№ 952
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100510237 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. Й., с която се обжалва Решение №
20071171/18.03.2021 г., постановено в производство по чл.127, ал. 2 СК, поправено с
решение от 11.06.2021 г., и двете постановени по гр. дело № 9358/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, в частите досежно издръжката и режима на лични
отношения относно детето Й.И.Й., с твърдения, че решението от 18.03.2021 г. е неправилно
поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния
закон, като излага съображения.
Моли да се отмени обжалваното решение в частта, в която е осъден на основание чл.
143 СК да заплаща на детето Й.И.Й. чрез нейната майка и законен представител З. Г. Д.,
месечна издръжка в размер над сумата от 162,50 лева до определения от съда размер от 250
лева, считано от 20.02.2020 г. до настъпване на пълнолетие или промяна на обстоятелствата,
като се моли да се отхвърли предявеният иск за заплащане на издръжка над сумата от 162,50
лева като неоснователен.
Моли да се отмени решението и в частта, в която е осъден на основание чл. 149 СК да
заплати на детето чрез нейната майка месечна издръжка от 250 лева, за времето от
20.02.2019 г. до 20.02.2020 г., като се отхвърли предявеният иск като неоснователен.
1
При условията на евентуалност моли да се намали размерът на дължимата издръжка на
основание чл. 149 СК до минимално установения за процесния период в размер от 152,50
лева.
Моли да се измени решението частта му, в която е определен режим на лични
отношения на бащата с детето, като режимът се допълни по конкретно посочен във
въззивната жалба начин, а именно:
- Да има право да вижда и взема дъщеря си при себе си за своя рожден ден - осми
юли, за времето от 18:00 часа на 07 юли до 10:00 часа на 09 юли, освен ако личният празник
не съвпада с режима на лични отношения;
-Да има право да вижда и взема дъщеря си при себе си за имения ден и на двамата
седми януари, за времето от 18:00 часа на 06 януари до 10:00 часа на 08 януари, освен ако
личният празник не съвпада с режима на лични отношения;
- Да има право да вижда и взема дъщеря си при себе си всяка година, завършваща на
нечетно число за рождения й ден - двадесет и трети май, за времето от 18:00 часа на 22-и
май до 10:00 часа на 24-и май, а ако е учебен ден, без да пречи на учебния процес - да я
взема след края на учебните занятия с преспИ.е за същия период, освен ако личният празник
не съвпада с режима на лични отношения.
-Да има право да вижда и взема дъщеря си при себе си, с преспИ.е за Новогодишните
празници, всяка година завършваща на четно число, за времето от 10:00 часа на 28-и
декември до 19:00 часа на последния ден от ваканцията през следващата година.
- Да има право да вижда и взема дъщеря си при себе си с преспИ.е, всяка година за
45 дни през лятото за времето от 10 часа на 15 число до 20 часа на тридесето число на
всеки от летните месеци – юни, юли, август, когато режимът на учебно време няма да се
прилага.
Насрещната страна - майката З. Г. Д., е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С Решение № 20071171/18.03.2021 г., постановено в производство по чл.127, ал. 2 СК
по гр. дело № 9358/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, е
възложено, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето е е определено местоживеенето й на адреса на майката в гр. София,
понастоящем: ж.к. „Надежда 1", ул. „*******,вх. *******; определен е режим на лични
отношения на детето Й.И.Й. с бащата И. К. Й. с, с адрес гр. София, ж.к. *******, както
следва:
2
- всеки първи и трети петък от месеца в 18 ч. до 18 ч. в неделя на същата седмица
- с преспИ.е;
- на Коледните празници - всяка нечетна година от 08:00 часа на 24-ти декември
до 18:00 часа на 27-ми декември с преспИ.е;
- на Новогодишните празници - всяка нечетна година от 08:00 часа на 31- ви
декември до 1-ви януари с преспИ.е;
- на Великденските празници, съобразно православния календар - всяка нечетна
година от 08:00 часа на първия ден (Разпети петък) до 18:00 часа на последния ден (първия
понеделник след Великден) с преспИ.е;
- за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
Със същото решение, е осъден, на основание чл. 143 СК, И. К. Й. да заплаща на
Й.И.Й. месечна издръжка 250,00 /двеста и петдесет/ лева чрез нейната майка и законен
представител З. Г. Д., считано от 20.02.2020г. до настъпване на пълнолетие или промяна на
обстоятелствата, платима по банков път, като е отхвърлен искът до пълно предявения размер
от 300 лева като неоснователен; осъден е, на основание чл. 149 СК И. К. Й. да заплати на
Й.И.Й. чрез нейната майка и законен представител З. Г. Д. месечна издръжка 250 /двеста и
петдесет/ лева за времето от 20.02.2019г. до 20.02.2020г., като е отхвърлен искът до пълно
предявения размер от 300 лева като неоснователен; допуснато е, на основание чл. 242, ал. I,
предл. първо от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка; оставени са без уважение претенциите на страните за разноски като
неоснователни; осъден е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, И. К. Й. да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата 480 /четиристотин и осемдесет / лева дължима държавна
такса върху присъдената издръжка.
С решението от 11.06.2021 г., постановено в производство по чл. 247 ГПК по гр. дело
№ 9358/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, е допусната поправка
на очевидни фактически грешки в Решение № 20071171/18.03.2021 г., както следва: на ред
пети от диспозитивната част вместо „ул. „Епископ *******, да се чете „ул. „*******“.
Във въззивната жалба относно режима на лични отношения между бащата и детето са
изложени оплаквания, че като не е регламентирал конкретен режим за лични отношения
между бащата и детето на рождени и имени дни, празници и ваканции, съдът не е
определил най-подходящия режим, съобразен с интересите на детето.
Изложени са доводи, че по делото е установено, че бащата обича детето си,
привързан е силно към него и е загрижен за пълноценното му израстване и развитие, но
между него и майката, поради нейните негативизъм, меркантилност, алчност и
безскрупулност, съществува непреодолимо неразбирателството, и недоверие в
комуникацията помежду им, което е довело до невъзможност да се обсъждат нормално
въпросите за връзката, която детето трябва да запази и поддържа с баща си. Посочено е, че
от показанията на св. Ч. е установено, че майката на Й. започнала, въпреки волята й, да я
ограничава от баща й и да не позволява да прекарват време заедно. Ето защо, липсата на
3
произнасяне относно възможността да вижда Й. на лични празници и включително през
лятото, е лишило бащата от това му право, което не би могъл да осъществи, въпреки
желанието на детето да прекарва време с него.
Посочено е също, че мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен
случай след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий
е интересът на детето, а в случая в социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“
било застъпено становище, че за правилното личностно развитие на детето е необходимо то
да има връзка и с двамата си родители и с разширените семейства.
В същото време от изслушването на детето от Дирекция „Социално подпомагане“ и
от разпитания свидетел Ч. се установило, че между бащата и детето съществува силна
привързаност и детето има желание да прекарва повече време с него. Ето защо се моли да
бъде определен по-широк режим на лични отношения между бащата и детето.
Съдът намира наведените доводи във въззивната жалба относно режима на лични
отношения между бащата и детето за основателни по следните съображения:
Пред въззивната инстанция са изслушани родителите и детето.
Изслушан пред въззивния съд, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззивникът И. К. Й. е
заявил, че има две висши образования, както и специализации по няколко различни
дисциплини, което му било необходимо във връзка с работата, която вършел, преди да се
пенсионира. Заявил е, че сега е пенсионер, има двама други сина, единият живее в София, а
другият е директор в „Хилтън“ в Барселона, като и двамата му помагат при нужда, но той се
старае да не ги затруднява. Живее сам, посочил е, че търси справедливо решение и донякъде
помощ, защото чувства себе си като човек, който е употребен и който постоянно се правят
опити да бъде изцеждан, колкото се може повече. Излага, че около 2000 година, З. Д.
работела в една от фирмите му - „Интелект“, след това отишла на някакво обучение и се
разделили. След около година Д. дошла в офиса, разговаряли, а след това останала в дома
му и започнали връзка, но имало проблеми с нейните родители, които били много силно
против. Въззивникът е заявил, че се занимава с духовни практики, с Рейки, и за него нещата
стоят по друг начин, например, ако дъщеря му след време има връзка с по-възрастен, няма
да се интересува на колко години е тялото на човека, а от неговите духовни качества, от това
какво изпитва и какво прави. Посочил е, че по-широкият режим не означава влияние върху
доходите, по-важно е отношението и дали детето чувства при него топлина.
Изложил е, че може да изплаща издръжка в размер не повече от 200 лева, но СРС
определил да заплаща издръжка в размер от 250 лева и затова оспорва. Опитвал да
преговаря с майката, нейните претенции обаче били много високи и необосновани. Заявил е,
че оспорва три неща - това че би желал по-голям период да прекарва с детето, за да може да
му даде това, което знае, иска и може. Оспорва и това, с което е осъден да заплати една
година назад, защото е несправедливо и се надява да бъде отменено. Заявил е, че в този
период поравно са гледали детето - 50% детето е било при майката и 50 % при него, той
полагал всички тези грижи за възпитанието на детето, за храна, за готвене, за всичко
останало и счита, че не е редно да плаща издръжка на майката, когато заедно са го правили.
4
Твърди, че към документите по делото има такива, които показват точно какво и колко е
плащал, докато тя не е приложила такива и нейните твърдения са голословни. Заявил е
готовност за споразумение, но при разумни условия и цифри. Предлага да остане за този
период издръжката в размер на 250 лева, но да не плаща за една година назад, за минало
време. Относно режима на лични контакти, поддържа това което е написано в исковата
молба, ако може, поравно детето да прекарва, както при единия, така и при другия родител.
Изслушана пред въззивния съд, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззиваемата страна -
майката З. Г. Д., е заявила, че е с висше образование, с близо 20 г. трудов стаж, работи като
маркетинг – специалист в компания за търговия, с работно време от 8.30 ч. до 17 часа, от
понеделник до петък, живее само с детето, може да разчита на помощта на своите родители,
които живеят в Бургас, но често идват в София, когато трябва някой да гледа детето, през
ваканции или когато не е на училище. Посочила е, че с бащата са разделени вече пет години,
първите две години имали много големи спорове, за издръжката на детето, за режима на
гледане, много пъти се опитвала да постигне с него споразумение, но не се разбрали и се
принудила да подаде жалба в съда. Оспорила е твърдението на бащата, че са си делили
поравно разходите за детето, като твърди, че никога не са ги делили поравно. Заявила е, че
са разделени пред 2017 г., не е съгласна да му възстановява пари за минал период, защото
дори и това, което е покрил, е далеч недостатъчно и е под нуждите на детето. Заявила е, че
според нея бащата не може да осигури достатъчно добра грижа в сравнение с грижата,
която тя полага и с това което осигурява и не е съгласна да се разшири режимът.
Изслушано пред въззивната инстанция, на основание чл. 15 от Закона за закрила на
детето, детето Й.И.Й., родена на ******* г., в присъствието на социалния работник Р.К. Г., е
заявило, че е на 11 година, не знае защо е в съда, посочило е, че с баща си се виждат първия
и третия уикенд през месеца и един месец през лятото. Детето е заявило, че желае да се
вижда повече време с него, защото обича и двамата си родители, разбира се добре с баща си,
когато са заедно си играят с кучето, правят разни неща заедно, обръща й внимание, помага
й и за училище. Детето е посочило, че не знае дали майката е съгласна то да вижда по-често
баща си, то самото не е споделяло с майка си, че иска по-често да се вижда с него. Заявило е,
че се разбира добре и с майка си, с двамата си родители еднакво споделя, ако има някакви
проблеми в училище. Заявило е, че когато е при баща си, той добре се грижи за нея, с
различни неща се хранят, разнообразно, доволна е от него и няма забележки, но се натъжава,
че родителите са разделени, обича ги и двамата, ако постигнат споразумение би се радвала.
Заявило е, че иска да се вижда повече време с баща си, да се споразумеят родителите, ако
може и да спрат да се карат.
Видно от заключението на вещото лице З. М. по приетата по делото във въззивното
производство и оспорена само от въззиваемата страна съдебно-психологична експертиза,
детето е с изградена и съхранена връзка с двамата родители. Детето открито е заявило своята
обич и положителни емоции свързани с двамата родители, от тестовото изследване на
5
детето за неговото поведенческото реагиране поотделно към родителите и към тях, като
двойка, детето е с равнопоставено отношение към двамата родители, между него и двамата
родители е създадена близка връзка, която е в основата на формиране на ценности
необходимо за пълноценното му развитие.
Детето е с широк диапазон на емоционалните преживявания в позитивния регистър.
Няма налични фиксирани травматични емоционални преживявания.
При детето не са установени индикации за конфликт на лоялност към някой от
родителите – то е подкрепяно от двамата родители да има контакти с всеки от тях, няма
информация за ограничаване на детето да се среща с неотглеждащия родител или да се
нарушава режима обратно.
В заключението е посочено, че двамата родители са полагали необходимите грижи за
детето, участвали в отглеждането му, както в ранната възраст, така и сега в училищната,
същите успяват да задоволят базисните потребности, задоволяване на нуждите от
развлечения и подходящ социален кръг. След раздялата майката е тази, която полага
основно грижи, но бащата участва често и извън определения режим в грижата за детето.
Двамата родители са тип контролищи. Този тип отношение, родителят изисква безусловно
подчинение и дисциплина. Родителят следи отблизо социалните постижения на детето,
неговите индивидуални характеристики, навици, мисли, чувства. От друга страна това
допринася за развИ.е на личните граници на детето.
Въз основа на направените изследвания вещото лице е заключило, че и двамата
родители са добър родителски капацитет.
Относно наличие на родителско отчуждение, вещото лице е посочило, че при
изследването детето не е имало прояви на родителско отчуждение от страна на никой от
родителите.
Относно подходящ режим на лични отношения с бащата, вещото лице е посочило, че
бащата не изразява желание да бъде отглеждащ родител, но иска да има възможност да
участва равнопоставено в отглеждането и развитието на детето.
Посочило е също, че детето има запазена връзка и с двамата родители поради това
препоръчва максимално разширен режим, който да позволи запазването и развИ.ето на
емоционалната връзка между детето и неговия баща.
Като пример за такъв режим вещото лице е посочило следното: Всяка нечетна
седмица от петък 18 часа до понеделник 18 часа с ангажимент за подготовка за училище.
Зимната и пролетната ваканция родителите да си разделят поравно, като изключение
се прави само за личните и семейните празници.
Четните години за Коледа и Нова година детето да е при отглеждащия родител, а
нечетните при неотглеждащия с приспИ.е.
През лятото два пъти по 20 дни да бъде с неотглеждащия родител, като се съобразят с
годишния отпуск на родителя, при който живее детето.
6
Детето да празнува рождения и именния ден на всеки от родителите си с приспИ.е.
Рожденият ден и именния ден на детето да се празнува в четната година при
отглеждащия родител, а в нечетната при другия родител.
Пред настоящата инстанция е представен на 07.02.2023 г. социален доклад, изготвен
от ДСП-Лозенец, в който е отразено становището на социалната служба, че за правилното
личностно развитие на детето е необходимо то да има връзка и с двамата си родители и
разширените им семейства.
Представен е на 25.05.2022 г. и социален доклад на ДСП – Сердика, в който е
посочено споделеното от детето, че се вижда с баща си, когато са заедно играят настолни
игри, разхождат се, гледат филми, баща й е по-строгия родител, детето е посочило, че
посещава уроци по пиано два пъти седмично, понякога ходи на йога. Отразено е и
споделеното от майката, че с бащата нямат единомислие с бащата по въпроси, свързани с
отглеждането и възпитанието на детето.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.02.2023 г. пред настоящата инстанция
е изслушан представител на ДСП-Сердика - Р.К. Г., на длъжност гл. соц. работник в отдел
„Закрила на детето“, която е посочила, че поддържа социалния доклад, представен по делото
на 25.05.2022 г., както и че е разбрала, че детето ползва социална услуга, за която е издала
направление – работа с психолог. Майката я уведомила, че детето е ходило само няколко
пъти и бащата е отказал да подпише, затова работата била прекратена, като не са налице
други нови обстоятелства.
Настоящият съд, като съобрази становищата на страните и мнението на детето Й.,
заключението на вещото лице по СПЕ, както и посоченото в социалните доклади,
преценява, че бащата разполага с възпитателски качества и родителски капацитет да се
грижи самостоятелно за детето. Не са събрани никакви данни и доказателства, че с
поведението си бащата е заплаха за здравето и живота на детето, а отношението на бащата
към малолетната Й. е изцяло положително, както е изцяло положително и отношението на
детето към бащата. Последният има желание да общува с детето, а то също има желание да
го вижда по-често, между бащата и детето е налице взаимна привързаност, възрастта на
детето позволява по-чести контакти с бащата от определените с обжалваното решение.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Чл. 59, ал. 4 СК регламентира, че съдът решава въпросите относно местоживеенето на
7
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му,
след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности.
Ето защо, ръководейки се от критериите, визирани в чл. 59, ал. 4 от СК, както и от
препоръката на вещото лице за максимално разширен режим, който да позволи запазването
и развИ.ето на емоционалната връзка между детето и неговия баща, въззивният съд приема,
че бащата следва да вижда и взима детето по следния начин:
1. Всяка първа и трета седмица от месеца, с преспИ.е, считано от 18.00 часа в петък (или
след края на учебните занятия, ако детето е на училище или посещава образователен
курс) до 18:30 часа в неделя, като този режим не се прилага за тридесет дни през
лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, не се прилага на 21 ноември
(рожден ден на майката), не се прилага и през нечетните години на 23 май (рожден ден
на детето);
2. Два пъти за по 18 дни (два пъти за по осемнадесет дни) през лятната ваканция,
определена от МОН, с преспИ.е, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката З. Г. Д., ЕГН **********, като последната се задължава до 30 април
на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не
направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще
вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като
през посочените периоди по време на лятната ваканция бащата взима детето в 10:00 ч.
на първия ден до 18:00 ч. на последния ден;
3. През четните години - за Великденските празници, считано от 10:00 часа на Разпети
петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспИ.е;
4. През четните години – за пролетната ваканция, считано от 10:00 часа на първия ден от
ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията, с преспИ.е;
5. През четните години – за Новогодишните празници, считано от 10:00 часа на 30
декември до 18:00 часа на 02 януари на следващата нечетна година, с преспИ.е;
6. През четните години - за рождения ден на детето, (23.05), с преспИ.е, считано от 18.00
часа на 22.05 до 10.00 часа на 24.05, освен ако личният празник не съвпада с режима
на лични отношения на детето с бащата;
7. През четните години – за 3 март и 6 септември, считано от 10:00 часа до 18:00 часа на
съответния празник, освен ако празникът не съвпада с режима на лични отношения на
детето с бащата;
8. През нечетните години – за есенната ваканция, определена от МОН, считано от 10:00
часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията;
9. През нечетните години - за Коледните празници, считано от 10:00 часа на 24 декември
до 17:00 часа на 29 декември, с преспИ.е;
8
10. През нечетните години - за имения ден на детето и на бащата (07.01), с преспИ.е, от
18:00 часа на 06.01 до 10:00 часа на 08.01, освен ако личният празник не съвпада с
режима на лични отношения на детето с бащата;
11. През нечетните години – за междусрочната ваканция, определена от МОН, считано от
10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията;
12. През нечетните години – за 1 май и 22 септември, считано от 10:00 часа до 18:00 часа
на съответния празник, освен ако празникът не съвпада с режима на лични отношения
на детето с бащата;
13. Всяка година - за рождения ден на бащата (08.07), считано от 18.00 часа на 07.07 до
18.00 часа на 09.07, с преспИ.е, освен ако личният празник не съвпада с режима на
лични отношения на детето с бащата.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на майката
и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе след учебните занятия
от училище /детско, образователно заведение/ и когато има ангажимент да го заведе на
училище /детско, образователно заведение/.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд относно режима на лични
отношения на въззивника с детето следва да бъде отменено, като се определи режим,
съобразно мотивите на настоящото решение.
