№ 12
гр. гр.Велинград, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. М. И. против Наказателно постановление
№ 22-0367-000359 от 26.04.2022г. на Началника група РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, в частта с което, на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му
наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца и глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 5,
ал.3, т. 1 ЗДвП. На осн. Наредба № I з-2539 на МВР на водача са отнети 10
точки.
Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон и се иска отмяна на обжалвания акт.
Твърди се, че е налице разминаване в словесното описание на
административното деяние и неговата правна квалификация. Описанието
било непълно и неточно, което нарушавало правото на защита на
жалбоподателя. Не били посочени всички обективни признаци от състава на
нарушението. Не бил спазен предвидения ред за установяване на
съдържанието на концентрация на алкохол в кръвта на водача по Наредба №
1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не били
отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при
налагане на наказанието.
В съдебно заседание, чрез адв. Т.-АК Пазарджик, жалбоподателят
поддържа жалбата. Счита обвинението за недоказано и и иска обжалваният
акт да бъде отменен.
1
Претендира разноски.
Ответникът, в писмено становище чрез юрисконсулт П., я оспорва.
Счита, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /съгласно указанията
с Определение № 2433/22.12.2022г. по к.ч.а.н.д. 1162/2022г. на
Административен съд Пазарджик/.
При преценка на представените по делото писмени и гласни
доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2022г. около 03,20 часа сутринта, служителите на РУ
Велинград младши автоконтрольор Н. В. Д. и полицейски инспектор В. О. С.,
изпълнявайки задълженията си по контрол за спазване на правилата на ЗДвП
и охрана на обществения ред в гр. Велинград, спрели за проверка лек
автомобил „Ауди Спортбек“ с номер ****, движещ се по улица
„Индустриална“, в посока път III-843. Установили, че се управлява от
жалбоподателя Д. М. И.. Поканили го да бъде изследван за установяване
употребата на алкохол в кръвта с алкотест дрегер 7510+ с фабр. номер ARВА-
0096. Водачът дал проба. Техническото средство отчело положителен
резултат над 0,5 на хиляда, а именно 0,73 промила.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 125828 от
20.03.2022 г., съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози на Министъра
на здравеопазването и Министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, в който било отразено, че в срок от 45 мин. следва да се яви
във ФСМП Велинград, за даване на кръвна проба за медицинско и химическо
лабораторно изследване. И. подписал и получил екземпляр от талона.
Водачът бил поканен да се отиде в сградата на РУ Велинград, за да му
бъде извършена проба с техническо средство за употреба на наркотични
вещества. На място в сградата на районното управление И. отказал да даде
проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните
аналози. Тогава бил отведен от служители на РУ Велинград до медицинското
заведение, за да му бъде взета кръвна проба за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта и за употреба на наркотици. Там водачът отказал да даде
биологична проба за химическо изследване. Този отказ е надлежно
удостоверен в приложения по делото Протокол за медицинско изследване на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. /л.61 по делото/,
с подписа на медицинския специалист, който го е съставил, в издадения Фиш
за спешна медицинска помощ от 20.03.2022г. /л. 11 по делото/, както и в
издадения Талон за медицинско изследване № 125828 от 20.03.2022 г.,
съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Въз основа на показанията на техническо средство алкотест дрегер
2
7510+ с фабр. номер ARВА-0096, на Д. М. И. бил съставен АУАН
GA576668/20.03.2022г., за това че на 20.03.2022 в 03,20 часа на ул.
„Индустриална“ в гр. Велинград, пред входа на дискотека „Ното“, в посока
път III-843, управлява лек автомобил Ауди Спорбек с номер ****, с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,73 промила, в нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 , пр. 1 ЗДвП.
Въз основа на акта за установяване на нарушението е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което обективните признаци от
състава на нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта.
Идентична е и дадената правна квалификация на нарушението. С него на
жалбоподателя са наложени административни наказания лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 500,00 лв., на
осн. чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Н. В. Д. и В. О. С., които съдът кредитира
като непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. Показанията на
свидетелите възпроизвеждат техните лични и непосредствени впечатления за
осъществилите се в действителността съставомерни факти. От тези показания
се установява начинът на констатиране на извършеното нарушение, фактите
по същото, както и процедурата по съставяне на акта. В подкрепа на
показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени
доказателства.
Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, който не отрича, че на посочените в акта за установяване на
нарушението дата и място е управлявал моторно превозно средство, че му е
извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта, че техническото средство е отчело резултат над 0,5 на
хиляда, че му е дадена възможност за извършване на медицинско и
химическо изследване, както и че е отказал да се подложи на такова.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че АУАН №
GA 576668/20.03.2022г. и Наказателно постановление № 22-0367-000359 от
26.04.2022 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 2.1, във вр. 1.3.1 и т.
3.9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл.
165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е описание по идентичен начин в
АУАН и в наказателното постановление на обективните обстоятелства от
състава на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си. Установените релевантни факти
правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено
3
времето и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено и установено. Индивидуализиран е и нарушителят.
Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на
нарушението, който жалбоподателят лично е получил.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водачите на пътни превозни средства е
забранено да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
Жалбоподателят безспорно е имал качеството на водач на моторно
превозно средство при проверката, което не отрича и което се установява от
показанията на свидетелите Д. и С., следователно е адресат на посочената
нормативна забрана и субект на административнонаказателна отговорност,
когато извърши нарушение на предписаното правило за поведение.
Редът, по който се установява употребата на алкохол на водачите на
моторни превозни средства е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
Съгласно чл. 3 от тази наредба предвидено е това да става с техническо
средство, а при несъгласие с показателите на техническото средство, с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. При установена с техническо средство концентрация на алкохол
над 0,50 на хиляда се съставя и талон за медицинско изследване, първият
екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис като в него се посочват
лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за
изследване и срокът, в който трябва да стори това. В случаи като процесния,
когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което
се намира лечебното заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за
явяването на водача. Чл. 6 изчерпателно изброява хипотезите, в които
употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от
измерването с техническо средство: когато водачът откаже да получи талона
за медицинско изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно
заведение и когато откаже да даде кръвна проба за изследване. Отказът на
лицето да бъде изследвано се отразява от медицинския специалист /лекар,
медицинска сестра, акушерка или фелдшер, лекарски асистент/ в
амбулаторния журнал на лечебното заведение и в съставения от него
протокол съгласно, приложение № 4 от наредбата, като се удостоверява с
подписа на изследваното лице.
От доказателствата по делото се установи, че проверката на водача за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта е извършено с техническо
средство, което е от одобрен тип, вписано е в държавния регистър на
измервателните средства на БИМ, който е публичен под номер Р-4812.2,
издадено му е удостоверение за одобрен тип средство за измерване 09.04.4812
4
от 16.11.2020г. Съгласно Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя на
ДАМТН подлежи на последваща проверка на всеки шест месеца за неговата
изправност. Макар по делото да няма данни за премината последваща
проверка на техническото средство към датата на извършване на
нарушението, доколкото този начин на установяване на концентрация на
алкохол в кръвта е един от възможните и законоустановени начини, водачът е
могъл да оспори достоверността резултата, като се подложи на медицинско
изследване. В случай че не го е сторил, резултатът от проверката с
техническото средство следва да бъде зачетен.
При извършената проверка на водача с техническото средство е отчетен
резултат 0,73 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта, с който И. е бил
запознат. Издаден му е бил талон за медицинско изследване с № 125828,
предоставена му е възможност да оспори резултата от техническото средство-
водачът е бил отведен от служителите на РУ Велинград Б.К. и М.Е. в
медицинското заведение, където даде биологична проба, видно от
приложените по делото протокол за медицинско изследване на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. /л.61 по делото/, Фиш за
спешна медицинска помощ от 20.03.2022г. /л. 11 по делото/ и докладна
записка № 367р-5418/21.03.2022г. Там обаче е отказал да даде кръвна проба.
Отказът му е надлежно отразен в приложения по делото протокол за
медицинско изследване от медицинския специалист д-р. А.Д., в който са
изписани и трите имена на жалбоподателя. Следователно приложима е
именно хипотезата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата.
Ето защо съдът намира, че Д. М. И. на 20.03.2022г., в гр. Велинград е
извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, като е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, а именно 0,73 на хиляда, надлежно установено по предвидения в
закона ред. Извършеното от жалбоподателя нарушение е установено при
стриктно спазване на регламентираната процедура по Наредба №
1/19.07.2017г. и на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, поради което
следва да се счита доказано.
Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водач, които управляват моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително се наказват
с лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба в
размер от 500 лв., каквото наказание е наложено на жалбаподателя. Размерът
на наказанието е абсолютно определен, затова съдът не може да го измени.
Нарушението не представлява маловажен случай. Деянието не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други
такива нарушения. Дейността по управление на моторно превозно средство е
източник на повишена опасност и следва да се упражнява с особено внимание
и концентрация. Употребата на алкохол предизвиква физиологични промени,
5
които повлияват на възможностите на водачите за своевременна реакция на
създалите се пътни ситуации, защото намалява концентрацията и увеличава
времето за реакция. Това улеснява настъпването на инциденти със значителни
общественоопасни последици, поради което и нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Освен това чл. 189з от ЗДвП /ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. / изключва приложението на чл. 28 и 58
г. от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
Наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано и на основание чл. 63, ал. 2, т.
5 от ЗАНН, следва да се потвърди.
При този изход на делото на ответника се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 143,
ал. 3 АПК.
Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, че е проведено само едно открито съдебно заседание и че
извършените от ответника действия се изразяват единствено в подаване на
писмено становище по жалбата срещу Наказателно постановление № 22-
0367-000359/26.04.2022 г., счита че следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния предвиден размер на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лв., които да бъдат заплатени
в полза на ОДМВР Пазарджик.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0367-000359 от
26.04.2022г. на Началник група в РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с
което на Д. М. И., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. ****** № 3, на осн.
чл. 174, ал. 1, т. 1 пр. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба в
размер на 500 лв. /петстотин лева/, като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР
се отнемат 10 точки.
ОСЪЖДА Д. М. И., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. ****** № 3,
да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски по а. н. дело № 233/2022 г. на
Районен съд Велинград в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административния съд Пазарджик по
реда на Глава дванадесета от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7