Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на осми
септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря В.В., като изслуша
докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№330/2015г. по описа на Ловешкия окръжен
съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №43 от 20.04.2015г., постановено по гр.д.№233/2013г.,
Тетевенския районен съд е осъдил Н.Ц.В., ЕГН********** *** да заплати на С.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и на П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, *************
сумата от 10 000 лева, обезщетение за причинените им имуществени вреди,
законната лихва върху тази сума, начиная от 20.09.2010г. до окончателното й
изплащане. Отхвърлил, като неоснователен и недоказан иска на С.В.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, на В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и на П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, *************
против Т.Н.Т., ЕГН ********** *** за сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Осъдил Н.Ц.В., ЕГН**********
да заплати на С.В.И., ЕГН **********, на В.Т.Т., ЕГН ********** и на П.Т.Т., ЕГН ********* разноските по делото
в размер на 1 300.00 лева.
Въззивна
жалба против така постановеното решение е постъпила от С.В.И., ЕГН **********, В.Т.Т.,
ЕГН ********** и П.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв.Х.Я. – САК, със съдебен
адрес: ***, офис 2, в която въззивниците сочат, че постановеното решение е
неправилно и необосновано, поради следното:
Направената
от първоинстанционният съд преценка на действията на страните е неточна.
Изводът, че ответникът Т. е действал единствено като пълномощник на леля си Н.
и в рамките на дадените му пълномощия е неверен. Съдът е следвало да съобрази,
че към процесния период от време е бил в сила отменения Закон за горите /отм.,
ДВ, бр.19 от 08.03.2011г./, при което действие ответницата Н.В., като е
притежавала 1/3 /или 12/36 ид.части/ от процесните гори, не е имала законното
право самостоятелно да сключва договори за ползването на дървесината. Според
издаденото удостоверение за наследници и Т.
е имал това качество и именно ползвайки се от това неистинско удостоверение, са осъществени
процесните сделки.
Възразяват,
че формално Т. не е имал правото да договаря, тъй като пълномощно от
05.07.2010г. носи регистрационен номер след този, на заверения договор от
същата дата.
Под
формата на въпрос се твърди, че по-удобно за ответника Т. било да бъде
упълномощен от ответницата Н.В., вместо
тя сама да подпише договорите за сеч сключени с ЕТ”М. Р.”.
Изложени
са съображения и в насока, че въз основа на съставените документи и
предприетите от страна на Т. действия, той е съзнавал, че се е ползвал от
документи, които го уличават в
престъпление.
С оглед
на заведеното от Т.Т. гр.д.№344/2013г. на Тетевенския районен съд, следва да се
приеме, че той е съзнавал, че е страна по
договорите, от свое име е договарял и търсил защита на свое право, след
като делото не е заведено от името на Н.
В..
Възразяват и относно изводите направени от
първоинстанционният съд, че не следва да се дава вяра на показанията на св.Р., след като той е давал показания по
НОХД №253/2011г. и по гр.д.№344/2013г. и двете по описа на Тетевенския районен
съд или не би могло да се приеме, че той е заинтересован по какъвто и да било
начин от изхода по настоящето дело.
Без
значение за спора е дали св.Р. е давал пари на Т. или не. Дори да не е
договорено плащане, то вредата за ищците е безспорна. Следва да бъде отчетен и
факта, че именно св.Р. пряко е възприел
фактите относно договарянето, сключването и изпълнението на договорите за сеч
на дървесината.
Въз основа на изложеното въззивниците
заключават, че със своите действия Т.Т.
им е причинил вреда, след като се е разпоредил с притежаваните от тях и
ответницата Н.В. гори, като е договорил ползването на дървесината, още повече,
че е действал умишлено с ясното съзнание, че ги уврежда.
Молят
да бъде отменено обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен
предявения срещу Т.Н.Т. иск и вместо
него да бъде постановено решение, с което и двамата ответници да бъдат осъдени
солидарно да заплатят исковата сума.
Постъпила е въззивна жалба и от Н.Ц.В., ЕГН **********,***-ти
септември №1 против Решение №43 от 20.04.2015г., постановено по
гр.д.№233/2013г. на Тетевенския районен съд.
Счита решението
за неправилно в осъдителната му част, поради което моли да бъде отменено. Съдът
бил приел цена на дървесината по заключението на вещото лице на стойност
16 532.42 лева, без да поясни какво влага като съдържание в понятието
„доставна цена”. Съгласно заключението на вещото лице „доставната цена” включва
средната стойност на разходите за доставка на дървесината от временен склад до
с.***** и е общо в размер на 4 332.42 лева. А тези разходи са начислени върху стойността на добитата
дървесина в размер на 12 200 лева.
Възразява,
че съдът погрешно и необосновано е включил в размера на причинените щети
разходи, които ищците не са направили, нещо повече – не са предявили претенции
в тази насока.
По
заключението на вещото лице от 16.01.2015г. за добитата общо 244 пл.куб.м.
дървесина стойността е в размер на 12 200 лева. След като бъдат
приспаднати разходите за сеч и извод до временен склад в размер на 4 156
лева и тези за направените от ДГС
административни услуги в размер на 320 лева – цената на добитата дървесина е
7 723.95 лева. Твърди, че това е действителната стойност на непозволеното
увреждане, като паричен еквивалент.
Възразява,
че разходите за сеч, извод и
транспортиране не са извършени от ищците за да бъдат претендирани, съответно
прибавени към стойността на добитата дървесина.
Сочи,
че след като бъдат съобразени и правата на ищците по закона, то реалната щета
за тях не би била по-голяма от сумата
5 149.29 лева.
Възразява,
че от изложените от първоинстанционният съд мотиви не би могло да се разбере, въз основа на кои данни по делото съдът е
присъдил посочената в диспозитива сума.
Въззивницата
прави и оплакване, че й е нарушено и конституционното право на защита, тъй като
след полученото уведомление, че е увеличена цената на иска, тя подала молба за
предоставянето на правна помощ, което искане съдът е оставил без уважение, но
постановеното определение не е доведено до нейното знание, за да упражни
правата си по реда на чл.95, ал.5 от ГПК. Несъстоятелен е изложения от съда
мотив, че тя е следвало да поиска правна помощ в един по-ранен момент, но
законът не поставя такъв срок.
Моли да
бъде прието, че подадената жалба е постъпила в срок, като при извършената
проверка съдът приеме, че решението е валидно и допустимо, произнасяйки се по
същество да бъдат съобразени оплакванията й.
Във
въззивните жалби не са направени доказателствени искания.
Извън
срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемият Т.Н.Т. е подал отговор на въззивната жалба постъпила от С.В.И., В.Т.Т.
и П.Т.Т., като моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като правилно
първоинстанционният съд е приел, че от
негова страна не са извършени каквито и да било противоправни действия, с които
виновно да е причинил вреди на ищците в качеството им на наследници на Т.В.Й. и
затова предявения срещу него иск с правно основание чл.45 от ЗЗД правилно е
отхвърлен.
В съдебно заседание въззивниците С.В.И., В.Т.Т. и П.Т.Т.
редовно призовани не се явяват, вместо тях адв.Х.Я. от САК поддържа въззивната
жалба и оспорва отговора на ответника Т.
Н.Т.. Моли същата да бъде уважена по изложените в нея доводи.
Въззивничката
Н.Ц.В. редовно призована не се явява, за нея адв.И. – АК – Ловеч, който поддържа
жалбата по изложените в нея аргументи.Счита, че първоинстанционният съд погрешно
е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, както и не е
съобразил правата на страните, при което направил неправилни изводи.
Въззиваемият
Т.Н.Т. редовно призован не се явява, вместо него адв.И., счита, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивните жалби са депозирани в предвидения от закона срок,
от надлежни страни, против подлежащ на въззивно обжалване, валиден съдебен акт,
при което са допустими по смисъла на чл.258 и сл. от ГПК. Съдът, след като съобрази доводите изложени
във въззиивните жалби, събраните в първоинстанционното производство доказателства,
преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено
следното:
Тетевенският
районен съд е сезиран с искова молба постъпила от С.В.И., В.Т.Т. и П.Т.Т.
против Т. Н.Т., Н.Ц.В. и Т.В.Б.
/последната заличена в хода на производството/ с искане ответниците да бъдат
осъдени солидарно да заплатят сумата 7 500.00 лева, представляваща обезщетение
за нанесени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в добива и продажба
на дървесина от собствените им два имота.
С Определение от 05.03.2015г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК исковата претенция е увеличена със сумата от
2 500.00 лева, като иска да се счита предявен за сумата от 10 000.00
лева. В изложените обстоятелства, на които се основава иска, ищците твърдят, че
са наследници на Т.В.Й., б.ж. на с.*****, община Тетевен. С Решение №33 от
19.07.2000г. на ПК – Тетевен, на основание чл.15, ал.5 от ЗВСГЗГФ в това им
качество им е възстановена собствеността на гори в землището на с.*****, а
именно поземлени имоти: №280012 с площ
от 18.999 дка и №250014 с площ от 6.999 дка. Сочат, че на 06.04.2010г. Т.В.Б. в
качеството на кметски наместник на с.***** е издала удостоверение за наследници
на Т.В.Й. с невярно съдържание, в което е посочено, че единствени наследници са
Н.Ц.В. и Т.Н.Т., какъвто последния не е. В действителност наследници са С. В.И., Ц.П.А.-Т., В.Т.Т. и П.Т.Т.. В случая не
можело да става на въпрос за грешка, тъй като Т.Б. била в роднински връзки с
тях и била наясно с кръга на наследниците. Възползвайки се от така издаденото
удостоверение Т.Н.Т. действайки от свое име и от името на Н. Ц.В. сключил два договора за сеч с ЕТ”Руми-М.
Р.”. По силата на тези договори едноличният търговец без тяхно знание и съгласие
извършил сеч в наследствените им гори и дървесината е продадена в последствие
за огрев. Въз основа на полученото разрешение едноличния търговец е заплатил
отделни суми на Т.Н.Т. и на Н.Ц.В., на която са доставени и дърва за огрев.
След като те не са били отразени в удостоверението за наследници, не са получили
част от договорените суми. Сочат, че безспорно им е нанесена вреда изразяваща
се в добива на дървесина и нейната продажба. Безспорно, че Т.Н.Т., който е
сключил договорите за сеч не е имал право да се разпореди с наследственото им
имущество, нито в лично качество, нито като пълномощник За да се осъществи сеч
в съсобствения им имот е било необходимо съгласието на всички съсобственици, но
такова от тях не е искано и не е давано. За тези деяния Т.Б. и Т.Т. били предадени на съд и осъдени
по НОХД №235/2011г. на Тетевенския районен съд, като в хода на делото било
доказано, че Т. лично е получил плащане
за част от добитото.
С отговора на искова молба ответникът Т.Н.Т.
не отрича, че на дати 25.03.2010г. и на 05.07.2010г. в качеството на
пълномощник на леля си Н.Ц.В. е сключил
с М.А. Р., като представляващ ЕТ”Руми-М. Р.” договори за извършване на сеч и
извозване до временен склад и до транспортиране на определено място на дървесина
от гора намираща се в землището на с.*****
– имот №280012 с площ 18.999дка и имот №250014 с площ 6.999 дка. Подчертава, че
договорите е сключил като пълномощник на Н.В., но не и като наследник на Т.В.Й.. Невярно било твърдение, че той лично
е получил плащане за част от добитата дървесина. Счита, че М. Р. при изпълнение на договора се
е отклонил от поръчката, като не му бил представил отчет и
разходно-оправдателни документи, напротив Р. се бил разпоредил с дървесината по
неправомерен начин. При изложеното за него се пораждал правен интерес за предявяване
на иск срещу едноличния търговец, който спор се явява преюдициален към
настоящия и направил искане делото да бъде спряно. Към отговора представя
препис от входирана искова молба
С
Определение постановено в съдебно
заседание на 04.10.2013г. на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството
е спряно до приключване на производството по гр.д.№334/2013 година. С
Определение в закрито заседание проведено на 03.10.2014г. е възобновено
производството по гр.д.№233/2014 година.
От фактическа
страна се установява следното:
На
06.04.2010г. Т.В.Б. – Кметски наместник на с.***** в качеството на длъжностно
лице съставила официален документ с
невярно съдържание – удостоверение за наследници на Т.В.Й. – б.ж. на с.*****, в което
удостоверила неверни обстоятелства – това, че
Н. Ц. В., ЕГН********** и Т.Н.Т., ЕГН **********, са единствени негови наследници.
Въз основа на така издадения официален документ с невярно съдържание Н.Ц.В. с
пълномощно с рег.№206 от 25.03.2010г. на Кмета на с.Български извор и с
пълномощно №56 от 05.07.2010г. на
Кметски наместник на с.***** упълномощила
Т.Н.Т. да я представлява пред нотариус, Общинска служба по земеделие,
Данъчна служба, Служба по вписванията и други държавни и административни
органи, да събира документи и да се разпорежда от нейно име с имот
№250014 и имот №280012.
С оглед
на дадените му пълномощия ищецът на 25.03.2010г. и на 05.07.2010г. сключил
договори с ЕТ”Руми-М. Р.”, по силата на които възложил на последния
извършването на сеч и извоз до временен склад и транспортирането до определено
място на добитата дървесина.
С
Присъда №2 от 17.01.2012г. постановена по НОХ дело №253/2011г. на Тетевенския
районен съд, изменена с Присъда №12 от
27.06.2012г. по ВНОХ дело №63/2012г. на Ловешкия окръжен съд, длъжностното лице Т.В.Б. на основание чл.78а от НК е освободена
от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева., а Т.Н.Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Едноличният
търговец, след като се е снабдил с необходимите документи: заявления, скици, позволителни за сеч и
извоз, за времето от 12.04.2010г. до 20.09.2010г. извършил сеч и извоз от
имот №250014 и от имот №280012 в
землището на с.*****, Ловешка област.
От
приложеното НОХД №253/2011г. на Тетевенския районен съд се установява, че Н.Ц.В.,
като една от наследниците на Т.В.Й. е разпитваната в качеството на свидетел.
Ищецът Т.Н.Т. е племенник на Н.Ц.В..
От
заключението на първоначално и допълнително изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява, че в процесните гори е добита 488.00 пр. куб.м.
дървесина равняваща се на 244.00 пл.куб.м на доставна цена 16 532.42 лева, в която сума са включени
и разходите за сеч и извод на дървесината до временен склад в размер на 4 156.05 лева, административните
разходи в размер на 320.00 лева и средната стойност на разходите от временен
склад до населеното място – с.***** в
размер на 4 332.42 лева.
При
тези данни и с оглед становището на ответника Т.Т. по делото не е спорно, а и
видно от представените в първата
инстанция писмени доказателства -
Решение №33 от 19.07.2000г. на ПК – Тетевен, скица №К01031 от
01.03.2013г. и скица №К01032 от 01.03.2013г.
и удостоверения за наследници изх.№25 от 25.092.2013г. и изх.№25А от
25.092.2013г., издадени от Кметски наместник на с.*****, че ищците и
ответницата Н.Ц.В. са съсобственици на недвижими имоти, представляващи
поземлени имоти: №280012 с площ от
18.999 дка и №250014 с площ от 6.999 дка., находящи се в землището на с.*****,
община Тетевен. Видно от представените
доказателства Н.Ц.В. притежава 12/36
идеални части от наследството, като останалата част принадлежи на ищците с различни идеални части, но те са претендирали обезщетение в общ размер на
10 000.00 лева.
В
резултат от извършената сеч в
съсобствените имоти е възникнала съсобственост
и при частите по отношение стойността на добитата дървесина.
Така
направените констатации мотивират съда за следните правни изводи:
Отговорността
за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност
се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди. „Веки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму”/. В случая ответниците
носят отговорност за причинени вреди по причина, че са възложили
определена работа на трето лице, при което са нанесени щети на ищците.
Извършената
сеч в съсобствените имоти е осъществена
на основание сключените на 25.03.2010г. и на 05.07.2010г. с ЕТ „Руми- М. Р.”
договори за сеч и извоз. За да сключи тези
договори ответникът Т.Н.Т. е действал в качеството на упълномощен с пълномощно
с рег.№206 от 25.03.2010г. на Кмета на с.Български извор и с пълномощно №56 от 05.07.2010г. на Кметски наместник на
с.*****.
При
заявеното от свидетеля Р., че над
двадесет години се занимава с дърводобив и има два лиценза - единия за дърводобив, другия за бичене, безспорно
е, че той е наясно с кого сключва договорите и какви документи са необходими, при
което следва да се приеме, че на него му е било представено удостоверението за
наследници. Още повече, че в този период м.март – м.септември 2010г. е действал
Закона за горите/ обн., ДВ, бр.125 от 1997г., отм., ДВ, бр.19 от 08.03.2011г.,
като редът е условията за разрешаване на сечта са определени с Правилника за
прилагане Закона за горите /ПМС №80 от 06.04.1998г./, съгласно чл.86, ал.9, т.3
от същия, договор за ползване на дървесина от съсобствени гори се сключва със
лицата притежаващи повече от половината
от съсобствеността. Според съдържанието на инкриминираното удостоверение за
наследници ответниците В. и Т. притежават по ½ идеална част от
наследственото имущество или не би било възможно да се стартира процедурата за добив на
дървесина само въз основа на упълномощаването дадено от Н..
Неоснователни
са възраженията на въззиваемия Т., че той е действал единствено като
упълномощен, тъй като процесното удостоверение не го е вадил той и не го е
използвал. В хода на наказателното
производство действително е установено, че Заявление от 12.04.2012г. и
Заявление с вх.№1848 от 12.07.2010г. са подадени в Държавно горско стопанство -
Тетевен от името на Т.Т., не са били подписано от него, но до този момент /на
25.03.2010г. и на 05.07.2010г./ е доказано, че той се е явявал в Кметство
с.Български Извор и при Т.Б. в
качеството й на Кметски наместник за подписване на пълномощните и договорите за
сеч. Нещо повече удостоверение за наследници
е издадено на 06.04.2010г., без да бъдат оборени показанията на св.Р., че удостоверението
му е било предадено от наследниците и по-късно по искане на Т., той му е върнал
оригинала. В тази насока в мотиви на Присъда №121 от 27.06.2012г. по ВНОХ дело
№63/2012г. е прието, че действително по делото не е приложен оригинала на
удостоверение за наследници, като е изследвано копието от този документ.
Така
също по гр.д.№344/2013г. Тетевенския районен съд Т.Т. е предявил против „ЕТ”Руми- М. Р.” иск с
правно основание чл.282 и сл. от ЗЗД единствено от свое име, като искът е
отхвърлен, тъй като ищецът не е разполагал с пълния обем права за сключване на процесните
договори, искът не е доказан по размер и съдът е приел, че правните действия,
за които е бил упълномощен, са настъпили директно в патримониума на
упълномощителя.
При
изложеното настоящата инстанция намира,
че ответника Т.Н.Т. с предприетите действия е съзнавал, че уврежда останалите
съсобственици. Налице е причинна връзка между неговото противоправно
поведение и настъпилите вреди, след като
се е разпоредил с притежаваните в съсобственост от ищците и ответницата Н. Ц.В. наследствени гори, затова следва да носи
отговорност.
Основателни
са възраженията, които прави въззивницата Н.Ц.В., че съдът неправилно е
възприел заключението на вещото лице. Видно от заключение депозирано с
вх.№177/2015г. на 16.01.2015г. Стойността на добитата от процесните гори
дървесина е в размер на 12 200.00, от която сума приспаднати
административните разходи в размер на 320.00 лева и тези до временен склад в размер на 4 156.05 лева, реалната цената
на добитите дърва за огрев е 7 723.95 лева. В допълнителното заключение е
посочена средната стойност на разходите за доставка на дървесината от временен склад
до с.*****. От страна на ищците и ответниците не са навеждани доказателства да
са направили разходи за административни
услуги, разходи до временен склад или от временен склад до с.*****.
При
така приетото и установените по-горе
квоти в съсобствеността 24/36 идеални части за ищците, искът като претендиран в
общ размер следва да бъде уважен за сумата
5 149.30 лева, а до пълния претендиран размер от 10 000.00
лева, като неоснователен и недоказан, отхвърлен.
Тъй
като в случая се касае за неделимо задължение ответниците следва да бъдат
осъдени солидарно да заплатят тази сума.
По така
изложените съображения настоящата инстанция приема, че въззивна жалба постъпила
от С.В.И., В.Т.Т. и П.Т.Т. е основателна
и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение в частта, с
която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения от ищците срещу Т.Н.Т.,
ЕГН ********** ***, иск за солидарно заплащане с Н. Ц.В. на сумата 10 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като за сумата от 5 149.30
лева бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000.00
лева, се потвърди.
Основателна
е и въззивната жалба постъпила от Н. Ц.В.,
че реалната щета за ищците съобразена с наследствените
им права е в размер на сумата 5 149.29 лева, затова обжалваното решение следва да се отмени за
разликата от 4 850.70 лева до пълния уважен размер от 10 000.00 лева.
При
този изход на процеса обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за
присъдените съдебно-деловодни разноски, като вместо него се постанови друго, с
което на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците да се присъдят направените в
двете инстанции разноски в общ размер на 772.39 лева, съразмерно на уважената
част от иска дължими от ответниците по иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника Н.Ц.В. следва да се присъдят направените в настоящата инстанция
разноски в размер на 145.52 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът Т.Н.Т. не е доказал да е направил
разноски при разглеждане на делото в двете инстанции, поради което такива не му
се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №43 от 20.04.2015г., постановено по
гр.д.№233/2013г. на Тетевенския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдил Н.Ц.В.,
ЕГН********** *** да заплати на С.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на В.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** и на П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, *************,
сумата над 5 149.29 лева до сумата 10 000.00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди и В
ЧАСТТА, с която е отхвърлил, като неоснователен и недоказан иска на С.В.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, на В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и на П.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ************* против Т.Н.Т., ЕГН ********** ***
за сумата до 5 149.29 лева от предявения размер от 10 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и в частта за
присъдените съдебно-деловодни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.Н.Т.,
ЕГН ********** *** и Н.Ц.В., ЕГН********** ***, на основание чл.45 от ЗЗД да
заплатят солидарно на С.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на В.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** и на П.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, ************* сумата 5 149.29 /пет хиляди сто четиридесет и
девет лава и двадесет и девет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 20.09.2010г. до окончателното й изплащане, като иска до
сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА Т.Н.Т.,
ЕГН ********** *** и Н.Ц.В., ЕГН********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплатят на С.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на В.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** и на П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ************* сумата
772.39 /седемстотин седем десет и два лева и тридесет и девет стотинки/ лева
разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.В.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, В.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ************* на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплатят на Н.Ц.В., ЕГН********** *** направените в настоящата инстанция
разноски в размер на 145.52 /сто четиридесет и пет лева и петдесет и две
стотинки/ лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №43 от 20.04.2015г., постановено
по гр.д.№233/2013г. на Тетевенския районен съд в останалата част.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.