Относно издръжката:
Във въззивната жалба претенциите относно издръжката са следните:
-да се отмени като неправилно решението в частта му, в която бащата е осъден на
основание чл. 143 СК да заплаща на Й.И.Й. чрез нейната майка и законен представител З. Г.
Д. месечна издръжка в размер над сумата от 162, 50 лева до определения от съда размер от
250 лева, считано от 20.02.2020 г. до настъпване на пълнолетие или промяна на
обстоятелствата, като се отхвърли предявеният иск за заплащане на издръжка над сумата от
162, 50 лева като неоснователен.
- да се отмени като неправилно обжалваното решение в частта му, в която бащата е
осъден, на основание чл. 149 СК да заплати на Й.И.Й. чрез нейната майка и законен
представител З. Г. Д. месечна издръжка от 250 лева за времето от 20.02.2019 г. до 20.02.2020
г., като се отхвърли предявеният иск като неоснователен, а при условията на евентуалност
да се намали размерът на дължимата издъжка на осн. чл. 149 СК до минимално установения
за процесния период размер от 152, 50 лева.
Във връзка с горепосочените претенции във въззивната жалба са изложени доводи, че
при определяне на размера на изръжката СРС не е съобразил полаганите от бащата грижи в
натура, които се установили от показанията на св. Ч., от разпита на детето Й. и от разпита на
служител на Дирекция „Социално подпомагане“. Твърди се, че СРС не е съобразил, че в
претендираната от ищцата сума за издръжка неправилно са включени разходи, включително
и недоказани документално такива, които не са направени за детето - разходи за заплатени
9
наеми и комунални услуги, които ползват съвместно и родителите на майката /бабата и
дядото на детето/, които живеят в едно домакинство с Й. и майка й, не било взето предвид,
че в претендирания размер за издръжка неоснователно е включен и разход за наем на
жилище, доколкото още към момента на завеждане на исковата молба в съда ищцата
разполагала с лично жилище (съгл. справка от Имотен регистър). Твърди, че неоснователно
в размера на дължимата ежемесечно издръжка били включени разходите за обучение по
ментална аритметика, таекуондо, които бащата плащал наполовина. Твърди, че това са
еднократни разходи, които не са със системен характер, а са възникнали моментно и
еднократно и не се дължат за бъдещ период. Излага, че разходи от този вид не следва да се
включват в размера на дължимата ежемесечна издръжка, а следва да се поемат поравно от
двамата родители едва при обоснованото им и наистина необходимо възникване, доколкото
последното не е сигурно събитие.
Изложени са доводи, че при определяне размера на дължимата издръжка, следва да се
вземе предвид, че до момента винаги бащата е участвал в заплащането на разходите за
задоволяване на нуждите на детето (това било видно от представените платежни документи
за заплащане на купони за училищна храна, играчки, дрехи и такса за обучение в езикова
школа). След завеждане на делото, въпреки че майката започнала да ограничава времето,
което прекарва с детето, въззивникът сочи, че не е преустановил финансовите грижи за
детето – продължавал да заплаща разходите за храна, дрехи, обувки, играчки, витамини,
спортни артикули, разходи за зъболекар и почерпка за рожден ден.
Изложени са и доводи, че неправилно СРС е приел, че бащата дължи издръжка за
минал период – от 20.02.2019 г. до 20.02.2020 г., тъй като през половината от времето от
процесния период детето е живяло при него, при което осъществявал всички грижи и
покривал всички разходи за него. Това обстоятелство се установявало от показанията на св.
Ч., който посочил, че след раздялата със З. Д., детето прекарвало половината време с баща си
и половината с майка си, като този свидетел имал лични и непосредствени впечатления за
отношенията на бащата с детето, заявил, че се грижи перфектно за нея, - купувал дрехи,
играчки и я водел на екскурзии. Излага, че показанията на свидетеля следвало да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като са ясни, непротиворечиви и напълно кореспондират със
събраните множество писмени доказателства - платежни документи, от които се
установявали направени разходи за детето през процесния период за облекло, играчки,
учебен курс, летуване в чужбина и България, и други.
Ето защо, доколкото детето живяло при него през половината от времето за периода
от 20.02.2019 г. до 20.02.2020 г., през което време разходите за консумативи и храна са
покрИ.и единствено от него, неправилно СРС приел, че не е осигурил „средства за живот“
на дъщеря си през този период.
При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че дължи издръжка за периода
от 20.02.2019 г. до 20.02.2020 г., независимо от факта, че е осъществявал такава равна, и
дори в повече от ищцата, моли размерът й да бъде намален до законовоопределения
минимум от 152, 50 лева.
10
Излага, че в случая съдът неправилно определил размер на издръжката на осн. чл.
149 СК за минал период, равен на размера за издръжка, дължима към настоящия момент,
като следвало да се вземат предвид социално-икономическите условия и нуждите от
издръжка за съответния период, като определената издръжка за изминал период следвало да
бъде по-ниска от тази дължима към настоящия момент и да се намали до сумата в размер на
152, 50 лева.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваните части за издръжката са неоснователни.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в частите, в които е
присъдена месечна издръжка на детето Й., вкл. и такава за минало време, е правилно.
В случая правилно е определен размерът на дължимата от бащата месечна издръжка
в размер на 250 лв. – установени са доходите на бащата – същият е пенсионер, получава
пенсия над 1100 лв., (към месец 05.2022 г. вече 1263 лв., а с добавки – 1323 лв.- видно от
материалите, представени във въззивното производство, а съгласно писмената защита,
представена по делото на 21.02.2023 г. пенсията е в размер на около 1450 лв.), продал е
недвижими имоти, за които макар и да не са налице данни за размера на получените от тях
продажни цени, е налице индиция за реализирани приходи от продажба – районният съд е
установил точно фактическата обстановка и е направил правилни изводи въз основа на
доказателствата по делото, вкл. че по делото не е установено безспорно детето да е живяло
поравно при двамата родители през исковия период и че през този период бащата да е
заплащал издръжка. По делото са ангажирани доказателства, че бащата И. Й. е превел по
сметка на майката З. Д. 12 от следващата се за купони суми за детето Й., такса за м. 05.2019г.
за таекуондо, както и да е заплатил таксата за втори срок за обучението на детето по
английски език в езикова школа „Престиж“. Правилно първоинстанционният състав е приел,
че тези разходи, направени от бащата, не представляват даване на издръжка. Правилно СРС
е приел също и че ангажираните от ответника доказателства за спорадично закупуване на
облекло на детето, заплащането на разходи за пътуване и летуване в чужбина с бащата, не
съставляват издръжка по смисъла на закона, доколкото под издръжка се разбира „средства
за живот". Настоящият състав споделя изводите на СРС, че тези разходи са осъществени по
инициатива на бащата и в неговата компания, като в този смисъл придружаващият родител
поема разходите на детето докато то е с него.
Като допълнение към тези мотиви следва да се изтъкне, че според показанията на св.
Ч. детето е живяло поравно при двамата си родители след началото на раздялата, която
според посоченото и от двамата родители е настъпила през месец юли 2017 г., а претенцията
за издръжка за минало време е за периода 20.02.2019 – 20.02.2020 г., т.е. от свидетелските
показания не се установява по безспорен начин, че детето за процесния период 20.02.2019 –
20.02.2020 г. е живяло поравно и при двамата си родители.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение във всички негови обжалвани
части относно издръжката, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
11
Относно разноските: в случая и двете страни претендират разноски. С Определение
№ 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/ 2015 г., ВКС, ГК, 1-во ГО е приел, че с оглед
характера на производството по реда на чл. 127, ал. 2 СК, а именно, като производство на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителски права, правилото
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора, не намира приложение. Настоящият
съдебен състав напълно споделя така изложеното разбиране. При съдебното администриране
на гражданските отношения се образуват дела от граждански характер и съдът постановява
съдебни решения в двустранни спорни производства. Влязлото в сила съдебно решение
води до промяна в съществуващите граждански отношения. Няма съмнение обаче, че
производствата за спорна съдебна администрация не са част от гражданския процес в смисъл
на защита - санкция при нарушени граждански права и следователно, не могат да се
квалифицират като граждански. Постановените по тях съдебни решения са законоустановен
механизъм за защита за уязвимата в спора страна - децата и решението ползва и двамата
родители. Ето защо, съдът намира, че за процесното производство, правилото на чл. 78 ГПК
за възлагане на разноските е неотносимо и същите следва да бъдат понесени от всяка страна,
така както са направени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20071171/18.03.2021 г., постановено в производство по
чл.127, ал. 2 СК по гр. дело № 9358/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91
състав, в частта относно режима на лични отношения на бащата И. К. Й. с детето Й.И.Й., и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. К. Й., ЕГН **********, с
детето Й.И.Й., ЕГН **********, като бащата има право да вижда и взима детето при себе си
по следния начин:
1. Всяка първа и трета седмица от месеца, с преспИ.е, считано от 18.00 часа в петък (или
след края на учебните занятия, ако детето е на училище или посещава образователен
курс) до 18:30 часа в неделя, като този режим не се прилага за тридесет дни през
лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, не се прилага на 21 ноември
(рожден ден на майката), не се прилага и през нечетните години на 23 май (рожден ден
на детето);
2. Два пъти за по 18 дни (два пъти за по осемнадесет дни) през лятната ваканция,
определена от МОН, с преспИ.е, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката З. Г. Д., ЕГН **********, като последната се задължава до 30 април
на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не
направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще
вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като
през посочените периоди по време на лятната ваканция бащата взима детето в 10:00 ч.
12
на първия ден до 18:00 ч. на последния ден;
3. През четните години - за Великденските празници, считано от 10:00 часа на Разпети
петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспИ.е;
4. През четните години – за пролетната ваканция, считано от 10:00 часа на първия ден от
ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията, с преспИ.е;
5. През четните години – за Новогодишните празници, считано от 10:00 часа на 30
декември до 18:00 часа на 02 януари на следващата нечетна година, с преспИ.е;
6. През четните години - за рождения ден на детето, (23.05), с преспИ.е, считано от 18.00
часа на 22.05 до 10.00 часа на 24.05, освен ако личният празник не съвпада с режима
на лични отношения на детето с бащата;
7. През четните години – за 3 март и 6 септември, считано от 10:00 часа до 18:00 часа на
съответния празник, освен ако празникът не съвпада с режима на лични отношения на
детето с бащата;
8. През нечетните години – за есенната ваканция, определена от МОН, считано от 10:00
часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията;
9. През нечетните години - за Коледните празници, считано от 10:00 часа на 24 декември
до 17:00 часа на 29 декември, с преспИ.е;
10. През нечетните години - за имения ден на детето и на бащата (07.01), с преспИ.е, от
18:00 часа на 06.01 до 10:00 часа на 08.01, освен ако личният празник не съвпада с
режима на лични отношения на детето с бащата;
11. През нечетните години – за междусрочната ваканция, определена от МОН, считано от
10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията;
12. През нечетните години – за 1 май и 22 септември, считано от 10:00 часа до 18:00 часа
на съответния празник, освен ако празникът не съвпада с режима на лични отношения
на детето с бащата;
13. Всяка година - за рождения ден на бащата (08.07), считано от 18.00 часа на 07.07 до
18.00 часа на 09.07, с преспИ.е, освен ако личният празник не съвпада с режима на
лични отношения на детето с бащата.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на майката
и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе след учебните занятия
от училище /детско, образователно заведение/ и когато има ангажимент да го заведе на
училище /детско, образователно заведение/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20071171/18.03.2021 г., постановено в производство
по чл.127, ал. 2 СК по гр. дело № 9358/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91
състав, в обжалваните части относно издръжката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО в частите по исковете за издръжка е окончателно и не подлежи на
обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14