Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 555
03.08.2022 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №364 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Кмета на Община Хасково против Предписание по Констативен протокол №513/14.04.2022 г., издадено от старши експерт (Д.П.Х.) при Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково.
Жалбоподателят оспорва предписанието на основанията по чл.146, т.1 – т.5 от АПК. Счита, че актът бил издаден от некомпетентен орган. Твърди, че нямало заповед за оправомощаване на длъжностното лице, от което изхождало предписанието. На следващо място твърди, че бил нарушен чл.26 от АПК и липсвало официално предварително уведомяване на кмета на общината за извършване на проверката. Не били уведомени и собствениците на частните имоти, върху които имало битови отпадъци, и административното производство се развило без тяхното участие. Нарушен бил също чл.35 от АПК, тъй като административният орган следвало да конкретизира вида на отпадъците, и едва след това да направи извод, че същите представлявали битови такива. Не била извършена и проверка дали собствениците на имотите имат разрешение за съхраняване на отпадъци. Освен това предписанието било издадено при липса на мотиви, не били налице и правни основания за издаването му. Административният акт бил издаден също и в противоречие с целта на закона, тъй като въпреки че било установено, че битовите отпадъци се намирали върху поземлени имоти – частна собственост, било издадено предписание на кмета на община Хасково. В случая следвало да намери отражение принципът „замърсителят плаща“, установен в член 191, параграф 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз и член 15 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците. Констатираното струпване на отпадъци в имоти, частна собственост, и евентуалната липса на разрешително за съхранението им, обуславяли материалноправните предпоставки за издаване на оспореното предписание, обективирано в констативния протокол, на собствениците на тези имоти, а не на кмета на общината.
Претендира се прогласяване нищожността на даденото предписание, алтернативно се иска отмяна на същото.
Ответникът, старши експерт при РИОСВ – Хасково (Д.П.Х.), лично и чрез процесуален представител по делото, както и писмено, ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Под вх.№С-85-85/12.04.22 на 12.04.2022 г. в РИОСВ – Хасково е бил заведен подаден сигнал от гражданин, в който е посочено наличие на нерегламентирани сметища във вилна зона „О.“ в гр.Х., над кв.Р..
Във връзка с подадения сигнал, на 14.04.2022 г. Д.П.Х.– старши експерт при РИОСВ – Хасково, е съставил Констативен протокол №513 за извършена извънредна проверка на нерегламентирано сметище, находящо се във вилна зона „О.“, гр.Х..
В Протокола е описано, че обектът на проверката е „стопанисван от Община Хасково (частни имоти)“, Община Хасково е с адрес гр.Х., пл****, представлявана от С.Н.Д.– кмет на общината. При проверката е присъствал Ж. И. Ж. – гл. експерт „Чистота“ в Община Хасково. Посочено е, че при проверката се констатира, че „в имоти частна собственост с номера: 77195.708.303, 77195.708.203, 77195.708.202, има нахвърлени битови отпадъци“.
В Протокола е обективирано следното предписание: „1. Да се извърши почистване в гореописаните частни имоти, намиращи се във вилна зона „О.““, посочен е срок 31.05.2022 г. и „отговорник – кмета на общината“.
В деня на съставянето му 14.04.2022 г. Констативният протокол е получен срещу подпис от Ж. И. Ж. – главен експерт „Чистота“, видното от извършеното в протокола отбелязване.
Като част от административната преписка по делото е представена разпечатка, съдържаща данни от КККР за поземлени имоти: 77195.708.303, 77195.708.203, 77195.708.202, в урбанизирана територия на гр.Хасково, с тяхната площ, вид на собствеността – частна, и съответно техните собственици – поименно посочени физически лица и номерата на документите им за собственост.
Жалбата срещу предписанието е подадена на 20.04.2022 г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на преклузивния срок за обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, с който се създава задължение за неговия адресат, и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, с правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваният административен акт е валиден, като обективиран в писмена форма, подписан от издателя си, и постановен от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
В Глава девета, Раздел I от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) са регламентирани общите условия за осъществяването на контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, като в чл.148, ал.2 е предвидено, че контролът е превантивен, текущ и последващ, а в ал.3 на същата норма – че на регионално равнище контролът се осъществява от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Съгласно чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗООС, по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3, съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства, и се дават задължителни предписания, с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.
По делото е представена Заповед №79/30.10.2019 г., издадена от Директора на регионална дирекция по околната среда и водите – Хасково, с която на основание чл.155, ал.1, във връзка с чл.148, ал.3 от ЗООС, се упълномощават всички експерти (младши, старши и главни) към дирекция „Контрол на околната среда“ и дирекция „Превантивна дейност“, да осъществяват превантивен контрол при условията на чл.152 и чл.153 от ЗООС, да извършват текущ и последващ контрол по смисъла на чл.154 – чл.157д от ЗООС, както и да съставят констативни протоколи по време на извършване на трите вида контрол, и да дават задължителни предписания в тях, с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Няма спор, че старши експерт при РИОСВ – Хасково Д. Х. попада в обхвата на експертите, на които са делегирани изброените правомощия, като е видно от отбелязването на гърба на Заповед №79/30.10.2019 г., че същият е запознат с нея срещу подпис.
Предвид изложеното, обжалваното Предписание изхожда от компетентен контролен орган, с надлежно делегирани от Директора на РИОСВ – Хасково правомощия да издава този вид административни актове, и твърдението в жалбата за нищожност на предписанието е неоснователно.
По делото бяха събрани личните обяснения на Д.П.Х.относно начина на извършване на конкретната проверка. Същият обяснява, че на 14.04.2022 г. в качеството си на контролен орган отишъл на проверка на мястото, посочено в подаден сигнал за наличие на нерегламентирано сметище, придружен от подателя на сигнала, като предварително уведомил за това отдел „Екология“ към Община Хасково, и на мястото на проверката присъствал и Ж. Ж.– служител в този отдел. На място видели, че има натрупани отпадъци, които представлявали битови такива, а след проверката Х. проверил имотите по кадастралната карта и дал предписание за тях на основание чл.19, ал.3, т.15 (от ЗУО), според която разпоредба кметът на общината отговарял за отпадъците, които са в съответната община, както битови, така и строителни. Присъствалият на проверката експерт от общината нямал възражения, той също видял отпадъците, а в РИОСВ – Хасково нямало подадено искане или издадено разрешение за съхранение на тези отпадъци.
При така събраните доказателства, изхождайки от съдържанието на оспореното предписание, съдът намира същото за незаконосъобразно.
На първо място, предписанието не отговаря на всички изисквания относно формата на писмения индивидуален административен акт, предвидени в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в него не е посочено нито едно правно основание, което да се обвърже с фактически изложената констатация за наличие на битови отпадъци в три частни имота. От съдържанието на акта не става ясно въз основа на кои нормативни изисквания издалият го административен орган е приел, че от кмета на община Хасково трябва да се извърши почистване на установените отпадъци от посочените имоти. В административния акт липсват и мотиви защо адресат на предписанието следва да е именно кметът на общината, не са изложени и факти относно „стопанисването“ на частните имоти от Община Хасково.
Според дадените по делото обяснения от административния орган, същият е основал предписанието на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), съгласно която „кметът на общината отговаря за: предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.“
В разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗУО е предвидено, че кметът на общината организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл.22.
С нормата на чл.22, ал.1 от ЗУО се дава право на общинския съвет да приеме наредба, с която да определи условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината. На основание чл.22, ал.1 от ЗУО, Общински съвет – Хасково, с Решение №769, взето с Протокол №42 от 27.02.2015 г., е приел Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Хасково, в чл.3, т.15 от която е предвидено, че кметът на община Хасково отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.
В Раздел V „Контрол по управлението на отпадъците“ от ЗУО е предвидено също (чл.112, ал.1, т.1, т.4 и т.5), че Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци; спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл.22 и изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне.
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че законът вменява на кмета на съответната община превантивни, организационни и контролни функции във връзка с опазване на околната среда и дейностите по нерегламентирано изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места на територията на общината, без оглед собствеността на терените, т.е. кметът на общината също има качеството на контролен орган.
С общинската Наредба за управление на отпадъците на кмета са вменени правомощия да отговоря за „организиране на почистването“ на създадени незаконни сметища на територията на Община Хасково, но в случая с оспореното Предписание на същия е разпоредено „да се извърши почистване“ в изброени с кадастралните си номера три частни имота, намиращи се във вилна зона „О.“ в гр.Х.. При тази формулировка в Констативния протокол, предписанието вменява задължение, което не е предвидено в закона за субекта, към когото е отправено. С други думи, произтичащите от закона задължения на кмета на община се свеждат до организационна дейност по почистване на установени битови отпадъци на нерегламентирани за това места, но не и до директно извършване на такова. Направеното в този смисъл предписание не намира нормативна опора и е незаконосъобразно.
След като е установено, и не се спори, че имоти с номера 77195.708.303, 77195.708.203, 77195.708.202 са частна собственост на различни физически лица, и липсват данни за наемни, или друг вид правоотношения между Община Хасково и собствениците на тези имоти, то няма основание да се приеме, че почистването им следва да се извърши пряко от Кмета на общината. След като законът предвижда единствено организационни функции на кмета за почистването на отпадъци на територията на общината, излагането на мотиви за избора на адресат на предписанието за почистване на отпадъците от визираните имоти се явява необходим реквизит на акта, а липсата му нарушава изискването за форма и по чл.59, ал.2, т.3 от АПК.
Макар да е безспорно, че при извършване на проверката на място в имотите е присъствал и предварително уведомен служител от съответния отдел на администрацията на Община Хасково, който е подписал и получил Констативен протокол №513/14.04.2022 г., то не може да бъде прието, че неговото присъствие е в качеството на представител на адресата на предписанието. В случая Кметът на Община Хасково не е бил надлежно уведомен по смисъла на чл.26 от АПК за начало на административното производство, като краен резултат от което му е издадено предписание за почистване на частни имоти на територията на общината, а главен експерт „Чистота“ към Община Хасково Живко Иванов Желев е участвал в проверката на самостоятелно основание като представител на контролен орган.
Тъй като кметовете на общините, или от упълномощени от тях длъжностни лица, също разполагат с предвидените в закона (чл.148, ал.3, предл.последно от ЗООС) правомощия да осъществяват контрол на регионално ниво, като краен резултат в случая единият от органите с контролни правомощия по опазване на околната среда е издал задължително предписание на друг орган с контролни правомощия, а това сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта.
Налице са хипотезите за отмяна на административния акт, предвидени в чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Тъй като не е установено и не е доказано по делото правно основание, на което компетентният старши експерт в РИОСВ – Хасково да издаде предписание към Кмета на Община Хасково да извърши почистване на частни имоти с номера 77195.708.303, 77195.708.203, 77195.708.202, намиращи се във вилна зона „О.“ на гр.Х., в които има нахвърлени битови отпадъци, то обжалваното Предписание по Констативен протокол №513/14.04.2022 г. следва да се отмени като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на жалбоподателя в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. Направени са разноски в размер на 10 лв. внесена държавна такса, а на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Предписание
по Констативен протокол №513 от 14.04.2022 г., издадено от старши експерт (Д.П.Х.)
при Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – Хасково да заплати на Община Хасково
разноски по делото в размер на 110 (сто и десет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: