Решение по дело №1110/2018 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Русе, 26.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-тигр.с-в,в публичнозаседаниена4 юнидвехиляди и осемнадесетагодина,в състав:

                                                           Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

При секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1110 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по иск за делба с правно основание чл. 34, ал.2 от ЗС вр. чл.341 и сл. от ГПК и се намира във фазата по допускането й.

Ищецът И.В.Г. твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот,представляващ апартамент № 14, находящ се в гр. Р., ж.к. „Д. 3“, ул.„Н. Й. В.“№17, бл. 13, вх.4, ет.5, със застроена площ 104,16 м2, а по схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.603.4.14, находящ се в сграда №24, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.603, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при следните граници (съседни самостоятелни обекти в сградата): на същия етаж: 63427.4.603.4.13, под обекта: 63427.4.603.4.11, над обекта: 63427.4.603.4.17, заедно с избено помещение №14, при граници – на юг: терен, на запад: изба от вх.Д, на север: изба №11, на изток: коридор, заедно с 0,877% идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена. Имотът бил придобит по време на брака между страните, сключен на 22.04.1973 г. Въз основа на заповед №508/29.11.1982г. двамата започнали да обитават жилището, което по това време било ведомствено на СПТУ по автотранспорт „Дянко Стефанов“, гр.Русе, където И.В.Г. бил учител. Впоследствие ищецът предприел действия за закупуване на жилището. За целта упълномощил съпругата си да го закупи. Бракът между ищеца и ответницата бил прекратен с решение №124/16.04.1992г. по гр.д. №Б-535/1991г. Съгласно решението на съда, на Р.М.Х. било предоставено ползването на семейното жилище, тъй като на нея били предоставени и родителските права върху двете им деца Веселин и Михаела, които към него момент били ученици, съответно на 18 и 16г. През годините ищецът правил опити за доброволна делба на имота, но не успял да постигне съгласие за това. Към настоящия момент жилището се използвало само от ответницата. Претендира съдът да постанови решение, с което да допусне до делба описания по-горе недвижим имот при равни права на страните. Претендира разноските по настоящото производство.

В отговора на исковата молба ответницата изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е придобила 100% от собствеността върху апартамента чрез давностно владение, продължило повече от 10 години. С бракоразводното решение процесният имот преминал от СИО в обикновена съсобственост между бившите съпрузи. Със същото съдебно решение съдът предоставил семейното жилище на ответницата. На 02.05.1994г. по-малкото от децата им – М. навършила пълнолетие. От тази дата до днес ответницата твърди, че е владяла непрекъснато и необезпокоявана целия апартамент като свой. Тя заплащала пълния размер на месните данъци и такси за имота, поддържала го като свой, правила необходими текущи и основни ремонти и подобрения по него, заплащала всички консумативни разходи – ток, вода, телефон и други. През всички предходни години имота бил деклариран от Р.М.Х. като лично имущество. В същото време ищецът не се интересувал от жилището, не е правил никакви опити за доброволна делба, не е имал претенции за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, не е търсил никакъв контакт с ответницата след решението за развод през 1992г.

Съдът,катовзепредвидсъбранитеподелотодоказателства,приезаустановенаследнатафактическаобстановка:

Видно от Удостоверение №4/02.02.2018г. издадено от Община Русе,страните по делото сключват граждански брак на 22.04.1973г., разтрогнат с решение за развод №124/16.04.1992г.

По време на брака им, със заповед №508/29.11.1982г. на директора на СПТУ по автотранспорт “Дянко Стефанов“, където ищецът бил учител, 4-членното им семейство е настанено във ведомствено жилище с адрес: гр. Р., ж.к. „Д. 3“, бл.13, вх.Г, ет.5, ап.14.

С пълномощно от 8.05.1990г. И.В.Г. упълномощава съпругата си Р.М. Гайдарова да закупи от ОбНС-Русе жилището, дадено му под наем със заповед №508/29.11.1982г.

Въз основа на подадената до председателя на ИК на ОбНС молба от Р.М. Гайдарова,е издадена заповед № 3266/29.08.1990 г. жилището да й бъде продадено за сумата 21 054 лв.

По делото са разпитани две групи свидетели. Свидетелят на ищеца Р.Д. заявява, че развода му с ответницата е виждал ищеца често да минава покрай блока, при което му споделял, че бившата му съпруга му е забранила да се вижда с нея и децата. Ищеца заявил на свидетеля, че е правил многократни опити да разговаря с Р.Х. с цел да уредят отношенията си по повод апартамента доброволно.От 2002-2003г. свидетелят Д. живее на друго място, но посещава майка си в бл.13 един или два пъти месечно. За последно е виждал Г. пред входа на блока есента на 2017г.

Свидетелката Я.И. твърди, че И.Г. е плакал пред нея, защото не му дават достъп до жилището и децата. Свидетелката го е виждала много пъти как звъни на децата си, но те са го отхвърляли. Знае, че ищецът е ходил, обикалял и търсил контакт с ответницата. Заявява, че през всичкото това време той е живял с мисълта, че трябва да си върне апартамента, защото това е неговото жилище. От него знае, че за да не го намразят децата никога не е предприел нещо да поделят имота.

Свидетелката Й.П. заявява, че не може да каже от кога И.Г. не живее в апартамента.

Свидетелите на ответницата – С. Х. Г., К.Ц.А. и Д.Г.Ц. от своя страна изнасят следните данни:

Свид. К.А., която живее на същия етаж в бл.13 изнася данни, че след 1992г. ответницата е живяла в апартамента с децата, а в момента живее сама. Само Р.Х. е полагала грижи за жилището –подменяла тапети, мебели, дограма. Свидетелката не е виждала И.Г. след като е напуснал имота, не го е виждала и около блока. Не е чувала той да има претенции към апартамента. Смята, че Р. се чувства собственик на апартамента, тъй като се грижи за него.

Свидетелката С.Г.-също съседка на ответницата от същия етаж заявява, че повече от 30 години Р.Х. живее непрекъснато живее в процесното жилище. Преди развода е живяла с мъжа си и децата, а след това продължила да живее там само с децата. И.Г. напуснал жилището преди 26-27 години. След напускането му Р.Х. непрекъснато правила подобрения – сменяла тапети, мебели, дограми. Свидетелката живее приоритетно в жилището си, но не е виждала И.Г. да идва, да се разхожда покрай блока или да има претенции към апартамента. Счита, че Р.Х. се чувства собственикна целия имот, защото се грижи за него.

Свидетелката Д.Ц.-приятелка с ответницата от 35г. твърди, че Р.Х. живее в блок 13 от 30 г.След развода със съпруга си е живяла в апартамента с децата си, а след това съвсем сама. След като напуснал жилището през 1991г. тя не е виждала И.Г. в апартамента или около блока. Свидетелката също потвърждава, че Р.Х. сама поддържа апартамента.

Притакаустановенатафактическаобстановка, съдътправиследнитеизводи:

Съгласно разпоредбата на чл.19 от СК /отм./процесният недвижим имот е придобит по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. На основание чл.26 СК /отм./ съпружеската имуществена общност върху апартамента е прекратена с прекратяването на брака между ищеца и ответницата с развод през 1992г. При прекратяването на брака, съобразно чл.27 СК /отм./ дяловете на съпрузите са равни. Те се превръщат в обикновени съсобственици на апартамента по смисъла на чл.30 от ЗС. Процесният недвижим имот е бил и семейно жилище, което с решението за развод е предоставено за ползване на ответницата, с оглед предоставените й със същото решение родителските права над роденото от брака непълнолетно дете Михаела, като е отчетен и фактът, че в него живее и пълнолетният син на страните. Следователно, до навършване на 18-годишна възраст на дъщерята на съделителите на 02.05.1994 г. ответницата, на основание бракоразводното решение, е владелец на своята идеална част от апартамента и държател на идеалната част на бившия си съпруг.

В отговора на исковата молба Р.Х. прави възражение за придобиване на притежаваната от ищеца квота от съсобствеността върху бившето семейно жилище по давност. 

С оглед правната същност на придобивната давност като оригинеренпридобивен способ, следва да е налице явно, спокойно и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота в продължение на десет години. Ако имотът е съсобствен, за да придобие някой от съсобствениците по давност правото на собственост върху целия имот, следва да противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за себе си, тъй като всеки един от съсобствениците, който упражнява фактическата власт върху съсобствен имот, владее своята идеална част от имота, а по отношение на частите на останалите съсобственици упражнява фактическата власт като държател. В този случай установената в чл. 69 ЗС презумпция не намира приложение и намерението целият имот да се свои, както и противопоставянето му на останалите съсобственици следва да бъде установено по категоричен начин от лицето, което се позовава на придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил фактическият състав на установеното в чл. 79 ЗС придобивно основание.

Данните по делото сочат, че целият имот е бил деклариран от Р.Х. като лично имущество, както и че от 1994 г. до 2017 г. само ответницата е заплащала местните данъци и такси върху него.  Ищецът едва на 02.02.2018 г., т.е. с оглед депозирането на исковата молба за делба, подава данъчна декларация, с която декларира, че притежава ½ идеална част от процесния имот.

С участието в ползите и тежестите на общата вещ всъщност всеки съсобственик упражнява владелческите си действия.В случая няма спор, че след развода на страните само ответницата е живяла в делбения имот и през годините само тя е правила ремонти и подобрения в него като подмяна на тапети и дограми, закупуване на нови мебели и бяла техника. Никой от разпитаните свидетели не е виждал ищецът да влиза в жилището или да разговаря с ответницата, въпреки твърдението на свидетелите Димитров и Иванова, че И.Г. е ходил и обикалял около жилищния блок и апартамента. В съдебно заседание ищецът сам признава, че макар да е виждал бившата си съпруга няколко пъти в годината на обществени места, не са разговаряли за нищо, тъй като Р.Х. отказва всякакъв контакт с него. Безспорен е и фактът, че ищецът не е отправял официална покана или предложение до ответницата за уреждане на имуществените им отношения относно ползването и собствеността върху апартамента, предмет на делбата.

 От друга страна свидетелите на ответницата заявяват, че изцяло Р. се грижи за целия имот и се счита за негов собственик.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че действително от 1994 г. ответницата владее непрекъснато, необезпокоявано и явно целия жилищен имот, като това й намерение е достигнало и до ищеца. Съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС съдът намира за установено, че Р.Х. е придобила по давност и притежаваната от ищеца при развода ½ идеална част от апартамента, като по този начин е станала собственик на целия имот.

Липсата на съсобственост понастоящем върху имота, предмет на делбата, води на извод за неоснователност на предявения иск и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода от спора, на основание чл.355 ГПК на ищеца не следва да се присъждат деловодни разноски, а ответницата не претендира такива.

В тежест на ищеца е държавната такса по делото от 80 лв. 

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска за съдебна делба, предявен от И.В.Г., ЕГН **********,***, срещу Р.М.Х., ЕГН **********, на недвижим имот, находящ се в гр.Р., ж.к.„Д. 3“, ул.„Н. Й. В.“№17, бл.13, вх.4, ет.5, ап.14, със застроена площ 104,16 м2., представляващ по схема на АГКК самостоятелен обект с идентификатор 63427.4.603.4.14, находящ се в сграда №24, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.603, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при следните граници (съседни самостоятелни обекти в сградата): на същия етаж: 63427.4.603.4.13, под обекта: 63427.4.603.4.11, над обекта: 63427.4.603.4.17, заедно с избено помещение №14, при граници – на юг: терен, на запад: изба от вх.Д, на север: изба №11, на изток: коридор, заедно с 0,877% идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху терена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.И.П., да заплати по сметка на РС-Русе 80 лв. държавна такса по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: