Р Е Ш Е Н И Е
№ 2380
гр.
Пловдив,21.12.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХ състав,
в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Николова
КАД № 1333
по
описа за 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на адв.
А.К., като пълномощник на С.Н.С., ЕГН **********, против Решение № 668 от 10.04.2023г.,
постановено по административно дело № 258/2023г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
С определение № 2045 от 11.09.2023 г.,
настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане жалбата на С.Н.С. срещу Решение
№ 668 от 10.04.2023г. на Административен съд – Пловдив по дело № 258/2023г., в
частта имаща характер на определение и е прекратил производството в тази част.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изложеното и доколкото с касационната
жалба се възразява по отношение на размера на присъденото обезщетение и се иска
изцяло да се уважи исковата претенция, то предмет на настоящото производство е Решение
№ 668 от 10.04.2023г., постановено по административно дело № 258/2023г. по
описа на Административен съд – Пловдив отхвърлителната му част.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Административен съд – Пловдив е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, както и поради това, че не е съобразено с действителните вреди,
които е претърпял Н. ***. По отношение на присъденото обезщетение се сочи, че
същото е недостатъчно и неотговарящо на претърпените вреди. Твърди се още, че
от ответната страна не са представени доказателства да е осигурила условия за
вентилация и свеж въздух и корекционна работа със С.. Направено е възражение,
че без основание съдът не е кредитирал показанията на свидетеля. Иска се отмяна
на решението и да се уважи изцяло предявения иск.
Ответникът - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", чрез писмен отговор на юриск. Ч., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище, за неоснователност на жалбата.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е
подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив
се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по
искова молба, подадена от С.Н.С. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.05.2020 г. до
25.01.2023 г. вкл. Претърпените неимуществени
вреди се изразявали в главоболие и чести респираторни
заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт,
огорчение, внушаване на чувство за малоценност. Неимуществени вреди били
настъпили в резултат на нарушения допуснати от
администрацията на Затвора Пловдив, както следва: пренаселеност на помещенията
по настаняване - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; липса на
вентилация в килиите и свеж въздух; лошо състояние на тоалетната в килията;
лошо състояние на банята; лошо качество на водата в банята;
неосигуряване на дневна светлина и липса на достатъчно проникващ свеж въздух;
липса на вътрешна и външна изолация на стените на затвора; непредоставяне през
зимата на достатъчно дебели завивки; рядка смяна на спалното и
постелъчно бельо; непредоставяне на препарати за почистване; непровеждана спрямо
ищеца корекционна работа; липса на достатъчно шкафчета и липса на достатъчно
мебели, или наличие на такива в лошо състояние.
С оглед обстоятелствата изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства, включително и гласни такива, изяснил е фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите
на страните е направил своите правни изводи. Съдът се е произнесъл по всяко от
изложените в исковата молба твърдения.
След
извършена служебна проверка съдът е констатирал, че по искова молба предявена
от ищеца С. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени
вреди от бездействията на администрациите в Затвора Пловдив в периода от 18.09.2019
г. до 04.05.2020 г., и в Арест Смолян в периода от 01.06.2020 г. до 01.10.2020
г., в Административен съд – Пловдив е образувано адм. дело № 2733/2020 г.,
приключило с влязло в сила съдебно решение и доколкото за част от исковия
период, а именно от 01.05.2020 г. до 04.05.2020 г. вкл. (4 дни), спорът между
същите страни и на същото основание е разрешен с влязло в сила решение,
исковата молба в тази част е оставена без разглеждане, а производството –
прекратено.
По
отношение на останалата част от исковия период е установено, че С. *** на
25.11.2020 г. и е пребивавал в него до 05.02.2021 г., на която дата е бил освободен,
след това е постъпил в Затвора Пловдив отново на 11.10.2021 г., като е
пребивавал в него до 25.01.2023 г. вкл. - крайната дата на исковия период с
прекъсвания от 08.11.2021 г. до 09.11.2021 г. вкл. и от 19.01.2022 г. до
20.01.2022 г. вкл., в които периоди е бил на дело в гр. Смолян. Поради това за
периодите от 05.05.2020 г. до 24.11.2020 г. вкл., от 06.02.2021 г. до
10.10.2021 г. вкл., от 08.11.2021 г. до 09.11.2021 г. вкл. и от 19.01.2022 г. до
20.01.2022 г. вкл. (455 дни), съдът е приел, че искът е недоказан, тъй като не
е установено ищецът да е бил настанен в Затвора Пловдив и отхвърлил същия в
посочената част, без да разглежда по същество оплакванията на ищеца и претенцията
му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Искът
е разгледан по същество от първа инстанция за периодите от 25.11.2020 г. до
05.02.2021 г. вкл., от 11.10.2021 г. до 07.11.2021 г. вкл., от 10.11.2021 г. до
18.01.2022 г. вкл. и от 21.01.2022 г. до 25.01.2023 г. вкл., в които е
установено, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора
Пловдив.
Съдът е обсъдил всяко едно
от оплакванията на ищеца и е приел за установено, че твърденията на ищеца
относно пренаселеността се установяват за
период от 239 дни, а именно: от 25.11.2020 г. до 30.11.2020 г. вкл., на
03.12.2020 г. и от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г. вкл., когато ищецът е
пребивавал в Приемно отделение в стая ОП-2; от 11.12.2020 г. до 04.02.2021 г.
вкл., когато е пребивавал в Трета група, в стая № 23; на 11.10.2021 г. и от
13.10.2021 г. до 14.10.2021 г. вкл., когато ищецът отново е пребивавал в
Приемно отделение в стая ОП-2; от 15.10.2021 г. до 07.11.2021 г. вкл., от
10.11.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., от 17.12.2021 г. до 06.01.2022 г. вкл., от
12.01.2022 г. до 18.01.2022 г. вкл., от 21.01.2022 г. до 02.02.2022 г. вкл., от
04.02.2022 г. до 06.04.2022 г. вкл., от 12.04.2022 г. до 20.04.2022 г. вкл.,
когато ищецът е пребивавал в Трета група в стая № 23, както и за периода от
08.01.2022 г. до 10.01.2022 г. вкл., с оглед фактът, че ответникът не е представил
доказателства за това колко л.св. са били настанени в това спално помещение, съдебния
състав е приел, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са
в размер на 4 кв.м.
За недоказани са приети твърденията на ищеца за претърпени вреди от неосигуряването
на достатъчно естествена светлина и чист въздух, липса на уединение
поради липса на изградени прегради при ползването на санитарния възел и лошо
състояние на тоалетните и баните в затвора и наличието
на неработещи казанчета, чешми и умивалници.
Съдът е приел, че е спазено
изискването, въведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно което
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
По отношение на твърденията,
че водата в банята не ставала за пиене, съдът е посочил, че това оплакване
ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото състояние на банята,
който факт навежда на мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода,
дори и да е ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер
или друго подобно съоръжение (котел), е напълно естествено да промени своите
качества.
В
мотивите на съдебния акт е посочено, че неосигуряването
на изолация на стените на затвора и липсата на шумоизолация в
тоалетните, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение,
доколкото поставянето на външна изолация/шумоизолация е над средното ниво на
битови условия. По отношение на оплакването за студ през зимата и отказ за
предоставяне на завивки, съдът е посочил, че от становище представено от
ответника се установява, че в затвора отоплението през зимата се
осъществява посредством изградено локално парно, както и че няма данни ищецът
изобщо да е депозирал молби до администрацията на затвора за предоставяне на
завивки.
На следващо място е прието
за установено, че са създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в
стаите, като отговорността за това е и на самите лишени от свобода, както и че
са осигурявани достатъчно хигиенни и почистващи материали, а при
постъпване на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо,
които се подменят по желание, а и може лишените от свобода да получават от свои
близки спално бельо и одеяла. Обсъдени са и доказателствата за осъществяване
на дейности по дезинсекция и дератизация периодично за времето на
престоя на ищеца в Затвора Пловдив. За недоказани съдът е приел, твърденията на
ищеца за липсваща мебелировка.
По отношение на оплакването
на ищеца, че с него не е извършвана никаква индивидуална или групова корекционна
работа, съдът е посочил, че С. е преминал през информационен модул на „Програмата
за адаптация“, бил е назначен веднъж на работа, с него са провеждани беседи и
разговори по различни поводи – при планиране на присъдата, за участие в групова
работа, но същият не е проявил желание за участие в групови работи, не е
проявявал и желание за работа. Посочено е, че ищецът на два пъти е бил включват
в специализирани групови работи, но не е приключвал програмите.
Първоинстанционен съд е
направил извод, че отговорността на ответника, следва да бъде ангажирана само
по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с
поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода
в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти относно
разполагаема площ на един лишен от свобода за установения конкретен брой дни – 239
дни в рамките на разглеждания период от време, когато ищецът е бил
действително в Затвора Пловдив.
По отношение
размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост, като
е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично
доказана и по размер, посочвайки, че същата следва да бъде уважена до размера
от 1195 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 5000
лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението
на съда е валидно и допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства и е обсъдил тяхната взаимна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В съответствие със събраните по делото
доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
исковата претенция на С.Н.С. се явява доказана по единствено по отношение на
пренаселеността в килиите за периода от период от 25.11.2020 г. до 30.11.2020
г. вкл.; на 03.12.2020 г.; от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г. вкл.; от
11.12.2020 г. до 04.02.2021 г.; на 11.10.2021 г.; от 13.10.2021 г. до
14.10.2021 г. вкл.; от 15.10.2021 г. до 07.11.2021 г. вкл.; от 10.11.2021 г. до
09.12.2021 г. вкл.; от 17.12.2021 г. до 06.01.2022 г. вкл.; от 12.01.2022 г. до
18.01.2022 г. вкл.; от 21.01.2022 г. до 02.02.2022 г. вкл.; от 04.02.2022 г. до
06.04.2022 г. вкл.; от 12.04.2022 г. до 20.04.2022 г. вкл. /общо за 239 дни/. В
останалата й част, правилно съдът е приел исковата претенция за посочения
период за недоказана.
Мотивите за недоказаност на твърденията
на ищеца, относно лошите хигиенни
условия в килиите, липсата на свеж въздух и естествена светлина, липсата на
постоянен достъп до течаща топла и студена вода, лошо качество на водата, лошо
състояние на банята, непредоставяне на препарати за почистване, липса на
достатъчно шкафчета и липса на достатъчно мебели, или наличие на такива в лошо
състояние, липса на вътрешна и външна изолация на стените на затвора, липсвала
водена индивидуална и корекционна работа се споделят от настоящият състав. Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и
обосновани изводи, които са подробни и задълбочени, поради което настоящия
съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не
следва да ги преповтаря.
Правилен и обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се
в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на
човек от 4 кв. м., в част от периода, предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС
е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като
съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения – липса на достатъчно приемливи условия за живот,
съобразени с уважение към човешкото му достойнство, в помещенията, в които
ищецът е изтърпявал наказание, вследствие на което са претърпени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Определеният размер на обезщетение
съответства на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им въздействие върху С., предвид условията на пренаселеност в килиите
в които е пребивавал в затвора Пловдив в посочените периоди. Размерът на така
определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност
на пренаселеността на килиите в които е бил настанен С. и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на
причинените вреди. В случая при определяне размера на обезщетението правилно
съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за
справедливост е определил обезщетението.
Що се отнася до възражението на
касационния жалбоподател, че без основание не са кредитирани показанията на
разпитания по делото свидетел е необходимо да се отбележи, че
първоинстанционния съд е кредитирал и обсъдил подробно показанията на свидетеля
Г.И., но изрично е посочил, че първо, свидетелят не е пребивавал в едно спално
помещение с ищеца и второ, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях
санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за
почистването. Нещо повече свидетелските показания са обсъдени по всяко едно от
оплакванията на ищеца и са съотнесени с приложените по делото писмени
доказателства.
Неоснователни са възраженията по
отношение на липсата на вентилация и свеж въздух, както и по отношение на
корекционната работа. Пред първа инстанция е безспорно установено, че спалните
помещения в които е пребивавал С. са с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Правилен в тази насока е извода, че проветряването и наличието на
свеж въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират
кога и колко време да проветряват помещението. По делото е установено, че при
постъпването си в затвора, С. е преминал през информационен модул на
„Програмата за адаптация“, като е консултиран при какви условия може да ползва
института на УПО, дадени са му указания и относно различни процедури, прилагани
в затвора и общежитията, както и друга исканата информация. Със С. са
провеждани беседи и разговори по различни поводи – при планиране на присъдата,
за участие в групова работа, но същият не е проявил желание за участие в
групови работи. Установено е още, че на два пъти е бил включван в
специализирани групови работи, но не е приключвал програмите.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд – Пловдив в отхвърлителната част и в частта на определения
размер на присъденото обезщетение следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора
разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
668 от 10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 258/2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.