№ 26
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20201800100562 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„П.-А.“ АД е предявило срещу ПК „Н.“ обективно съединени искове за плащане на
следните суми: общата сума от 26400 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание в периода от 01.09.2015 г. до 30.09.2017 г. /т. е. обезщетение в размер на 1100 лв.
месечно/ на следния недвижим имот, собственост на „П.-А.“ АД: магазин за хранителни
стоки със застроена площ от 120 кв. м., заедно с мазе със застроена площ от 90 кв. м.,
находящ се в гр. П., ул. „Ц.О.“ № 42, в една сграда с поща, построен в парцел III - 1211 в кв.
127 по плана на града, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2020 г., до окончателното плащане;
сумата от 1100 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от
01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. на следния недвижим имот, собственост на „П.-А.“ АД:
магазин за хранителни стоки със застроена площ от 206.60 кв. м., находящ се в гр. П., ул.
„Ц.О.“ № 59, в партерния етаж на жилищен блок № 10 в кв. 77 по плана на града, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 01.09.2020 г., до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че
ищецът е собственик на гореописаните недвижими имоти по силата на апорт. Ответникът
без основание ползвал тези имоти и ги отдавал под наем на трети лица /с договори за наем
от 2012 г. за първия имот и от 2004 г. за втория имот/, като получавал наемната цена, с
което се обогатил неоснователно за сметка на лишения от ползването на имотите си ищец.
Ищецът си върнал владението на първия имот на 01.10.2017 г., а на втория имот – на
01.10.2015 г. Съответно се претендира обезщетение за ползването без основание на имотите
за процесните периоди /като се отчита изтеклият срок на погасителната давност за
1
вземанията за обезщетение за по-ранните периоди/, равняващо се на средната месечна
наемна цена /1000 лв./ за всеки от имотите за съответния период.
Главните искове са с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, акцесорните искове са с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че е ползвал имотите
без основание, като в тази връзка излага насрещно фактическо твърдение, че за исковите
периоди ищецът е бил представляван от И. С.ов С. в качеството му на изпълнителен
директор, който обаче в тези периоди бил и председател на ответника и като такъв подписал
договорите за наем, съответно ползването на имотите от ответника било със знанието и
съгласието на ищеца. Навежда и възражение досежно общия размер на евентуалното
обогатяване на ищеца, като твърди, че за втория имот не е получил наемна цена за исковия
период, а за първия имот /като предмет на договора за наем бил само магазинът, не и мазето/
получил наемна цена в общ размер от 5760 лв. за исковия период /по 240 лв. с вкл. ДДС на
месец съгласно договора/, съответно излага и правни доводи и се позовава на съдена
практика за евентуална дължимост на по-малката измежду двете суми - тази на
обедняването и тази на обогатяването. Навежда и възражение за изтекла погасителна
давност, излагайки доводи за приложимост на краткия тригодишен давностен срок.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни,
съответно следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
Главните искове за плащане на обезщетение за ползване без основание на имотите на
ищеца се неоснователни поради това, че не са налице елементите на фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. В тази връзка е основателно изложеното от
ответника.
Установява се от извършената от съда служебна справка по партидите на ищеца и на
ответника в ТР, че от 18.03.2011 г. до 29.11.2021 г. И. С.ов С. е бил представител на „П.-А.“
АД в качеството си на изпълнителен директор, както и че от 18.03.2009 г. до 13.07.2016 г. И.
С.ов С. е бил председател на ПК „Н.“. Не се и спори относно тези факти.
При така установеното се налага извод, че ползването на процесните имоти от
ответника не е било без основание. Ответникът не е лишил ищеца от ползването на имотите
и не му е пречел по никакъв начин да упражнява фактическа власт над тях. Ответникът е
ползвал имотите със знанието и съгласието на ищеца, съответно не е налице хипотезата на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Това е така, тъй като макар да са самостоятелни
правни субекти, юридическите лица формират воля чрез своите представители. В случая при
сключването на първия договор за наем /през 2012 г./ едно и също физическо лице е било
представител и на ищеца, и на ответника, при което сключването на този договор от
ответника чрез неговия председател, представляващ и ищеца - собственик на имота, е със
знанието и съгласието на този собственик, с неговото изрично желание имотът да бъде
2
ползван от ответника при условията на наемния договор, въз основа на който той да
получава наемната цена. При сключването на втория договор за наем /през 2004 г./ ищецът
все още не е съществувал като правен субект /същият е вписан в ТР на 18.03.2011 г., което
се установява също от извършената от съда служебна справка по партидата на ищеца в ТР/,
а след възникването му като правен субект и придобИ.е на правото на собственост върху
процесния имот, както и впоследствие – при трансформирането на втория договор за наем в
безсрочен след изтичането на срока му през 2014 г., отново едно и също физическо лице –
И. С.ов С., е било представител и на ищеца, и на ответника. По делото няма данни /не се и
твърди/ след придобИ.ето на правото на собственост на имота, предмет на втория договор за
наем, вкл. след изтичането на срока на договора и трансформирането му в безсрочен,
ищецът да се е противопоставил на ползването на имота. Няма дори данни и твърдения за
спорове между дружеството и неговия представител в тази връзка. Следва да се имат
предвид и фактите /установени също с извършена от съда служебна справка в ТР по
партидата на ищеца/, че правото на собственост на процесните имоти е придобито от ищеца
по силата на учредителен апорт, като имотите са апортирани от ответника, който е
учредител на ищцовото дружество заедно с И. С.ов С. /в момент, в който последният е бил
председател на КП „Н.“, същият е бил такъв и преди пререгистрацията на кооперацията в
ТР/. Капиталът на „П.-А.“ АД е в размер на 200000 лв., от които 5000 лв. са парична вноска,
а 195000 лв. са непарична вноска - апорт на имотите на ответника. И понастоящем същите
лица са акционери в ищцовото дружество – ответникът притежава 150000 акции с право на
глас и 40000 акции без право на глас, а И. С.ов С. притежава 10000 акции с право на глас, т.
е. ответникът е мажоритарен собственик на капитала и пряко упражнява контрол върху
ищцовото дружество. И. С.ов С. не е председател на ПК „Н.“ от 13.07.2016 г., а с влязла в
сила на 05.05.2021 г. присъда по н. о. х. д. № 379/2016 г. по описа на РС – П. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК –
присвоил чужди пари /на ПК „Н.“ в качеството на неин председател/ при условията на
продължавано престъпление /с пет деяния, осъществени в периода 23.12.2008 г. – 04.02.2009
г./, като освен наказанието лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок, му е наложено и наказание лишаване от право да заема ръководна
длъжност в управителни органи на държавно предприятие, кооперация, обществена
организация или друго ЮЛ, както и всякаква друга длъжност, свързана с пазене и
управление на чуждо имущество за срок от три години /въпреки което до 29.11.2021 г. И.
С.ов С. е продължил да изпълнява длъжността изпълнителен директор и представляващ „П.-
А.“ АД, едва след възражението на ответника в тази връзка в о. с. з., проведено на
16.09.2021 г., и представяне на препис от присъдата е вписан нов представител на
дружеството, като понастоящем И. С.ов С. продължава да е член на управителен орган на
дружеството - СД/. Тези факти не само са в подкрепа на горните изводи на съда, но и сочат,
че предявяването на исковете по настоящото дело представлява злоупотреба с право.
С оглед изложеното /макар да е основателно/ възражението на ответника досежно
общия размер на евентуалното обогатяване на ищеца /в размер на 5760 лв. и то само за
ползването на първия имот, доколкото за втория се установи по делото, че не е получена от
3
ответника наемна цена за исковия период/, същото не следва да се обсъжда.
С оглед изложеното не следва да се обсъжда и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност.
С оглед изводите за неоснователност на главните искове неоснователни са и
акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумите на главните искове от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:
С оглед изхода на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски, съответно не
следва да се коментира възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение.
Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно с оглед изхода на
делото. Ответникът е направил разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за това в размер на 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и в общ
размер от 3290 лв. за процесуално представителство от адвокат. Същите следва да се
присъдят на ответника. Ищецът е навел възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в актуалната към
датата на приключване на устните състезания редакция/, е в размер на 2850 лв. При
наведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан със същото, т. е. прави
преценка дали възнаграждението е прекомерно от гледна точка на действителната
фактическа и правна сложност на делото и в зависимост от тази преценка може, но не е
длъжен да намали възнаграждението. В настоящия случай обаче платеното възнаграждение
не надхвърля минималния размер по наредбата, поради което не се и налага съдът да
извършва горната преценка. Уговореното /и платено/ първоначално възнаграждение за
процесуална защита по делото е в общ размер от 2000 лв., т. е. под минималния, определен
по посочения по-горе ред на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата съобразно материалния
интерес по делото. Разликата над този размер до пълния платен размер на възнаграждението
от 3290 лв. е 1290 лв., като тази разлика също е под минималния размер на допълнителните
възнаграждения, дължими на основание чл.7, ал. 9 от наредбата за всяко следващо заседание
по делото след второто /съгласно чл. 7, ал. 9 от наредбата за всяко следващо заседание по
делото след второто се дължи допълнително възнаграждение в размер на по 250 лв., а на
адв. П. е платено възнаграждение в размер на по 120 лв. за две съдебни заседания след
второто и в размер на по 150 лв. за следващите седем заседания, като дори е отчетено, че на
13.05.2022 г. не е даден ход на делото и платеното и претендирано възнаграждение не
включва такова за непроведеното с. з./. С оглед изложеното не следва да се присъждат на
ответника разноски за адвокатското възнаграждение в намален размер, на същия следва да
се присъди пълният размер на всички направени по делото разноски, които са в общ размер
от 3440 лв.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.-А.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Ц.О.“ № 31, представлявано от изпълнителния директор К. С.а,
срещу ПК „Н.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц.О.“ №
45, представлявана от председателя Д. Т., обективно съединени искове за плащане на
следните суми: общата сума от 26400 лв. /двадесет и шест хиляди и четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от 01.09.2015 г. до
30.09.2017 г. /т. е. обезщетение в размер на 1100 лв. месечно/ на следния недвижим имот,
собственост на „П.-А.“ АД: магазин за хранителни стоки със застроена площ от 120 кв. м.,
заедно с мазе със застроена площ от 90 кв. м., находящ се в гр. П., ул. „Ц.О.“ № 42, в една
сграда с поща, построен в парцел III - 1211 в кв. 127 по плана на града, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 01.09.2020 г., до окончателното плащане; сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/,
представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от 01.09.2015 г. до
30.09.2015 г. на следния недвижим имот, собственост на „П.-А.“ АД: магазин за хранителни
стоки със застроена площ от 206.60 кв. м., находящ се в гр. П., ул. „Ц.О.“ № 59, в партерния
етаж на жилищен блок № 10 в кв. 77 по плана на града, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
01.09.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „П.-А.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Ц.О.“ № 31, представлявано от изпълнителния директор К. С.а, да плати на ПК „Н.“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ц.О.“ № 45, представлявана от
председателя Д. Т., общата сума от 3440 лв. /три хиляди четиристотин и четиридесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на
3290 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5