Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 163
гр. Ботевград, 01.07.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА
НЕНОВА
при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 416 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба от „Т.Б.“ ЕАД срещу В.А.Д. с ЕГН: **********
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за следните суми:
1.)
238,89 лв. –
месечни абонаментни такси за периода
от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г.,
дължими по Договор за мобилни услуги № ********от 23.09.2015 г.; Договор за
мобилни услуги № ********от 06.10.2015 г.; Допълнително споразумение № ********от
03.11.2015 г. към Договор за мобилни услуги № ********от 23.09.2015 г. и
Допълнително споразумение № **********от 18.12.2015 г. към Договор за мобилни
услуги № *********от 14.11.2015 г.;
2.)
11,60 лв. –
стойност на потребени услуги за
периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016
г., дължими по Допълнително споразумение № ********от 03.11.2015 г. към
Договор за мобилни услуги № ********от 23.09.2015 г. и Допълнително
споразумение № **********от 18.12.2015 г. към Договор за мобилни услуги № *********от
14.11.2015 г.;
3.)
1412,16 лв.
– неустойки, дължими по Договор за
мобилни услуги № ********от 23.09.2015 г.; Договор за мобилни услуги № ********от
06.10.2015 г. , Допълнително споразумение № ********от 03.11.2015 г. към
Договор за мобилни услуги № ********от 23.09.2015 г. и Допълнително
споразумение № **********от 18.12.2015 г. към Договор за мобилни услуги № *********от
14.11.2015 г., поради предсрочното им прекратяване по вина на ответника;
4.)
928,33 лв. –
предсрочно изискуеми лизингови вноски
– 19 бр. по Договор за лизинг от 03.11.2015 г. и 20 бр. по Договор за лизинг от
18.12.2015 г.
По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми,
предмет на Заповед № 6544/17.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 2215/2017 г. по описа на РС – Ботевград, ведно със законната лихва
от 13.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника четири
договора за мобилни услуги, две допълнителни споразумения и два договора за
лизинг, подробно индивидуализирани в исковата молба. В срока на действие на
тези договори, за периода от м. януари 2016 г. до м. май 2016 г., на името на
ответника били издадени 5 бр. фактури, също посочени в исковата молба,
включващи задължения на абоната по всичките договори. Поради неплащане на
задълженията в 15 – дневен срок от издаване на фактури № **********/01.01.2016
г.; № **********/01.02.2016 г.; № **********/01.03.2016 г.; №
**********/01.04.2016 г., договорите били предсрочно прекратени. След
предсрочното прекратяване на потребителя била издадена Фактура №
**********/01.05.2016 г., включваща задължение за неустойка и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски по двата договора за лизинг.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът не се
представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа иска
и моли за постановяван на неприсъствено
решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира
кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по
делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал.
1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът В.А.Д. е получил на 24.01.2019 г.
препис от Разпореждане № 5608/16.10.2018 г. по гр. д. № 416/2018 г. по описа на
Районен съд – Ботевград, в което разпореждане изрично му се указва, че при
непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по
делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано
постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал
отговор по исковата молба.
На 15.04.2019 г. на ответника надлежно е
връчено и Определение № 1992/03.04.2019
г., с което съдът е съобщил проекто – доклада си и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание. Ответникът не се е явил в първото
открито съдебно заседание, не е изпратил свой упълномощен представител, нито е
депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Налице е и следващата процесуалната
предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно
ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на
чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, а именно заверени
преписи на: Фактура № **********/20.02.2018 г.; Договор за мобилни услуги от
23.09.2015 г.; Приложение – ценова листа от 23.09.2015 г.; Допълнително
споразумение от 03.11.2015 г.; Договор за лизинг от 03.11.2015 г.; Запис на
заповед от 03.11.2015 г.; Приложение – ценова листа от 03.11.2015 г.; Декларация
– съгласие от 03.11.2015 г.; Договор за мобилни услуги от 14.11.2015 г.;
Приложение – ценова листа от 14.11.2015 г.; Допълнително споразумение от
18.12.2015 г.; Договор за лизинг от 18.12.2015 г.; Запис на заповед от
18.12.2015 г.; Декларация – съгласие от 18.12.2015 г.; Приложение – ценова
листа от 18.12.2015 г.; Фактури № **********/01.01.2016 г.; №
**********/01.02.2016 г.; № **********/01.03.2016 г.; № **********/01.04.2016
г.; № **********/01.05.2016 г., както и заключението от съдебно – счетоводната
експертиза.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на
визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са
налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се
мотивира по същество.
По
разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от
нея съдебни разноски в исковото производство – общо 765,46 лв. (седемстотин
шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки), от които 51,82 лв. –
държавна такса, 220 лв. – депозит за ССчЕ и 493,64 лв. – адвокатско
възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
и направените от нея съдебни разноски в заповедното производство – общо 436,64
лв. (четиристотин тридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), от които
51,82 лв. – държавна такса, 384,82 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 239 във
връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК В.А.Д. с
ЕГН: ********** *** ЕАД с ЕИК: *********сумата от
общо 2590,98 лв. (две хиляди петстотин и
деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки), от които: 238,89 лв. (двеста
тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща месечни
абонаментни такси за периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г., дължими по
Договор за мобилни услуги № ********от 23.09.2015 г.; Договор за мобилни услуги
№ ********от 06.10.2015 г.; Допълнително споразумение № ********от 03.11.2015
г. към Договор за мобилни услуги № ********от 23.09.2015 г. и Допълнително
споразумение № **********от 18.12.2015 г. към Договор за мобилни услуги № *********от
14.11.2015 г.; 11,60 лв. (единадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща стойност на потребени
услуги за периода от 01.12.2015 г. до 31.03.2016 г., дължими по Допълнително
споразумение № ********от 03.11.2015 г. към Договор за мобилни услуги № ********от
23.09.2015 г. и Допълнително споразумение № **********от 18.12.2015 г. към
Договор за мобилни услуги № *********от 14.11.2015 г.; 1412,16 лв. (хиляда четиристотин и дванадесет лева и шестнадесет
стотинки), представляваща неустойки, дължими по Договор за мобилни услуги № ********от
23.09.2015 г.; Договор за мобилни услуги № ********от 06.10.2015 г. ,
Допълнително споразумение № ********от 03.11.2015 г. към Договор за мобилни
услуги № ********от 23.09.2015 г. и Допълнително споразумение № **********от
18.12.2015 г. към Договор за мобилни услуги № *********от 14.11.2015 г., поради
предсрочното им прекратяване по вина на ответника; 928,33 лв. (деветстотин двадесет и осем лева и тридесет и три
стотинки), представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски – 19 бр. по
Договор за лизинг от 03.11.2015 г. и 20 бр. по Договор за лизинг от 18.12.2015
г., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 13.10.2017 г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед №
6544/17.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2215/2017
г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.А.Д. с ЕГН: **********
*** ЕАД с ЕИК: *********сумата от общо 765,46 лв. (седемстотин шестдесет и пет
лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща разноски в исковото
производство, от които 51,82 лв. – държавна такса, 220 лв. – депозит за ССчЕ и
493,64 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от общо 436,64 лв. (четиристотин тридесет и шест
лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща разноски в заповедното
производство, от които 51,82 лв. – държавна такса, 384,82 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4
от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК,
която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от
връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: