№ 82
гр. Варна , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000407 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР, образувано по
жалба на Агенцията по вписванията срещу Решение № 131/20.05.2021 год.,
постановено по т.д.№ 258/2021 год. по описа на ОС – Варна, с което е
ОТМЕНЕН отказ № 20210406174040 от 12.04.2021г. на длъжностно лице по
регистрация при Търговския регистър, по заявление вх.№20210406174040 от
06.04.2021г., на „Добруджанска Петролна Компания“ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище гр.Варна.
В предявената жалба се излага, че процесното заявление обр. Б7
касае вписването на обстоятелства относно действителни собственици по
партидата на „Добруджанска петролна компания“ ЕАД. Като действителен
собственик на дружеството е заявено публичното дружество „Черноморски
холдинг“ АД. Съгласно чл. 67, ал.50 от Наредба № 1/14.02.2007 год. поле
550 има за предмет вписването на действителни собственици – физически
лица. Горното съответства на легалната дефиниция за действителен
собственик по §2, ал.1 ДР на ЗМИП. Законът не предвижда правна
възможност действителният собственик да е ЮЛ. Допуснатото изключение по
§2, ал.1, т.1 ДР на ЗМИП има за предмет публичните дружество, но не и
1
техните дъщерни ЮЛ. Дори и да се приеме, че последните попадат в
изключението по §2, ал.1, т.1 ДР на ЗМИП, то тогава обстоятелствата относно
действителния собственик на капитала за тях не подлежат на вписване /чл. 63,
ал.5 ЗМИП/. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане
на разноски.
Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на
насрещната страна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Със заявление образец Б 7 са заявени за вписване по партидата на
"Добруджанска петролна компания“ ЕАД следните обстоятелства по
нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП:
1. / В група "Действителни собственици" с единствено поле № 550 -
"Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено
в управлението" е заявено за вписване юридическо лице - – "Черноморски
холдинг" АД, с посочени идентификационни данни, като е пояснено, че
дружеството е публично и притежава пряко 100% от капитала на
"Добруджанска петролна компания“ ЕАД;
2. / В група "Юридически лица или други правни образувания, чрез
което пряко или непряко се упражнява контрол" са заявени са вписване
обстоятелства по полета 537 и 5371 " Юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол" - "Черноморски
холдинг" АД и "Представители" – Д Ч Я.
Като основание за вписването в поле 529 е посочено: чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 ЗМИП.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по
регистрацията при АВп е направило извод, че актуалната нормативна уредба
– ЗМИП, включително § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, изисква като краен резултат
при разкриването на действителния собственик на юридическите лица
2
събирането на данни и информация за физическо/физически лице/лица и не
предвижда възможността като такъв да бъде посочвано друго юридическо
лице, дори и публично такова с характеристиките по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на
ЗМИП.
ВОС е приел, че в случая е приложимо изрично предвиденото
изключение в § 2, ал.1, т.1 ДР на ЗМИП относно публични дружества, тъй
като „Черноморски холдинг“ АД е публично дружество, по смисъла на чл.
110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). С
оглед на това по отношение на дружеството се прилага специален ред за
разкриване на дялово участие в публично дружество, предвиден в Глава
единадесета, Раздел I от ЗППЦК. Цитираното по[1]горе изключение по
отношение на публичните дружества, уредено в ЗМИП, отчита именно
наличието на законово предвиден специален ред, по който се разкрива
информация за акционерите в този вид търговски дружества. В подкрепа на
този извод е изричното препращане в чл. 59, ал. 4 ЗМИП при
идентифициране на клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на
регулиран пазар, към процедурата по разкриване на информация за дялово
участие по реда на глава единадесета, раздел I от ЗППЦК, или аналогична
информация относно дружества на регулиран пазар извън Република
България. След като оповестяването на информация за действителен
собственик по смисъла на ЗМИП не се прилага спрямо дружество, чийто
акции се търгуват на регулиран пазар, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП,
то по отношение на неговото дъщерно (или контролирано от него) дружество
е достатъчно да се посочи публичното акционерно дружество като
действителен собственик. След като собствеността не се разкрива чрез
понятието "действителен собственик" по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП,
а при условията на специален закон и предвидения в него ред за публични
дружества, заявителят не може да бъде задължен да заяви действителни
собственици – физически лица по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а само
да посочи публичното дружество, чиито действителни собственици ще бъдат
обявени по специалния за това ред. В случая заявителят е посочил именно
наличието на публично дружество, едноличен собственик на капитала, с
което е изпълнил задължението си по ЗМИП.
Решението е неправилно.
3
Заявителят е ЕАД с вписан едноличен собственик на капитала –
„Черноморски холдинг“ АД. Не се спори, че едноличният собственик е
публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, предвид което
акциите му са допуснати до търговия на регулирания пазар.
ЗМИП определя мерките за превенция на използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията
и контролът по тяхното изпълнение. За реализиране на посочените цели
законът предвижда, че в съответния регистър се вписват
идентификационните данни за действителните собственици – физически лица
/чл.63, ал.4, т.1 ЗМИП/ и данните за ЮЛ и други правни образувания, чрез
които пряко или косвено се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и
по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна
форма според националното законодателство, седалище и адрес на
управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица
/чл.63, ал.4, т.2 ЗМИП/.
На първо място, съобразно изричната разпоредба на чл. 63, ал.5
ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са
длъжни да заявят за вписване действителните си собственици, ако същите не
са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по
партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на
капитала са вписани юридически лица или други правни образувания,
задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите
по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по
партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или
други правни образувания, учредени на територията на Република България,
или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са
учредени на територията на Република България.
В § 2, ал 1 от ДР на ЗМИП се съдържа легална дефиниция на
"действителен собственик": физическо лице или физически лица, което/които
в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго
правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име
4
и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност.
Предвидени са и условията, на които следва да отговаря действителният
собственик по отношение на корпоративните юридически лица – физическо
лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите,
дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на
дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява
на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на ЕС или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността.
От цитираните приложими норми на ЗМИП се извежда категоричен
извод, че на вписване подлежат действителните собственици – физически
лица, които в крайна сметка притежават или контролират съответното
търговско дружество. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на § 2, ал. 5
от ДР на ЗМИП, в която е регламентирано какъв по вид субект се заявява като
действителен собственик тогава, когато липсва физическо лице, което да има
качеството на такъв при прилагане на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е
посочено, че това отново е само физическо лице, което обаче изпълнява
длъжността на висш ръководен служител. Така направеният извод следва и
при съобразяване на това какви данни относно лицата, които са действителни
собственици, е предвидено да бъдат вписани в съответния регистър съгласно
чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Това са гражданство, единен граждански номер и дата на
раждане на действителния собственик. Тези данни представляват
индивидуализиращи такива само за една категория правни субекти и това са
физическите лица.
Следователно, като действителен собственик на едно търговско
дружество, което е учредено на територията на Република България, може да
бъде вписано само физическо лице, но не и което и да било юридическо лице,
още по-малко пък вече вписания едноличен собственик на капитала.
Заявяването на вписания едноличен собственик на капитала като
действителен собственик не изпълнява целта на ЗМИП за идентифициране по
недвусмислен начин лицата, които "в крайна сметка", по терминологията и на
Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на Съвета за предотвратяване използването
5
на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на
тероризма, управляват/контролират дружеството или в полза на които се
осъществява дейността.
Отделно от изложеното, в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е предвидено
изключение за случаите, в които се касае до дружество с акции, търгувани на
регулирания пазар, и подчиняващо се на изискванията за оповестяване в
съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква обявяване на
имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното
обявяване е предвиден друг механизъм - съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този
случай се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на
разкриване по реда на чл. 145 и сл. от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа. Уредбата е частен случай на общия принцип на закона, че
вписване не се изисква тогава, когато данните вече са вписани в търговския
или друг регистър. След като за публичното дружество не се поставя
изискване за обявяване на действителните собственици – физически лица по
реда на ЗМИП, то такова изискване не се поставя и за неговите дъщерни
дружества, в които публичното дружество е вписано като едноличен
собственик на капитала. Този извод следва от коментираната по-горе
разпоредба на чл.63, ал.5, т.1 ТЗ, според която когато като едноличен
собственик е вписано ЮЛ, задължение за заявяване на действителен
собственик възниква единствено, ако по партидата на едноличия притежател
не са вписани, но подлежат на вписване действителните собственици.
В заключение, отказът на ДЛР досежно вписването на действителния
собственик на капитала е правилен и следва да бъде потвърден. Действителен
собственик е само ФЛ, но не и ЮЛ. Действителният собственик подлежи на
заявяване, когато е различен от вписания съдружник или едноличен
собственик на капитала. По арг. от чл.63, ал.5, т.1 ТЗ за дъщерните дружества
на публични ЮЛ по смисъла на ЗППЦК не съществува задължение за
заявяване и вписване на действителни собственици в ТР, тъй като такова
задължение не съществува за едноличния собственик на капитала. Налице е
специална уредба, преценена като даваща достатъчна прозрачност за
собствеността на капитала както на крайния собственик, така и на неговото
6
дъщерно дружество.
По отказа в останалата част: В нашето законодателство
оповестяването на контролиращите дружества е регламентирано като
отделно, самостоятелно за деклариране и вписване обстоятелство съгласно
ЗМИП. На вписване подлежат данните за юридическите лица или други
правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол
върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в
национален регистър, правна форма според националното законодателство,
седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за
представляващите лица – чл. 63, ал.4, т.2 ЗМИП. Казаното по-горе важи и за
заявлението в разглежданата част. Обстоятелството, че дружеството
„Черноморски холдинг“ АД упражнява пряк контрол върху „Добруджанска
петролна компания“ ЕАД е вече вписано чрез вписване на едноличния
собственик на капитала. По арг. от чл. 63, ал.5 ЗМИП соченото обстоятелство
не подлежи на заявяване и вписване.
Разноски: На основание чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78, ал.8 ГПК
в полза на Агенция по вписванията следва да бъдат присъдени разноски,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Дружеството „Добруджанска Петролна Компания“ЕАД, с ЕИК
********* следва да бъде осъдено да заплати държавна такса за настоящата
инстанция в размер на 12.50 лева /чл. 78, ал.6 ГПК/
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 131/20.05.2021 год., постановено по т.д.№
258/2021 год. по описа на ОС – Варна, с което е ОТМЕНЕН отказ №
20210406174040 от 12.04.2021г. на длъжностно лице по регистрация при
Търговския регистър, по заявление вх.№20210406174040 от 06.04.2021г., на
„Добруджанска Петролна Компания“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
гр.Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20210406174040 от 12.04.2021г. на
7
длъжностно лице по регистрация при Търговския регистър, по заявление вх.
№20210406174040 от 06.04.2021г., на „Добруджанска Петролна
Компания“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна.
ОСЪЖДА „Добруджанска Петролна Компания“ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 279 А ДА ЗАПЛАТИ на Агенция по вписванията сумата от 80
лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.
ОСЪЖДА „Добруджанска Петролна Компания“ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 279 А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АС – Варна сумата от
12,50 лева, съставляващи дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал.6
ГПК.
ПРЕПИС от съдебния акт да се изпрати на Агенция по вписванията.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
8