Р Е Ш Е Н И Е
№ 228/5.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март,
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 193
по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 118 и следващите от КСО, във
връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано
по жалба на Н.М.Н. срещу Решение на
Директора на ТП на НОИ Пазарджик №
1012-12-399-1 /19.01.2022 г., с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу разпореждане № РП-2-12-01047339 от
13.12.2021 на ръководителя на контрола по разходите на ДОО като неоснователна.
В
жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния
закон. Счита, че са изтекли всички давностни срокове, за да му се търсят
сумите, които от НОИ е поискано да им бъдат възстановени.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.
Ответникът
по жалбата, в лицето на Директора на ТП на НОИ- Пазарджик чрез представител по
пълномощие –юрк. С.- Б. оспорва жалбата. Счита същата за процесуално
недопустима, алтернативно моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Претендира разноски.
Административен Съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира
за установено, от фактическа страна, следното:
С разпореждане №122-00-1124-1 от 14.06.2012 г. на Н.М.Н. е
отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.04.2012 г. до
30.11.2012 г., в размер на 7.20 лв.
дневно. Разпореждането е постановено по заявление за отпускане на ПОБ, в което
лицето е декларирало последно упражнявана трудова дейност в дружеството
„Медико-73" ООД, ЕИК *********, гр. Сърница. Паричното обезщетение за
безработица е изплатено на лицето.
Била извършена проверка по повод подаден сигнал за дружеството „Медико-73" ООД. В хода на проверката единственият съдружник в
дружеството - М.Т., поради обстоятелството, че другият е починал, представил
декларация с вх. № 1056-12-218#3 от 16.04.2021 г., в която декларира, че нито
едно от лицата, които са назначавани без знанието на управителя на фирмата, не
е работило там. В декларацията се посочва, че е подаден сигнал и до
прокуратурата.
Във връзка с гореизложеното и всички констатации в КП №КП-5-12-00934145
от 09.06.2021 г., били издадени
Задължителни предписания №ЗД-1 -12-00934649 от 10.06.2021 г. на
„Медико-73" ООД, с които дружеството е задължено да заличи данните в
Регистъра на осигурените лица с Декл. Обр. 1. Задължителните предписания са
изпълнени от осигурителя.
С оглед създалата се нова фактическа обстановка с разпореждане
№122-00-1124-2 от 12.10.2021 г.
ръководителят на осигуряването за безработица е отменил разпореждане
№12200-1124-1 от 14.06.2012 г., с което е било отпуснато ПОБ, след което е
издадено и Разпореждане №122-00-1124-3 от 13.10.2021 г., с което е отказано
отпускането на ПОБ на г-н Н.М.Н.. И двете разпореждания са получени на
22.10.2021 г.. видно от известие за доставяне №ИД PS440001DQASV. Тези
разпореждания не са обжалвани в законоустановения срок.
След влизането на двете разпореждания в сила, на основание чл.
54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено разпореждане
№122-00-1124-4 от 18.11.2021 г. за възстановяване на изплатената от ТП на НОИ -
Пазарджик сума. Разпореждането е получено на 24.11.2021 г., видно от известие
за доставяне №ИДР5440001ЕКСС№ Последното е обжалвано след законоустановения
срок, видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена жалба
№1012-12-4, поради което производството е прекратено с Акт за прекратяване
№1012-12-4#1 от 19.01.2022 г. Актът за прекратяване е получен на 28.01.2022 г.,
не е обжалван и е влязъл в законна сила. Въпреки оспорването, следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 117а, ал. ! от КСО, съгласно която обжалването на
разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.
Поради горното на основание чл. 114, ал. 5 от КСО се е стигнало до
издаване и на разпореждането за прихващане №РП-2-12-01047339 от 13.12.2021 г.,
потвърдено с Решение №1012-12-399-1 от 19.01.2022 г., предмет
на
настоящото производство.
Административен Съд Пазарджик, след преценка на събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на
страните, приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган в 14-дневния срок преклузивен срок по чл. 118
от КСО. Съдът е сезиран от надлежна страна - адресат на индивидуалния
административен акт, с който се засягат нейни законни права и интереси и
следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че
жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до това,
дали в случая е настъпила погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 114
ал.1 от КСО, както и дали тази давност може да бъде релевирана в настоящото
производство.
Ако се приеме твърдението в отговора на ответника, че давността
не е предмет на настоящото производство
и че същата е следвало да бъде предявена при издаването на разпореждането за
възстановяване на въпросната сума, означава да се отрече правомощието на съда
да може да упражнява косвен съдебен контрол върху законосъобразността на
актовете на администрацията. Следва да се отбележи, че единствено влезлите в
сила съдебни актове, с които административния акт е отменен или изменен имат
действие по отношение на всички, съгласно чл. 177 ал.1 от АПК и са задължителни
за съдилищата, а настоящия случай не е такъв.
Ето защо съдът не е обвързан с издаденото разпореждане №122-00-1124-4 от
18.11.2021 г. за възстановяване на изплатената от ТП на НОИ - Пазарджик сума.
Още повече, че то може да бъде по всяко време отменено или изменено от органа
при констатиране на предпоставките на чл. 54ж ал.2 от КСО.
Твърдението, че давността не се прилага служебно по принцип е
вярно, но следва да се отбележи, че възражение за настъпила погасителна давност
е било направено с жалбата на Н. до Директора на ТП на НОИ Пазарджик, като
органът не го е обсъдил в акта си по същество.
Най- сетне, съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО Вземанията на
Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху
тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. считано от 1 януари
на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването
на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. В изследвания казус не са изложени твърдения, че давността е
спирана и прекъсвана, поради което същата следва да е настъпила след изтичането
на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която вземането
се отнася. Вземането се отнася за периода 01.04.2012 г. до 30.11.2012 г. и
погасителната давност за събирането му е настъпила на 01.01.2018 г. След тази
дата е било недопустимо издаването на разпореждане за възстановяването на
неоснователно получената от лицето сума обезщетение за безработица.
Респективно, неправилно е издадено и процесното разпореждане за
прихващане №РП-2-12-01047339 от 13.12.2021 г., с което от изискуемо вземане на Н.М.Н.
от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради
общо заболяване по болничен лист Е20212083805 за периода от 05.11.2021 г. до
09.12.2021 г., е прихваната сума в размер на 188,17 лв.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,
осми състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение на Директора
на ТП на НОИ Пазарджик № 1012-12-399-1
/19.01.2022 г., с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу разпореждане № РП-2-12-01047339 от
13.12.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО като
неоснователна.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Решението
е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО вр. чл. 117 ал.1 т.2,
буква „д“. от КСО.
СЪДИЯ: /п/