Р Е Ш Е Н И Е
№260189 05.05.2022 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, първи въззивен граждански състав
в открито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове: Таня Русева-Маркова
мл. с. Кристиян Попов
при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното
от младши съдия Попов в.гр.д.№ 1542 по описа за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е по повод въззивна жалба, подадена
от Главна дирекция ,,Гранична полиция“ МВР, представлявана от директора Светлан
Кичиков с адрес: гр.София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника-
юрисконсулт Красимира Иванова, срещу Решение № 22/02.03.2020г., постановено по
гр.д. № 567/2019г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е осъдил
,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на С.З.Я. с ЕГН **********, сумата от
1734,89 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. представляващ
разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1. 143, както, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска 01.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 420 лв. платено адвокатско възнаграждение. Със същото решение, ГД ,,Гранична
полиция“ МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на БРС дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в размер
от 69,40 лв.-държавна такса и 150 лева за разноски за експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от решението
и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се във
въззивната жалба, че за процесния период, ищецът изпълнявал служебните си
задължения на 24-часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на
посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР като
извънреден труд. Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното
прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими към нормалната
продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното възнаграждение
за него на лицата, работещи по служебно правоотношение в системата на МВР с
оглед приетото от съда, че е налице празнота в правната уредба, изразяваща се в
липса на норма за преобразуване на часовете, положен нощен труд и налагащо
запълването й с друга норма, регламентираща сходна материя. Заявява се, че
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли
с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочва също така, че в ЗМВР, в
който се съдържа специалната уредба правоотношението на ищеца по повод
полагания от него труд, не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен
труд извън такова в размер на 0,25 лв. на отработен нощен час и ясно е
определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на
допълнителното възнаграждение на същия и компенсирането му по друг начин.
Навеждат се доводи, че за периода до 19.07.2016 е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.,
за периода от 29.07.2016г. -02.08.2016г.- Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /
поради отмяна на Наредба№8121з-592/25.05.2015г. с решение на ВАС/, а за периода
от 02.08.2016г. до отмяната й на 10.01.2020г.- Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. Подчертава, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7
ч.дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормална
продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната
продължителност на работното време през нощта и тя е 8 ч. като посочва, че
различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните
задължения на служителите по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена от
значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на тези
функции. Излага доводи, че съдът е допуснал смесване на нормите относно нощния
труд и извънредния труд, като създава несъществуваща конструкция „извънреден
нощен труд“ като посочва, че положеният от едно лице труд в определения от
работодателя или от закона отчете период период представлява съвкупност /сбор/
от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява
дали общо положения т.е. в рамките на нормата за продължителност на работното
време за отчетния период или я надвишава, при което надвишаването представлява
извънреден труд. Поради тази причина, счита, че при лица, които полагат и двата
вида труд, не може да се говори за „извънреден нощен труд“, както и не би могло
да се говори за „извънреден дневен труд“. Трудът е или е нормите на
продължителност, или част от него е извън тях. Иска се, атакуваното решение да
бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените в
производството пред двете инстанции разноски.
В
законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия, с който се прави искане обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се позоваване на разпоредбата
на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, предвиждаща изплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд на държавните служители, какъвто се явявал и
ищецът, както и на приетите на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР наредби, действали
последователно във времето. Излагат се доводи, че поради съществуваща непълнота
в специалната уредба относно начина на преизчисляване на положения от
служителите на МВР часове нощен труд в дневен, субсидиарно следва да бъде
приложена нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, изчислен
по определените параметри. Прави се искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззивната
жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл.
260-261 ГПК.
При
служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът като прецени материалите по
делото, прие следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба подадена от С.З.Я.,
срещу Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР. Ищецът претендира, че е
полагал труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за
всеки месец от 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. като старши полицай в ГОДГ -
Царево - ГПУ - Царево при РДГП Бургас. Същите са на структурно подчинение към
Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР. Съгласно закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител. Сочи се, че за процесният период ищеца бил работел на 24 часови
работни смени, които се отчитали на тримесечие. Претендира се /след направено
изменение на иска/, че за периода от 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. ищецът
е положил общо 1776,00 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 2029,97 часа дневен труд. Преизчисляването на нощен към дневен труд
води до извънреден труд от 253,97 часа, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника. Претендира се /след направено по реда на чл. 214, ал. 1
от ГПК и прието изменение на иска/ сумата от 1734,89 лева. Претендира се и за
законна лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска в съда-
01.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени
и подробни правни съображения.
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът
Главна Дирекция „Гранична полиция" при МВР е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител. Исковата молба се счита за допустима, но
неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между
него и ищеца. Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана.
Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по– специално
твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания
коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича
основанието на иска си се прилага само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е
служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага
ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две наредби, издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР:
Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015 г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016 г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Извежда се
виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и
нощен труд на служителите на МВР е 8: 8 часа или равно на коефициент 1, а не на
твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в
която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25 лева. Излага се, че за
определен период, когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014 г. за
реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е
извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според
ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите
издадени наредби. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за периода
преди 15.08.2016 г. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и
извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се
и писмо на МТСП. Отрича се и основателността на претенцията за лихва.
За да се произнесе по
основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата
по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и
правна страна следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея
не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни
изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се
установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея
на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е
концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не
оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа
обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените
във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки,
поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на
непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата
инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР,
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден
труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ
– „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).
А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2
и ал. 6 ЗМВР
/в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява,
че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително,
по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР
/преди ал.9/. Така, за процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019г. са
действали правилата на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между
22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете
наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и
06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца,
следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на
труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се
посочва само в цяло число.
Видно
е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано правило за начина и
методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд пред нощта, както е било уредбата в предходната Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като възраженията на
въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно
чл. 46, ал. 2 ЗНА,
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно
такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са
държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се
приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния
служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по
КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл
постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и
редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид
горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните
служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно приложение намират
правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Ето защо, изводите на БРС са правилни, а всички изложени възражения от
въззивника са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ,
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при липсата в
случая на специално правило, което да определя методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Както бе посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно
неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
С
оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в
първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че разликата
между преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и реално
положения труд за процесния период възлиза на 253,97 часа, който не е отчетен
по протоколи за положен труд и стойността на тези часове е в размер на 1734,89 лв.
не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск
се явява основателен и доказан в претендирания размер 1734,89 лв., поради което
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба.
За
пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не
налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване на
националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“
от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за компенсиране
на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно положение от
работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово законодателство,
както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на служителите в
МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство
в рамките на процесната хипотеза.
Водим
от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без
уважение като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява
всяка една от страните.
Предвид
изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Последните са своевременно поискани, като са представени
доказателства за заплащане на сумата от 350 лв. без ДДС (420 лв. с ДДС),
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/02.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 567/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА
Главна дирекция ,,Гранична полиция“ МВР, представлявана от директора Светлан
Кичиков с адрес: гр.София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, да заплати на С.З.Я.
с ЕГН **********, сумата от 420 лв. с ДДС (350 лв. без ДДС), представляваща
направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
мл. с. 2.