№ 846
гр. **** , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500174 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 291839/29.12.2020г. на В. И. Ж., ЕГН
********** от с. **** местност **** срещу решение № 261325 от 20.11.2020г., постановено
по гр. дело № 12535/2020г. на ВРС, XLVII-ти състав, с което въззивникът е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. В. Ж., ЕГН ********** от гр. ****,
ул. „****, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и му е забранено да приближава на разстояние по-
малко от 500 м. жилищата, които А.Ж. обитава, находящи се в град ****, ул. „**** и кв.
****; местоработата му, намираща се на ул. „**** както и местата за социални контакти и
отдих за максималния срок от 18 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
В жалбата е изразено недоволство от наложените мерки и глоби, както и от тяхната
продължителност, респ. размер. Излага подробно описание на отношенията им с
въззиваемия. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение, в евентуалност да се
намали срока на мерките до минималния размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който е
изложено становище за недопустимост на жалбата, евентуално неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваната
му част. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на А. В. Ж. срещу В. И. Ж. за
налагане на мерки за защита от домашно насилие.
1
Молителят излага, че е син на ответника по молбата, с който са поддържали добри
взаимоотношения от 2013г. до средата на 2020г. В молбата твърди, че за периода от
06.09.2020г. до 06.10.2020г. чрез разменени съобщения между двамата и чрез публикации от
страна на баща му в социалните мрежи, същият е бил обект на домашно насилие. Заявява,
че на 06.09.2020г. чрез изпратено съобщение баща му със заплашителен и ултимативен тон
го принуждава да му прехвърли колата си без да посочва основание и причина затова. Това
се повтаря и на 21.09.2020 г. На 23.09.2020 г. при размяна на съобщения между тях отново
му поставя ултиматум да си прибере колата и неколкократно му отправя обидните думи
„некадърен“ и „мързелив“, „нещастник“ и „неблагодарник“, а същото така и „гнусен“. На
горепосочената дата твърди, че е обвинен от баща си, че няма приятели, както и че е
заплашен с отправения израз „Приключих с тебе“. Поредна заплаха заявява, че е отправена
на 24.09.2020 г. чрез израза „Добре дошъл в Ада“. На 25.09.2020 г. твърди, че чрез редица
съобщения от страна на баща му до него е бил изнудван да подписва документи пред
нотариус с цел да му бъде върната колата. На 27.09.2020 г. посочва, че ответникът е
продължил със заплахите към него и с използването на обидни думи и изрази по негов адрес
като му е заявил и че изпитва погнуса и отвращение от него и го определя като мързеливец.
Обидил го и с израза „ ..а задниците ви отворени ..“ като визирал него и сестра му, както и с
това, че зле е възпитал децата си. Обидил го и с твърденията, че е егоист и с комунистическо
мислене. На същата дата и в същото съобщение го нарекъл и с обидните думи „брутален и
нагъл“, както и „нещастник“. На 27.09.2020 г. отправил и заплахи към него: „…рано или
късно някой ще ти намери цаката. Няма да съм аз, не ме интересуваш. Дано да живея по-
дълго, че да ти гледам сеира“. Освен това с финала на съобщението отправял и заплахи за
заплащане на наем за ползването на гаража, както и с това, че ще пише лоши неща за него в
социалните мрежи. Твърди, че заплахите и манипулациите продължават и в изпратените
съобщения от 28.09.2020 г. и на 29.09.2020 г. Заявява, че на 01.10.2020 г. го обидил,
използвайки за него думата „мухльо“, както и че го заплашил с думите „Шамари навреме
отправят проблеми“. С уточнителната молба от 09.10.2020г. посочва, че на 07.10.2020г.
баща му неочаквано дошъл в офиса му, находящ се на „Райко Жинзифов“ № 12 към 14.30
часа с цел физическа саморазправа и заплашване. Твърди, че ответникът чукал силно и
грубо, дори блъскал по вратата като не отговарял на молителя с цел да го принуди да излезе.
Видял, че баща му носи чанта и се притеснил да не би в нея да има оръжие. Изтеглил се в
страни от прозореца, защото се притеснявал, че същият може да бъде разбит и се приготвил
да звъни на полицията, когато баща му изкрещял злобно „Няма да ме караш да ходя повече в
полицията“ и блъснал с юмрук по прозореца.
В съдебно заседание В. И. Ж. заявява, че кореспонденцията между страните е в
социална мрежа „Месинджър“, която е само между тях и само те си знаят какво са си
говорили помежду си и не е била публична. Оспорва да има извършени актове на насилие,
поради което моли за отхвърляне на молбата. В пледоария по същество на спора заявява, че
става въпрос за едни пари и една кола като уточнява, че синът му няма нито ден трудов
стаж, нито приятели като е с абсолютно нарцистичен характер. Освен това посочва, че
колата е следвало да му се прехвърли като компенсация затова, че **** му е харчил парите.
Твърди, че той да прави насилие срещу сина си е пълна глупост като пояснява, че отишъл до
офиса на сина си, за да му каже да спре да го влачи по съдилищата. Уточнява, че това, което
прави синът му е изключително гнусно, тъй като три години е харчил неговите пари.
Работата била просто да се прехвърли колата на негово име като показва, че ключовете за
същата са у него и заявява, че тя се намира в неговия гараж. Моли да се отхвърли молбата.
С решение № 261325 от 20.11.2020г., постановено по гр. дело № 12535/2020г. на
ВРС, XLVII-ти състав, първоинстанционният съд е наложил по отношение на ответника по
молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5, като за втората мярка е определен
максимално предвидения законов срок – 18 месеца, както и е наложил глоба на извършителя
в минимално определения законов размер – 200 лв.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а
2
произнасянето съответства на предявеното искане, поради което е действително и
допустимо.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане е видно,
че В. И. Ж. е баща на А. В. Ж., роден на 21.02.1980г.
По делото са представени множество незаверени снимки от публикации във Фейсбук,
съобщения в Месенджър и писма между страните.
От представената медицинска документация е видно, че ответникът е със сърдечно
заболяване, което е причина за неколкократна хоспитализация през 2020г., като през м.
август е извъррршена и оперативна интервенция.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано лице, срещу надлежна страна, в предвидения в
чл.10, ал.1 от ЗЗДН срок, поради което се явява допустима и съдът дължи произнасяне по
нея.
За уважаване на подадената молба по реда на ЗЗДН е необходимо да се установи
осъществявано от ответника действие, въздигнато от законодателя като противоправно и
квалифицирано от съда като акт на домашно насилие. В закона е дадена легална дефиниция
на термина „домашно насилие“, съгласно която това е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Посоченото дефиниране
обосновава извод, че домашното насилие е винаги умишлено деяние и засяга различни
аспекти и права на пострадалото лице и то по начин, който да представяла пряка опасност за
живота и здравето му.
В конкретния случай молителят твърди упражнено спрямо него от ответника
психическо, емоционално и икономическо насилие. В подкрепа на твърденията си е
представил частична разпечатка от проведена между страните писмена комуникация в
социална мрежа. Липсват данни за разменени предходни или следващи съобщения в
използваната от страните социална мрежа, за да се установи контекста на водената
комуникация. От съдържанието на представените съобщения е видно, че проблемът е в
желание на ответника молителят да му прехвърли собствеността върху лек автомобил, марка
„Крайслер“, което е останала неудовлетворено. За да е налице икономическо насилие следва
да се установи, че ответникът отказва да предостави финансови средства, които се следват
или използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице, както и
неправомерно изразходване на активите на имуществото му. В случая, желанието на
ответника за прехвърляне на автомобила не може да бъде квалифицирано като
икономическо насилие. Молителят сам признава в сезиращата молба, че през 2017г. е
предложил на баща си да му даде колата в замяна на средствата, които той му е
предоставил. Това предложение е поддържано от него до края на м. юни 2020г. Неясно
защо, след като в края на м. юли 2020г. открил, че няма достъп до колата, му станало
неприятно, че не може да я ползва и че не е поставен в известност. Видно от представените
съобщения, молителят отказва да отговори на въпросите на баща си кога ще финализират
сделката. Посоченото противоречие обоснова извод за недостоверност на изложеното в
молбата или за неискреност в отношенията му с ответника. Действително, в представените
съобщения се съдържат обидни думи и квалификации по отношение на молителя
3
/нещастник, некадърен, неблагодарен, гнусен, некадърен, брутален, нагъл, несретник,
мухльо/, които са неприемливи в нормалното човешко общуване, но не могат да бъдат
квалифицирани като акт на психическо или емоционално насилие. Използваните изрази
„приключих с теб“ и „добре дошъл в ада“ от ответника не се преценят като заплахи от
настоящия съдебен състав, а като потвърждение на нееднократно изявеното му желание да
прекрати отношения с ищеца. Очевидно, в случая се касае за силно влошени отношения
между баща и син. Смисълът и духът на закона е да оказва защита на по-слабия и
беззащитен член на семейството, за когото липсва друго бързо и ефикасно средство за
запазване на здравето и живота му, но не да се превръща в средство за разрешаване на
междуличностните отношения на страните, какъвто е настоящия случай.
С оглед горното съдът намира подадената молба за неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло.
Въззивникът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261325 от 20.11.2020г., постановено по гр. дело №
12535/2020г. на ВРС, XLVII-ти състав, с което В. И. Ж., ЕГН ********** от с. ****
местност **** е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. В.
Ж., ЕГН ********** от гр. ****, ул. „****, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН и му е забранено да
приближава на разстояние по-малко от 500 м. жилищата, които А.Ж. обитава, находящи се в
град ****, ул. „**** и кв. ****; местоработата му, намираща се на ул. „**** както и местата
за социални контакти и отдих за максималния срок от 18 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН и ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. В. Ж., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от
В. И. Ж., ЕГН **********.
Препис от решението да се изпрати на съответното РПУ.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 17,
ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4