№ 4657
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110204291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.72,ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по изпратени от Административен съд София град копия
от материали от разделено производство по административно дело
№895/2023 г., по описа на Административен съд София град, 1 отделение, 5
състав, съгласно определение от 23.03.2023 г., касаещи оспорване от Г. К. Г.
ЕГН ********** на Заповед за задържане на лице №*********/02.10.2022 г.
по чл.72 от ЗМВР.
На СРС са изпратени заверени копия от: цитираното съдебно
определение; искова молба от Г. К. Г. ЕГН ********** срещу СДВР, с която
се претендира обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени
вреди, в т.ч. и от незаконосъобразно задържане със Заповед за задържане на
лице №*********/02.10.2022 г., на основание чл.72 от ЗМВР, която, с молба
от 22.03.2023 г., Г. К. Г. оспорва като нищожна – поради липса на
компетентност на органа, който я е издал; Заповед за задържане на лице
№*********/02.10.2022 г., на основание чл.72 от ЗМВР, заедно с протокол за
обиск на лице и декларация от задържаното лице Г. К. Г. ЕГН **********;
постановление на СРП от 14.11.2022 г., изведено деловодно с печат на СРП
1
на 15.11.2022 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №1681/2022 г., по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №33664/2022 г.,
по описа на СРП, на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК –
поради неосъществен състав на престъпление от общ характер –
несъставомерност по чл.343б,ал.3 от НК, предвид заключението на
химикотоксикологичната експертиза – Протокол рег. №И-9080/02.11.2022 г.
на Специализирана химикотоксикологична лаборатория към ВМА-София,
съгласно който в кръвта и урината на Г. К. Г. не е установено наличие на
наркотични вещества.
В горепосочената искова молба е написано, че на 02.10.2022 г., около
03.30 ч. той /Г. К. Г. ЕГН **********/, който бил болен /с главоболие,
температура и болки в цялото тяло/, управлявал личния си лек автомобил „...“
с рег. № ..... към дома си в с.Кубратово, когато на ул.“Железопътна“ в
гр.София бил спрян за проверка от служители на О „ПП“-СДВР, при която
направената му проверка за употреба на наркотични вещества и техните
аналози отчела положителен резултат. Г. казал на полицаите, че не е
употребявал наркотици и резултатът от теста е грешен, но въпреки това те го
обискирали, съставили му АУАН, свалили регистрационните табели на
автомобила му и му отнели СРМПС и СУМПС, отвели го до ВМА, където му
било направено медицинско изследване за употреба на наркотици, задържали
го за срок до 24 часа в 02 РУ със Заповед за задържане на лице
№*********/02.10.2022 г., като от всичко това той претърпял неимуществени
и имуществени вреди. В последствие образуваното спрямо него досъдебно
наказателно производство №1681/2022 г. било прекратено, тъй като
направеното му във ВМА медицинско изследване не показало наличие на
наркотични вещества в кръвта му. С оглед на това Г. е посочил, че заповедта
за задържането му за срок до 24 часа е незаконосъобразен акт и е резултат от
незаконосъобразни действия от страна на служителите на СДВР.
По делото са приложени и копия на докладна записка от 02.10.2022 г.
от О. Р. до началника на О „ПП“-СДВР, за „задържано лице /Г. К. Г. ЕГН
**********/ в 02 РУ-СДВР – чл.343б от НК - употреба на НВ“ и Заповед от
04.02.2019 г. на директора на СДВР, с която младши инспектор О. А. Р. -
2
старши полицай към „Специализирани полицейски сили за опазване и
възстановяване на обществения ред“ при СДВР, е преназначена на младши
изпълнителска длъжност младши автоконтрольор в 01 група
„Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на
мероприятия“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на
мероприятия“ към О „ПП“-СДВР.
По делото е депозирана на 29.05.2023 г. молба от адв.А.И. –
„процесуален представител на Г. К. Г., жалбоподател по делото“, с изложени
доводи по хода на делото и по същество на същото, и претендиране
присъждането на адвокатско възнаграждение, по смисъла на
чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, към която е приложено
пълномощно от Г. К. Г. за адв.А.И. с вписано същото основание
чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, както и списък на
направените разноски от Г. К. Г. по настоящето НАХД – за адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, които този съдебен състав не кредитира и не цени, тъй като
цитираното основание на чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата –
„Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица“, в случая се
явява изцяло формално - декларативно, неподкрепено от никакви
доказателства, установяващи, че Г. К. Г. е материално затруднено лице, още
повече, че пред този съдебен състав той е казал, че е направил разноски по
делото за адвокат, а и единствено в т.1 от пълномощното е вписано
представителство пред СРС, каквото на практика адв.И. не е осъществила, с
твърдение в подадената от нея на 31.05.2023 г. молба по делото, че причината
за неявяването й е служебна ангажираност, без да е отразено каква е тя и без
доказателства за такава, още повече, че в проведеното на 01.06.2023 г.
съдебно заседание Г. К. Г. е казал, че е имал уговорка с адв.И. да бъде
защитаван от нея и е мислил, че тя ще се яви в съдебното заседание, което
извежда преценката, че адв.И. не го е уведомила за наличен неин служебен
ангажимент. По тези съображения и съдът принципно намира така
направеното искане за присъждането на адвокатско възнаграждение, по
смисъла на чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, за необосновано, а
като такова и за незаконосъобразно, поради което и че същото, независимо от
3
изхода на това производство и постановеното решение по него, не следва да
бъде уважено и респективно - не следва да се присъждат така претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС по това
НАХД.
Г. К. Г. се явява в съдебното заседание, проведено по това НАХД и
пледира „полицейските служители, които са го задържали неправомерно, да
бъдат задържани“. „Аз искам да си получа обезщетение и да ми бъдат поети
направените от мен разноски по делото и за адвокат“.
Полицейският орган при О „ПП-СДВР – О. А. Р. - издала обжалваната
заповед, редовно призована, не се явява в съдебното заседание.
Съдът кредитира писмените доказателства, приобщените в хода на
съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на
доказване, които намира за собствено и взаимно непротиворечиви и
еднопосочно кореспондиращи и подкрепящи се по между си.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали
по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено с необходимата категоричност от фактическа страна
следното:
На 02.10.2022 г. Г. К. Г. ЕГН **********, който бил болен - с
главоболие, температура и болки в цялото тяло, управлявал личния си лек
автомобил „...“ с рег. № ..... към дома си в с.Кубратово, като около 03.30 ч.,
движейки се в гр.София по ул.“Железопътна“, в посока от ул.“Първа
българска армия“ към ул.“Мара Бунева“, бил спрян срещу №31 за полицейска
проверка от изпълняващите служебните си задължения полицаи при О „ПП“-
СДВР – О. Р. и Владимир Димитров. При проверката Г. бил изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, като резултатът
бил положителен за употреба на кокаин. Г. казал на полицаите, че е болен, че
не е употребявал наркотици и резултатът от теста е грешен, но въпреки това
4
те му съставили АУАН, свалили регистрационните табели на автомобила му
и му отнели СРМПС и СУМПС, във връзка с което били издадени заповеди за
прилагане на ПАМ, бил му връчен талон за медицинско изследване и той бил
отведен във ВМА, където дал кръв и урина за изследване за употреба на
наркотици. Полицейски служител О. Р. издала Заповед за задържане на лице
№4332зз-209/02.10.2022 г. /обжалваната заповед, предмет на настоящето
производство/, с която, на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР – „данни за
извършено престъпление по чл.343б от НК“ Г. К. Г. бил задържан за срок до
24 часа в 02 РУ и съответно на същия бил извършен обиск и той попълнил
бланкова декларация като задържано лице. О. Р. изготвила докладна записка
до началника на О „ПП“-СДВР.
Във връзка с посоченото на 02.10.2022 г. било образуваното досъдебно
наказателно производство №1681/2022 г., по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр.
№33664/2022 г., по описа на СРП, което с постановление на СРП от
14.11.2022 г., изведено деловодно с печат на СРП на 15.11.2022 г., за
прекратяване на наказателното производство, на основание
чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК било прекратено – поради
неосъществен състав на престъпление от общ характер – несъставомерност по
чл.343б,ал.3 от НК, предвид заключението на химикотоксикологичната
експертиза – Протокол рег. №И-9080/02.11.2022 г. на Специализирана
химикотоксикологична лаборатория към ВМА-София, съгласно който в
кръвта и урината на Г. К. Г. не е установено наличие на наркотични вещества.
От правна страна се налагат следните изводи:
Фактически съдържащата се в исковата молба, подадена пред
Административен съд София град от Г. К. Г., жалба, срещу заповедта за
задържането му на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, във връзка с която е й
подадена от него допълнителна молба, с която се оспорва посочената заповед
като нищожна, е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва заповедта на задържането му,
която като акт подлежащ на обжалване, като съдът приема, че тя отговаря на
формалните изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, и предвид изложените в нея доводи, като съображенията на
5
този съдебен състав са следните.
Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли
са нарушения в предсъдебната фаза.
Заповедта, предмет на съдебния контрол, съдът намира, че е издадена от
материално и териториално компетентен орган, тъй като, съгласно чл.72,ал.1
ЗМВР, правомощие да задържат лица/граждани имат полицейски органи
по смисъла на чл.57,ал.1 от ЗМВР, каквото качество е имала издалата
обжалваната заповед О. А. Р., която като младши инспектор - старши
полицай към „Специализирани полицейски сили за опазване и
възстановяване на обществения ред“ при СДВР, със Заповед от 04.02.2019 г.
на директора на СДВР, е преназначена на младши изпълнителска длъжност
младши автоконтрольор в 01 група „Специализирана група за контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия“ на 02 сектор „Контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия“ към О „ПП“-СДВР, тъй като,
съгласно чл.57,ал.1 от ЗМВР, полицейски органи, във връзка с правомощията
по чл.72 от ЗМВР, са органите на Главна дирекция "Национална полиция",
Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция
"Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", Главна дирекция
"Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно
сътрудничество", а СДВР /със съответните звена към нея/, е известно, че е
със статут на областна дирекция за столицата.
Заповедта е издадена при спазване на съответните административно-
производствени правила при издаване на акта, при спазване и на
разпоредбите на материалния закон, и на предписаната от закона писмена
форма, тя съдържа необходимите реквизити. Спазена е и целта на закона.
Съдът отбелязва, че доказателствата по делото не сочат в процеса на
издаване и връчване на обжалваната заповед и съпътстващите я документи да
са допуснати съществени нарушения на нормативно предвидените за това
правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са
6
препятствали възможността му адекватно да я организира.
Обжалваната заповед не страда от процесуален порок - от съществен
процесуален порок, включително и с оглед отразеното в нея основание за
задържането - „Данни за извършено престъпление по чл.343б от НК“, тъй
като, за да се приеме, че е налице основание за задържането на лицето, следва
да са посочени конкретни фактически обстоятелства и действия на лицето,
които да водят до преценката за обосновано подозрение и предположение, че
то може да е извършило престъпление или да е съпричастно към такова, като
в случая в заповедта е посочено със съответната цифровата квалификация от
НК, наличие на данни за извършено такова престъпление, при действителна
липса на словесна фактическа конкретност. Мотивите за задържане на лице
– в случая на Г. К. Г., не се свързват с необходимост от подробно и
изчерпателно описание на всички данни относно деянието, още повече, че
основанията за издаване на административен акт, какъвто е и обжалваната
заповед, могат да се съдържат в други, относими и свързани с него
документи, както е в този случай – в съставения му и предявен АУАН.
Достатъчно е лицето да е разбрало на какво основание е задържано и в какво
се изразява деянието, т.е. лицето да е разбрало повода, които е формирал
подозрението срещу него. Или казано обобщено – изискването за излагане на
основания в заповедта, според този съдебен състав, в случая е изпълнено,
защото в АУАН са вписани текстово обективни данни, че лицето, спрямо
което е постановено задържането, е дало положителен резултат на
извършената му проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества при управление на МПС, а в обжалваната заповед същите са
посочени като цифрова квалификация по НК, с които той се е запознал преди
да ги подпише. На Г. К. Г. е предоставена възможност да прецени желае ли да
упражни правата, които има като задържано лице. С оглед на изложеното
настоящият съдебен състав счита, че не е накърнена възможността на
задържания Г. К. Г. да упражни правата си, в т.ч. и правото си на защита.
Задържането под стража на основание чл.72,ал.1,т.1, вр.чл. 3 от ЗМВР -
за срок до 24 часа, има за цел да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се
укрие. За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани
7
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило/извършващо престъпление по смисъла на НК. Тя се предприема с
цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление,
което предполага наличието на достатъчно данни, от които да може да се
направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило
престъпление, т.е. данните следва да са налични преди постановяването на
заповедта, респективно преди задържането на лицето, а не евентуално да се
установяват след това, за да няма необосновано задържане на лице, което
противоречи на целта на заповедта да се попречи на заподозрения да извърши
престъпление, или да се укрие, или да осуети наказателно преследване.
Полицейските органи, когато имат фактически данни, че едно лице извършва
или е извършило деяние, което попада в хипотезите на състав по НК, имат
възможността да задържат това лице, без това да означава, че са налични
достатъчно доказателства лицето да бъде обвинявано в престъпление, по
смисъла на НПК. Достатъчно е в полицейските органи да е налице убеденост,
че действията, който лицето извършва или вече е извършило, реализират
състав на това престъпление. Понятията "данни за извършване на
престъпление" по ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл.207 от НПК
имат различно съдържание и доколкото достатъчно данни по чл.207 от НПК е
по-широкото понятие и обикновено включва в себе си и понятието за данни
за извършване на престъпление, то в настоящия случай по ЗМВР са били
налице данни за извършено престъпление.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства се извежда преценката, че са били налице предпоставките за
приложение на материалноправната разпоредба на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР,
според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Полицейските органи О. Р. и Владимир
Димитров са имали фактически данни за извършено престъпление, изведени
от резултата на направената от тях при проверката на Г. К. Г. проба с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, който бил
положителен за употреба на кокаин, във връзка с което и след това било
образуваното горепосочено досъдебно производство. Вярно е, че при
задържането на Г. К. Г. той е заявил на полицейските служители, че не е
употребявал наркотици и резултатът от теста е грешен, както и че е болен,
8
което е вписал и в попълнената от него декларация като задържано лице
/температура, болки в мускулите и ставите/, въпреки което не е пожелал
медицински преглед. Тези твърдения на Г. К. Г., направени по време на
полицейската проверка, обаче, не представляват процесуална пречка за
полицейските служители да изпълнят служебните си задължения, при такъв
резултат от техническото средство, в т.ч. и да задържат лицето, за което са
били налични такива данни за извършено престъпление, което е визирано в
закона основание за задържане. Така посоченото води и до извода, че в
случая е съобразена целта на закона за задържането за срок до 24 часа по реда
на чл.72 от ЗМВР – която, както беше посочено вече, в зависимост от случая
би могла да има превантивен или преустановителен характер, или да
препятства укриването на лицето, което, като ограничаващо правото на
свобода, следва да се прилага само когато са налице законовопосочените
предпоставки и само за постигане на посочените в закона цели, както е в
конкретния казус, което оправдава задържането на Г. К. Г.. Целта на тази
разпоредба от ЗМВР е да се обезпечат съответните граждани за нуждите на
извършването на полицейски проверки или евентуално досъдебни
производства, с необходимия минимален принудителен ефект на този етап от
съответната полицейска проверка и тази законова цел не е нарушена в
настоящия случай, при който лицето с тази заповед е задържано за срок до 24
часа. Т.е. със задържането на Г. К. Г. правата и законните му интереси не са
засегнати в по-голяма степен от необходимото, от гледна точка на целта, за
която се издава заповедта за задържане на лице, или казано по друг начин, не
липсва нужната съразмерност и задържането му се е явило оправдано в
случая.
Предвид изложеното до тук, този съдебен състав намира, че в
конкретния случай издадената заповед за задържане на Г. К. Г., на основание
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, е законносъобразна, поради което и подадената срещу
нея жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от Г. К. Г. ЕГН **********, срещу
заповед за задържане на лице с рег. №4332зз-209/02.10.2022 г., издадена от
полицейски орган О. А. Р. - младши автоконтрольор - 02 сектор „КРОМ“ при
СДВР – на Г. К. Г. ЕГН **********, с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от
ЗМВР той е задържан за срок до 24 часа.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. София, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните: Г. К. Г. /на адреса - л.107 от делото/; адв.А.И. /на адреса - л.110 от
делото/; младши автоконтрольор - 02 сектор „КРОМ“ при СДВР О. А. Р. –
чрез началника на О „ПП“-СДВР, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10