№ 13074
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110144243 по описа за 2023 година
Ищецът „Д. З.“ АД твърди, че във връзка с щети на застрахованото МПС „Ситроен“, модел
„Джъмпер“ с рег.№ .........., резултат от ПТП на 7.11.2021 г., след прихващане на дължимата
вноска по застрахователната премия в размер на 388.80 лв. и дължимия данък в размер на
7.77 лв., заплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил съгласно сключен
между тях договор за застраховка „Автогрижа“, в размер на 565.80 лв. Щетите били
получени при ПТП, настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно на път III – 118, в участъка между с. Комарево и с. Подем. Тъй като на
ответника – ...................................“ е възложено поддържането на конкретния пътен участък,
ищецът поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение, заедно с 15 лв.
ликвидационни разноски. Плащане не постъпило, поради което ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 28304/2023 г., съдът уважил
заявлението на ищеца за заплащане на обезщетението ведно с лихвата за забава, но
ответникът възразил срещу заповедта, което обуславя интереса от търсената с иска защита.
Ето защо ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от
580.80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за вреди на посоченото МПС, ведно със законна лихва за период от
25.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 76.80 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 04.02.2022 г. до 25.05.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е доказана причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП и уврежданията, както и скоростта на движение на
1
автомобила. Претендира разноските по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица, съдържаща
задължителните реквизити по чл. 345, ал.1 КЗ, наличието на валидно възникнало с ищеца
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с предмет МПС
„Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег.№ ........... Обектът на застрахователно покритие е
уговорен по Клауза Пълно каско, която съгласно Общите условия включва като покрит
риск и щети на МПС от пътно-транспортни произшествия.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 07.11.2021 г. при движение на път III – 118, в
участъка между с. Комарево и с. Подем, автомобилът попаднал в дупка на пътното платно,
при което били увредени предна дясна джанта, кормило, десен амортисьор. За така
настъпилото произшествие не е било необходимо съставянето на протокол за ПТП съгласно
чл. 6, т.4 от Наредба №Із-...... г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за
финансов надзор и ......, тъй като повредите не са причинени от друго МПС и МПС се е
придвижило на собствен ход до сервиз. В показанията си свидетелят Р., водач на
автомобила, сочи, че било тъмно, дупката била пълна с вода, имало насрещно движение,
поради което не успял да я избегне и автомобилът попаднал в нея. Дупката не била
обезопасена, дълбока около педя, широка поне 50 см. Уврежданията по автомобила били
много сериозни, но след смяна на гумата, водачът успял да стигне до сервиз в града. В
заключението на вещото лице по САТЕ е възприет този механизъм, като уврежданията
отговарят да са получени именно в резултат на този начин на настъпване на ПТП. Съдът
кредитира и заключението и свидетелските показания, тъй като си кореспондират помежду
си и с останалите събрани по делото доказателства.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представената от ищеца застрахователна преписка, че е определил
обезщетение в размер на 565.80 лв., от което след приспадане на дължими от застрахования
2
премия /388.80 лв./ и данък /7.77 лв./, му изплатил 169.23 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу
причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа
/път III – 118 e републикански третокласен път, като ПТП е настъпило извън населено
място/. Поради това и на основание чл. 19, ал.1, т.1 ЗП и чл. 30 ЗП ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържане на пътя. Като юридическо лице, ответникът
осъществява дейностите по поддържане и ремонт чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението. Именно бездействието на последните е довело до
неизпълнение на задълженията по чл. 30 ЗП. Поддържането на пътя е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение, като следва
да се отчита и понятието “земно платно“ като част от обхвата на пътя, която също попада в
предмета на задължението за поддръжка. Наличието на препятствия на пътното платно като
камъни, създаващи опасност за движението, означава неизпълнение на задълженията по чл.
30 ЗП, като произходът на препятствието е без значение, тъй като ЗП и ЗДвП предвиждат
общо задължение за поддържане на пътищата, без значение под въздействието на какви
фактори е възникнало препятствието – чл. 167, ал.1 ЗДвП. Ето защо ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Искът е доказан по основание.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
възстановяване на щетите по товарен автомобил Ситроен Джъмпер, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 576.61 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните
последици. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната
стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без
отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести
увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото платеното от ищеца
обезщетение е в по-нисък размер, с платената сума се съизмерява регресното му право,
ведно с ликвидационните разноски от 15 лв. или общо 580.80 лв. Искът следва да се уважи в
цялост, ведно със законната лихва от предявяването на иска /подаването на заявлението/.
Относно обезщетението за забава: За процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД и ответникът ще изпадне в забава от датата на поканата за плащане. В случая
претенцията срещу него е предявена на 27.1.2022 г., когато е получена регресната покана, с
която е предоставен 7-дневен срок за плащане. Считано от 4.2.22 г. ответникът е изпаднал в
забава, от когато до 5.10.2020 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва
3
възлиза на 80.13 лв. изчислено чрез ел.калкулатор. Искът следва да се уважи за
претендираните 76.80 лв.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят в цялост направените разноски за държавна такса 75 лв., депозит в.л. 370 лв.,
депозит свидетел 30 лв. и адвокатско възнаграждение 480 лв. – общо 955 лв. В заповедното
производство дължими са разноските за държавна такса и юрск.възнаграждение в размер на
505 лв. Ответникът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Д. з.“ АД, ЕИК .................., седалище и
адрес на управление гр. София, ............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410,
ал.1, т.2 КЗ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ...................................“, БУЛСТАТ .............,
седалище и адрес на управление гр. София, ................, дължи сумата 580.80 лв.
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /565.80 лева/ и
ликвидационни разноски /15.00 лева/ по застраховка Каско за щети на МПС получени при
ПТП на 7.11.2021 г. настъпило при преминаване през дупка на пътното платно на път III-
118, ведно със законна лихва за период от 25.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
76.80 лв. представляваща мораторна лихва за период от 04.02.2022 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА ...................................“, БУЛСТАТ ............., седалище и адрес на управление гр.
София, ................, ДА ЗАПЛАТИ НА „Д. з.“ АД, ЕИК .................., седалище и адрес на
управление гр. София, ............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 955.00 лв. разноски
в исковото производство и сумата от 505.00 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4