О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./ …. .02.2017 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 02.02.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 829 по
описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила
молба вх. № 35572/23.12.2016 г. от ЕТ „Бели брези – И.И.”, ЕИК
*********, и Й.Т.И.,
чрез адв. К.М. – САК, с искане за изменение на постановеното по делото решение
№ 725/21.10.2016 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищеца „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Молителите твърдят, че ищецът няма право на разноски за осъществена
защита от юрисконсулт, тъй като такава в заповедното производство изобщо не е
осъществена, в двете производства не е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, не са
представени доказателства за заплащане на възнаграждение на юрисконсулт, чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет е отменена с
Решение № 9273/27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г. по описа на ВАС.
Евентуално, ако се присъди юрисконсултско възнаграждение, то би трябвало да е
съизмеримо с адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния
представител на ищците, а именно 720,00 лева общо за заповедното производство и
3600,00 лева общо за исковото производство. В тази връзка поддържа възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за защита от
юрисконсулт. Отделно от това, възразява че при липса на легален термин „юрисконсултско
възнаграждение“, ако се приеме, че се дължи такова, то би следвало да се
присъди на самия юрисконсулт, а не на страната, или, ако се присъди на
страната, то това е допустимо само при условие, че се представят доказателства,
че последната го е заплатила на юрисконсулта.
Моли за изменение на решението в частта за разноските като бъде оставено
без уважение искането на ищеца за присъждане на възнаграждение за защита от
юрисконсулт или да бъде намалено присъденото възнаграждение до размера на
заплатеното на процесуалния представител на ответниците адвокатско
възнаграждение.
Препис
от молбата е връчена на ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД. В подадения чрез юрисконсулт Е.Т.
отговор се изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по
направеното искане, съдът взе предвид следното:
Искането е подадено в
законово установения срок от легитимирани лица и е процесуално допустимо.
В мотивите към решението
съдът е приел, че ищецът има право на репариране на сторените по делото
разноски съразмерно на уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът
се е произнесъл и по направеното възражение за недължимост на
юрисконсултското възнаграждение като е приел, че същото е необосновано и в
противоречие с изрично уреденото в чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс право на страната, която е била защитавана от юрисконсулт. Възражението
за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение съдът е отхвърлил като
неоснователно, тъй като същото е равно на минималното адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените с молбата от
23.12.2016 г. доводи, съдът намира следното:
Съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК основанието и размера на дължимите на ищеца разноски следва да се
определят съобразно действащите законови разпоредби към датата на постановяване
на съдебното решение.
По основанието.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (редакция към 21.10.2016 г.), в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и
адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законът не
предвижда възнаграждението да се присъжда на юрисконсулта, нито да се представят
доказателства за заплащане на такова възнаграждение от страната. В случая
ищецът е направил своевременно искане за присъждане на възнаграждение за защита
от юрисконсулт и е посочил същото в списък по чл. 80 от ГПК (л. 580). Съгласно
ТР 4/2013 ОСГТК на ВКС исковият съд, който е сезиран с иск по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по разноските в
заповедното производство. При това положение и с оглед изхода от делото
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение както за защита в
заповедното, така и за защита в исковото производство е основателно.
По отношение на размера на присъденото възнаграждение.
Съгласно чл. 194 от АПК
съдебното решение, с което отменя подзаконов нормативен акт, се обнародва по
начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването
му. Чл. 195, ал. 1 от АПК предвижда, че подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Към датата на
постановяване на решението по настоящото дело – 21.10.2016 г., не е обнародвано
съдебно решение за отмяна на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради което
изложените от молителите доводи във връзка с постановеното Решение №
9273/27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г. по описа на ВАС са
неоснователни.
Съдът е съобразил размера на присъденото възнаграждение за защита от
юрисконсулт с разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК в редакцията към датата на постановяване на решението като е
съобразил, че исканата сума е равна на минималния размер определен в чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Искането размерът да
бъде определен съобразно полученото от процесуалния представител на ответниците
адвокатско възнаграждение, което е под определения с Наредба 1/2004 г. минимум,
не намира опора в закона.
С оглед гореизложеното,
съдът приема, че не е налице основание за изменение на решението в частта му,
досежно присъдените в полза на ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД разноски за защита от юрисконсулт,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх. № 35572/23.12.2016 г. от ЕТ „Бели брези
– И.И.”, ЕИК *********, и Й.Т.И.,
чрез адв. К.М. – САК, с искане за изменение на постановеното по делото решение
№ 725/21.10.2016 г. в частта му за разноските за възнаграждение за защита от юрисконсулт в заповедното и в исковото
производства, присъдени в полза на ищеца „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: