Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. В., 19.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV
състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2199 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от К.В.И. срещу Т.П.И. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за
предоставяне на родителските права по отношение на детето П. К. И. на ищеца,
определяне местоживеене на детето при бащата на адрес: гр. В., ул. „***“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. *, определяне на майката на режим на лични отношения с
детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч.
в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото,
когато бащата не ползва платен годишен отпуск, за осъждане на майката да
заплаща в полза на детето чрез неговия баща и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от
завеждане на исковата молба в съда, до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че К.В.И.
и Т.П.И. са живели на съпружески начала, от което съжителство имат родено дете П.
К. И.. Твърди се, че страните са във фактическа раздяла от м. февруари 2016
год., когато И. го напуснала, заедно с детето. Твърди се, че майката осуетява
контактите на бащата с детето, като го крие и не разрешава на бащата да се види
със сина си. Твърди, че детето се отглежда в неподходяща за него среда,
изложено на тютюнев дим. Излага, че майката на детето не желае да работи, като
разчита изцяло на помощта на своите родители, като наред с това не полага
достатъчно грижи за сина си. Твърди, че майката е инициирала производство по
ЗЗДН, приключило с решение в полза на И.. Излага, че разполага с дом, с много
добри условия за отглеждане на дете, в който синът му да расте в здравословна
среда. Може да разчита на помощта на своите родители. Твърдейки да притежава и
необходимите възпитателски качества сезира съда с иска за разрешаване на
възникнали между страните спор относно родителските права в посочения по-горе
смисъл.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Т.П.И.,
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва наведените в исковата молба
фактически твърдения. Излага, че от началото на 2017 год. живее в жилището под
наем, в което има добри условия за отглеждане на детето. Трудово ангажирана е,
като получавания от нея месечен доход възлиза в размер на 700 лева. Твърди, че
ищецът никога не е работил и не реализира доходи от труд. Наред с изложеното се
сочи И. да употребява наркотични вещества. Бащата никога не се е грижил за
детето, не разпознава неговите потребности и не разполага с необходимите умения
да, за да задоволи елементарните нужди на сина им. С оглед това счита, че е
по-пригодния родител да упражнява родителските права по отношение на детето П..
В съдебно заседание страните на
25.09.2017 год., страните са постигнали споразумение относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето, както
следва:
- упражняването на родителските права
по отношение на детето П. К. И. се предоставят на майката Т.П.И., при която се
определя местоживеенето на детето;
- на бащата К.В.И. се определя режим
на лични отношения с детето П. К. И., както следва: до навършване на 7-годишна
възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до
18.00ч. в присъствието на майката, едни месец през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск; след навършване на 7-годишна възраст на детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в
неделя, с преспиване и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
Спорният
по делото въпрос между страните е относно размера на дължимата издръжка.
В
съдебно заседание по същество ищецът чрез процесуалния си представител,
поддържа становище, че издръжката следва да бъде към минималния размер, тъй
като доверителят му е безработен.
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане“ – В., не изразяват становище относно
размера на издръжката, необходим за посрещане нуждите не детето.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че са родители на детето П. К. И., роден на *** год., както и че към
настоящия момент са във фактическа раздяла, като преките и непосредствени грижи
за детето се полагат от майката.
В
представените и приети като доказателства по делото социален доклад са отразени
релевантни за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен път,
установяват, че майката реализира доходи от извършваните от нея дейности средномесечно от 650 лева.
В
проведеното съдебно заседание на 26.06.2017 год. са изслушани родителите на
детето, като К.И. е поддържал, че е безработен, но разполага с доход от 500
лева месечно, а Т.И. такъв от 1000 лева месечно.
Ангажирани
по делото са и гласни доказателства, които съдът не коментира, доколкото същите
са насочени към установяване родителския капацитет на страните, по който въпрос
родителите на детето в хода на процеса постигнаха споразумение.
Горната
фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му, като в случай на невъзможност за
постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма районният съд се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и
144 СК.
В настоящия случай
родителите на детето са постигнали съгласие относно местоживеенето му,
упражняването на родителските права и личните отношения с него, което съдът
намира, че споразумението защитава интересите на роденото от съжителството им
дете, поради което същото следва да бъде утвърдено.
Относно спорния по
делото въпрос за издръжката:
Родителят, който не
упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари. При определяне
размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от нуждите на детето,
така и от материалните възможности на двамата родители. Нуждите на детето се предпоставят от обективните условия на живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства.
От събраните по делото доказателства
се установи, че детето има нормалните и обичайни за неговата възраст
потребности и с оглед правилното му отглеждане и възпитание, съдът намира, че
същото се нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло,
консумативи, средства за посрещане на обичайните епизодични заболявания, съпътстващи
израстването.
Според данните на Националния
статистически институт общият разход на член от домакинство за второто
тримесечие на 2017 год. е средно в размер на 1195.25 лева. След изключване на
групите разходи, които обичайни не са необходими за непълнолетно лице /за
алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, съобщения, регулярни
трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на
средният разход за тримесечие възлиза в размер на 857.08 лева или месечно по 285.70
лева. Отчитайки, че това са средства за покрива на базисните потребности, съдът
намира, че издръжката за детето П. следва да бъде определена в размер на 300
лева.
От размера на така определената
издръжката следва да бъде приспадната месечната помощ за отглеждане на дете по
чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца в размер на 37 лева. Месечната
стойност на тази помощ се предоставя за детето и която сума следва да бъде
използвана за личните му нужди и издръжка, респ. приспадната от общия размер на
издръжката за детето.
Определеният общ размер на
необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители,
съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и
материално състояние.
Възможността на дължащия издръжка
родител се определя от дохода, квалификацията, имотното състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също дължи грижа и издръжка. В настоящия
случай по делото не се установи К.И. да е трудово ангажиран, независимо че
същият е твърдял, че реализира доходи от 500 лева месечно. Състоянието обаче на
безработица не освобождава родителя от задължението да положи дължимите от
моралните и правни норми усилия, за да осигури издръжка на детето си в размер,
който да задоволява неговите нужди. След като ответникът е трудоспособен, не
страна от заболявания, които да му пречат да упражнява труд, следва да се
приеме, че същият има възможност да реализира доходи в размер поне на средната
работна заплата за страната, която според данни на Националния статистически
институт за второто тримесечие на 2017 год. е в размер на 1054 лева за
обществени сектор и 1036 лева за частния сектор. Отчитайки безусловния характер на издръжката
на непълнолетно дете, както и че бащата няма задължения за издръжка на друго свое непълнолетни дете, съдът намира, че същият е в състояние да поеме издръжка за детето
П. в размер на 150 лева.
Остатъкът от издръжката в размер на 113 лева следва да бъде поет от майката. По-ниският размер на дължимата от последната издържка е обусловен от факта, че
именно тя е родителят, който полага непосредствените грижи за отглеждането
и възпитанието на детето, което само по себе си е основание бащата
да поема по-голям дял от издръжката.
С оглед на горните изводи и бащата
следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лева, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на предварително
изпълнение.
С оглед характера на производството
като спорна съдебна
администрация и съобразявайки изхода
от делото, съдът намира, че
разноските следва да останат в тежест на всяка страна така, както ги
е направила.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К.И. следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – В.,
държавна такса по присъдената
издръжка в размер на 216 лева..
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.В.И., ЕГН **********
и Т.П.И., ЕГН ********** споразумение относно местоживеенето на детето П. К. И.,
ЕГН **********, упражняването на родителските права и режима на личен контакт,
като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето П. К. И., ЕГН ********** на майката Т.П.И., ЕГН **********,
при която определя местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К.В.И.,
ЕГН **********, с детето П. К. И., ЕГН **********, както следва: до
навършване на 7-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката, едни месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; след навършване на
7-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване и един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН **********, да заплаща в
полза на детето П. К. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т.П.И., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева/, считано
от датата на влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжка, на основание чл. 143 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН **********,***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - В. държавна
такса в размер на 216.00 лева /двеста
и шестнадесет лева/,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: