№ 13228
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110139309 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. П., чрез адв. Е. Г.,
срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – София, а в
условията на евентуалност – срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с която са предявени субективно съединени искове с правно
основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в общ размер на 1560 лева, представляваща левовата равностойност на полагаща се
на ищцата и неосигурена от ответника храна за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и главния ответник съществувало
валидно служебно правоотношение, възникнало въз основа на заповед № 8121К-978/
02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, по силата на която ищцата била назначена
на длъжност „старши експерт“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – София при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ за неопределено време, считано от 01.02.2017 г. От датата на назначаването
до настоящия момент ищцата имала статут на държавен служител в МВР по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Твърди, че съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР на служителите на МВР се
осигурявала ежемесечно храна или левовата равностойност, като със заповеди № 8121з-
1716/28.12.2018 г. и № 8121з-1464/31.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи била
определена левова равностойност на храната за 2019 г. и 2020 г. в размер на 120 лева
месечно. Изразява становище, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР следвало да се прилага
по отношение на всички служители на МВР, включително на тези по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР. В нарушение на посочените нормативни актове обаче през исковия период С. П. не
1
получила нито храна, нито нейната левова равностойност. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – София и Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР за отговор, като в срока по чл.
131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата чрез юрк. И. В.. Процесуалният
представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Изразява
становище, че законодателят изрично определил статута на държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР да бъде по Закона за държавния служител, който не предвиждал
предоставяне на храна или левовата й равностойност. Съгласно § 69, ал. 6 ПЗР ЗИДЗМВР
(обн. ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) при назначаване на служителите по ал. 1
се определяла индивидуална основна заплата не по-ниска от определеното към датата на
влизане на този закон в сила възнаграждение, което било по ЗМВР и включвало заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и научна степен и левовата
равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Следователно, левовата равностойност на
безплатната храна, макар да не била начислявана на отделен ред в платежната бележка, била
инкорпорирана в основното възнаграждение за длъжността – обстоятелство, което било
видно от възнаграждението преди преобразуването и след това. Присъждането й би довело
до повторно плащане на вече получена от ищцата сума. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата С. Н. П., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск
съобразно решението по тълкувателно дело № 1/2024 г. на ВКС. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – София и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, редовно призовани, се представляват от юрк. Маринова.
Процесуалният представител поддържа отговорите на исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че през исковия период между тях съществувало валидно
служебно правоотношение, възникнало въз основа на заповед № 8121К-978/ 02.02.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, по силата на която ищцата била назначена на длъжност
2
„старши експерт“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
София при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, считано от
01.02.2017 г.; че през процесния период ищцата имала статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР; че през същия период ответникът не й е предоставял
безплатна храна в натура, както и че със заповед на министъра на вътрешните работи за
2019 г. и 2020 г. била определена левова равностойност на храната в размер на 120 лева
месечно. Посочените обстоятелства са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване,
като същите се установяват от събраните по делото писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2 ЗМВР:
Преди всичко следва да бъде посочено, че надлежен ответник, който следва да отговаря
по предявения иск, е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, като съображенията за това са следните. В съдебната практика се приема, че когато
държавното учреждение притежава качеството юридическа личност, то е правосубектно и е
надлежен ответник по предявените срещу него искове. Когато искът е предявен срещу
неправосубектно държавно учреждение, последното е надлежен ответник, ако учреждението
е процесуално правоспособно – неговият ръководител е разпоредител с бюджет съгласно чл.
27, ал. 2 ГПК (вж. Решение № 99 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г., IV г. о., ВКС). В
чл. 37, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че главните дирекции, областните дирекции, дирекция
„Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията
на МВР и Медицинският институт са юридически лица. Освен това директорът на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити. Следователно, надлежен ответник в настоящото производство се явява
ГДПБЗН, а производството по отношение на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – София следва да бъде прекратено като недопустимо.
Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР (в приложимата редакция) на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата й равностойност. Условията и редът за предоставяне на сумите
и доволствията по ал. 1 – 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи (чл.
181, ал. 5 ЗМВР). Разпоредбата на закона не прави разлика между отделните категории
служители на МВР. В същото време чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи предвижда, че това право принадлежи само на
служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР. Колизията между двата нормативни
акта доведе до противоречива съдебна практика, която наложи произнасяне на Върховния
касационен съд по въпроса „Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния
служител, имат ли право да им се осигурява храна или левовата й равностойност съгласно
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи?“. В
3
Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. дело № 1/2024 г., ОСГК, ВКС по този
въпрос е прието следното. Държавните служители в МВР са част от конституционното
понятие „държавен служител“. Във функционален аспект понятието за държавна служба в
МВР трябва да се разглежда като особен вид държавна дейност за осъществяване на
функции от органите на МВР по защита на националната сигурност, противодействието на
престъпността и осигуряването на обществения ред. Статутът на служителите на МВР
включва техните права, задължения и техните ограничения на права. Право на законодателя
е по целесъобразност да изменя правната рамка с оглед настъпили съществени изменения в
обществените отношения, като преходът следва да е плавен и да не засяга придобити права
и интереси. В конкретния случай от преценката на законодателя зависи какви категории
служители ще има в МВР и по реда и при условията на кой закон ще бъде уреден техният
статут. От цялостното съдържание на разпоредбите, уреждащи статута на държавните
служители в МВР, е видно, че законодателят се е стрЕ. да съхрани придобития статут и
произтичащите от него права и да уреди последиците от възникването на правоотношенията
по ЗДСл за попадащите в обхвата на измененията държавни служители на МВР съобразно
принципа на материална справедливост като елемент на правовата държава. Според
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР работодателят дължи левовата равностойност за
полагаща се, но неосигурена безплатна храна, и на държавните служители със статут по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Изричният текст на чл. 1 ЗМВР, имащ характер на обща разпоредба,
определяща предметния обхват на закона, предвижда, че този същият урежда принципите,
функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в
него, поради което останалите текстове на същия следва да се тълкуват с оглед и във
взаимовръзка с тази разпоредба. Ето защо и разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която
предвижда, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се урежда със
ЗДСл, следва да се тълкува във връзка с чл. 1, чл. 56, чл. 151 ЗМВР и др., като общите
разпоредби относно статута на служителите на МВР следва да се прилагат по отношение на
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Изключването изцяло на статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало
на основните принципи на управление на държавната служба в МВР. Обстоятелството, че
правният статус на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл., а не
само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на
държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР. Разпоредбата на чл.
181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР. В
този смисъл са и разпоредбите на чл. 184, ал. 4 ЗМВР и на специалната Наредба № 8121з-
773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност
на служителите на Министерството на вътрешните работи, посочващи, че размерът на
сумите и доволствията се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи, като законът не делегира на министъра на вътрешните работи с тази заповед да
може да определя и кои лица следва да получават храна или парична равностойност. На
държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл, не е отречено правото да
са със статут на служители на държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с
4
упражняването на държавна власт. Ето защо по отношение на тези служители Върховният
касационен съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
По делото не се оспорват обстоятелствата, които са част от фактическия състав,
пораждащ правото на храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Не се оспорва и това, че през исковия
период ответникът не е предоставил на ищцата полагащата й се безплатна храна в натура,
поради което същата има право на левовата й равностойност. От събраните по делото
доказателства се установява, че последната е в размер на 120 лева месечно, поради което за
процесните 13 месеца дължимата сума възлиза общо на 1560 лева. С оглед изложеното и при
съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика следва да бъде прието, че искът
по чл. 181, ал. 1, предл. 2 ЗМВР се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. В последния е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 335 лева, като видно
от отбелязване в договора за правна защита и съдействие, същото било изплатено от ищцата
в брой в пълен размер. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР следва да бъде осъден да заплати на ищцата С. Н. П. сумата в размер
на 335 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
ГДПБЗН следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата
държавна такса за образуване на делото в размер на 62,40 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 39309 по описа за 2022 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав ПО ОТНОШЕНИЕ на ответника
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – София.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР, Булстат *********, представлявана от директора Александър Иванов Джартов, с
адрес гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, да заплати на С. Н. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, по иска с правно основание чл. 181, ал. 1, предл. 2
ЗМВР сумата 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляваща левовата
равностойност на полагаща се на ищцата и неосигурена от ответника храна за периода от
01.07.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
5
молба в съда – 21.07.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - МВР, Булстат *********, представлявана от директора
Александър Иванов Джартов, с адрес гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, да заплати на С.
Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, сумата 335 (триста тридесет и
пет) лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - МВР, Булстат *********, представлявана от директора
Александър Иванов Джартов, с адрес гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 62,40 (шестдесет и два лева и 40 ст.) лева,
представляваща дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, а в частта, в която производството е прекратено – в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6