Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 144
гр. Сливен, 22. 07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
девети юли, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 90 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 84, ал. 6 от
Семейния кодекс /СК/.
Образувано е по жалба, подадена от А.Р.К. и И.И.Т.,***, против Заповед № 20-РДОС-0128 от 20.12.2019 г.,
издадена от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ –
Сливен, с която на основание чл. 84, ал. 6 и ал. 2 от СК във връзка с чл. 93,
ал. 2 от СК и на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010 г.
за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване,
е наредено д. В. И.Т. с ЕГН: ********** да бъде вписано в Регистъра на д.,
които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от
РДСП – Сливен, след влизане в сила на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните
разпоредби и в противоречие с целта на закона. Изложени са съображения, че:
заповедта е издадена при неизяснени факти и обстоятелства, в нарушение на чл.
35 от АПК; не са налице кумулативните предпоставки за вписване на д. в Регистъра
по смисъла на чл. 84, ал. 2 от СК – не е изпълнено второто кумулативно
предвидено в закона условие, тъй като р. многократно са заявявали, че желаят връщане на
д. в с. с., както пред компетентните органи по закрила, така и в хода на съдебната
процедура за настаняване на д. в специализирана институция, проведена по гражданско
дело № 3025 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен; опорочена е процедурата
по уведомяване на р. за последиците от
приложението на чл. 84, ал. 2 от СК. Заявено е искане за отмяна на оспорената
заповед, както и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани,
се представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли да бъде уважена.
Административният орган – Директора на РДСП – Сливен,
редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да
бъде отхвърлена и излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорената заповед. В писмен отговор и чрез упълномощен процесуален представител счита, че са
изпълнени предвидените в закона предпоставки: д. е настанено в специализирана
институция и в 6-месечен срок от настаняването му р. не са поискали прекратяване на настаняването
или промяна на мярката за закрила.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Д. В. И.Т. е родено на *** г. от родители: А.Р.К. и И.И.Т. – жалбоподатели в настоящото производство.
Спрямо д. В. И.Т. е предприета мярка за закрила. Със
Заповед № ЗД/Д-СН-073 от 08.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ /ДСП/ – Сливен, издадена на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с
чл. 25, ал. 1, т. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона
за закрила на д. /ЗЗДет/, е наредено настаняване
спешно на д. В. И.Т. в специализираната институция ДМСГД – гр. Сливен, ул. „К."
№ …, за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
В заповедта се съдържа текст, че на основание чл. 93, ал. 2 и ал. 3 от СК,
осиновяване без съгласие на родител се допуска, когато е настанено в
специализирана институция, приемно семейство или услуга от резидентен
тип и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по
административен ред съгласно ЗЗДет без основателна
причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и
връщане на д. или настаняването му в семейство на роднини и близки по реда на ЗЗДет. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК е разпоредено
предварително изпълнение на заповедта. Заповедта е съобщена на б. на д. - И.И.Т., на 09.05.2019 г. /л. 48/, а на м. на д. - А.Р.К., е
съобщена на 16.05.2019 г. /л. 61/.
До Районен съд – Сливен е подадена молба от Директора
на ДСП– Сливен с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет.
Образувано е гражданско дело № 3025/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
В проведено по делото на 05.07.2019 г. публично съдебно заседание р. на д. В.– жалбоподатели в настоящото
производство, са се явили лично и с упълномощен процесуален представител –
адвокат Т.Р., която е заявила, че р. категорично заявяват желание да отглеждат д.
си в с. с.. С Решение № 858 от 23.07.2019 г., постановено по гражданско дело №
3025 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, в производство по чл. 28, ал.
1 от ЗЗДет, влязло в сила на 01.08.2019 г., д. В. И.Т.
е настанено в специализираната институция ДМСГД – гр. Сливен, ул. „К." № …,
за срок до осем месеца, считано от 23.07.2019 г.
С Писмо Изх. № СЛ/Д-СН/2481-049 от 15.11.2019 г. от
Директора на ДСП– Сливен, до Директора на РДСП – Сливен, са представени
документи за д. В. И.Т., на основание чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-7 от
05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за
пълно осиновяване. Изготвен е и Социален доклад за д. № СЛ/Д-СН/2481-053 от
03.12.2019 г. по описа на ДСП – Сливен, в който е посочено, че: м. на д. е с
диагноза: л. р., л. у. и.; м. е о. за п. у. през 2013 г. на д. си Р.; грижите,
които полагат р. за д. B. са неадекватни
по отношение на цялостното му развитие; семейната среда не е подходяща за
отглеждане на д. В.; установено е, че за д. не се полагат необходимите грижи;
то се отглежда в комплицирана и нестабилна с. с., в която ежедневно съществуват
конфликти, завършващи с ф. с. между р. ; взето е решение, предвид предходен и. с първородното д. на А.К. – Р., и установения
пряк риск за живота и здравето на д. В., то да бъде изведено от семейната
среда, в която се отглежда, и да бъде настанено в ДМСГД - гр. Сливен, където се гарантира неговата сигурност и безопасност и
с цел проследяване на здравословното му състояние, и нормализиране на т.; в
хода на извършеното проучване, не е установена алтернатива за отглеждане на д. в
семейство на близки и роднини; р. трайно
не полагат грижи за д. в с. с. и без основателна причина не са поискали
прекратяване или промяна на действащата мярка за закрила спрямо него; р. не са полагали адекватни грижи за д. и са застрашили
правилното му развитие; в семейната среда съществува риск за живота и здравето
на д., поради системна употреба на а., ф. н. и конфликтни взаимоотношения;
между д. и р. му няма изградена
силна емоционална връзка. В Социалния
доклад е изведено заключение, че е изцяло в интерес на д. да бъде вписано в
Регистъра на д., които могат да бъдат осиновени при условията на пълно
осиновяване.
На 20.12.2019 г. от Директора на РДСП – Сливен е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 20-РДОС-0128, с която на
основание чл. 84, ал. 6 и ал. 2 от СК във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК и на
основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и
реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, е наредено д. В.
И.Т. с ЕГН: ********** да бъде вписано в Регистъра на д., които могат да бъдат
осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП– Сливен, след
влизане в сила на заповедта. В мотивите на заповедта е посочено, че: била е отчетена
необходимост от предприемане на спешни действия спрямо д.; издадена е Заповед №
ЗД/Д-СН-073 от 08.05.2019 г. на Директора на ДСП – Сливен, с която д. е
настанено спешно в специализираната институция ДМСГД Сливен, като в заповедта
са посочени правните последици от прилагане на чл. 93, ал. 2 от СК, с които са
запознати заинтересованите страни; с Решение № 858 от 23.07.2019 г. на Районен
съд – Сливен по гражданско дело № 3025 / 2019 г., д. е настанено в ДМСГД Сливен
за срок от осем месеца; по данни на В. И.
/м. на б. на д./, б. на д. ежедневно употребява а. и упражнява ф. н. над м. на д.
и д. р. не се разбират; през 2013 г. м. е имала друго д., за което е била о. за
пр. му у. и е и. н. "л. от с." в З. Сливен; р. трайно не полагат грижи за д. в с. с. и в срок
до шест месеца от настаняване на д. по административен ред в ДМСГД Сливен,
считано от 08.05.2019 г., без основателна причина не са поискали прекратяване
на настаняването или промяна на мярката за закрила спрямо д.; в семейната среда
съществува риск за живота и здравето на д.; не са установени близки и роднини,
които да се ангажират с отглеждането на д.; в интерес на д. е да бъде вписано в
Регистъра на д., които могат да бъдат осиновени при условията на пълно
осиновяване.
Горепосочената заповед е обжалвана по административен
ред от р. на д.. С Решение № РД04-0023
от 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане,
жалбите са оставени без уважение. Решението е съобщено на жалбоподателите на
22.02.2020 г. /л. 250/ Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е входирана в деловодството на съда на 28.02.2020 г.
В хода на съдебното дирене са представени и документи,
от които е видно, че:
Със Заповед № ЗД/Д-СН-049 от 24.03.2020 г. на
Директора на Дирекция ДСП – Сливен, издадена на основание чл. 27, ал. 1 и чл.
25, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗДет, и с мотиви че с оглед изтичане срока на предприетата
по съдебен ред мярка за закрила по отношение на д. В. И.Т., както и липсата на алтернатива за
отглеждането му в с. с., е наредено временно настаняване на д. в
специализираната институция ДМСГД – гр. Сливен, ул. „К." № …, до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
В Писмо Изх. № 547 от 17.06.2020 г. на Директора на
ДМСГД – Сливен, се съдържат данни, че: д. е посещавано от б. си р. след
настаняването му по административен ред в ДМСГД – Сливен; редовно е посещавано
от б. м. - 40 посещения - почти всяка седмица от настаняването до датата на
писмото - 17.06.2020 г., а от б. б. по-рядко - 13 посещения /при график за
срещи с биологични родители всеки четвъртък/; поради извънредната ситуация по
заповед на Министерството на здравеопазването от 13.03.2020 г. до 14.06.2020 г.
срещи не са провеждани; мнението на екипа е, че към настоящия момент не е в
интерес на д. да бъде изведено от д. и отглеждано в с. с..
В Писмо Изх. № СЛ/Д-СН/2481-097 от 19.06.2020 г. на
Директора на ДСП– Сливен, се съдържат данни, че: за периода от 08.05.2019 г. до
09.01.2020 г. р. на д. не са подавали
писмени заявления в ДСП Сливен за връщането му в с. с..
В съдебното производство, по искане на
административния орган, са дадени обяснения от жалбоподателите и са събрани свидетелски
показания, от които не се установяват нови факти и обстоятелства, различни от
установените в административната процедура.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно
легитимирани лица, в предвидения от закона преклузивен срок, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 84, ал. 6 от СК.
При издаване на оспорения акт е спазена установената
форма – заповедта е писмена и е мотивирана. Административният акт съдържа
изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
В административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е
регламентираната процедура: съставено е поставящо началото на процедурата
писмено уведомление по чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-7-07 от 05.10.2010 г. за
условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване;
изготвен е съгласно чл. 11, ал. 4 от същата Наредба социален доклад, съдържащ
пълно и в съответствие с изискванията на чл. 35 от АПК изследване на всички
релевантни факти и обстоятелства; м. и б. на д. са уведомени за последиците от
пропускането на 6-месечния срок по чл. 93, ал. 2, изр. 1 от СК с връчването на Заповед
№ ЗД/Д-СН-073 от 08.05.2019 г. на Директора на ДСП– Сливен и възпроизвеждане в
съдържанието на същата на текста на разпоредбата.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2, изр. 1 от СК /в
относимата за случая редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г./, когато д. е настанено
в специализирана институция по административен ред съгласно ЗЗДет
и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването
или промяна на мярката за закрила, ДСП по настоящия адрес на д. уведомява
писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изр. 1 РДСП за
вписването му в регистъра. В чл. 93, ал. 2, изр. 1 от СК /в относимата за
случая редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г./, е определен срок до 6 месеца от датата на настаняването по
административен ред съгласно ЗЗДет. Следователно
предвидените в разпоредбата на чл. 84,
ал. 2, изр. 1 от СК /в относимата за случая редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г./
материалноправни предпоставки за вписване на д. в регистъра на д. за пълно осиновяване са: д. да е настанено в
специализирана институция по административен ред съгласно ЗЗДет
и родителят без основателна причина да не е поискал прекратяване на
настаняването или промяна на мярката за закрила в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред. В
разглеждания случай са налице регламентираните в разпоредбата материалноправни
предпоставки за вписване на д. В. И.Т. в регистъра на д. за пълно осиновяване. д.
е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно ЗЗДет със Заповед № ЗД/Д-СН-073 от 08.05.2019 г. на
Директора на ДСП – Сливен, издадена на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл.
25, ал. 1, т. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗДет, която е съобщена на р. на д., съответно на 09.05.2019 г. и на
16.05.2019 г. Липсват данни за обжалване на тази заповед, поради което следва
да се приеме, че същата е влязла в сила. Налице е и втората кумулативно
предвидена предпоставка, тъй като р. на д.
не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила
в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред. С оглед
данните по делото, д. е настанено по административен ред в специализирана
институция на 08.05.2019 г. и следователно 6-месечният срок по чл. 93, ал. 2,
изр. 1 от СК е изтекъл на 08.11.2019 г. В този 6-месечен срок р. на д. не са поискали прекратяване на
настаняването в специализирана институция или промяна на мярката за закрила.
Липсват данни по делото за подадени от р. заявления в гореизложения смисъл в срока по
чл. 93, ал. 2, изр. 1 от СК. В тази връзка съдът не споделя тезата на
жалбоподателите, заявена чрез процесуалния им представител, че многократно са
заявявали, че желаят връщане на д. в с. с.. Тази теза не се подкрепя от
доказателствата по делото. Напротив, налице са данни, че в 6-месечния срок по
чл. 93, ал. 2, изр. 1 от СК р. на д. не
са подавали заявления за връщането му в с. с.. В случая, противно на
твърденията на жалбоподателите, е неприложима разпоредбата на чл. 93, ал. 2,
изр. 2 от СК. В посочената разпоредба е предвидено, че искането на р. за прекратяване на настаняването или за
промяна на мярката за закрила може да
бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно
ЗЗДет. Но тази предвидена процедура касае
производството по допускане на осиновяване без съгласие на р., а не
производството по вписване в регионалните регистри на д. за пълно осиновяване,
което е предмет на настоящото разглеждане. В чл. 84, ал. 2, изр. 1 от СК е
извършено препращане единствено към срока по чл. 93, ал. 2, изр. 1 от СК,
поради което е недопустимо да се прилага разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изр. 2
от СК в административната процедура по вписване в регистъра. Ето защо
заявлението на процесуалния представител на жалбоподателите, че същите желаят
да отглеждат д. си в с. с., направено в производството по гражданско дело №
3025 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, не е искане за прекратяване на
настаняването или промяна на мярката за закрила по смисъла на чл. 84, ал. 2,
изр. 1 от СК във връзка с чл. 93, ал. 2, изр. 1 от СК. Посещенията на д. от м.
и б. след настаняването му в специализираната институция са обстоятелства,
ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед. Тези посещения не
могат да заместят липсата на необходимото в 6-месечния срок по чл. 93, ал. 2, изр. 1 от СК волеизявление.
Оспорената заповед е съобразена и с целта на закона. Вписването на д. В. в регистъра на д. за пълно осиновяване е в интерес на д.. Целта на закона е да се защити най-добрият интерес на д., който е водещ пред правата и интересите на р. . Интересите на д. и индивидуалните му потребности, които налагат повече внимание и грижа, изискват то да бъде отглеждано и възпитавано в сигурна и щадяща с. с., каквато, с оглед данните по делото, неговите биологични родители не могат да му осигурят.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателите
за присъждане на разноски по делото е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.К. с ЕГН: ********** и И.И.Т. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед №
20-РДОС-0128 от 20.12.2019 г., издадена от Директора на РДСП – Сливен, с която
на основание чл. 84, ал. 6 и ал. 2 от СК, е наредено д. В. И.Т. с ЕГН: **********
да бъде вписано в Регистъра на д., които могат да бъдат осиновени при условията
на пълно осиновяване, воден от РДСП – Сливен, след влизане в сила на заповедта.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: