РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1887
18.10.2021г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на шести октомври, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г. като разгледа
докладваното АД № 980 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „РОТАНА ГРУП“ ООД, с
ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Асеновград, ***, представлявано от В.Т.Д.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №ФК-39-0080897
от 05.02.2021г., издадена от Ж. М. – началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-75 от 24.04.2021г. на Директор на Дирекция "Оперативни
дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП.
Претендира се отмяна на оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка. Жалбоподателят възразява срещу констатациите в
заповедта, като счита същите за неоснователни и недоказани. Изтъква, че не е
издадено наказателно постановление, а този факт лишава дружеството от
възможността, предоставена му от чл. 187, ал.4 от ЗДДС. Излага още подробни
съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Посочено е
още, че Решение № 75 на Директора на
Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП е издадена на
24.04.2021г., а е връчена на 31.03.2021г. Не претендира разноски.
Ответникът – Началник отдел "Оперативни
дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С., поддържа писменото становище, че следва да се потвърди заповедта като
правилна и законосъобразна. Претендира разноски.
Административен съд Пловдив намира, че жалбата
е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, потвърдена
с Решение на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ
на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния
преклузивен срок.
Относно датата на издаване на Решение №
ГДФК-75 от 24.04.2021г. на Директор на
Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, съдът изиска
писмени доказателства и обяснения от административния орган и от придружително
писмо /л.55 по делото/ установи, че решението е изведено от административния
орган с дата 25.03.2021г., т.е. допусната е явна фактическа грешка. Датата, на
която е издадено Решение № ГДФК-75 е 25.03.2021г. Същото е връчено на
31.03.2021г. на представляващия дружеството-жалбоподател, което се установи от
разписка на /л. 16 – гръб/
Жалбата
е против заповед за налагане на принудителна административна мярка –запечатване
на обект, която съгласно изричната разпоредба на чл.186, ал.4 от ЗЗДС подлежи
на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Така
изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е
НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
От
представената административна преписка се установява, че на 03.02.2021 г. в
11:00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от
ДР на ЗДДС - пица „Ротана", находящ се в гр. Асеновград,
ул."Панарет" №2, стопанисван от „РОТАНА ГРУП" ООД с ЕИК ***, при
която е констатирано от проверяващите, че търговецът, в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с
което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
Проверката е извършена чрез контролна покупка
на 1бр. фамилна пица с добавка гъби на стойност от 11.50лв. и 2 бр. пилешко
филе КФС на стойност 2.80лв, като общата стойност на контролната покупка и на стойност 14.30лв., платени в брой от
проверяващите на Катерина Иванова-касиер.
Установено е, че от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство - Датекс DP-25 с ИН на ФУ:
DT519759 и ФП № 02519759 е издаден касов бон №0055247/03.02.2021г., който
съдържа отразена сумата от 2.80лв. за двете пилешки филета КФС, но за фамилната
пица на стойност от 11.50лв. не е издаден фискален касов бон. Нарушението се
доказва и от приложения по преписката КЛЕН от 03.02.2021г. Извършеното
нарушение се доказва и от установените в повече средства в касата в размер на
89.68лв.
Съставен е протокол за извършена проверка
сер. АА № 0080897/03.02.2021г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1
от ДОПК от Г. Г. , на длъжност инспектор по приходите в Дирекция „ОД“-Пловдив,
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в който са обективирани
констатациите по установеното нарушение. Протоколът е подписан от проверяващите
и от К. Г. И. -касиер, която е посочила, че няма възражения.
По време на
проверката, К. Г. И. – касиер в обекта е
попълнила опис на паричните средства към ПИП (лист 30 по делото), където същата
е дала обяснения, че разликата между фактическата наличност на парични средства
и разчетената касова наличност от ФУ се дължи на това, разваля пари, когато
няма дребни за връщане на клиентите е
сложила 70.88ст от нейните лични пари. 12,80лв. са от бележки, които са
объркани и ще бъдат сторнирани.
Прието е, че извършеното нарушение води
до неотразяване на приходи.
В административната преписка,
представена по настоящото дело е наличен и опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката; декларация от лице, работешо на трудово
правоотношение /4 бр./; фискални бонове; дневен отчет; съкратен отчет на
фискална памет.
За установеното нарушение е
издадена процесната заповед за налагане на ПАМ на „РОТАНА ГРУП“ ООД, с ЕИК ***,
представлявано от В.Д., а именно запечатване на търговски обект - пица
„Ротана", находящ се в гр. Асеновград, ул."Панарет" №2,
стопанисван от „РОТАНА ГРУП" ООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта е обжалвана пред
Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, който
със свое Решение № ГДФК - 75 от 25.03.2021 г. я потвърждава. По- горе се
изложиха мотиви относно установената дата на издаване на решението, а именно
дата 25.03.2021 г.
В заповедта са изложени съображения относно
продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при
конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на
търговския обект-/обектът се намира на оживено място в Асеновград/;
значителната големина на обекта, с обща площ около 50 кв.м.; видът на обекта, в
който се предлагат разнообразни стоки и продукти- пици, пица на парче и
фамилни, дюнери, различни видове скара; с възможност за реализиране на
значителни обороти, предвид търсенето на предлаганите стоки и обстоятелството,
че работното време е всеки ден без почивен ден от 08.00ч до 20.00ч; множеството
потенциални клиенти.
Взето е предвид и констатираните други
нарушения, извършени при предходни проверки., обективирани в АУАН: с АУАН сер.
AN №F051503/27.03.201Зг. и съответното предупреждение
№56677-F051503/07.06.2013г. е установено, че е извършено нарушение на чл.39,
ал.З, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ влязло в сила на 19.03.2013г ;
с АУАН сер. AN
№F051505/27.03.201Зг. и съответното предупреждение №51555-F051505/09.05.201Зг.
е установено, че е извършено нарушение на чл. 26, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ влязло в сила 19.08.2013г.; с АУАН сер. AN
№F500342/16.07.2019г. и Наказателно постановление /НП/№457789-F500342/16.08.2019r.
е установено, че е извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, влязло в сила 30.09.2019г.;с АУАН сер. AN
№F500344/16.07.2019г. и НП №457786-F500344/16.08.2019г. е установено, че е
извършено нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ; с АУАН
сер. AN №F500346/16.07.2019r. и НП №457793-F500346/36.08.2019г. е установено,
че е извършено нарушение на чл. 3,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
влязло в сила 30.09.2019г.
В мотивите органът е приел, че извършеното нарушение,
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство
Определил е и целите, които се иска да бъдат
постигнати с налагането на ПАМ, а именно да се гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Прието е, че ако не бъде приложена ПАМ,
съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози.
В мотивите на заповедта е отразено още, че
при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципът за съразмерност, както и
че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта
му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за
фиска.
При така установените факти съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за
нейната отмяна.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена
на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.
При издаването на обжалваната заповед от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната
административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва
изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59
от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са
изложени в заповедта.
Оспорената заповед съдържа както фактическите
основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните
основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба, като е нарушен състава на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.1
от ЗДДС. Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от
налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на
продължителност на същата. При определяне на срока не се констатира нарушаване
на принципа за съразмерност, установен с чл.6, ал.2 АПК. При проверката е
установено нарушение на данъчното законодателство, установена е положителна
касова разлика в размер на 89.68 лв. между фактическата наличност на паричните
средства в касата и разчетената касова наличност към момента на проверката от
наличното в обекта фискално устройство модел Датекс DP-25 с ИН на ФУ: DT519759
и ФП № 02519759.
Съдът намира, че административният орган е
изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който
се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да
определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
като при тази преценка е съобразил и големината на търговския обект, неговото
местонахождение, характера на дейността, разнообразен асортимент на
предлаганите стоки, посещаемост, възможност за реализиране на значителни
обороти, предвид търсенето на предлаганите стоки и работно време-всеки ден без
почивен ден от 08.00ч до 20.00ч.
Изтъкнато е, че извършеното нарушение засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който трябва да осигури пълна отчетност
на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна
административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – правилно
отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т. е. в оспорената
заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок
от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка. Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Обстоятелството, че не е издадено
Наказателно постановление към момента на издаване на оспорената заповед е
ирелевантно обстоятелство за настоящия правен спор. Двете производства се
развиват по отделен правен ред. Колкото до упражняването на правната възможност
по чл. 187, ал.4 от ЗДДС, следва да се посочи, че тази възможност не е
предпоставка за издаване на заповед за налагане на ПАМ, ето защо възраженията
на жалбоподателя и в тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена и при правилно приложение на материалния закон.
При проследяване на приложимата нормативна
уредба съдът съобрази следното:
Нормата на чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС определя, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат.
Редът и начинът за издаване на документ за
продажба/или доставка на услуги са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
При така дадената правна регламентация и с
оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното
административно нарушение, осъществено от дружеството-жалбоподател. Установената
положителна касова разлика между фактическата наличност на паричните средства в
касата и разчетената касова наличност към момента на проверката от наличното в
обекта фискално устройство и обяснението на касиера в проверявания обект, че
разликата се дължи на грешно издадени касови бележки през работния ден, води до
несъмнения извод, че е изпълнен съставът на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Събраните по делото доказателства съдържат
достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена
констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на
документ при извършената продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в
оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният
субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено
посредством налагането на процесната принудителна мярка.
В тази връзка следва да се посочи, че
след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа при условията
на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
нарушителя да извърши други противоправни деяния, не представлява
административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл при
налагане на настоящата принудителна административна мярка, съдът намира, че
административният орган е спазил целта на закона. Целта на всяка, включително и
на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на
задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение.
По аргумент от чл. 22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона,
за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка
се явява съответна на този законодателен приоритет.
Налагането на принудителната
административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане и на
втората принудителна административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на
достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в
условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно
необходимостта от прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е
извършена предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т.
е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 – следва
да наложи и мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.
В заключение на изложеното, в хода на
служебната проверка по чл.168 от АПК, съдът установи, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, в производството
по издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
като самостоятелни основания за отмяна, материалният закон е приложен правилно,
а доколкото е постановена в условията на обвързана компетентност (при установеното
наличие на предвидените от закона предпоставки за прилагане на ПАМ) заповедта е
съответна и с целта на закона, поради което липсват основания за ревизия.
Горното квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага отхвърлянето
й.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и
следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на
основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г.
/, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХV
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РОТАНА
ГРУП“ ООД, с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК: гр. Асеновград, ***,
представлявано от В.Т.Д., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ №ФК-39-0080897 от 05.02.2021г., издадена от Ж. М. –
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„РОТАНА ГРУП“ ООД, с ЕИК ***, с адрес по
чл. 8 от ДОПК: гр. Асеновград, ***, представлявано от В.Т.Д., да заплати на Националната
агенция за приходите сумата в размер на 100 лв. /сто/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен
срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен съдия: