Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………..2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, І-ви касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян Иванов , като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Веселина Чолакова касационно адм. дело № 2768 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба от Областен отдел
“Автомобилна администрация“- Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“
към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, чрез гл.експерт с юридическо образование срещу Решение № 107/01.08.2019 г., постановено
по НАХД № 147/2019 г., по описа на РС - Девня, ІІІ-ти състав, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000189/21.03.2019г. на началника
на областния отдел на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация „ с което на К.К.Ц.
е наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 1500 лв., на основание чл.178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Наведените в жалбата доводи сочат на неправилно
приложение на материалния закон , представляващо касационно основание по
смисъла на чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Твърди се, че задължението на председателя
на комисията, извършваща годишни технически прегледи /ГТП/, при идентификация
на подложеното на проверка МПС да проверява дали за същото са платени дължимите
годишни данъци по ЗМДТ, е съществувало както преди изменението на Наредба № 32
от 16.12.2011г. на МТИТС с ДВ бр. 38 от 2018 г. в сила от 20.05.2018 г., така и
след тази промяна в нормативната уредба. Сочи се, че от проведената
кореспонденция с община Кюстендил е установено, че за преминалия технически
преглед автомобил не са платени задълженията за местни данъци от 01.01. 2016 г.
Сочи се, че след сигнала в системата за наличие на задължения за данъци за
автомобила, прегледът е следвало да бъде прекратен, въпреки представения
документ за платени публични държавни вземания. В заключение иска от
касационната инстанция да отмени решението на ВРС като незаконосъобразно и
вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание представител на касатора не се
явява и не изразява допълнително становище по съществото на касационния спор.
Ответникът по касационната жалба – К.К.Ц. оспорва
касационната жалба в писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
пледира за отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново
разглеждане.
Настоящият касационен състав на Административен
съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Девня
е Наказателно постановление /НП/ № 23-0000189/21.03.2019г. на началника на
областния отдел на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация „ с което на К.К.Ц. е наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 1500 лв., на основание чл.178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, за допуснато нарушение на чл.43,ал.1,т.1, б. „б“
от Наредба № 32 от 16.12.2011г. на МТИТС . Административното наказание е
наложено заради това, че на 14.05.2018 г. в пункт за технически прегледи на „ Коко 88“
ЕООД притежаващ Разрешение № 1108/10.06.2016 г., К.К.Ц. като председател на
комисия е извършил годишен технически
преглед на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег.№ **** собственост на Т. В. З. със заключение на комисията: „Допуска се ППС да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване“, без за автомобила да има платен данък по
ЗМДТ, дължим към датата на извършване на прегледа.
Районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалния закон. За да отмени наказателното постановление е приел, че е
издадено в нарушение на закона, при липса на предпоставките за ангажирането на
административно-наказателната отговорност на въззивника, предвид субективната
несъставомерност на санкционираното деяние. Според Районен съд-Девня
представянето на приходна квитанция за платен на данък на автомобила към датата
на извършване на прегледа изключва виновното поведение на санкционираното лице.
Решението на ВРС е правилно като краен резултат.
С разпоредбата на чл.178а,ал.7,т.1, предл.1 от Закона за движение по пътищата е предвидена
административно-наказателна отговорност с налагането на глоба в размер на
1500,00 лева за председател на
комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне
извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с Наредба № 32 от 16.12.2011г. на
МТИТС.
Видно от АУАН и НП отговорността на К.К. Ц. в качеството му на председател на комисия за извършване на годишен
технически преглед, е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1,
т.1, буква „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която
въвежда задължение при извършване на периодичните прегледи, председателят на
комисията да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодичните
прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията,
определени в наредбата, едно от които по чл.30, ал.1, т.4 /в редакцията ДВ,
бр.40 от 2016г./ – да се представя документ за платен данък върху
превозните средства, дължим към деня на извършването на периодичния преглед
съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ.
Съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ, заплащането на
данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното
средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или
заверен от общината документ. Съгласно чл.60, ал.1 от ЗМДТ данъкът върху
превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни
и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Следователно, „дължимият
данък“ е данъкът, за който към момента на извършване на техническия преглед са
изтекли сроковете по чл.60, ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.4 от
Наредбата, в приложимата редакция ДВ, бр.40 от 2016г., при периодичния преглед
на ППС се представя документ за платен данък върху превозните средства,
изискуем към деня на извършването на периодичния преглед на ППС съгласно чл.60
ал.6 ЗМДТ, или документ, че са освободени от данък съгласно чл.58 ЗМДТ.
Документите следва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране
чрез информационната система по чл.11, ал.3. По същия начин и в Приложение 5,
част ІІ, раздел 1, т.2 буква „а” към Наредбата, в приложимата редакция към
датата на извършване на деянието, се изисква периодичен преглед на ППС да се
извършва, ако са представени съответните документи по чл.30.
От съдържанието на АУАН и НП липсва яснота за
какво точно нарушение е ангажирана отговорността на санкционираното лице – за
това, че за МПС не е представен документ за платен данък върху превозните
средства, изискуем към деня на извършване на ГТП съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ,
съответно, че е освободен от данък съгласно чл.58 от ЗМДТ – в който
смисъл е посоченото нарушение по чл.30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.,
или за това, че ГТП е извършен без за МПС изобщо да е заплатен ДПС. Както в
АУАН, така и НП не е посочена кореспондираща на това обвинение законова
разпоредба от Приложение 5, част ІІ, т.2 буква “б“ към Наредбата, съдържаща
забрана за извършване на преглед на МПС с неплатен дължим данък.
Разпоредбата на чл.43 ал.1 т.1 буква “б“ от
Наредбата е бланкетна, тъй като вменява общо задължение за недопускане
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за това,
определени с подзаконовия нормативен акт, и следва да бъде запълнена с друга
норма, регламентираща конкретно правило за поведение. В случая в акта и в
постановлението бланкетния състав на чл.43 ал.1 т.1 буква „б“ е запълнен с
чл.30 ал.1 т.4 от Наредбата, изискваща представянето на документ за платен
данък, изискуем към деня на извършване на периодичния преглед на ППС съгл.чл.60
ал.6 от ЗМДТ, каквито факти в НП не се съдържат – там е описан извършен преглед
на МПС с неплатен данък, т.е. факти, относими към друго правило за поведение.
С оглед посоченото в АУАН и НП нарушение на чл.30,
ал.1, т.4 от Наредбата, обосновано може да се приеме и че нарушението не е
доказано, с оглед наличието на сканирана и приложена към протокола за ГТП
приходна квитанция с холограмен стикер, издадена от служител на община
Кюстендил и с положен печат,
обективираща извършено плащане на дължимия за МПС данък за 2017г (приложена по въззивното
дело на л.15 в копие). Тази квитанция е била сканирана в хода на ГТП и
приложена към протокола, както следва да се процедира в случай, че системата
отчете неплатен данък за МПС, а АНО не е ангажирал никакви доказателства
председателят на комисията да е знаел към момента на прегледа, че този документ
е с невярно съдържание или неистински.
На следващо място санкционната норма на чл.178а
ал.7 т.1 пр.1 от ЗДвП съдържа наказание глоба за председател на комисия,
извършваща прегледи, или за технически специалист, който допусне извършването
на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията, определени с Наредбата,
т.е. с тази норма законодателят санкционира допустителство, а не пряко
извършване на периодичен преглед при неспазване изискванията на Наредбата. В
акта и в постановлението обаче изрично е посочено, че касаторът, като
председател на комисията, е извършил прегледа, т.е. наказан е като пряк
извършител на нарушение с налагане на глоба за допустителство, и то както с
бланкетната норма на чл.43 ал.1, т.1 буква „б“ от Наредбата, така и с
конкретизиращата я такава по чл.30 ал.1 т.4 от Наредбата.
Изложеното налага извод, че с АУАН липсва годно
повдигнато обвинение за извършено съставомерно административно нарушение,
съответно – и с НП не е санкционирано такова, което освен че съществено
затруднява правото на защита на наказаното лице, е и неотстранимо в съдебната
фаза на производството, поради което съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП.
По изложените съображения не са налице
отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 , изр.
І-во, предл. І-во от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, І-ви касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/01.08.2019 г.,
постановено по НАХД № 147/2019 г., по описа на РС - Девня .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.