Р Е Ш Е Н И Е
№ 287/17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря П.Д., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 196 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на З.Г.Н., Р.К.Г. и Г.К.Т.
против
Решение № 445/ 18.12.2018 г. по гр. д. № 1157/2018 г. на Районен съд Димитровград, с което е признато за установено, че дължат солидарно на „Банка
ДСК” ЕАД присъдените със Заповед № 106/31.01.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 170/2018г. по описа на РС Димитровград сума в размер на 7 351.54
лв. - главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2007г., договор за
поръчителство от 16.07.2007г. и допълнителни споразумения от 15.07.2010г.,
19.02.2013г., 25.03.2014г. и 23.11.2016г., сума
в размер на 592.98 лв. – договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до
28.01.2018г., сума в размер на 71.65 лв. – наказателна лихва за забава за
периода от 23.06.2017г. до 28.01.2018г., сума в размер на 60 лв. – заемни
такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018г. до изплащане на вземането.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
което се иска да се отмени, вместо което се постанови ново по същество, с което
да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „Банка ДСК”
ЕАД чрез пълномощника си оспорва въззивната жалб и иска да се потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок
по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
съдебен контрол, поради което е допустима.
С Договор за кредит за текущо потребление от
16.07.2007 г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на З.Г.Н. кредит в размер на 15
000 лв. за срок от 96 месеца Изпълнението на задължението по договора е
обезпечено с поръчителството на ответниците Р.К.Г. и Г.К.Т. чрез сключването на
договор за поръчителство от същата дата.
В срока на действие на договора за кредит към него са
сключени четири допълнителни споразумения:
1)На 15.07.2010 г. е сключено допълнително
споразумение, с което е капитализирана неплатената редовна лихва към остатъка
от главницата по кредита, договорен е нов погасителен план с гратисен период на
издължаване на главницата по кредита от 12 месеца, променена е падежната дата
на издължаване на 15-то число и лихвеният процент е променен на 14.95 %;
2) На 19.02.2013г. е сключено допълнително
споразумение, с което отново е капитализирана дължимата редовна лихва към
остатъка от главницата и е променена падежната дата на 28-мо число при
запазване на лихвения процент в размер на 14.95 %. Договорен е нов погасителен
план за срок от 120 месеца, считано от датата на сключване на споразумението,
като крайният срок на погасяване на кредита става 19.02.2023 г.;
3) Трето допълнително споразумение е сключено на
25.03.2014г., като е капитализирана неплатената редовна лихва към остатъка от
главницата и е променена падежната дата на 25-то число;
4) С допълнително споразумение от 23.11.2016 г. е
капитализирана неплатената лихва към остатъка от главницата. Уговорено е, че
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от стойността на
6-месечен SOFIBOR, като към датата на сключване на споразумението лихвеният
процент е 12.70 %.
С Писмо изх.№ 12-20-01296/29.11.2017г., получено на
04.12.2017 г., банката е уведомила З.Г.Н., че обявява кредита за предсрочно
изискуем.
За събиране на дължимите по договора за кредит
вземания банката е подала заявление по чл. 417 ГПК, по което със Заповед № 106 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.01.2018г. по ч. гр. д. № 170/2018г. на РС Димитровград е разпоредено на З.Г.Н., Р.К.Г. и Г.К.Т. да заплатят солидарно на банката претендираните в заявлението суми, а именно: сумата в размер на 8 881.54 лв. – главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 16.07.2007г., договор за поръчителство от
16.07.2007г. и допълнителни споразумения от 19.02.2013г., 25.03.2014г. и
23.11.2016г., сумата в размер на 592.98 лв. – договорна лихва за периода от
23.07.2017г. до 28.01.2018г., сумата в размер на 71.65 лв. – наказателна лихва
за забава за периода от 23.06.2017г. до 28.01.2018г., сумата в размер на 260 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.01.2018г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото: 196.12 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК срещу тази заповед са подадени
писмени възражения и от тримата длъжници.
Пред въззивната инстанция е назначена съдебно –
счетоводна експертиза за установяване размера на претендираните вземания за главница,
договорни и наказателни лихви по договора за кредит след изключване на
капитализараните договорни и наказателни лихви и заемни такси. Видно от
заключението на вещото лице размерът на непогасената главница към 06.06.2018 г.
възлиза на 5 322. 84 лв., неплатената договорна лихва за периода
16.07.2007 г. – 15.07.2007 г. е в размер на 237. 47 лв., неплатената договорна
лихва за периода 15.07.2010 г. – 19.02.2013 г. е в размер на 578. 17 лв., неплатената
договорна лихва за периода 20.02.2013 г. – 25.03.2014 г. е в размер на 351 лв.,
неплатената договорна лихва за периода 25.03.2014 г. – 23.11.2016 г. е в размер
на 326. 48 лв. неплатената договорна лихва за периода 23.08.2017 г. –
04.12.2017 г. е в размер на 421. 40 лв.
При тези данни по делото съдът намира жалбата за
частично основателна. По делото не е спорно, че ищецът „Банка ДСК” ЕАД е
предоставила на З.Г.Н. банков кредит в размер на 15 000 лв., която
последната не е погасявала в срок, вследствие на което банката е обявила
кредитът за предсрочно изискуем.
На първо място следва да се отбележи, че сключеният
между страните договор за кредит за текущо потребление представлява
потребителски договор, който придава на кредитополучателя качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В тази връзка следва да се
има предвид, че независимо
от липсата на изрично възражение в този смисъл от страна на ответниците, съдът
има правомощието служебно да прецени неравноправния характер на договорна
клауза, която възможност произтича от разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
При това положение размерът на
дължимите вземания по договора за кредит следва да се определи въз основа на
предоставената в заем сума по сключения договор за кредит и уговорения с
допълнителните споразумения годишен лихвен процент, но без извършената
капитализация на лихвите. В тази връзка, видно от заключението на назначената
пред въззивната инстанция, размерът на непогасената главница към 06.06.2018 г.
е 5322. 84 лв. От заключението се установява също, че за периода 24.07.2018 г.
до 23.05.2019 г. поръчителят Р.К.Г. е погасил напълно главницата по
образуваното изпълнително дело (общо 7351. 54 лв., към която сума се включват и
капитализираните лихви и такси в размер на 2028. 70 лв.), но предвид
задължителните указания по т. 5г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, според които в производството по чл. 422 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес, това плащане не следва да се
зачете при преценка основателността на исковата претенция за дължимата
главница.
Видно от
заключението по назначената в настоящето производство съдебно – счетоводна
експертиза, дължимите договорни лихви за периода 23.07.2017 г. – 04.12.2017 г.
са в размер на 421. 40 лв. Тук следва да се отбележи, че след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем кредитополучателят дължи непогасения остатък от
главницата и начислените до този момент договорни лихви. След настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита върху главницата се дължат само законни
лихва до датата на плащането (т. 2 от ТР от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/ 2017 г.
на ОСГТК на ВКС). Поради това договорните лихви следва да се изчислят за
периода от 23.07.2017 г. до датата на предсрочната изискуемост - 04.12.2017 г.,
които възлизат на 421. 40 лв.
По предявения иск за сумата от 71. 65 лв.,
представляваща наказателна лихва за просрочената главница за периода от
23.06.2017 г. до 28.01.2018 г., следва да се има предвид, че според заключението
на съдебно – счетоводната експертиза посочената сума всъщност представлява
законна лихва върху просрочената главница, начислена за периода от 29.12.2017
г. – 28.01.2018 г. Следва да се отбележи, че за периода до обявяване на кредита
за предсрочно изискуем наред с главницата кредитополучателят дължи и
уговорените в договора възнаградителни и наказателни лихви, а след предсрочната
изискуемост на кредита само законни лихви по чл. 86 ЗЗД. Независимо от дадената
от ищеца неточна квалификация на процесното вземане, което всъщност е за
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, същото е изцяло основателно за сумата от
71. 65 лв., на колкото възлиза за периода от 29.12.2017 г. – 28.01.2018 г.
По отношение на претенцията за неплатени банкови такси
следва да се има предвид, че с влязлата в сила на 23.04.2014 г. разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит (ДВ бр. 35/ 2014 г.) е установена забрана кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза до
23.07.2014 г. банката е начислила такси в размер на 365 лв., платени са 330 лв.
и остават дължими 35 лв. След тази дата банката неоснователно е начислила такси
в размер на 225 лв., от които са платени 200 лв. Посочената сума се явява
платена без основание и с нея кредитополучателят всъщност е погасил неплатените
такси до 23.07.2014 г. в размер на 35 лв., а с остатъка от 165 лв. – съгласно
чл. 76, ал. 2 ЗЗД част от неплатените лихви за периода 16.07.2007 г. –
04.12.207 г. в общ размер на 2294. 96 лв. съгласно заключението на вещото лице,
в които не попадат процесните вземания за договорна лихва в размер на 421. 40
лв. за периода 23.07.207 г. – 04.12.2017 г. и за обезщетение за забава в размер
на 71. 65 лв. за периода 29.12.2017 г. – 28.01.2018 г.
Предвид изложените съображения обжалваното решение следва
да се отмени в частта, в която предявеният иск за главницата е уважен над
сумата от 5322. 84 лв., предявеният иск за договорни лихви е уважен над сумата
от 421. 40 лв., както и в частта, в която предявеният иск за заплащане на
банкови такси е уважен за сумата от 60 лв., като се постанови ново, с което предявените
искове в посочените размери се отхвърлят като неоснователни. Решението в
останалата част следва да се потвърди като законосъобразно.
В този случай следва да се ревизират и
присъдените в заповедното производство разноски, като при изчисляване на същите
съобразно признатия размер на вземането на ищеца не следва да се вземат предвид
направените след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение плащания в размер на 1530 лв. При това положение ответниците З.Г.Н.,
Р.К.Г. и Г.К.Т. следва да заплатят на кредитора „Банка ДСК” ЕАД разноски в
заповедното производство общо в размер на 186 лв. или всеки един от тях следва
да заплати сумата от 62 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца „Банка ДСК” ЕАД следва да се присъдят разноски в размер
на 384. 78 лв. за двете инстанции съобразно уважената част от иска, като всеки
един от ответниците му заплати сумата от 128. 56 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Банка
ДСК” ЕАД следва да заплати на ответниците направените от тях разноски съобразно
отхвърлената част на иска, а именно на З.Г.Н. – разноски в размер на 408. 98 лв.,
на Р.К.Г. – разноски в размер на 242. 69 лв. и на Г.К.Т. - разноски в размер на
267. 17 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 445/ 18.12.2018 г. по гр. д. № 1157/2018 г. на Районен съд Димитровград в частта, в която е признато за
установено по отношение на З.Г.Н., Р.К.Г. и Г.К.Т., че дължат солидарно на
„Банка ДСК” ЕАД сумата над 5322. 84 лв. – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 16.07.2007 г., в
частта, в която е признато за установено, че дължат на „Банка ДСК” ЕАД сумата
над 421. 40 лв. - договорна лихва за периода от 23.07.2017г. до 28.01.2018г., в
частта, в която е признато за установено, че дължат на „Банка ДСК” ЕАД такси в
размер на 60 лв., както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Банка ДСК” ЕАД против З.Г.Н., Р.К.Г. и Г.К.Т. иск по чл. 415 ГПК за сумата над
5322. 84 лв. до 7 351.54 лв., представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 16.07.2007 г., предявеният
иск по чл. 415 ГПК за сумата над 421. 40 лв. до 592. 98 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 23.07.2017 г. до 28.01.2018 г., както и предявения иск по
чл. 415 ГПК за банкови такси в размер на 60 лв.
ОСЪЖДА З.Г.Н., Р.К.Г. и Г.К.Т. всеки един от тях да заплати
на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 62 лв. – разноски по ч. гр. д. № 170/ 2018 г. на
РС Димитровград.
ОСЪЖДА З.Г.Н., Р.К.Г. и Г.К.Т. всеки един от тях да заплати
на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 128. 56 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД да заплати на З.Г.Н.
разноски по делото в размер на 408. 98 лв., на Р.К.Г. – разноски в размер на
242. 69 лв. и на Г.К.Т. - разноски в размер на 267. 17 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: