№ 116
гр. Ихтиман, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200015 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д, т. 4 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № ..... на ОДМВР София, с който
на Ф. Д. Ш., ЕГН: **********, в качеството му за законен представител на
фирма „.....“ ЕООД, ЕИК ....., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1
ЗДвП- движение с установена стойност на скоростта от 104 км/ч при въведена
с пътен знак В26 разрешена стойност на скоростта от 80 км/ч, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100 лв..
В подадената жалба се твърди, че фишът е незаконосъобразен, а по
своята същност недопустим. В постъпила молба с писмена защита се излагат
подробни съображения в подкрепа на подадената жалба. Претендират се
разноски.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш
подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се
подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение
по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
1
В конкретния случай ЕФ е връчен на 04.01.2022г. (лист 22 от делото), а
жалбата е подадена на 12.01.2022г. (видно от отбелязване върху същата),
поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.
На 16.04.2021 г. в 16:34 часа на автомагистрала Тракия, в района на км
54+100 с посока гр. Пловдив, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В26 – 80 км./ч. чрез преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "АТСС ARH CAM S1" с автоматизирано техническо
средство № 11743с1 е заснето МПС „.....“ с рег. № ..... със скорост от 107 км/ч
при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение.
От направена справка за собственост на МПС се установява, че
цитираният автомобил е предоставен за ползване на дружеството. От справка
за собственици на превозното средство (л. 21 от делото) се установява, че
МПС е собственост на ..... ЕООД.
От справка в търговския регистър (публично достъпен) се установява,
че управител на дружеството- собственик е Ф. Д. Ш..
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4
ЗДвП е издаден процесният ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100 лв..
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от
снимка № 11743С1/0317108 от 16.04.2021 г., се установява, че на 16.04.2021 г.
в 16:34 часа процесният автомобил е засечен със скорост от 107 км/ч..
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се
установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От протокол № 63-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че
средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 25.09.2020г. до
28.09.2020г.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. 2-ро ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението.
В случая от така измерената скорост 107 км/ч административно-
наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка
/отклонение / и правилно е приел, че именно 104 км/ч е установената
стойност на скоростта и е налице превишена стойност на скоростта от 24
км/ч. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите
2
характеристики на видеорадарната система и изрично е отразено в протокола
от проверка от проверка на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1", където изрично е посочено, че
допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/- 3% за
скорости над 100 км/час. Поради това абсолютно правилно скоростта на
движение на автомобила е намалена с 3% толеранс, поради което
установената скорост е 104 км/ч при разрешена 80 км/ч, респ. превишената
стойност на скоростта е 24 км/ч..
Разрешената за съответния пътен участък скорост от 80 км/ч. е била
сигнализирана с пътен знак B26. В самия електронен фиш, в
обстоятелствената му част ясно и недвусмислено е посочено, че
ограничението на скоростта за този пътен участък от автомагистрала
„Тракия" е въведено с пътен знак В26. Приложен е и протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение (л. 20 от делото), в който изрично е посочено, че за посочения
участък със знак B26 е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч..
Анализът на събраните доказателства налага като единствено възможен,
обоснован и логичен извод този, че по надлежен и несъмнен начин е
установено нарушението, за което е ангажирана отговорността на
нарушителя, а именно управление на автомобил със скорост от 104км/ч при
въведено със съответен пътен знак ограничение на скоростта в този пътен
участък от 80км/ч.. Поради това е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че липсва конкретика в достатъчна степен досежно мястото
на което е бил позициониран пътен знак В26 за временно ограничение на
скоростта. За пълнота следва да бъде посочено, че изложените от
жалбоподателя съображения относно въвеждане на временна организация на
движението не са относими към конкретния случай, тъй като по делото се
касае за постоянна пътна организация, а не за временна такава (писмо от
ОДМВР София на л. 29 от делото).
Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените
в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на
доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН,
визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на
електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като
електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде
изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11
от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно
постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от
влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване
3
между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение
на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването
на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към
формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с
автоматизирано техническо средство № 11743с1. В ЕФ присъстват, както
видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно
"ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като
използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът
на автоматизираното средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за
използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се
изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка се
съдържа в преписката. Местоположението на АТС е посочено достатъчно
точно и в протокола за използване на техническото средства, имащ характера
на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на
нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с
това на установяването му. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ
ограничение в скоростта също е отразено в протокола за използване на
техическото средство. Следователно мястото на временното разполагане на
мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен
начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Затова няма необходимост
административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след като
законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на
МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна
страна в процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо
лице. Последното означава, че в случаите, когато МПС е собственост на
4
юридическо лице, в издадения електронен фиш следва по ясен начин да е
посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице
(респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено
управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото
лице – законен представител на собственика/ползвателя на средството на
нарушението е санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с
това е спазено изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи
собственика/ползвателя на МПС, който е юридическо лице. В електронния
фиш наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като
последното е посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2
от ЗДвП органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен
представител на юридическо лице. Поради това е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че неясна и недвусмислена е волята на
наказващия орган досежно кое е санкционираното лице.
Съдът, намира че санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2,
т. 3 ЗДвП, предвиждащ за превишаване от 21 км/ч до 30 км/ч глоба в размер
на 100 лв.. Ето защо правилно е установено, че наказуемата скорост на
движение на автомобила е била 104 км/ч, т. е. превишението над въведеното
ограничение е с 24 км/ч и размерът на глобата е 100 лева.
Ето защо, съдът, приема че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден на основание чл. 63,
ал. 9 ЗАНН.
С оглед изхода на спора и изричното искане в писмена защита на л. 32
от делото съдът, намира че на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК на въззиваемата страна се дължат разноски.
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимален размер от 80 лева, което следва да бъде
присъдено в полза на ОДМВР София.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № ..... на ОДМВР София, с
който на Ф. Д. Ш., ЕГН: **********, в качеството му за законен представител
на фирма „.....“ ЕООД, ЕИК ....., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1
ЗДвП- движение с установена стойност на скоростта от 104 км/ч при въведена
с пътен знак В26 разрешена стойност на скоростта от 80 км/ч, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100 лв..
5
ОСЪЖДА Ф. Д. Ш., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
СОФИЯ сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6