броя възражения за прихващане от 2015 и 2016г. Ето защо и съдът приема, че волеизявлението от 21.04.2017г.е  стигнало до своя адресат, още повече, че в случая може да се приложи и разпоредбата на чл. 235, ал.4 от ТЗ. При това положение следва да се прецени дължимостта на двете насрещни притезания и дали към 21.04.2017г.  са се погасили до размера на по – малкото от тях. По този повод ищецът е възразил, като е посочил, че вземането на насрещната страна е погасено по давност. В чл.103, ал.2 от ЗЗД, обаче е посочено, че прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да се извърши преди изтичането на давността. В случая обаче посочената новела не намира приложение, тъй като процесната фактура, въз основа на която ищецът претендира правата си е издадена след изтичане на давността по фактурите предмет на възражението за прихващане. Т.е. не е могло да се извърши прихващането преди изтичане на давността, поради факта, че вземането на ищеца не е било възникнало. То е възникнало на 06.03.2017г. с издаване на процесната фактура, като единствено фактурата на ответника от 31.03.2012г. не е покрита с погасителна давност. Поради това и съдът счита, че притезанието на ответника е погасено по давност и направеното възражение за прихващане не е произвело целения с него правен ефект изключая фактурата от 31.03.2012г., за която стойност възражението е основателно. В приетата по делото ССЕ се установява, че процесната фактура издадена от ответника е осчетоводена и при двете страни, като липсват отразявания при съконтрахентите за постъпило плащане по нея.

Тук е мястото да се посочи и, че съобразно съдържанието на приетата по делото и неоспорена от страните СГЕ, не е налице прекъсване на давността по повод подписаните от страните три броя споразумения през 2015г. и 2016г., в които са цитирани фактурите предмет на възражението за прихващане. Също така и съдът не приема, че справка вземания на лист 58 е документ със съдържание, което може да обоснове признание на дълга от ищеца по процесните фактури. На първо място то е изходящо от лице, което не е представляващ ищеца, поради което и няма възможност да се приеме, че неговото волеизявление по някакъв начин го ангажира. Наред с това при  липсата на други данни по делото, очевидно след узнаването на наличието на подобно признание страната, от името на която е направено се е противопоставила в ДИМ, поради което не са налице условията по чл.301 от ТЗ. На последно място и следва да се отбележи, че дори и да се вземе под внимание сумата в документа на лист 58, то липсата на конкретика относно съдържанието й, а именно въз основа на кои договорни отношения и конкретни фактури е отразена, прави невъзможно нейното съотнасяне с процесните първични счетоводни документи, при наличието на очевидно трайни и многопластови търговски отношения между страните.

Наред с възражението за извънсъдебно прихващане е направено от ответника и възражение за съдебно прихващане, което се счита от съда за предявено в режим на евентуалност, със задължения на ищеца по 17 броя фактури, част от които препокриват задълженията по извънсъдебното прихващане. Следва да се посочи, че поради факта, че по фактурата от 31.03.2012г. е настъпило извънсъдебно прихващане, то и тази главница не следва да се счита, като част от съдебното прихващане. Сумите, които не са предмет на извънсъдебното прихващане обаче обективират притезания също погасени по давност във връзка с изричното възражение на ищеца в тази посока и невъзможността за приложение на чл.103, ал.2 от ЗЗД за института на съдебното прихващане. Относно останалите правно релевантни факти важат изводите направени от съда по – горе относно извънсъдебното прихващане. Ето защо и искът следва да се уважи частично, като се зачете настъпилото извънсъдебно прихващане със стойността на посочената по- горе фактура.

С оглед направеното възражение от ответника относно адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца съдът намира, че са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК, а именно цената на престираната услуга е несъразмерно голяма съобразно фактическата и правна сложност на делото, като съдът отчита и факта, че пълномощника на ищеца не се яви в нито едно от проведените открити съдебни заседания. Ето защо и възнаграждението ще се намали до минимално определения размер съобразно Наредба № 1, а именно сумата от 2034 лева. При изхода от спора следва ответникът да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 3657.55 лева съразмерно на уважената част от иска. Реципрочно на ответника ще се присъдят направени разноски в размер на 400 лева съразмерно на отхвърлената част от иска.

Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД БУЛГАРКОНФ АД с ЕИК ********* да заплати на ФИДА АД с ЕИК ********* сумата от 43 106. 94 лв., представляваща дължима сума по договор за изработка на панталони и подлепване на скроени облекла, обективиран във Фактура № **********/06.03.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 21.03.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му претендиран размер поради направено от ответника срещу ищеца валидно възражение за извънсъдебно прихващане на дължими суми по фактура № **********/ 31.03.2012г. обективираща договор за продажба на конци.

ОТХВЪРЛЯ направеното от БУЛГАРКОНФ АД с ЕИК ********* против ФИДА АД с ЕИК ********* възражение за съдебно прихващане с дължими от ищеца суми представляваща незаплатена цена по договори за продажба на конци по фактури както следва:

·        № **********/30.11.2010 г. за сума в размер на 8 602,45 лв.;

·        № **********/30.12.2010 г. за сума в размер на 4 438,62 лв.;

·        № **********/31.01.2011 г. за сума в размер на 4 154,10 лв.;

·        № **********/28.02.2011 г. за сума в размер на 2 542,86 лв.;

·        № **********/31.03.2011 г. за сума в размер на 11 936,41лв.;

·        № **********/29.04.2011 г. за сума в размер на 6 731,69 лв.;

·        № **********/31.05.2011 г. за сума в размер на 9 818,49 лв.;

·        № **********/30.06.2011 г. за сума в размер на 5 375,98 лв.;

·        № **********/29.07.2011 г. за сума в размер на 7 609,92 лв.;

·        № **********/31.08.2011 г. за сума в размер на 5 263,15 лв.;

·        № **********/30.09.2011 г. за сума в размер на 7 584,64 лв.;

·        № **********/31.10.2011 г. за сума в размер на 7 339,39 лв.;

·        № **********/30.11.2011 г. за сума в размер на 6 999,96 лв.;

·        № **********/30.12.2011 г. за сума в размер на 7 089,65 лв.;

·        № **********/31.01.2012 г. за сума в размер на 2 120,95 лв.;

·        № **********/29.02.2012 г. за сума в размер на 3 953,44 лв.;

като неоснователно.

 

ОСЪЖДА БУЛГАРКОНФ АД с ЕИК ********* да заплати на  ФИДА АД с ЕИК ********* направените деловодни разноски в размер на 3657.55 лева съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА  ФИДА АД с ЕИК ********* да заплати на БУЛГАРКОНФ АД с ЕИК ********* направени разноски в размер на 400 лева съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :