РЕШЕНИЕ
№ 05.05.2021 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На втори април, две хиляди двадесет и
първа година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1794 по описа
за 2020 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. , против А.Х.К., ЕГН-********** ***, с цена на иска –
558.34 лева
В подадената исковата молба ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* твърди, че на 20.03.2018г. между А.Х.К. и „Теленор
България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за
срок от 24 месеца по програма „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. К.
не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 82,83 лв., представляващи неплатени абонаментни такси
за отчетен период 20.03.2018г. - 14.06.2018г. К. не изпълнява задълженията си
по договора, вследствие на което и съгласно чл. 11 от същия, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 62,46
лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/15.08.2018г.
Твърди се, че на същата дата -
20.03.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +359*********,
мобилният оператор предоставя на А.К., устройство марка ALCATEL U5 Blue.
Вследствие на неизпълнение по договора, К. дължи сума в размер на 149,53 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и уговорената при
сключване на договора преференциална цена, начислена във фактура
№**********/15.08.2018г.
Твърди се, че отново на
20.03.2018г. между същите страни е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359******** за срок от 24 месеца по програма
„Интернет 15,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и
промоционален такъв в размер на 13,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 40,58 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.03.2018г. -
14.06.2018г. К. не изпълнява задълженията си по договора, вследствие на което и
съгласно чл. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 44,92 лв., чийто размер не
надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/15.08.2018г.
На същата дата - 20.03.2018г. и
по повод горепосочения договор с предпочетен номер +359********, мобилният оператор предоставя на А.К., устройство
марка TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G. Вследствие на неизпълнение по
договора, К. дължи сума в размер
на 178,02 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и уговорената при сключване на договора преференциална цена,
начислена във фактура №**********/15.08.2018г.
Сочи, че задълженията
са индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/15.04.2018г.
за отчетен период 20.03.2018г. - 14.04.2018г.. срок за плащане - 30.04.2018г.
издадена за сумата от 57,66 лв., представляваща неплатени абонаментни такси,
както следва: 11,72 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359********;
45,94 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359*********; Фактурата се претендира от ищеца в размер на 43,69 лв., поради извършено
частично плащане в размер на 13,97 лв., което частично погасява задължението за
абонаментна такса за предпочетен номер +359********* до размер на 31,97 лв.
фактура № **********/15.05.2018г. за отчетен период 15.04.2018г. - 14.05.2018г„
срок за плащане - 30.05.2018г„ издадена за сумата от 40,76 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, както следва: 14,88 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +359********; 25,88 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +359*********; фактура № **********/15.06.2018г. за отчетен период 15.05.2018г.
- 14.06.2018г„ срок за плащане - 30.06.2018г., издадена за сумата от 38,96 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси, както следва: 13,98 лв. абонаментна
такса за предпочетен номер +359********; 24,98 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +359*********; фактура № **********/15.08.2018г. за отчетен
период 15.07.2018г. - 14.08.2018г., срок за плащане - 30.08.2018г., издадена за
сумата от 434,93 лв., представляваща неплатени неустойки и дължими суми за
мобилни устройства. Така дължимите суми са както следва: 44,92 лв. неустойка за
предпочетен номер +359********; 62,46 лв. неустойка за предпочетен номер +359*********;
178,02 лв. дължима сума за мобилно устройство с предпочетен номер +359********;
149,53 лв. дължима сума за мобилно устройство с предпочетен номер +359*********.
Сочи, че на 10.12.2019г. „Теленор
България" ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до Районен съд - гр. Пазарджик срещу А.Х.К., в което се претендират:
главница в размер на 558,34 лв.
и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано е ч.гр.д. №4948/2019г. по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от
завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Моли се съдът да постанови
съдебно решение, с което да признаете за установено, че „Теленор България"
ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу А.Х.К., а именно: суми в общ размер на 558,34 лв., представляващи неплатени
месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, неплатени абонаменти,
неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********; законна лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Моли се съдът да осъди А.Х.К. да заплати сторените
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 4948/2019г. и по настоящото
производство. В случай, че съдът присъди посочените суми в полза на ищеца, се
моли на ответната страна да се укаже да изплати същите на посочената банкова
сметка.
***. Правят се доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който
оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим и неоснователен.
Особеният представител на
ответника сочи, че ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си
по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер +359 *********, сключен на
20.03.2018г., като не е заплатил месечните абонаментни такси в размер на 82,83
лева. В същото време неплащането на тези суми от страна на ответника не е
доказано от ищеца чрез представяне на счетоводно извлечение или други надлежни
документи. Непредставянето на тези документи не доказва неплащане от страна на
ответника. Поради което счита, че ответникът не дължи сумата от 82,83 лева. Дори хипотетично да се предположи, че
ответникът не ги е плащал, то за периода 20.03.2018г.-14.06.2018г. три месечни
вноски, всяка от крито по 24,99 лева възлизат на 74,97 лева, а не на 82,83
лева. Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът поради неизпълнение
на задълженията си по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер +359 *********,
сключен на 20.03.2018г. дължи „съгласно чл.11 от същия" неустойка в размер
на 62,46 лева, но чл.11 в този договор няма, а се цитира текст, който препраща
към т.11, която не съществува нито в договора, нита в общите условия, а и освен
това тази точка 11 е обвързана със срока на договора, а не с неустойката. Ето
защо ищецът неправомерно е начислил сумата 62,46 лева като неустойка във
фактура №**********/15.08.2018г. Поради това ответникът не дължи неустойка в
размер на 62,46 лева. Ищецът твърди, че на 20.03.2018г. по повод Договор за
мобилни услуги с предпочитан номер +359*********, сключен на 20.03.2018г. е
предоставил на ответника „устройство марка ALCATEL U5 Blue", но в същото
време не ангажира доказателства в подкрепа на това си твърдение. Никъде по
делото не е представен приемо-предавателен протокол или друг надлежен документ,
удостоверяващ и доказващ, че ответникът е получил „устройство марка ALCATEL U5
Blue". Неангажирането на такива доказателства от страна на ищеца, води до
извода, че ответникът не дължи за това устройство сумата от 149,53 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
уговорената при сключване на договора преференциална цена. Освен това в
договорът е посочено, че стандартната цена на устройството, когато е в брой и
без абонамент, е по ценова листа. Никъде по делото не е приложена ценова листа,
за да се види каква е цената без абонамент, каква е цената с абонамент /както е
в случая/ и съответно разликата дали е 149,53 лева. Единствената ценова листа,
която е приложена по делото е относно разговори и там сумите са стотинки. Ето
защо неангажирането на доказателства в тази посока води до извода, че
ответникът не дължи за това устройство сумата от 149,53 лева. Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по Договор за мобилни услуги с
предпочитан номер +359********, сключен на 20.03.2018г., като не е заплатил
месечните абонаментни такси за отчетен период 20.03.2018г.-14.06.2018г. в
размер на 40,58 лева. В същото време неплащането на тези суми от страна на
ответника не е доказано от ищеца чрез представяне на счетоводно извлечение или
други надлежни документи. Непредставянето на тези документи не доказва
неплащане от страна на ответника. Поради което считам, че ответникът не дължи
сумата от 40,58 лева. Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът поради
неизпълнение на задълженията си по Договор за мобилни услуги с предпочитан
номер +359 *********, сключен на 20.03.2018г. дължи „съгласно чл.11 от
договора" неустойка в размер на 44,92 лева, но чл. 11 в този договор няма,
а се цитира текст, който препраща към т. 11, която не съществува нито в
договора, нита в общите условия, а и освен това тази точка 11 е обвързана със
срока на договора, а не с неустойката. Ето защо ищецът неправомерно е начислил
сумата 44,92 лева като неустойка във фактура №********** /15.08.2018г. Поради
това ответникът не дължи неустойка в размер на 44,92 лева. Ищецът твърди, че на
20.03.2018г. по повод Договор за мобилни услуги с предпочитан номер +359********,
сключен на 20.03.2018г. е предоставил на ответника „устройство марка TABLET
PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G", но в същото време не ангажира доказателства в
подкрепа на това си твърдение. Никъде по делото не е представен
приемо-предавателен протокол или друг надлежен документ, удостоверяващ и
доказващ, че ответникът е получил „устройство марка TABLET PRESTIGIO WIZE 3418
8 4G". Неангажирането на такива доказателства от страна на ищеца, води до
извода, че ответникът не дължи за това устройство сумата от 178,02 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
уговорената при сключване на договора преференциална цена. Освен това в
договорът е посочено, че стандартната цена на устройството, когато е в брой и
без абонамент, е по ценова листа.
Твърди, че никъде по делото не е
приложена ценова листа, за да се види каква е цената без абонамент, каква е
цената с абонамент /както е в случая/ и съответно разликата дали е 178,02 лева.
Единствената ценова листа, която е приложена по делото е относно разговори и
там сумите са стотинки. Ето защо неангажирането на доказателства в тази посока води
до извода, че ответникът не дължи за това устройство сумата от 178,02 лева.
Оспорва представените по делото
фактури, тъй като в тях има неправомерно начислени суми, така както съм
посочила по-горе.
Оспорва предявения иск. Счита, че
същият е недопустим и неоснователен. Предявен е и след изтичане на
законоустановения срок.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да постанови, че ответникът не дължи никакви суми на ищеца.
Претендират се разноски.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като
съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в
съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от
материалите по ч.гр.д.№4948/2019г. по описа на РС-Пазарджик, че със заявление,
депозирано на 12.12.2019г. ищецът в настоящото производство е отправил искане
до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед
№2769/16.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът А.Х.К., ЕГН-********** *** да заплати на „Теленор
България“ЕАД сума в размер на 558.34лв. , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението 12.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №5369 от 17.06.2020г.
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Разпореждането е връчено на заявителя на 06.07.2020г. В
едномесечния срок заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна/
заявителя в заповедното производство/ поради
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по правилата на чл.47,
ал.5 от ГПК . Предявяването е станало в законовоустановения срок по чл.415,
ал.4 от ГПК . Предметът на настоящото исково производство е тъждествен с
предмета на заповедното производство. Като допустим настоящият иск следва да
бъде разгледан по същество.
По същество съдът намира следното :
От
представените от ищеца писмени
доказателства, вкл. договор за мобилни услуги - Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 20.03.2018г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359******** от
20.03.2018г. се установява, че ответникът А.Х.К., ЕГН-********** е абонат на
дружеството доставчик на мобилна услуги. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
е бил сключен между страните за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. По повод горепосочения договор с предпочетен
номер +359*********, мобилният оператор е предоставил на А.К., устройство марка „ALCATEL U5 Blue“.
На 20.03.2018г. между същите страни е бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359******** за
срок от 24 месеца по програма „Интернет 15,99" със стандартен месечен
абонамент в размер на 15,99 лв. и промоционален такъв в размер на 13,99 лв. По
повод горепосочения договор с предпочетен номер +359********, мобилният оператор е предоставил на А.К.,
устройство марка „TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G“.
Ответникът
в качеството на потребител на далекосъобщителните услуги се е задължил да
заплаща цената на тези услуги , определени като месечна абонаментна такса съгласно
избран от потребителя абонаментен план по договорите. Установява се от данните
по делото, че процесните договори са
сключени при общи условия, приети от ответника. Съгласно чл.26 от Общите
условия на мобилния оператор, при ползването на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура , която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител- страна по
договора, се уведомява за датата от
месеца, на която ще му бъде издаване фактура. Неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимите суми.
За потребените от
абоната-ответник услуги , ищцовото дружество „Теленор“ е издало 4 бр. фактури:
1/ Фактура №
**********/15.04.2018г. за отчетен период 20.03.2018г. - 14.04.2018г.. срок за
плащане - 30.04.2018г. издадена за сумата от 57,66 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, както следва: 11,72 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +359********; 45,94 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +359*********; Фактурата се претендира от ищеца в размер на 43,69 лв., поради извършено
частично плащане в размер на 13,97 лв., което частично погасява задължението за
абонаментна такса за предпочетен номер +359********* до размер на 31,97 лв.
2/ Фактура № **********/15.05.2018г.
за отчетен период 15.04.2018г. - 14.05.2018г„ срок за плащане - 30.05.2018г„
издадена за сумата от 40,76 лв., представляваща неплатени абонаментни такси,
както следва: 14,88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359********;
25,88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359*********;
3/ Фактура №
**********/15.06.2018г. за отчетен период 15.05.2018г. - 14.06.2018г„ срок за
плащане - 30.06.2018г., издадена за сумата от 38,96 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, както следва: 13,98 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +359********; 24,98 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +359*********;
4/ Фактура №
**********/15.08.2018г. за отчетен период 15.07.2018г. - 14.08.2018г., срок за
плащане - 30.08.2018г., издадена за сумата от 434,93 лв., представляваща
неплатени неустойки и дължими суми за мобилни устройства. Така дължимите суми
са както следва: 44,92 лв. неустойка за предпочетен номер +359********; 62,46
лв. неустойка за предпочетен номер +359*********; 178,02 лв. дължима сума за
мобилно устройство с предпочетен номер +359********; 149,53 лв. дължима сума за
мобилно устройство с предпочетен номер +359*********.
Въз основа на така очертаната по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявените искове са основателни
и доказани.
За уважаването на предявеният
установителен иск, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, изправността си по договорите, наличие
на задължения на ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се
установи , че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените
по-горе договори за мобилни услуги като по силата на договореното между
страните операторът предоставял
далекосъобщителни услуги чрез мобилни
телефонни номера 0********* и 0*********
при съответните месечни абонаментни
такси. Същите са били надлежно
фактурирани в неоспорените от ответната страна процесни фактури , изрично посочени от ищцовото
дружество.
Ответникът е поел насрещното
задължение да заплати стойността на
месечния абонамент и месечна цена на ползвани услуги. Ответникът е следвало
да заплати стойностите по горните фактури
в 15 дневен срок от издаването им. Следва да се отбележи, че неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимите
суми.
Ответникът, носещ
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, установяващи плащане на
дължимите суми за доставени
далекосъобщителни услуги.
Ето защо следва да бъде установено
по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от О. Б. Ш., в общ размер на 558,34лв. ,
представляващи неплатени месечни абонаменти,неустойка и дължима сума за мобилно
устройство по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 20.03.2018г., неплатени
абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359******** от 20.03.2018г.
Следва да се има предвид ,че и двата посочени договора носят подписа на
ответника К., който е изписал собственоръчно и трите си имена, което
обстоятелство не бе оспорено от ответната страна в хода на настоящото
производство. В т.5 от процесните договори е бил уговорен по разбираем за
потребителя начин размерът на дължимите абонаментни вноски, а в т.7 от
договорите са индивидуализирани предадените на потребителя мобилни устройства,
като са били посочени стандартната цена на тези устройства,преференциалните им
цени и размерът на направените отстъпки.
Предаването на съответните
мобилни устройства във фактическа власт на ответника К. се удостоверява от
самите договори, където изрично е посочено, „че с подписването на тези договори
са били предоставени/закупени“ и съответните устройства, поради което
възражението на назначения на ответника особен представител в тази насока е
неоснователно. Действително, по делото не са били представени
приемо-предавателни протоколи, но според настоящият съдебен състав това не е и
необходимо, с оглед на това, че в т.7 от процесните договори са били ясно
индивидуализирани предадените на потребителя устройства.
Заплащането на претендираната от
ищеца неустойка е предвидено в т.11,б.“а“ от договорите, която точка предвижда
възникване на вземане за неустойка в максимален размер от 3 абонаментни такси, поради
което възражението за недължимост на начислената неустойка не следва да бъде
уважено. Неоснователни се явяват аргументите на ответната страна за недължимост
на претендираната неустойка, тъй като съгласно посочената клауза /т.11,б.“а“ от
договорите/ потребителят дължи неустойка в размер на 3 /три/ абонаментни такси без ДДС в случаите на
прекратяване на договора по негова вина или при нарушение на договорните си
задължения. Неплащането на месечните задължения за абонаментни такси безспорно
представлява неизпълнение на поетите договорни задължения, поради което е възникнало
и съответното вземане за заплащане на неустойка по двата договора, сключени
между страните. Претендираната неустойка в размер на 62.46 лв. представлява
сбора на три такси, всяко от които в размер на 20.82лв. По Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359******** от 20.03.2018г. абонаментната такса е в
размер на 15.99лв., респ.13.33лв. без ДДС, поради което се явява доказан и
размера на претендираната от ищеца неустойка от 44.92лв. Претендираната по този
начин неустойка не се отклонява от основните си функции - обезпечителна
и обезщетителна , поради което така постигнатата уговорка не противоречи
на добрите нрави, и отговаря на изискването за добросъвестност, като не
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, поради което не представлява неравноправна клауза
по смисъла на разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Обстоятелството,че ищецът не е
представил счетоводно извлечение не води
до извод за недължимост на претендираните от ищеца суми, тъй като неплащането
на вземанията от страна на ответника представлява отрицателен факт, който не
подлежи на доказване от ищцовата страна. В този смисъл , в тежест на ответната
страна е да установи фактът на плащане на вземанията,т.е изпълнение на договорните
задължения от страна на ответника К., за което не бяха ангажирани доказателства
в хода на настоящото производство.
При това положение, видно от
представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси и срокове на действие
на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната
и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени
при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения
подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че
е запознато с тях и е получило екземпляр от същите, които са редовни от външна
страна и обвързват страните с договорените им задължения.
В тежест на абоната е да докаже,
че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и
вноски. Като не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите,
които са установени по размер от приетите писмени доказателства, следва да се
приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като конкретни суми
са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не
фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключени договори, по
които получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
Ето
защо претенциите на ищцовото дружество се явяват основателни доказани по размер, и като
такива, същите следва да бъдат уважени.
По
отношение на разноските- При този изход
на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, които са в
общ размер на 910.00 лв., от които : 25.00 лв. държавна такса по ч. гр.дело №4948/2019г. по
описа на РС-Пазарджик; 25.00 лв.
държавна такса по гр.дело №1794/2020г.
по описа на РС-Пазарджик, 360.00лв.
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 300.00лв. в
исковото,както и депозит за назначаване на особен представител на ответника в
размер на 200.00лв. Възражението на ответната страна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищцовото дружество, съдът
приема за неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия, доказателствата, събрани по делото,
включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от ответната
страна възражения, делото се явява сравнително сложно от фактическа и правна
страна, поради което съдът намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно.
Ответната
стана не претендира присъждането на разноски.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш. ,
против А.Х.К., ЕГН-********** ***
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на ответника А.Х.К., ЕГН-********** ***, че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор О. Б. Ш., сумата в общ размер на 558,34лв. /петстотин петдесет и
осем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща неплатени месечни
абонаменти, неустойки и дължими суми за мобилни устройства по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 20.03.2018г. и по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359******** от 20.03.2018г., сключени
между страните; ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /12.12.2019г./ до окончателно изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед
№2769/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №4948/2019г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА А.Х.К., ЕГН-********** ***, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш., сумата в размер на 910.00
лв. /деветстотин и десет лева/- сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело
№4948/2019г. по описа на РС-Пазарджик и по гр.дело №1794/2020г. по описа на
РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: