РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13223
гр. София , 27.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно
гражданско дело № 20211110148247 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 42801/19.08.2021 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от срещу Н. М. П..
Претендира се осъждане на длъжника да заплати на вземане в размер на
216,68 лева – главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” от
07.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 19.08.2021
г. до изплащането на вземането, 78,00 лева – възнаградителна лихва за
периода от 07.07.2020 г. до 07.12.2020 г., 35,22 лева – мораторна лихва за
периода от 08.08.2020 г. до 17.08.2021 г. и 161,58 лева – договорна такса
гарант.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се
отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
(чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК).
Заявлението в частта му относно претенцията за договорна такса гарант е
неоснователно, защото се основа на клауза, която е нищожна поради
заобикаляне на закона (чл.26, ал. 1, хип. 2 ЗЗД) – налице е заобикаляне на чл.
33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за ангажиране от страна на
кредитодателят на дружество гарант, представлява заобикаляне на
ограниченията на императивната норма на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и води до
оскъпяване на кредита. По този начин кредиторът постига незаконен
резултат, което представлява заобикаляне на закона. Още повече – не се
1
установява действително да е ангажирано такова дружество.
Съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които
се предвиждат акцесорни задължения по договора за кредит, включително
заплащане на процесното възнаграждение за дружество гарант, съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата
по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното
производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на
клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата
на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита
на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва
да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да
се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
По изложените мотиви и на основание чл. 413 ГПК, Софийски районен
съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 42801/19.08.2021 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от срещу Н. М. П. ПО ОТНОШЕНИЕ НА
сумата 161,58 лева – договорна такса гарант.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2