Р Е Ш Е Н И Е
№ 101 01.11.2019 година град Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 243 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са главен иск с правно
основание чл. 8 от ЗАЗ, свързания с него акцесорен иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД и при условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът Х.Н.Я. ***, действащ чрез пълномощника си адв. П.С. ***,
твърди в исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, че между него, в
качеството му на арендодател и ответника в качеството му на арендатор, бил
сключен Договор за аренда от 07.07.2015 г., по силата на който ищецът отдал под
аренда на ответника собствената си земеделска земя, засята през 2006 г. с арония,
в землището на с. ***, общ. О., съставляваща, по договор за покупко – продажба,
обективиран в Нотариален акт № 59 от 31.05.2012 г., том ІІІ, рег. № 1993, дело №
403/2012 г. на нотариус С. Г., с район на действие района на РС – Омуртаг, с рег.
№ 327 по регистъра на НК, вписан в СВ – Омуртаг, вх. ***г. № 1531/31.05.2012 г.,
акт № 14, том 4, дело № 602/2012 г., Овощна градина, с площ 22 декара, трета
категория, № 032011, по плана за земеразделяне на землището на селото, находяща
се в местността ***, при граници имот № 000070 – път ІV клас на Общ. О., имот №
000068 – пасище с храсти на Общ. О., имот № 032002 – пасище, мера на Я. С., имот
№ 032003 – пасище, мера на М. Ф. и имот №
000092 – изград. торище на Общ. О., а по скица от 02.05.2018г, издадена от СГКК
– Т., съставляващ поземлен имот с идентификатор 15922.32.1 по КК и КР на селото.
Ищецът посочва, че договора за аренда бил вписан в СВ – Омуртаг – вх. ***г. № 1996/08.07.2015
г., акт № 215, том ІІІ. Сочи се в исковата молба, че на 21.07.2015 г. страните
подписали анекс към описания по-горе договор за аренда, по силата на който
ответникът следвало да заплати на ищеца 4 410.00 лева арендна вноска до края на
2015 г., като се задължил да поддържа овощната градина – оране, косене, окопаване,
поливане и да съдейства за прибиране на реколтата. Ищецът посочва, че прекратил
регистрацията си „при Фонд земеделие“, за да се регистрира ответника като млад
земеделски производител и да започне изпълнението на договора и анекса към него.
Твърди се в исковата молба, че ответникът не изпълнил ангажиментите си и не
заплатил договореното арендно плащане, като от извлечения от банковата си
сметка ищецът установил, че З. му е превел в края на 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
сумите от по 360.00 лева за всяка стопанска година. Описано е в исковата молба,
че през месец май 2016 г., поради възникнали здравословни проблеми се наложило
на ищеца да бъде проведено лечение и че през месец юни 2016 г. ищецът установил,
че ответника не е полагал дължимите грижи за насажденията в отдадения под
аренда имот. Ищецът посочва, че наел лица, които през месец април 2017 г. орали
в имота, подрязали насажданията и осъществили пръскане със специални препарати,
но през месец август 2017 г. ответникът обрал плодовете от насажденията от
цялата градина. Сочи се в молбата, че ищецът установил, че ответника получавал
и субсидии по операционни програми. Поради изложеното в исковата молба ищецът
предявява иск с правно основание чл. 8 от ЗАЗ за сумата в размер на 9 150.00 лева,
представляваща сбор от дължими арендни вноски - общо размер на 8 880.00 лева и
сумата от 270.00 лева, представляваща разлика между договореното арендно
плащане в сключения договор за аренда и сключения към него анекс; иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за сумата общо в размер на 2 002.96 лева, представляваща
сбор от мораторни лихви, върху дължимите арендни вноски, за периода от
25.12.2015г до 25.05.2018 г.; предявен в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД за сумата в размер на 5 000.00 лева – обезщетение за
неизпълнение по сключен договор за аренда. В съдебно заседание ищецът се явява
лично и с адв. С. *** и поддържа исковете, като на основание чл. 214, ал. 1, изр.
последно от ГПК, са допуснати изменения на размерите на предявения иск с правно
основание чл. 8 от ЗАЗ - от 9 150.00 лв. на 10 450.35 лв., и на предявения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД - от 5 000.00 лв.
на 1 510.00 лв.
Ответникът Н.М.З., с адрес: ***, се представлява
от адв. А.М. ***, който оспорва исковете. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва основателността на
исковете, като посочва, че е заплащал уговореното в договора за аренда арендно
плащане и е категоричен, че анекси и допълнителни споразумения към договора за
аренда не са подписвани. Оспорва истинността на приложения към исковата молба
анекс, с посочена дата 21.07.2015 г., като изтъква, че върху същия е положен
подпис единствено на ищеца. Оспорва претенцията на ищеца за предоставената
субсидия и за присъждане на мораторна лихва, като неоснователни и излага
подробни съображения в подкрепа на становището си. Изложил е и съображения
относно неоснователността на предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 79 от ЗЗД.
По делото на
основание чл. 193, ал. 2 от ГПК е открито производство по оспорване истинността
на приетия като писмено доказателство по делото документ наименуван Анекс към
договор за ползване на 22 дка овощна градина, засадена с арония в местността
***, представляваща имот № 032001 в с. Г. Църквище, общ. О., по плана за
земеразделяне.
Съдът като
прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
От
приложения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59 от 31.05.2012 г.,
том ІІІ, рег. № 1993, дело № 403/2012 г. на нотариус С. Г. с рег. № 327 по регистъра на НК, е видно, вписан
в СВ – Омуртаг, вх. ***г. № 1531/31.05.2012 г., акт № 14, том 4, дело № 602/2012
г., е видно, че в същия е обективиран договор за продажба на недвижим имот, по
силата на който ищецът закупил следния недвижим имот, находящ се в землището на
с. ***, общ. О.: Овощна градина, с площ 22 декара, трета категория, имот № 032011,
по плана за земеразделяне на землището на селото, находяща се в местността ***
в землището на селото, при граници: имот № 000070 – път ІV клас на Общ. О., имот
№ 000068 – пасище с храсти на Общ. О., имот № 032002 – пасище, мера на Я. С., имот
№ 032003 – пасище, мера на М. Ф. и имот №
000092 – изград. торище на Общ. О.. Приложена е скица от 02.05.2018г, издадена
от СГКК – Т., от която се установява, че по КК и КР на с. ***, общ. О., описания
имот съставлява поземлен имот с идентификатор 15922.32.1. В същата скица е
отразено, че имота е собственост на ищеца, по описания по-горе нотариален акт и
че ответникът е арендатор на имота по силата на Договор за аренда на земеделска
земя, вписан под № 215, том 3, рег. № 1996 от 08.07.2015 г. на СВ – Омуртаг. По
делото е приложен Договор за аренда от 07.07.2015 г., сключен между ищеца, в
качеството на арендодател и ответника, в качеството на арендатор, по силата на
който Я. е предоставил на З. за временно и възмездно ползване описания по-горе
имот. Договора е с нотариална заверка на подписите рег. № 2735 от 07.07.2015 г.
на нотариус К. Г. с рег. № 37 по
регистъра на НК и е вписан в СВ – Омуртаг – вх. ***г. № 1996/08.07.2015 г., акт
№ 215, том ІІІ. Срока на договора е седем стопанки години, а уговореното
арендно плащане е в размер на 360.00 лева, което следвало да се плаща от
арендатора най-късно до 25.12. за всяка отминала стопанска година. Приложени са по
делото Платежно нареждане от 18.07.2016 г. на О. АД, Платежно нареждане от 13.12.2017
г. на О. АД, Платежно нареждане от 15.11.2018 г. на О. АД, Платежно нареждане
за касов паричен превод от 11.04.2017 г. на ПИБ АД, от които се установява, че
на посочените дати ответникът е превел на ищеца уговореното в договора арендно
плащане за четири стопански години. В приложения документ наименуван Анекс към договор за ползване на
22 дка овощна градина, засадена с арония в местността ***, представляваща имот №
032001 в с. Г. Църквище, общ. О., по плана за земеразделяне, са записани
следните задължения на З.: 1.Да поддържа градината в обгрижен вид - оране, косене,
окопаване;2. Да даде от I-вия транш
на субсидията за млад фермер (до края на 2015 г. ) сумата 22 х 150 лв. + 22 х
30 лв., което е 3 960 лв. /биосубсидия/ субсидия за 1-ца площ; 3.Да плаща наем
за всяка година в размер на 450 лв. или еднократно за целия период на договора
2 900 лв., пари които да изплати до края на 2015 г.; 4.Да плаща всяка година
биосубсидиита, която е упомената в т. 1, а именно 3 300 лв. /съгласно представения
оригинал, в представения заверен препис е вписана сумата 2 300 лв./ + 660
лв.; 5.Да съдейства с 3-ма души в прибирането на аронията / I-вата десетдневка
на м. август.; 6.Да съдейства с 1 човек по поливане на градината - края на м. юли
за срок от 10 дни. Описания документ е подписан, но без нотариална заверка на
подписите и не е вписан в СВ – Омуртаг. Към делото са приложени и представените
от ищцовата страна: Удостоверение за характеристики на
ПИ в земеделска територия изх. № 25-57151-02.05.2018 г.; Удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. № **********/31.07.2018 г., изд. от Общ.
О.; справка по лице в СВ за периода 01.01.1992 г. до
27.04.2018 г.; Епикриза ИЗ № 16325, изд. от Клиника по неврология и медицина на
съня към Токуда Болница С.; Епикриза ИЗ № 12635, изд. от НО към МБАЛ „Х. Б. “
АД гр. В.; разпечатки на писма разменени между ищеца и ответника чрез от ел. поща.
От приложения Договор от 16.07.2015 г., сключен между ответника, в качеството
на възложител и М. С. М. от гр. Т., в качеството на изпълнител, е видно,
че ответникът е възложил на М. да
извърши почистване на нежелана растителност в арендувания имот. Като
доказателства по делото са приложени и представените от ответника документи
относно сертифицирането на имота за биоземеделие, а именно: Сертификационно
писмо № BG-BIO-19-0490-2018-EU/16.08.2018 г. на „Маком сертифициране“, Договор
за контрол и сертификация от 26.06.2017 г. с „Маком сертифициране“, ведно с
приложение № 1/26.06.2017 г., Служебна бележка с изх. № 111-017/26.06.2017 г. на
„Маком сертифициране“, Оферта към договор за контрол и сертификация на
биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти от 21.03.2017
г., Фактура № 596/26.06.2017 г., Платежно нареждане от 28.06.2017 г. на О. АД,
Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка и
търговия с биологични продукти от 15.09.2014 г., Платежно нареждане от
08.01.2018 г. на О. АД, Сертификационно писмо № BG-BIO-05-5379-2015-EU/14.07.2015
г. на „Лакон“ ООД, Стандартен договор № BG-5379-2015 за инспекция на биологична
селскостопанска продукция в съответствие с регламент (ЕО) № 834/2007, вкл. и
правилата за прилагане на регламент (ЕО) № 889/2008 от 13.07.2015 г. с „Лакон“ ООД,
Анекс от 13.07.2015 г. към стандартен договор № BG-5379-2015, Дневник на
стопанството за 2015 г., Дневник на стопанството за 2016 г., Дневник на
стопанството за 2017 г., Дневник на стопанството за 2018 г., Дневник за
почистване на използваната техника, инструменти и оборудване на ЗП – Н.М.З.,
Дневник на извършените продажби в стопанството, Дневник за проведените химични
обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично активни
вещества от 29.05.2018 г., Дневник на проведени химични обработки и употребени
торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества от 14.03.2017 г.,
Дневник за проведените химични обработки и употребени торове, подобрители на
почвата и биологично активни вещества от 17.08.2015 г., ведно с документи
относно: проведени химични обработки, употребени минерални и органични торове, подобрители
на почвата и биологично активни вещества, резултат от проверката на инспектор
от ОДБХ, Дневник за появата, развитието, плътността или степента на нападение
от вредители, както и Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/3464 от
12.11.2018 г. на ДФЗ, Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/4004 от
08.12.2016 г. на ДФЗ, ведно с таблица № 1 на одобрените и неодобрени за участие
площи, Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/3900 от 07.12.2016 г. на ДФЗ,
ведно с таблица № 1 на одобрените и неодобрени за участие площи. От приложените
Фактура № 1/03.08.2017 г. с получател „БИОПЛОД“ ЕООД гр. В., Фактура № 2/07.08.2017
г. с получател „БИОПЛОД“ ЕООД гр. В., се установява, че през 2017 г. ответникът
е продал на посоченото дружество общо 2375 кг арония за сумата общо в размер на
2 850 лв. Приложен е и Приемо-предавателен протокол от 01.08.2018 г., от който
е видно, че същият е съставен при предаването, на посочената дата, на 500 кг. арония
от ответника на лицето А. Ш. Н. от гр. Т..
По делото
като свидетели са разпитани водените от ищцовата страна М. Х. А., Я. М. А. и В.
Р. Б. и водения от ответната страна М. С. М.. Св. А. заявява, че през 2017 г. бил нает
от ищеца да извърши пръскане с препарати в имота, като ищецът го помолил да
намери и тракторист, който с дискова брана да дискува
почвата между редовете с насажденията. Свидетелят посочва, че имота бил обрасъл
и насажденията се задушавали. Заявява, че ищецът заплатил сумата от 250 лв. на
тракториста, а на него и още един човек платил по около 30 лв. надница за
осъществено пръскане в имота. Свидетелят твърди, че когато бил нает от ищеца не
знаел за наличието на аренден договор, а разбрал в последствие от ответника, че
той „е собственика“ и че насаждението не трябва да се пръска, тъй като имота е
сертифициран за биоземеделие, твърди и че през 2018 г. ответникът въобще не
обрал аронията и я оставил „на произвола“. Св. А. посочва, че познавал ищеца от около 8 години, тъй
като живеел в негов имот в с. Суходол. Заявява, че бил идвал в имота на ищеца
до с. *** два пъти, като не е категоричен дали е било в една и съща година и
през коя точно година е идвал – 2015 г., 2016 г. или 2017 г., като посочва, че заедно
с още едно лице били наети от ищеца да извършат почистване на имота от висока „около
метър-метър и нещо“ трева, която била и оплетена. Свидетелят посочва, че за
тази дейност ищеца им заплатил сумата в размер на 1 200 лв. – 1 300 лв. Св. Б. посочва, че бил агроном и познавал предишния
собственик на насаждението с арония, познавал и ищеца откакто закупил имота. Свидетелят
твърди, че след отдаване на имота под аренда грижите по насаждението започнали „да
падат рязко“, то започнало „да деградира“ и градината била „в бедствено
положение“. Уточнява, че при липса на грижи добивът от насажденията падал, както
и че плевелите, които имали по-мощно развитие, задушавали и
ставали съперници на културното растение в неговото изхранване. Свидетелят
посочва, че по негов съвет ищецът предприел полагане на грижи за имота, въпреки
че бил отдал същия под аренда - дискувал междуредията, направил
опити да унищожи плевелната растителност, но разходите били големи, тъй като
хербицидите били много скъпи. Твърди, че тази борба срещу превелите не
нарушавала изискванията за биопродукция, защото тя попадала само върху плевелите.
Св. М. посочва, че с ответника били
съседи и се познавали от деца. Заявява, че се е занимавал с поддръжката на насаждението
с арония – чистене, косене и други дейности, като извършвал тези дейности два
пъти годишно, срещу заплащане от ответника, а първата година, когато започнал, с
ответника сключили договор. Свидетелят посочва, че ответникът осъществявал
биопроизводство, поради което не се използвали препарати, а аронията, която
продавал, я закупували „биоизкупвачи“.
По делото са
извършени две експертизи – съдебно - графологична експертиза и съдебно –
счетоводна експертиза. Според заключението по извършената съдебно – графологична
експертиза подписа в графа „ползвател“ в документа наименуван Анекс към договор
за ползване на 22 дка овощна градина, засадена с арония в местността ***,
представляваща имот № 032001 в с. Г. Църквище, общ. О., по плана за земеразделяне,
до името на Н.М.З. и подписите ср. Материал, свободен образец от Н.М.З., са
положени от едно и също лице. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението. Според заключението по извършената съдебно – счетоводна
експертиза към датата на исковата молба - 25.06.2018 г., е настъпил падежа на
годишните арендни плащания за първите три стопански години: 2014/2015 г.,
2015/2016 г. и 2016/2017 г., които са в общ размер на 1 080.00 лв. (3 х 360.00 лв.
), като задължението е заплатено от ответника изцяло, чрез три плащания, последното
от които е било направено на 13.12.2017 г. Експертизата е установила, че
ответникът е допуснал забава при годишното арендно плащане за две стопански
години, а именно: годишното арендно плащане за първата стопанска година
2014/2015 г. е платено със забавата от 176 дни, за което се дължи мораторна
лихва в размер на 17.62 лв., за периода от 25.12.2015 г. до 17.06.2016 г.;
годишното арендно плащане за втората стопанска година 2015/2016 г. е платено
със забава от 107 дни, за което се дължи мораторна лихва в размер на 10.70 лв.,
за периода от 25.12.2016 г. до 10.04.2017 г. Общия размер на дължимата лихва, според
заключението е в размер на 28.32 лв. Вещото лице е дало заключение относно
направени от ищеца разходи за копане, рязане, поливане, пръскане с препарати на
насаждението от арония, с уточнението, че заключението се базира единствено на
показанията на свидетелите, дадени пред съда в съдебно заседание на 31.07.2019 г.,
тъй като ищецът не е представил разходо-оправдателни документи за извършените
от него разходи. Според заключението, съгласно посочените свидетелски показания
ищецът е заплатил общо 1 510.00 лв. за следните дейности: 250.00 лв. за дискуване, 60.00 лв. за
пръскане, 1 200.00 лв. за косене. По въпроса „Какъв е размерът на дължимите
арендни плащания, договорени между страните от датата на сключване на договора
за аренда - 07.07.2015 г., както и по сключения анекс към договора за ползване
на 22 дка овощна градина, засадена с арония в местността ***, представляваща
имот № 0320001 по плана за земеразделяне на с. Г. Църквище, общ. О.?“
заключението на вещото лице е следното: Към 28.05.2018 г. - датата на завеждане
исковата молба, няма дължими от ответника годишни арендни плащания с настъпил
падеж съобразно Договора за аренда от 07.07.2015 г. Дължима е мораторна лихва
за забава на плащанията за периода от 25.12.2015 г. до 10.04.2017 г. в размер
на 28.32 лв. Към 28.05.2018 г. - датата на завеждане исковата молба, съобразно
представения Анекс към договора за ползване на 22 дка овощна градина, засадена
с арония в местността ***, представляваща имот № 0320001 по плана за
земеразделяне на с. Г. Църквище, общ. О., задълженията на ответника са в общ
размер на 10 450.36 лв. Сумата включва: 270.00 лв. неплатена част от наема
определен в т. 3 от Анекса, дължим за стопанската 2014/2015 година /90.00 лв./,
за стопанската 2015/2016 година /90.00 лв./ и за стопанската 2016/2017 година
/90.00 лв./; 8 880.00 лв. неплатена биосубсидията определена в т. 4 от Анекса, дължима
за стопанската 2014/2015 година /2 960.00 лв./, за стопанската 2015/2016 година
/2 960.00 лв./ и за стопанската 2016/2017 година /2 960.00 лв./; 1 300.36 лв. за
мораторна лихва за забава на плащанията за периода от 25.12.2015 г. до 25.05.2018
г. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
По откритото
производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на представения от ищеца документ наименуван Анекс
към договора за ползване на 22 дка овощна градина, засадена с арония в местността
***, представляваща имот № 0320001 по плана за земеразделяне на с. Г. Църквище,
общ. О.: В посочения анекс са вписани цитираните по-горе задължения за
ответника З.. От заключението по извършената по делото съдебно – графологична
експертиза се установява, че подписа в графа „ползвател“ в
документа до името на Н.М.З. и подписите ср. материал, свободен образец от Н.М.З.,
са положени от едно и също лице. С оглед изложеното съдът счита, че оспорването
на истинността на документа наименуван Анекс към договора за ползване на 22 дка
овощна градина, засадена с арония в местността ***, представляваща имот № 0320001
по плана за земеразделяне на с. Г. Църквище, общ. О., не е доказано.
По
предявения главен иск с правно основание чл. 8 от ЗАЗ за сумата в размер на 10 450.35
лв.: Съгласно
тази разпоредба „Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения
вид и срокове“. В случая ищецът претендира да бъде осъден ответника да му
заплати освен уговореното арендно плащане в
Договор за
аренда на земеделска земя от 07.07.2015 г., вписан под № 215, том 3, рег. № 1996
от 08.07.2015 г. на СВ – Омуртаг и арендно плащане въз основа на вписаните
задължения на З. в документ наименуван Анекс към договора за ползване на 22 дка
овощна градина, засадена с арония в местността ***, представляваща имот № 0320001
по плана за земеразделяне на с. Г. Църквище, общ. О., който е подписан, но без нотариална заверка на подписите и не е вписан в СВ –
Омуртаг. Следва да се посочи, че такъв договор за ползване не е представен и
приложен по делото. Дори и да се приеме, че приложения по делото анекс е към
сключения между страните договор за аренда, то същият не поражда правно действие,
поради следните съображения: Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ договорите за аренда,
както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в
писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени
едновременно, а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАЗ договорите за аренда, както и
споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма
с нотариално удостоверяване на подписите на страните, се вписват в службата по
вписванията и се регистрират в съответната общинска служба по земеделие. В
конкретния случай тези законови изисквания не са изпълнени, липсва нотариално
удостоверяване на подписите положени в документа наименуван анекс и последният
не е вписан в СВ – Омуртаг, нито има данни да е регистриран в ОСЗ – Омуртаг. В
случая е неприложима съдебната практика – ТР № 2/2015 от 20.07.2017 г. по т. д.
№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като между страните първоначално е сключен
валиден договор за аренда, при спазване на изискванията на ЗАЗ, а не договор за
наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя. Следователно
всеки анекс към този договор за аренда /споразумение за изменение или
прекратяване/, следва да е сключен при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 1
и ал. 2 от ЗАЗ, за да породи правно действие. Както бе посочено по-горе по
отношение на приложения по делото анекс изискванията на цитираните разпоредби
не са изпълнени, поради което и същият е нищожен, не може да породи правно
действие и не са налице предпоставки за конвертирането му в договор за наем. Следователно
в правната сфера на ответника не са възникнали твърдяните задължения за плащане
на сумите вписани в документа наименуван анекс. Съгласно заключението по извършената
съдебно – счетоводна експертиза към датата на исковата молба - 25.06.2018 г., е
настъпил падежа на годишните арендни плащания за първите три стопански години:
2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., по Договора за
аренда от 07.07.2015 г., сключен между страните които са в общ размер на 1 080.00
лв. /3 х 360.00 лв./, като задължението е заплатено от ответника изцяло, чрез
три плащания, последното от които било направено на 13.12.2017 г. Обстоятелството,
че ответникът е заплатил уговореното с ищеца арендно плащане се установява и от
приложените платежни нареждания - Платежно нареждане от 18.07.2016 г. на О. АД,
Платежно нареждане за касов паричен превод от 11.04.2017 г. на ПИБ АД, Платежно
нареждане от 13.12.2017 г. на О. АД, а и Платежно нареждане от 15.11.2018 г. на
О. АД. Предвид изложеното съдът счита, че искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен като такъв.
По
предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата общо в размер на 2 002.96 лева, представляваща сбор от мораторни
лихви, върху дължимите арендни вноски, за периода от 25.12.2015г до 25.05.2018г: Според заключението по извършената
по делото съдебно – счетоводна експертиза
ответникът е
допуснал забава при годишното арендно плащане, уговорено в сключения между
страните Договор за аренда на земеделска земя от 07.07.2015 г., вписан под № 215,
том 3, рег. № 1996 от 08.07.2015 г. на СВ – Омуртаг, за две стопански години, а
именно: годишното арендно плащане за първата стопанска година 2014/2015 г. е
платено със забавата от 176 дни, за което се дължи мораторна лихва в размер на
17.62 лв., за периода от 25.12.2015 г. до 17.06.2016 г.; годишното арендно плащане за втората стопанска година
2015/2016 г. е платено със забава от 107 дни, за което се дължи мораторна лихва
в размер на 10.70 лв., за периода от 25.12.2016 г. до 10.04.2017 г. Общия
размер на дължимата лихва, според заключението е в размер на 28.32 лв. Според
същото заключение мораторната лихва за забава на плащанията по документа
наименуван Анекс към договора за ползване на 22 дка овощна градина, засадена с
арония в местността ***, представляваща имот № 0320001 по плана за
земеразделяне на с. Г. Църквище, общ. О., за периода от 25.12.2015 г. до 25.05.2018
г., е в размер на 1 300.36 лв. По изложените по-горе съображения съдът счете, че
посочения документ наименуван анекс е нищожен и не поражда правно действие и че
предявения главен иск с правно основание чл. 8 от ЗАЗ за сумата в размер на 10 450.35
лв. Предвид изложеното по-горе предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
следва да бъде уважен до размер от 28.32 лв. и да бъде отхвърлен за претенцията
над тази сума до пълния му размер от 2 002.96 лева.
По
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за
сумата в размер на 1 510.00 лв.: С оглед отхвърлянето на предявения главен иск съдът
следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 79
от ЗЗД. В подкрепа на тази си претенция ищецът е ангажирал гласни доказателства
– показанията на свидетелите Арабаджи, А. и Б., като и тримата свидетели твърдят, че насаждението
от арония в имота отдаден под аренда от ищеца на ответника не е обгрижвано от
последния и е в лошо състояние. Първите двама от посочените свидетели заявяват,
че ищецът е платил за извършено в имота пръскане, дискуване и почистване на
плевели, но не са категорични относно точните суми, като първия свидетел заявява,
че на него и още едно лице били платени суми от по около 30 лева за извършено
пръскане в имота, категоричен е само за сумата от 250 лева, която била платена
на тракториста за дискуването, а втория свидетел заявява, че на него и още едно
лице ищецът платил 1200 – 1300 лева за премахване на плевели в имота. Освен
това св. А. въобще не може да си спомни
през кои години е осъществявал почистване на имота от плевели и дали двете му
посещения в този имот са били в една и съща година. Ищцовата страна не е
направила искане и по делото не са разпитани и другите лица, които според
свидетелите А. и А. са работили с тях в
имота на ищеца Не са представени по делото никакви писмени доказателства от
ищцовата страна, както по отношение състоянието на насаждението в имота, към 2017
г. и предходните стопански години, така и разходо – оправдателни документи
удостоверяващи извършването на твърдяните разходи от ищеца. Липсват каквито и
да е документи, дори и частни, които да удостоверяват извършването на разходи
от ищеца. Поради това и в изготвеното заключение по извършената съдебно –
счетоводна експертиза вещото лице на два пъти – в констативно – съобразителната
част и в заключителната част е изчислило направените от ищеца разходи общо в
размер на 1 510.00 лева, но с уточнението, че заключението в тази му част се
базира единствено на показанията на посочените по-горе свидетели, а техните
показания не са категорични относно сумите, които са им платени. Същевременно
от ответната страна освен гласни доказателства – на св. М., са представени и
писмени доказателства за предприети от ответника мерки за почистване на
арендувания имот - Договор от 16.07.2015 г., от който се установява, че
ответникът е възложил на св. М. да
извърши почистване на нежелана растителност в имота, срещу уговорено
възнаграждение в размер на 700.00 лева, а в показанията си св. М. е категоричен, че след сключване на договора е
извършвал поддръжката на насаждението с арония – чистене, косене и други
дейности, два пъти годишно. От ответната страна са представени и доказателства
– уведомителни писма от 08.12.2016 г. и 12.11.2018 г., изпратени от ДФ „Земеделие“
до ответника, че последният е бил одобрен за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., след извършване на проверки, което макар и
косвено доказва, че ответникът е полагал грижи за имота. Следва да се посочи, че
въпреки твърдяното от ищцовата страна неизпълнение от ответника в продължение
на години ищецът не е предприел необходимите действия за прекратяване на
договора за аренда по реда на чл. 9, ал. 5 от ЗАЗ, което разбира се е негово
право, а не задължение. Освен обсъдените по-горе показания на свидетелите А., А.
и Б., ищецът не е ангажирал никакви
други доказателства относно твърдяното неизпълнение на задължението на
ответника да ползва имота с грижата на добър стопанин и относно направените
разходи за поддръжка на имота и техния размер, а показанията на тези свидетели
са в противоречие с посочените писмени доказателства представени от ответната
страна, а с показанията на св. М., които се подкрепят от тези писмени
доказателства. Освен това от представените Фактура № 1/03.08.2017 г., Фактура №
2/07.08.2017 г., двете издадени от ответника, с получател „БИОПЛОД“ ЕООД гр. В.
и Приемо-предавателен протокол от 01.08.2018 г, се установява, че ответникът е
реализирал продукция през 12017 г. и 2018 г. Действително от ищцовата страна са
направени две искания за допускане на съдебно – агротехническа експертиза, но със
задачи извън предмета на доказване по делото, като въпреки, че в исковата молба
е посочено, че искът се предявява в условията на евентуалност – в случай, че
анекса към вписания договор за аренда не бъде приет за действителен, респективно
конвертиран в договор за наем на земеделска земя, част от мотивите на първото
искане са именно във връзка със задължения на ответника записани в документа
наименуван анекс. Предвид изложеното съдът счита, че не може да се стигне до
безспорен и категоричен извод, че предявения иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Всяка от
страните претендира присъждане на съдебни разноски, като предвид изхода на
спора и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2.95 лева, включваща
съдебни разноски за внесена държавна такса, депозит за извършване на съдебно –
счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно
уважената част от иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, а ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 499.00 лева, включваща съдебни
разноски за депозит за извършване на съдебно – графологична експертиза и
адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно отхвърлената част от иска
с правно основание чл. 86 от ЗЗД и отхвърлените искове с правно основание чл. 8
от ЗАЗ и чл. 79 от ЗЗД.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Н.Я. ***, с ЕГН **********,
против Н.М.З., с адрес: ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 8 от ЗАЗ, за сумата от 10 450.35/десет хиляди четиристотин и петдесет
лева и тридесет и пет стотинки/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, Н.М.З., с адрес: ***, с ЕГН **********,
да заплати на Х.Н.Я. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 28.32 /двадесет
и осем лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща сбор от мораторна
лихва в размер на 17.62 лв., за периода от 25.12.2015 г. до 17.06.2016 г.,
върху платено със забава годишно арендно плащане за стопанската 2014/2015
година и мораторна лихва в размер на 10.70 лв., за периода от 25.12.2016 г. до
10.04.2017 г., върху платено със забава годишно
арендно плащане за стопанската 2015/2016 година, като ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдената сума, до пълният му размер от 2 002.96/две хиляди и два лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Н.Я. ***, с ЕГН **********,
против Н.М.З., с адрес: ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1 510.00/хиляда петстотин
и десет/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.М.З., с
адрес: ***, с ЕГН **********, да заплати на Х.Н.Я. ***, с ЕГН **********, сумата от 2.95 /два
лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща направени разноски по
настоящото производство за внесена държавна такси, депозит за извършване на
съдебно – счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно
уважената част от иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Н.Я. ***, с ЕГН **********, да
заплати на Н.М.З., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 499.00/четиристотин
деветдесет и девет/ лева, представляваща направени разноски по настоящото
производство за внесен депозит за извършване на съдебно – графологична
експертиза и адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно отхвърлената
част от иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД и отхвърлените искове с правно
основание чл. 8 от ЗАЗ и чл. 79 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА