Р Е Ш Е Н И Е
№……………….2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
VІ-ти касационен състав,
в публично
заседание на 28.10.2021 г., в състав:
Председател: Красимир
Кипров
Членове: Мария Даскалова
Марияна Бахчеван
при
секретаря Галина
Владимирова
с участието
на прокурора Силвиян И.
като
разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 2122 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предложение
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, против Решение № 260753/10.08.2021 г., постановено по НАХД №
729/2020 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено
издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно
постановление /НП/ № 03-010909/06.03.2019 година. С изложени в жалбата доводи
за допуснато от ВРС нарушение на материалния закон се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на издаденото
НП. Жалбата се поддържа с депозирана от
юрисконсулт О.писмена молба с.д. 15793/27.10.2021 година.
Ответникът – „К.Е. “ ЕООД, в съдебно заседание и в депозиран
чрез процесуален представител отговор на
касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение
и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП, на основание чл. 81, ал. 2 от Закона
за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, на „К.Е. “ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1900 лева за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ, а
именно: за това, че в качеството си на посредник съгласно Удостоверение №
2110/16.09.2016 г. е извършило посредническа дейност по наемане на работа,
свързана с насочване и подпомагане за започване на работа в хотел Auffacherhof, гр.
Вилдшонау, Австрия, без да е сключен посреднически договор с търсещото работа
лице Н. Г. Ф. . Посочено е, че нарушението е извършено на 26.12.2018 г. в гр. **
– офис, в който ден на лицето е представен индивидуален трудов договор.
За да отмени оспореното пред него НП, районният съд е приел
наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
посочване на дата на извършване на нарушението, която не е относима към
конкретния случай, довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното
лице. Посочено е, че посредническа дейност е извършена в периода до сключване
на трудовия договор между работодателя и работника на 21.12.2018 г., поради
което е обективно невъзможно нарушението да е извършено на посочената в НП дата
26.12.2018 година.
Релевираните с касационната жалба възражения
обективират касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/ – нарушение на материалния закон, по отношение на което
касационната инстанция намира, че такова не е допуснато от страна на въззивния
съд. В съответствие със събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни норми решаващият състав на ВРС е приел, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на датата на извършване на административното
нарушение, представляваща съществен реквизит на НП съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН.
В разглеждания казус административно-наказателната
отговорност на касационния ответник е ангажирана за извършено нарушение на чл.
28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ, според която правна норма лицата извършващи посредническа дейност по наемане на
работа в България или в други държави, следва да сключат посреднически договор
с лицата търсещи работа. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност
по наемане на работа, посредническата дейност включва предоставяне в съвкупност
или поотделно на следните услуги: информиране и/или консултиране на търсещите
работа лица и на работодателите, психологическо подпомагане на търсещите работа
лица, насочване към обучение на възрастни, насочване и подпомагане за започване
на работа, включително в друго населено място в страната или друга
държава. Посредническата дейност се изразява
в оказване на съдействие на търсещите работа лица и на работодателите,
предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа /чл.
2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа/.
От анализа на цитираната правна регламентация се
налага извод, че посредническата дейност предхожда сключването на договора за
наемане на работа, поради което и задължението за сключване на посреднически
договор с търсещото работа лице следва да е изпълнено преди този момент. Видно
от приложения по делото трудов договор между Б.Щ. , Хотел Ауффахерхоф –
работодател и Н. Г. Ф. – служител, същият е сключен на 21.12.2018
година. Тоест, на тази дата е изпълнена визираната в чл. 2, ал 2 от Наредбата
за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
цел – сключване на договор за наемане на работа. Оттук следва, че
посредническата дейност от страна на „К.Е. “ ЕООД е извършена преди тази дата. При
тези фактически установявания правилна се явява констатацията на районния съд
за липса на осъществен състав на административното нарушение по чл. 28, ал. 3,
т. 1 от ЗНЗ на посочената в НП дата 26.12.2018 година.
Не се подкрепя от събраните по делото доказателства
посоченото в НП, че на 26.12.2018 г. в офиса на санкционираното дружество в гр.
Варна, на Н.Ф. е предоставен
индивидуален трудов договор. Липсват информационни източници за установяването
на този правнорелевантен факт. Напротив, от събраните в хода на въззивното
производство гласни доказателства /показанията на свид. С./, се установява, че
Фотев изобщо не е посещавал офиса на „К.Е. “ ЕООД, поради което повдигнатото на
касационния ответник обвинение не е недоказано
от страна на административно-наказващия орган, на когото принадлежи
доказателствената тежест в процеса.
Съобразно тези
обстоятелства, правилни са правните изводи на ВРС за допуснато от наказващия
орган съществено процесуално нарушение, поради неотносимост към деянието на
посочената в НП дата 26.12.2018 г. При нарушения от такъв вид, правилното
приложение на материалния закон винаги налага отмяна на незаконосъобразното НП.
Съответно, достигайки до идентични
правни изводи ВРС е постановил решенето си при правилно приложение на материалния
закон.
Освен констатираната материална законосъобразност, при
извършената от касационния съд служебна проверка не се установиха пороци
относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Съобразно този изход
на правния спор, основателна е заявената
с писмения отговор на касационната жалба претенция на ответника
по касация за присъждане на разноски. В хода на касационното съдебно производство
„К.Е. “ ЕООД е процесуално представлявано от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност , съдът намира, че в полза на касационния
ответник следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минималния размер от 80
лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260753/10.08.2021 г.,
постановено по НАХД № 729/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да
заплати в полза на „К.Е. “ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. **, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.