Решение по дело №551/2018 на Районен съд - Карлово

В исковата молба се твърди, че на 15 март 2016 г., между заемателя И.Д.Д. и заемодателя „И.А.М.“ АД бил сключен Договор за паричен заем с № 2514890. Подписвайки договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „И.А.М.“ АД в случаите, в които същата е приложима.

Съгласно договора, заемодателят се задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 2000 лв., която сума била предоставена с подписване на горепосочения договор. Съгласно договора, страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 2407866 в размер на 1 361 65 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесния договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. И.Д.Д. се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2222.64 лева, ведно с договорната лихва на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 82.32 лева (включваща първоначална главница и договорна лихва).

Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно – две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитна му история в ЦКР към БНБ една година назад  да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 495,70 лева.

Разпоредбите на договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „И.А.М.“ АД“ в случай, че заемателя забави заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева на всеки 30 дневен период в максимален размер 45.00 лв. В настоящия случай ответникът - заемател бил погасил напълно задължението си за  такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно подписаният между страните договор за заем, заемодателят имал право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице.

- сумата 864,99 лева (осемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) главница, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем номер 2514890 от 15.03.2016 г.;

- сумата 39,34 лева (тридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки) - договорна лихва, начислена за периода от 25 март 2016г. до 23 септември 2016 г.;

- сумата 495,70 лева (четиристотин деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;

- сумата 103,30 лева  (сто и три лева и тридесет стотинки), представляваща законна лихва за периода от 24 септември 2016 г. до 30 ноември 2017 г.

- със законната лихва, считано от подаване на заявлението по пощата –  06.12.2017 г. до окончателното плащане;

- сумата 30,07 (тридесет лева и седем стотинки) лева, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса;

- сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща възнаграждение на юрисконсулт.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И.Д.Д. с ЕГН: **********,*** дължи на дружеството:

- сумата 864,99 лева (осемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) главница, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем номер 2514890 от 15.03.2016 г.;

- сумата 39,34 лева (тридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки) - договорна лихва, начислена за периода от 25 март 2016г. до 23 септември 2016 г.;

- сумата 495,70 лева (четиристотин деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;

- сумата 103,30 лева  (сто и три лева и тридесет стотинки), представляваща законна лихва за периода от 24 септември 2016 г. до 30 ноември 2017 г.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по Договор за паричен заем номер 2514890 от 15.03.2016 г., сключен между „И.А.М.“ АД (заемодател) и И.Д.Д.(заемател).

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за паричен заем номер 2514890 и Тарифа на „И.А.М.“ АД се установява, че на 15.03.2016 г. между „И.А.М.“ АД в качеството му на заемодател, от една страна и ответника И.Д.Д.в качеството му на заемател, от друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на заемодателя на паричен заем в размер на 2000 лева. В чл. 3 от Договора е уговорено, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 2407866 в размер на 1 361, 65 лева. След извършеното прихващане задължението на заемателя по Договор за паричен заем № 2407866 се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по Договор за паричен заем номер 2514890. И.Д.Д.се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2222.64 лева, ведно с договорната лихва на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 82.32 лева (включваща първоначална главница и договорна лихва).

Не е спорно между страните, че заемодателят е изпълнил задължението си и с подписване на договора за заем, е предоставил на заемателя уговорената сума.

От представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., се установява, че „И.А.М.“ АД е прехвърлило на „А.к.п.з.“ ООД,  изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности вземането по горепосочения договор за заем.

Представено е по делото препис-извлечение от Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към цитираният договор за цесия, от което се установява, че под номер 639 в него е вписано задължение на И.Д.Д.по договор от 15.03.2016 г. с отпусната главница 2000 лева; остатък от главницата към 01.11.2017 г. – 864.99 лева;  остатък договорна лихва към 01.11.2017 г. – 39.34 лева; остатък неустойки/разходи за забава към 01.11.2017 г. – 495.70 лева; лихва за забава към 01.11.2017 г. – 103.30 лева; общо дължимо към 01.11.2017 г. – 1503.33 лева.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след усвояване на заемната сума, ответникът Иван Дончев е направил вноски в размер на 2161 лева, последната от които на 30.04.2017 г. След преустановяване на плащанията по договора вещото лице е установило, че са останали неплатени задължения по договора, както следва: главницата – 864.99 лева;  договорна лихва – 39.34 лева; неустойка – 495.70 лева; лихва за забава за периода 24.09.2016 г. – 30.11.2017 г. – 103.30 лева.

По делото е приложено копие на нотариално заверено пълномощно от 14.02.2017 г., от което е видно, че К.М.– изпълнителен директор на „И.А.М.“ АД, е упълномощил цесионера „А.к.п.з.“ ООД да извърши от името на „И.А.М.“ АД, в качеството му на цедент, уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им рамков договор за цесия от 30.01.2017 г.

Представено е и уведомително писмо изходящо от „А.к.п.з.“ ООД, адресирано до И.Д.Д., с което ответникът се уведомява за извършеното прехвърляне на вземания. Уведомлението не е с отбелязана дата на съставянето му, нито са ангажирани доказателства, че същото е получено от адресата.

При така установените факти, от правна страна съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, като доводите за това са следните:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника И.Д.Д. особен представител – адв. Г.Ш.***, РКО за сумата от 335.23 лева (триста тридесет и пет лева и двадесет и три стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. №1904/2017 г. по описа на РС Карлово.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Д.М.