Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 09.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 71 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.11.2019
г. по гр.д. № 36159/19 г., СРС, ГО, 76 с-в е отхвърлил като неоснователни
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б срещу Д.С.Т., ЕГН **********,
чрез назначения особен представител адвокат М.А.,*** искове с правно основание чл. 124, ал. 1, във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи следните суми: сумата
от 3 630,80 -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2015г. до м.04.2018г.; сумата от 511,41- мораторна лихва за периода от
01.03.2016г. до 20.02.2019г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Р.С. с мотиви,
изложени в жалбата. Развиват се доводи, че неправилно съдът е приел, че
ответникът не е потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42/отм./
от ДР на ЗЕ/ пар.1, т.-13 от ДР на ЗЕЕЕ/. Напротив, този текст определя именно
ползвателя като потребител на ТЕ. Съгласно чл.64, ал.1 от ОУ от 2014 г.,
купувач на ТЕ може да бъде и ФЛ, наемател на имот, собственост на ЮЛ, като в
този случай партида се открива на името на наемателя. Ответникът е наемател и
това е видно от приложената по делото настанителна заповед
Моли процесното решение
да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените
искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително
юрисконсултско възнаграждение..
Въззиваемата Д.С.Т., ЕГН **********, чрез назначения
особен представител адвокат М.А.,*** оспорва въззивната жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от общо 4142, 21 лв., от която
3 630,80 -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2015г. до м.04.2018г. и сумата от 511,41- мораторна лихва за периода от 01.03.2016г.
до 20.02.2019г.
Ищецът твърди, че ответницата
е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнила
задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12537/2019 г.
по описа на СРС, 76 състав, срещу която ответницата е възразила.
Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения си особен представител адвокат М.А. е депозирала писмен отговор,
в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
СГС приема за безспорно
обстоятелството, че процесното жилище е общинско и ответницата се явява наемател
на този недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.*******, аб № 245720,
видно от приложената по делото
настанителна заповед.
Следва да бъде даден
отговор на въпроса дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по доставка на ТЕ.
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Същевременно и съгласно разясненията дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ ако ползват топлоснабден имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното
предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на имота. В
настоящия казус такъв индивидуален договор, сключен между наемателя/ответник и
топлопреносното дружество не е представен.
Изводът
е, че между
страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ
и ответницата не се явява задължено лице за заплащане на претендираната ТЕ.
Исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, а
решението потвърдено, но с оглед гореизложените мотиви на настоящата инстанция.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.11.2019 г. по
гр.дело № 36149/19г. на СРС, ГО, 76 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.