ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 25.02.2020
г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание двадесет и пети
февруари две хиляди двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 138 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО”, чл. 317
вр. с чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена:
ОТ: ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПЕРНИК, представлявана от директора Димитър Илиев Попов чрез
пълномощника главен юрисконсулт З.В.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 2159
/ 06.01.2020г., постановено по гр. дело №6775/ 2019г. по описа на PC – Перник,
с което ОДМВР – Перник, представлявана от комисар Д. П., с адрес: ***, е осъдено да заплати на да заплати на А.П.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** по иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1
325,04 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.11.2016 г. до
01.11.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.11.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 400 лв.,
представляваща сторени разноски по делото, както и да заплати по сметка на
Районен съд – Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 153 лв., представляваща разноски по
делото.
С жалбата първоинстанционното решение
се оспорва изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли
да бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен
предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на
норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с
ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок -
противоречие с няколко материално-правни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на
Наредбата за структурата и организацията на работната таилата, чл. 1- ал.1 и 3
и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателя счита, че в мотивите и осъдителната част на обжалваното
решение по отношение на предявената искова претенция за изплащане на
допълнително възнаграждение за положен нощен труд на основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР е допуснато нарушение на материалния закон, довело до неправилни изводи
и осъждане на ответника без правно основание за това. Категорично твърдят, че
на ищеца са били изплатени реално дължимите средства за нощен труд, като няма
правно основание същия да бъде преизчисляван като извънреден. Прeстирания от
ищеца труд бил с продължителност от
22:00 часа до 06:00 часа, предвиден изрично в чл. 3, ал. 3 на Наредба №
8121з-776 от 29 юли 2016г., в която се сочи, че работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. нощния труд за
служителите по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чието служебно правоотношение е
регламентирано именно в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове, е с продължителност до 8 часа. Ето защо няма правно основание същия да
бъде приравняван към дневен труд и считан за извънреден такъв. Съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, при което 8:8 е равно на
коефициент 1, а не, както по смисъла на КТ, ищецът е приел работно време през нощта
7 часа.
Следва да се имало предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд
не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане
на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна
по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл.
143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън
работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че
предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане
па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден
труд. който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил
работил извън установеното за него работно време по график.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна,
не е подала отговор на въззивната жалба,
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във
въззивната жалба, жалбоподателя не се е позовал и нее направили обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се
в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест
и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1
от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба жалба, жалбоподателя не е поискал
събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са
от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства
по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било
допуснато от първоинстанционния съд, събирането на доказателства поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на
процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 267 от ГПК и дадените задължителни
указания с т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че за осигуряване приложението на императивни
правни норми, а именно чл. 187, ал. 5
във вр. с ал. 3 от ЗМВР и чл. 179 от ЗМВР, се налага събиране на доказателства,
чрез назначаване на допълнителна съдебно – икономическа експертиза.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.03.2020 г.
от 10.20 ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно -
икономическа експертиза, със задача: Вещото лице, след като се запознае с представените
и приложените по делото доказателства, направи справка по ведомостите за
заплати и кадровото досие на А.П.А., да
посочи при сумираното изчисляване на действително отработеното от ищеца време
за всеки месец и всяко тримесечие от
процесния период, как е формирано възнаграждението на ищеца, начислено ли е
допълнително възнаграждение за труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч. и на
официални празници и за време на разположение и извънреден труд? Да посочи при
сумираното изчисляване на действително отработеното от ищеца време за всеки
месец и всяко тримесечие от процесния
период включено ли е времето за полагане на труд през нощта между 22.00 и
6.00ч. и на официални празници и за време на разположение и извънреден труд?
Изчислявайки сумирано действително отработеното от ищеца време за всеки месец и
всяко от тримесечията за исковия период, съпоставяйки го с нормалната
продължителност на работното време за съответното тримесечие период, да посочи
има ли? и в кои? месеци, съответно тримесечия превишаване на нормалното работно
време, като, ако има да посочи колко часа е превишението и какъв е размера на
обезщетението за извънреден труд, с приспадане на евентуално заплатения такъв.
При изготвяне на експертизата вещото лице, не следва да извършва увеличаване на
дадените часове за положен труд през нощта, приравнявайки ги, към часове
работно време през деня, чрез увеличение с коефициент 0,143.
НАЗНАЧАВА В. В. за вещо лице, което да изготви
допълнително заключение, по горепосочените въпроси, при хонорар в размер на 150.00
лв., платим от бюджетната сметка на съда,
УКАЗВА на вещото лице, че следва да
представи изготвената експертиза не по-късно от една седмица преди датата на
първото по делото заседание.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.