№ 104
гр. Враца, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Джи Ви Ел
Мизия” ЕООД, ЕИК ***, гр.Мизия, чрез упълномощения му адвокат В.Ч. от
АК-Враца против определение № 180/30.12.2021 г., постановено по гр. дело
№ 509/2021 г. на Районен съд - Оряхово, с което е изменено определение №
136/11.11.2021 г. по същото дело в частта, с която К. Ц. Б., ЕГН **********
от гр. *** е осъден да заплати на „Джи Ви Ел Мизия“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от А. С. И.,
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 1800 лв. с ДДС, като
са намалени тези разноски на общо 906 лв. с ДДС, с искане за неговата
отмяна, като неправилно и незаконосъобразно.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение за
изменение в частта за разноските е неправилно и незаконосъобразно. На
първо място жалбоподателят счита, че определението е недопустимо, тъй
като първоинстанционния съд неправилно е приел частната жалба на ищеца
срещу определение № 136/11.11.2021 г. по гр.д. № 509/2021 г. на PC-Оряхово,
с което е прекратено производство и са присъдени разноски на ответника, в
частта за разноските, за молба по чл. 248 от ГПК и се е произнесъл по нея,
вместо да изпрати жалбата на ОС-Враца. Твърди, че в случая не е налице
нито една от двете хипотези на чл. 248 от ГПК, при наличието на които съдът
1
може да промени определението си в частта за разноските – допълване или
изменяне на постановеното решение в частта за разноските. На второ място
поддържа, че е била преклудирана процесуалната възможност на ищеца да
иска както изменение на прекратителното определение в частта му за
разноските, така и намаляване на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК,
като твърди, че ищеца е следвало да направи възражение за намаляване на
адвокатското възнаграждение с молбата за оттегляне на иска, но същия не е
сторил това. Изтъква, на следващо място, че прекратяването на производство
поради оттегляне на иска без спора да бъде разрешен по същество и без да са
извършени всички предвидени в закона процесуални действия на съда и
страните, не представлява самостоятелно основание за намаляването на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Твърди, че преди оттеглянето на
иска упълномощеният от ответника адвокат е подал отговор на исковата
молба и като се има предвид, че с изтичането на срока за подаване на такъв се
преклудират значителна част от правата и възраженията, които могат да се
правят от ответника, е извършена значителна част от действията, които е
трябвало да бъдат изпълнени. На последно място посочва, че за да намали
разноските, съда следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, която е различна по сложност при всеки отделен случай, и
след тази преценка, ако изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, да намали договорения адвокатски хонорар. От това следва, че
правната и фактическа сложност на делото не са поставени в пряка
зависимост от броя на фактическите извършени процесуални действия.
Препис от частната жалба е връчен на ищеца К. Ц. Б. от гр.Оряхово, който в срок е
подал отговор /становище/, с който оспорва същата като незаконосъобразна. Намира
претенциите на жалбоподателя за преклузия за неоснователни, тъй като към датата, на която
е оттеглил исковата си молба - 10.11.2021 г., не е знаел за подадения отговор на исковата
молба, тъй като го е получил на 25.11.2021 г. ведно с Определение № 136/11.11.2021 г. по
делото, в което изрично е упоменато, че му се изпраща заедно с отговора.
Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от
надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Районен съд - Оряхово е бил сезиран с предявени от К. Ц. Б., ЕГН
********** от гр. Оряхово, срещу „Джи Ви Ел Мизия“ ЕООД, ЕИК ***, гр.
Мизия, искове за заплащане на сумите 7820 лв. главница за нанесени
имуществени вреди на 25.05.2021 г. по пчелин от 24 кошера в гр. Оряхово,
247,63 лв. законна лихва върху главницата от 26.05.2021 г. до датата на
2
подаване на исковата молба в съда, 420 лв. разноски за заплатено биологично
изследване, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
На 28.10.2021г., в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Джи Ви Ел Мизия“ ЕООД, чрез адв. В.Ч., с който са оспорени
предявените претенции като неоснователни, изложени са твърдения за
нередовност на исковата молба и е поискано отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. Към отговора на
исковата молба са представени пълномощно, с което управителят на
ответното дружество е упълномощил адв. В. Ч. да го представлява пред РС-
Оряхово по образуваното дело, договор за правна защита и съдействие от
04.10.2021г., сключен между ответното дружество и адв. В. Ч., с който е
договорено адвокатско възнаграждение 1800 лв., фактура от 04.10.2021г. за
заплащане на сумата 1800 лв. с ДДС /1500 лв. без ДДС/ възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 04.10.2021г., и преводно нареждане
от 07.10.2021г. на Уникредит Булбанк за превод на сумата 1800 лв. от „Джи
Ви Ел Мизия“ ЕООД на адв. В.Ч..
След постъпване на отговора първоинстанционния съд се е произнесъл
с Разпореждане № 517/02.11.2021 г., с което е оставил исковата молба без
движение за отстраняване на констатирани нередовности. След получаване на
последното, на 10.11.2021г. от ищеца К. Ц. Б. е постъпила молба в съда, с
която е заявил, че оттегля предявените искове срещу „Джи Ви Ел Мизия“
ЕООД и е поискал делото да бъде прекратено.
С Определение № 136/11.11.2021 г., на основание чл. 232 ГПК, съдът е
прекратил производството по гр. дело № 509/2021 г. и на основание чл. 78, ал.
4 ГПК е присъдил на ответното дружество разноски за заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер 1800 лв. с ДДС. Заедно с
прекратителното определение на ищеца е изпратен и отговора на исковата
молба и приложенията й, които са получени от него на 25.11.2021г.
На 30.11.2021г., в срока за обжалване на определението, ищецът К. Ц. Б.
е депозирал частна жалба до ОС-Враца срещу Определение № 136/11.11.2021
г. в частта за присъдените на ответника разноски, с която е направил
възражение за тяхната недължимост, респ. за прекомерност. Развити са
съображения, че ответната страна не е представила списък на разноски по
чл.80 ГПК, поради което претенцията й за разноски не следва да бъде
уважавана, че делото не се откроява с правна и фактическа сложност и че
размера на адвокатското възнаграждение в случая следва да е 754, 38 лв.
Поискано е в случай, че не се приемат доводите за недължимост на
адвокатското възнаграждение на ответника, то същото да бъде намалено
поради прекомерност.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна е депозирала отговор на
частната жалба, с който е оспорила същата като неоснователна. Развити са
3
съображения, че в молбата си за оттегляне на иска ищецът не е направил
възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника
поради прекомерност, поради което тази възможност е преклудирана. Наред с
това се твърди, че при осъществяване на отговорността по чл.78, ал.4 ГПК
ищецът не може да иска тя да се ограничи само до такава за извършените от
адвоката до момента на прекратяване на производството действия, както и че
прекратяването на производството поради оттегляне на иска не представлява
самостоятелно основание за намаляване на заплатеното от страната
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Изтъкнато е също,
че неизпълнението на задължението за представяне на списък на разноски по
чл.80 ГПК лишава страната само от правото да иска изменение на решението
в частта му за разноските.
Районен съд - Оряхово е приел, че частната жалба на ищеца
представлява молба по чл. 248 ГПК и се е произнесъл с обжалваното
определение № 180/30.12.2021 г. В същото съдът е приел за неоснователни
доводите на жалбоподателя, че разноски не е следвало изобщо да се
присъждат на ответника, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК,
тъй като липсата на последния не лишава страната от право на присъждане на
разноски, а само отнема правото му да иска изменение на крайния съдебен
акт в частта му за разноските. Приел е също за основателно възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК и съобразявайки действителната правна и
фактическа сложност на делото е преценил, че следва да намали присъденото
в полза на ответното дружество адвокатско възнаграждение от 1800 лв. с ДДС
на 906 лв. с ДДС. В подкрепа на този свой извод съдът е изложил мотиви, че
при интерес от общо 8487,63 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 754,38 лева,
а ответното дружество е заплатило уговорено възнаграждение в размер на
1500 лв. без ДДС, че тази сума е прекомерна, имайки предвид това, че делото
не се характеризира с фактическа и правна сложност, като е съобразил и
обстоятелството, че адв. В.Ч. е регистриран по ЗДДС и е начислил данък по
ЗДДС и върху намаленото и определено съгласно цитираната наредба
възнаграждение от 755 лв.
При така установеното, въззивният съдебен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Константна е практиката, че единственият ред за допълване и
изменение на решението, респ. определението на съда в частта за разноските е
този уреден в разпоредбата на чл. 248 ГПК. В случай, че страната твърди, че
съдът не се е произнесъл по искането й за разноски или е допуснал грешка
при присъждането на разноските, редът е указан в чл. 248 ГПК, т.е. следва да
поиска от съда да допълни или да измени решението си в частта за
разноските. Следователно частната жалба, с която се атакува самото решение,
респ. определение в частта за разноските, по съществото си представлява
молба по чл. 248 ГПК и съдът следва да се произнесе по нея по рада, указан в
4
посочената норма. Поради това е недопустимо въззивният съд да разгледа
такава частна жалба, а следва служебно да я върне за произнасяне на
първоинстанционния съд като молба по чл. 248 ГПК. С оглед изложеното
правилно и законосъобразно Районен съд - Оряхово е приел подадената на
30.11.2021г. до ОС-Враца от ищеца К. Ц. Б. частна жалба срещу определение
№ 136/11.11.2021 г. като молба по чл. 248 ГПК за изменението му в частта за
присъдените на ответника разноски и се е произвесъл по реда, предвиден в
посочената норма, с определение № 180/30.12.2021 г. Следователно доводите
на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното определение са
неоснователни.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за преклудиране на
процесуалната възможност на ищеца да иска изменение на прекратителното
определение в частта му за разноските и намаляване на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, на основание чл.
78, ал.5 от ГПК.
В практиката на Върховния касационен съд /Определение № 372 от
16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г. на ІV г. о., Определение № 17 от
17.01.2014 г. по гр. д. № 5628/2013 г. на ІІ г. о., Определение № 36 от
26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на I г. о., Определение № 18 от
31.01.2017 г. по гр. д. № 2182/2016 г. на I г. о, Определение № 145 от
1.04.2019 г. по гр. д. № 3632/2018 г. на III г. о. Определение № 31 от
10.02.2021 г. по гр. д. № 3301/2019 г., II г. о., ГК, и др./ се приема, че искането
по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се заяви след като страната е имала възможност
да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът
да се произнесе по разноските; поради това срокът за предявяване на такова
искане е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в
който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски /виж т.
11 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК/; само ако разноските са
присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за
открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на
страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и
доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК
би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на
съдебния акт по делото.
В настоящия случай по гр. дело № 509/2021 г. на Районен съд –
Оряхово страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и
съдът се е произнесъл с окончателен акт по делото преди да приключи
5
размяната на книжата между страните – определение № 136/11.11.2021 г., с
което съдът е прекратил производството по делото и е присъдил на ответното
дружество разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, е
постановено преди да бъде връчен на ищеца отговора на исковата молба, в
който е направено искането за присъждане на разноски, с приложенията му,
поради което ищецът не е имал възможност да се запознае с искането за
разноски и с представените от ответната страна доказателства във връзка с
разноските и да направи своето искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прекратителното
определение заедно с отговора на исковата молба са връчени на ищеца на
25.11.2021г., поради което възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е могло да бъде заявено по реда на чл.
248 ГПК. При това положение заявеното с частната жалба /молбата по чл. 248
ГПК/ от 30.11.2021г. искане за намаляване на възнаграждението поради
прекомерност, е своевременно и съдът правилно и законосъобразно се е
произнесъл по него с обжалваното определение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предявените искове касаят претенция за претърпени имуществени
вреди в размер на 7820 лева, законна лихва в размер на 247,63 лв. и 420 лв.
разноски за заплатено биологично изследване във връзка с установяване на
претърпените вреди. Общата сума по предявените искове е 8487,63 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед общата цена на исковете възлиза на
754,38 лева, а ответното дружество е заплатило уговорено възнаграждение в
размер на 1500 лв. без ДДС. Следователно платеният от ответника адвокатски
хонорар е с 745, 62 лева над горепосочения минимум.
Въззивният съд счита, че определеният с договора между ответника и
адвоката му размер на адвокатското възнаграждение за предявените искове
действително е прекомерен и не съответства на фактическата и правна
сложност на настоящия казус - по делото не са провеждани открити съдебни
заседания, респ. не са събирани гласни доказателства и назначавани
експертизи, като събраните писмени доказателства не са с голям обем,
защитата на ответника се е изчерпала само в подаването на отговор на
исковата молба, след което делото е прекратено. Следователно и делото
следва да бъде прието за такова, което не е от голяма фактическа и правна
сложност, поради което адвокатското възнаграждение на пълномощника на
6
ответника правилно е намалено от районния съд от 1500 лв. на 755 лв. без
ДДС, респ. 906 лв. с ДДС, с оглед регистрацията по ЗДДС на адв. В.Ч..
С оглед изложените съображения, частната жалба е неоснователна,
поради което обжалваното определение на РС-Оряхово, с което е изменено
определение № 136/11.11.2021 г. по гр.д. № 509/2021г. в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер 1800 лв. с ДДС, като са намалени тези
разноски на общо 906 лв. с ДДС, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 180/30.12.2021 г., постановено по гр.
дело № 509/2021 г. на Районен съд – Оряхово.
Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчване препис на страните, при условията и
предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7