Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,15.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Т.Щерева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3392 по описа за 2018 год. на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от В.И.Б., починал в хода на делото на 27.08.2018 г., заместен от своя
правоприемник Х.С.Б., против П.НА Р.Б.искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ. Ищецът В.И.Б. твърди, че
срещу него било образувано досъдебно производство № 189/2006 г. по описа на
НСлС, пр.пр. № 724/2006 г. по описа на СОП, въз
основа на което било повдигнато обвинение и образувано н.о.х.д. № 430/2006 г.
СОС, НО, за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр.
ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл.20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Спрямо него била
взета мярка за неотклонение „подписка“. С Присъда № 27/16.11.2012 г. по
цитираното дело бил признат за невиновен в извършване на посоченото
престъпление. Вследствие на незаконното обвинение изживял стрес, станал нервен
и необщителен, чувствал се изолиран от семейната среда, от приятелския кръг, от
колегите си, от обществото, години наред приемал успокоителни лекарства, вдигал
кръвно налягане. Развел се със съпругата си, загубил работата си (по онова
време заемал длъжност „технически сътрудник – контрольор“ в ИА „Пътища“), не
могъл да се грижи за родителите си, които починали по време на производството,
тъй като останал без работа и доходи. По негов адрес имало множество публикации
в печатни и интернет медии, които накърнили авторитета му в обществото. Сочи,
че за периода м.09.2006 г. - м.01.2012г. претърпял имуществени вреди, поради
прекратяване на трудовото му правоотношение, които се изразили в пропуснато
трудово възнаграждение в общ размер от 25 000 лв. С оглед на изложените доводи,
моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в
размер на 25 000 лв., изразили се в пропуснати трудови възнаграждения за
периода м.09.2006 г. - м.01.2012 г., и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 120 000 лв., ведно със законна лихва върху всяка от главниците,
считано от 04.12.2012 г. (датата на постановяване оправдателната присъда) до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва исковете, поради следните
съображения: поддържа становището, че исковете били погасени по давност; счита,
че липсват елементи от деликтния състав; недоказани
били твърденията за психологически дискомфорт,
здравословни проблеми и затруднения в професионалната реализация на ищеца;
бракът на Б. бил прекратен по взаимно съгласие; прокуратурата не носела
отговорност за вреди от медийно отразяване на случая; по наказателното дело
имало множество обвиняеми, които имали свои процесуални представители и тяхното
поведение също било от значение за продължителността на наказателното
производство; поддържа становището, че спрямо ищеца била взета най-леката мярка
за неотклонение; оспорва размера на исковете.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното: По иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди: За да бъде
уважен предявеният иск трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните
юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2/ищецът да е оправдан по
повдигнатото обвинение; 3/да са настъпили вреди; 4/да е доказана
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите; 5/да е
установен размерът на дължимото обезщетение. Видно от присъда № 27/16.11.2012 г. по НОХД № 430/2006
г. на Софийски окръжен съд, НО, В.И.Б.
е признат за невиновен в това, че за времето от 01.01.2002
г. до 31.12.2004 г., на ГКПП „Калотина“, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а”
от ИК – „контрольор граничен сектор „Калотина” при УПТР на ИА ”Пътища”,
действайки сам и в съучастие като съизвършител с В.Г.Д.и
Я.З.М./извършители/, умишлено не е положил достатъчно грижи за възложената му
работа, нарушавайки разпоредбите на Раздел 1,т.1,т,2 и т.6 и Раздел II, т. 1 и
т.2 от Инструкция № НД 1560/29.04.2002г. за организиране на събирането,
отчитането и контрола на пътните такси и разрешителни от служителите на УПТР,
утвърдена от Главния директор на УПТР и т.1.1.1.,
т.1.2.1., т. 1.2.2. и т. 1.4.2. от Длъжностната
характеристика на технически сътрудник „контрольор на граничен сектор",
като по време на работните смени, посочени в обвинителния акт по месец, година и дата, не е събрал от 19359 бр.
леки коли с чуждестранна регистрация, дължими пътни такси, общо в размер на 146
817 щатски долара, равняващи се на 254 219,90 лв. и от това е последвала щета
за УПТР при ИА „Пътища” в особено големи размери и случаят е особено тежък,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдал
да е извършил престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.З,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Присъдата
не е протестирана и е влязла в сила на 04.12.2012 г.
Видно от
представения по делото обвинителен акт през 2006 г. е било образувано досъдебно
производство № 180/2006 г., по което ищецът е бил привлечен като обвиняем, като
същата година - 2006 г. е внесен и обвинителен акт в съда, по който е
образувано НОХД № 430/2006 г. на Софийски окръжен съд /присъда № 27/16.11.2012г. по НОХД № 430/2016г. на
СОС/.
По настоящото
дело не е приложено НОХД № 430/2006 г. на СОС, тъй като същото е било изпратено
за послужване по друго гражданско дело - № 19733/2014 г. на СГС, ГО, 17
състав./писмо от СОС от 14.02.2019г. – л.71/.
Видно
от публикации в интернет медии – „Форум“ от 09.06.2009 г. и „Афера.бг“ от 09.06.2009 г. процесът срещу ищеца е бил медийно
оповестен.
С
предизвестие от 21.08.2006 г. ищецът е
бил уведомен, че поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, същият ще бъде прекратен,
считано от 22.08.2006 г. Предизвестието е връчено на Б. на 27.09.2006 г.
С
решение № 119-144/24.10.2014 г. по гр.д. № 17974/2013 г. на СРС, III г.о, е прекратен брака между В.И.Б. и Г.К.Б.по
взаимно съгласие.
Видно от препис – извлечение от акт за смърт от
27.08.2018 г. и саморъчно завещание от 02.07.2018 г. ищецът е починал в хода на
делото на 27.08.2018 г. и на негово място е конституиран неговият правоприемник
- Х.С.Б../определение от 12.02.2020 г./.
Представените по делото доказателства
установяват, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. Допуснатият на ищеца
свидетел за установяване на неимуществени вреди не е доведен в съдебно
заседание. Независимо от това, съдът приема, че Б. е претърпял неимуществени
вреди от образувното срещу него наказателно
производство, каквито е нормално,
обичайно да изпитва всеки човек, който е несправедливо разследван и обвинен
в извършване на престъпление, а именно –
чувствал се е унизен, търпял е редица
неудобства, свързани с качеството му на обвиняем при разследването, изпитвал е несигурност
и тревога за своето бъдеще, накърнени са били неговите чест и достойноство, авторитета му в обществото, процесът се е
отразил негативно на социалните му контакти и общуване. ВКС в своята практика
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на неимуществени вреди в рамките на обичайното за подобни казуси.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или се твърди конкретно увреждане
на здравето, тогава, с оглед на конкретните обстоятелства и личността на
увредения, неговата социална среда или обществено положение, е необходимо да
бъде успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо
да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза./решение
№ 388/02.12.2013 г. по гр.д. № 1030/2012 г. на ВКС, ГК, четвърто гр.отделение./.
С оглед на изложените доводи, макар
да не са ангажирани гласни доказателствени средства
за претърпените неимуществени вреди, съдът приема, че ищецът е търпял
обичайните неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу него. Осъществен
е фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ, поради което искът
е доказан по основание.
Съгласно
съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013
г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011г. на
ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при определяне на обезщетението по
справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно настъпили обстоятелства,
в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния
индивид. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на принуда, какво е било отражението на
незаконното обвинение върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване
и публичност на незаконното обвинение, дали са причинени здравословни
увреждания. При определяне размера на обезщетението на В.И.Б.
съдът отчете възрастта на ищеца към
датата на започване на наказателното производство спрямо него – 38 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – умишлено престъпление от общ
характер по чл.219, ал.4, вр. ал.З, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1
от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ за срок три
до дванадесет години, продължителността на наказателното производство през
периода 2006 г. - 2012 г., през който ищецът се е явявал за извършване на
следствените действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Страните не
спорят, че по отношение на ищеца е била взета най - леката мярка за
неотклонение “подписка“. Б. не е осъждан и образуваното срещу него наказателно
производство неминуемо е предизвикало у него
негативни емоционални преживявания, каквито
е нормално, обичайно да изпитва всеки
човек, който е несправедливо разследван и обвинен в извършване на престъпление
– изпитвал е притеснения, страх и тревога за бъдещето, чувствал се е унизен,
търпял е редица неудобства, свързани с
качеството му на обвиняем при разследването, накърнени са били неговите чест и достойноство,
процесът се е отразил негативно на
социалните му контакти и общуване. От представените по делото статии се
установява, че случаят е бил медийно оповестен, което допълнително е засилило у
ищеца усещането за проявена несправедливост спрямо него, тъй като е бил накърнен
авторитета му в обществото.
Не
бе доказано по делото да се е влошило здравословното състояние на ищеца
вследствие на наказателното производство, нито са ангажирани доказателства, че
разводът му със съпругата се дължи на повдигнатото срещу него обвинение.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 04.12.2012 г., а бракът на ищеца е прекратен
на 24.10.2014 г. по взаимно съгласие.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през периода 2006 г. – 2012 г., съдът определи обезщетението
по справедливост на 10 000 лв.
По възражението за изтекла погасителна
давност:
Възражението
е основателно.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Съгласно чл.
114, ал.1 от ЗЗД, давността почва
да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.За вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването
на дееца./чл.114, ал.3 от ЗЗД/.
Вземането
за обезщетение за неимуществени вреди е станало изискуемо от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 04.12.2012 г. и давността за него е изтекла
на 04.12.2017 г., а исковата молба е подадена по-късно - на 13.03.2018г., след
като вземането вече е погасен по давност, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователно
е становището на ищеца, че давността за вземанията по иска е спряна. Ищецът
твърди, че на 08.04.2015 г. подал искова молба
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, по която било образувано гр.д. №
4690/2015г. на СГС, ГО, 14 състав, но производството по това дело било
прекратено с влязъл в сила съдебен акт от 03.10.2015 г. Счита, че през периода,
докато производството по гр.д. № 4690/2015г. на СГС, ГО, 14 състав, е било
висящо, е била спряна давността, поради което давностният
срок за предявяване на исковете не бил изтекъл.
Изложените
от ищеца доводи са неоснователни. На първо място по делото не са представени
доказателства да е било образувано гр.д.
№ 4690/2015г. на СГС, ГО, 14 състав, нито какъв е бил предметът на това дело,
но дори и да е било образувано такова съдебно производство, след неговото прекратяване се заличават последиците от
спирането и прекъсването на давността. Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предявяването на
иск или възражение. Ако искът или възражението не бъдат уважени давността не се
смята за прекъсната.
С
оглед на изложените съображения, предявеният иск за неимуществени вреди следва
да бъде отхвърлен изцяло, като погасен по давност за сумата от 10 000 лв. и
като неоснователен за сумата над 10 000 лв. до 120 000 лв.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди: Ищецът претендира
обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 000 лв., изразили се в пропуснати трудови
възнаграждения за периода м.09.2006 г. - м.01.2012 г. на длъжността, която е
заемал преди прекратяване на трудовото му правоотношение в Управление “Пътни
такси и разрешителни“ – „технически сътрудник – контрольор“.
Видно от предизвестие от 21.08.2006 г. Главният
директор на УПТР е уведомил Б., че поради обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, същият следва да се
счита прекратен от 22.08.2006 г. Предизвестието е връчено на 27.09.2006 г.
По
делото е прието основно и допълнително заключение на счетоводна експертиза, от
които се установява, че трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал,
ако бе продължил да работи на длъжността „контрольор - граничен сектор „Калотина” при Управление „Пътни такси и
разрешителни“ на ИА ”Пътища”, за периода м.09.2006 г. - м.01.2012 г.
възлиза на 33 834.80 лв. От
допълнителното заключение се установява, че през част от процесния
период м.09.2006 г. – м.01.2012 г. ищецът е декларирал в декларации по чл.50 от ЗДДФЛ пред НАП, че е получил доходи по трудов договор от „В.С.“ ЕООД, както
следва: през 2009 г. - 7320 лв., през 2010 г. - 8 125.79 лв., през 2011 г. -
8155 лв. и през 2012 г. - 9 580.16 лв. Общата стойност на трудовите
възнаграждения, получени от „В.С.“ ЕООД, през периода м.09.2009 г. – м.01.2012
г. възлиза на 33 270.95 лв. Така разликата между трудовото възнаграждение,
което ищецът би получавал през периода м.09.2006 г. – м.01.2012 г. като „контрольор - граничен сектор „Калотина” и получените
от него възнаграждения от „В.С.“ ЕООД за същия период възлиза на
563.85лв. /33 834.80 лв. - 33 270.95 лв./. Съдът не кредитира допълнителното
заключение на счетоводната експертиза в частта, в която в изчисленията са
включени наред с трудовите възнаграждения и доходи от лихва по предоставен
допълнителен капитал от „Д.П.С.“ ЕООД, тъй като тези доходи не са трудови и не
следва да бъдат съобразявани при определяне размера на претърпяната от ищеца
вреда, изразила в загуба на трудово възнаграждение.
При така събраните доказателства съдът намира
предявения иск за неоснователен. Не е доказано по делото, че прекратяването на
ТПО се дължи на привличането на ищеца като обвиняем по досъдебно производство №
180/2006 г. В чл.10 от Закона за митниците в
редакцията, която е в сила към датата на изпращане на предизвестието - 21.08.2006
г., не се съдържа текст, според който привличането като обвиняем да е пречка за
едно лице да работи като митнически служител. От друга страна, по делото не се
спори, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“. При
липсата на други доказателства съдът не би могъл да приеме, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено, поради започналото спрямо него
наказателно производство.
Липсва
основен елемент от ФС на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр.1 от ЗОДОВ – причинно-следствена връзка между незаконното обвинение
срещу Б. и неговото уволнение по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради което искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Б.,
починал в хода на делото на 27.08.2018 г., б.ж. на гр.Ловеч, който е заместен в
хода на процеса от неговия правоприемник Х.С.Б., ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“******– за адв.Ф., против Прокуратурата
на Република България, адрес за призоваване: гр. София, бул. „Витоша” № 2 иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ за сумата от 120
000 лв./обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което В.И.Б. е оправдан с присъда №
27/16.11.2012 г. по НОХД № 430/2006 г. на Софийски окръжен съд, НО, влязла в
сила на 04.12.2012 г., ведно със законната лихва от 04.12.2012 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Б.,
починал в хода на делото на 27.08.2018 г., б.ж. на гр.Ловеч, който е заместен в
хода на процеса от неговия правоприемник Х.С.Б., ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“******– за адв.Ф., против
Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр. София, бул.
„Витоша” № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ за сумата от 25 000 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в пропуснати трудови възнаграждения за периода м.09.2006 г. -
м.01.2012 г, поради прекратяване на трудово правоотношение, вследствие на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което В.И.Б. е оправдан с присъда №
27/16.11.2012 г. по НОХД № 430/2006 г. на Софийски окръжен съд, НО, влязла в
сила на 04.12.2012 г../,
ведно със законната лихва от 04.12.2012 г. до окончателното изплащане.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: