№ 2584
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110202774 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.П. М. и
адв. Т. В. – ВАК, срещу Наказателно постановление № 782766-
F775704/07.08.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от
Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 16270,00
(шестнадесет хиляди двеста и седемдесет) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2
ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че в случая са нарушени
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждащи
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било
1
извършено, доколкото наказващият орган е съставил НП при неизяснена
фактическа обстановка, с което е ограничил възможността на жалбоподателя
да разбере в какво е обвинен. На следващо място се сочи, че
административнонаказващият орган не е установил обстоятелствата, при
които е извършено административното нарушение, което води до
невъзможност да се установи обществената опасност на самото нарушение,
респ. да се установят обстоятелствата, които смекчават или отегчават вината
на нарушителя и да се извърши преценка дали са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, съответно да се определи видът и размерът на
наказанието, което да се наложи на нарушителя. Акцентира се, че е налице и
явна несправедливост на наложеното наказание, като липсват доказателства,
които да обусловят налагането на наказанието и мотиви за определянето му.
Излагат се аргументи за наличие на основания за квалифициране на
процесния случай като маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото
молба от адв. В., с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт, последната пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление по съображенията, развити в жалбата. Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски, като се представят
доказателства за разходването им и списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното по делото съдебно заседание
административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрк. ***, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.
Счита, че извършването на нарушението е доказано по категоричен начин от
събраните доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.06.2024 г. инспектори по приходите в Главна дирекция "Фискален
контрол" на НАП извършили проверка на транспортно средство марка "***", с
рег. № ***** и ремарке с рег. № ****** на пункт за фискален контрол ГКПП
Русе - Дунав мост с водач ***. При извършената проверка било установено, че
в транспортното средство се превозва стока от списъка на стоките с висок
фискален риск "Кайсии, череши, праскови (вкл. брюнони и нектарини), сливи
и трънки, пресни: Череши" с код от комбинирана номенклатура 0809 29 00 на
стоки с висок фискален с нето количество 7100 кг. Водачът на транспортното
средство не представил УНП за транспорта на стоките, като проверяващите
съставили Протокол за извършена проверка на СВФР №
180603118354_1/23.06.2024 г.
В протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск били
отбелязани данни за изпращач на стоката – фирма „***" ЕООД с ЕИК
*********; получател - "***" с VAT № ********** и фирма превозвач - "*** с
ЕИК *********.
Във връзка с гореизложеното, на 26.06.2024 г. в ТД на НАП Варна се
явило упълномощено от дружеството „***" ЕООД лице, което представило
фактура № **********/23.06.2024 г., invoice № **********/23.06.2024г. и
пълномощно, от които било установено, че доставчик на стоките с висок
фискален риск "Кайсии, череши, праскови (вкл. брюнони и нектарини), сливи
и трънки, пресни: Череши" с код от комбинирана номенклатура 0809 29 00
било дружество „***" ЕООД с ЕИК ********* и получател на стоката била
фирма "***" с VAT № **********. Стоката била описана във фактурата с
наименование Череши „КОРДИЯ" - 7100 кг. на обща стойност 40 675,90 лева,
а превозът бил от България до Белгия.
В представено писмено обяснение от страна на упълномощено от
дружеството „***“ ЕООД лице последната посочила, че данни по доставката
не са подавани от страна на доставчика „***" ЕООД в информационните
масиви на НАП и не е представен УНП /уникален номер на превоз/, поради
липса на достъп.
Органите по приходите извършили проверка на 26.06.2024 г. в ИСФК -
"ВОП с УНП", при което било установено, че липсват данни за УНП.
На 26.06.2024 г. в ТД на НАП, в присъствието на двама свидетели и на
3
упълномощено лице на „***“ ЕООД, свидетелят П. съставил АУАН №
F775704/26.06.2024 г., с който повдигнал против дружеството – въззивник
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 127и, ал. 2
ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България – за това, че за превоза
на СВФР, който започва от територията на страната и завършва на
територията на друга държава – членка на ЕС, доставчика или
продавача/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във
верига последователни доставки на стоки, не е декларирал предварително
данни за превоза преди започване на натоварване на транспортното средство.
Актът бил подписан от съставителя, свидетелите и упълномощения
представител на дружеството – въззивник, на когото бил предявен за
запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН, съобразно които стоката не била предварително
декларирана поради липса на достъп до услугата Фискален контрол.
Въз основа на така съставения АУАН, на 07.08.2024 г. Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, издал обжалваното наказателно постановление
№ 782766-F775704/07.08.2024 г., в което били отразени обстоятелствата по
извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на
това в АУАН) и правната му квалификация по чл. чл. 127и, ал. 2 ДОПК, вр. чл.
9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България, като на основание чл.
278б, ал. 3 от ДОПК на дружеството – жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 16270,00 (шестнадесет хиляди двеста и
седемдесет) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител П..
4
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. П. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ****
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства –
както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка, която по същество и не се оспорва от въззивния
жалбоподател.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
5
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че АУАН и
Наказателното постановление са съставени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от органите по приходите,
съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се
издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по
приходите, каквото качество има свидетелят П., заемащ длъжност "инспектор
по приходите" при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Наказателното
постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" –
София, дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 ДОПК от
изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство –
Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН,
като е съставен в присъствието на двама свидетели (по съставяне и връчване
на АУАН), както и на представляващ дружеството –жалбоподател. Актът е
подписан от свидетелите, съставителя и представляващия санкционираното
дружество, предявен му е за запознаване и му е връчен препис, видно от
разписката, инкорпорирана в съдържанието на АУАН.
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити –
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна. Посочени са
дата и място на извършване на нарушението (23.06.2024 г. в град София),
6
обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма,
като е налице единство между фактическо и юридическо обвинение (посочени
са времето и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при
които е осъществено, както и изпълнителното му деяние, изразяващо се в
това, че задълженото лице – изпращачът „***“ ЕООД при превоз на СВФР,
който започва от територията на страната и завършва на територията на друга
държава – членка на ЕС не е декларирал предварително данни за превоза
преди започване на натоварване на транспортното средство). Описани
конкретно и в необходимата пълнота са всички релевантни за
съставомерността на нарушението обстоятелства, предвид което съдът
прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили волята на
актосъставителя и наказващия орган, с което да представляват формални
основания за отмяната на санкционния акт.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователни наведените от въззивника доводи за допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната на НП, а именно – непълно описание на фактите на
административното обвинение и липса на посочване на времето и мястото на
извършване на нарушението. Фактическите обстоятелства, обуславящи
изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво
описани, при което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да
бъде посочено, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти
и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на
процесното административно нарушение, но не и всички възможни
обстоятелства, свързани с осъществяването му. В този смисъл в АУАН и НП е
посочено на коя дата е осъществено натоварването на стоката на превозното
средство – 23.06.2024 г. /отразено и в ЧМР/, както и в какво се изразява самото
административно нарушение – задълженото лице „***“ ЕООД при превоз на
СВФР /"Кайсии, череши, праскови (вкл. брюнони и нектарини), сливи и
трънки, пресни: Череши" с код от комбинирана номенклатура 0809 29 00 на
стоки с висок фискален с нето количество 7100 кг/, който превоз започва от
територията на страната и завършва на територията на друга държава – членка
на ЕС, в случая Белгия, не е декларирал предварително данни за превоза
7
преди започване на натоварване на транспортното средство (респективно това
е и моментът, до който задължението е следвало да бъде изпълнено),
конкретно е индивидуализирано МПС, с което превозът е бил извършен,
видът на превозваната стока, както и ясно и недвусмислено е посочено
мястото на извършване на нарушението, а именно – гр.София. Поради това
настоящият съдебен състав прецени, че АУАН и НП отговарят на
изискванията на закона.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон, настоящият съдебен състав счита, че „***“ ЕООД, ЕИК ********* е
осъществило състава на административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 ДОПК,
вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България.
Съгласно посочените разпоредби от ДОПК и Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г., при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от
територията на страната и завършва на територията на друга държава – членка
на Европейския съюз, доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна
операция или първият доставчик във верига последователни доставки на
стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз преди
започване на натоварването на транспортното средство. В процесния случай
се касае за превоз на стока с висок фискален риск от територията на
Република България към територията на Белгия, която е държава – членка на
ЕС. Безспорно е установено и че доставчикът на стоката с висок фискален
риск ("Кайсии, череши, праскови (вкл. брюнони и нектарини), сливи и трънки,
пресни: Череши" с общо нето тегло 7100 кг.) - „***“ ЕООД, ЕИК *********,
не е декларирал предварително пред НАП превоза на процесната стока преди
натоварването й на транспортното средство на 23.06.2024 г. Безспорно в
случая се касае и за стока с висок фискален риск, доколкото същата е
включена в Списъка на стоки с висок фискален риск, утвърдени със Заповед
№ 3МФ-1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, с код № 08092900 от
Комбинираната номенклатура. С оглед на това, съдът счита, че дружеството-
жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
8
България.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, което съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носи обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 ДОПК за извършеното
нарушение се налага имуществена санкция в размер на 40 на сто от данъчната
основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), но не по-малко от 5000 лв. Видно е, че имуществената
санкция не е фиксирана в абсолютно определен размер, а е функция от
данъчната основа на превозваната стока, поради което и съдът намира, че не
са основателни оплакванията на дружеството – жалбоподател в насока
непропорционалност на санкцията. Напротив – предвиден е ред за
индивидуализирането й в зависимост от обстоятелствата на всяко конкретно
нарушение и обществената му опасност. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС
данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва
възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон. Ето защо в случая данъчната основа е 40675,90 лева,
колкото е стойността на стоката, поради което и наказващият орган правилно е
определил размера на имуществената санкция на 16270,00 лева (40 процента
от 40675,90 лева).
За процесния случай, според настоящия съдебен състав не може да се
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно, визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
9
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 4 ЗАНН: „Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид“. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират
степента на обществена вредност на неизпълненото правно задължение,
съпоставима с нарушенията от същия вид, с оглед наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства – високата стойност на превозваната стока.
Следва да се има предвид и високата обществена опасност на деянието,
доколкото с недекларирането предварително на превоза се възпрепятства
възможността за осъществяване на фискален контрол от органите по
приходите върху движението на стоката на територията на страната при
условията на Глава Петнадесета "а" от ДОПК. Според настоящия съдебен
състав и санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 ДОПК за
извършеното нарушение, бидейки определена като процент от данъчната
основа на превозваната стока, която е определяща за обществената опасност
на деянието, с оглед на възможността за евентуално ощетяване на фиска, се
явява със справедлив размер, поради което липсват основания да се приеме, че
същата е непропорционална на обществената опасност на извършеното
нарушение.
С оглед така изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който представлява наказващия орган в
хода на производството, в полза на въззиваемата страна следва да бъде
10
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, който размер съдът счита, че съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 782766-
F775704/07.08.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
– София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от
Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на дружеството –
жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция
в размер на 16270,00 (шестнадесет хиляди двеста и седемдесет) лева за
нарушение на чл. 127и, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от
29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция по приходите /НАП/ сумата в размер на 100,00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11