Решение по дело №252/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 116
Дата: 5 юни 2025 г. (в сила от 5 юни 2025 г.)
Съдия: Румен Петров Лазаров
Дело: 20254400600252
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Плевен, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Е. М. Р.
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254400600252 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Н. М. Д., повереник на частния
обвинител Н. К. Г., подадена срещу присъда № 1 от 15.01.2025 г., постановена
по нохд № 155/2024 г. по описа на Районен съд-Никопол.
С обжалваната присъда Никополският районен съд е признал
подсъдимия К. Г. Н. за виновен в това, че през периода от месец ноември 2022
г. до месец август 2023 г. в гр. Валенсия, Кралство Испания, като осъден да
издържа свой низходящ – сина си Н. К. Г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, десет месечни
вноски по 200 евро – общо 2000 евро, като до постановяване на присъдата е
изпълнил задължението си в пълен размер и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, поради което
и на основание чл. 183, ал. 3 НК не му е наложил наказание.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че не са били
налице основанията по чл. 183, ал. 1 НК, както и че при разглеждане на делото
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
Прави се искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от повереника на
1
въззивния жалбоподател Н. К. Г., адвокат В. К..
Прокурорът и процесуалният представител на ответника по въззивната
жалба К. Г. Н., адвокат Л. Г., изразяват становище, че жалбата е
неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата, становищата на страните и след като провери изцяло
правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна. При разглеждане
на делото контролираният съд е допуснал отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на всички страни в съдебното производство.
Поради това обжалваната присъда следва да бъде изцяло отменена, а
делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Основен принцип на наказателния процес, прогласен в разпоредбата на
чл. 7 НПК, е, че съдебното производство заема централно място, а
досъдебното производство има подготвителен характер. Най-съществената
част от съдебното производство е съдебното следствие, което се ръководи от
председателя на състава. Провеждането на съдебно следствие е онзи етап от
съдебната фаза на процеса, в който инстанциите по фактите събират
ангажираните от страните и счетени за необходими от съда доказателства чрез
допустимите доказателствени средства и способи. В първата инстанция той
започва с доклад на председателя на съдебния състав, в който се посочват
основанията за образуване на съдебното производство, последван от
изложение на прокурора, частния обвинител и гражданския ищец за
обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.
Съдебната фаза е тази част от наказателния процес, в която се разгръща
състезателното производство с участието на страните, които на базата на
равни процесуални права, упражняват гарантираните им от закона права на
лично участие в процеса, на събиране и проверка на доказателствата, на
искания, бележки и възражения, на правото им да обжалват актовете на съда и
т.н. Съдът, за да осъществи своята ръководна и решаваща функция, следва да
проведе наказателното производство устно, при публичност на съдебните
заседания, освен в посочените от закона случаи, като събере и провери лично
доказателствените материали, върху които основава своите решения.
Свидетелските показания са валидни, ако са депозирани устно и
непосредствено пред съда, разглеждащ делото и решаващ въпросите
извършено ли е деянието, каква е неговата правна квалификация и авторство,
каква е формата на вината, какво наказание следва да се наложи на
подсъдимия. За да се разкрие обективната истина и за да се постанови
законосъобразен и обоснован съдебен акт, съдът е длъжен да събере по
предвидения в НПК ред, доказателства, необходими за изясняване на фактите
2
по повдигнатото от прокурора обвинение. Само по този начин той може да
основе решението си върху доказателствени материали, които е събрал и
проверил лично. Допустими са изключения от принципа на непосредственост,
но те са ограничени и техният обхват не може произволно да се разширява.
В разглеждания случай решаващият съд изобщо не е провел съдебно
следствие по предвидения в процесуалния закон ред. Предоставил е
възможност на прокурора, но не и на частния обвинител, да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението, приел е писмени доказателства,
представени от защитника на подсъдимия, прочел е писмените доказателства,
събрани по време на досъдебното производство, обявил е съдебното следствие
за приключено, пристъпил е към изслушване на съдебните прения, след което
се е оттегли на тайно съвещание за постановяване на присъдата. Очевидно е,
че това не е стандартът, въведен от НПК за провеждане на съдебно следствие.
Посочените в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт
свидетели В. В. С., Т. Ц. Ц. и Н. К. Г. изобщо не са разпитани. Въпреки че са
били редовно призовани за проведеното на 15.01.2025 г. съдебно заседание,
съдът не се е възползвал от възможността, предвидена в разпоредбата на чл.
281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 3 или т. 5 НПК, техните показания от
досъдебното производство да бъдат прочетени със съгласието на страните и
по този начин да бъдат включени в доказателствената съвкупност. Нещо
повече – изброените свидетели не са заличени от списъка на лицата за
призоваване и поради това приключването на „съдебното следствие“ е
незаконосъобразно, дори и само на това основание.
Непровеждането на съдебно следствие от основния съд е довело до
нарушаване на основни принципи на наказателния процес - принципа за
вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал.
1 НПК/, както и на принципа за непосредственост /чл. 18 НПК/. То има за
своя последица и обстоятелството, че решаващият съд е приел за установена и
доказана фактическата обстановка, посочена в мотивите, единствено въз
основа на писмени доказателства, което е незаконосъобразно, тъй като
производството по дела от общ характер не е писмено. Естествена последица
от допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е и
обстоятелството, че не е изяснен въпросът дали приложената на л. 79 от
наказателното дело разписка представлява неистински документ или не,
респективно дали подсъдимият е изпълнил задължението си за издръжка в
пълен размер, каквито възражения се съдържат във въззивната жалба и се
излагат и в съдебното заседание пред въззивната инстанция.
Като се има предвид значението на съдебното следствие и третирането
му от законодателя като задължителен стадий на наказателния процес,
непровеждането му по предвидения в закона ред следва да се квалифицира
като съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, дори
и без да се налага да се изследва въпросът дали и в каква степен това
нарушение се е отразило на правата на страните.
3
При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се в жалбата, не
следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане
на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 1 от 15.01.2025 г., постановена по нохд №
155/2024 г. по описа на Районен съд-Никопол и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4