№ 6760
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело №
20251100505456 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Р. /с
пълномощно/, срещу Решение № 2410/13.02.2025 г., постановено по гр. д. №
37976/2024 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, с което е уважен изцяло
предявеният от Г. З. З. срещу Столична община осъдителен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 863,16 лева -
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530Д”, с рег. № ****, с рама
№WBANX710X0CS69210, причинени при ПТП, настъпило в резултат от
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно на 05.08.2023 г. в гр. София, при движение по ул. „Панорамен път“, с
посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към „Беловодски път“ срещу адрес
№9, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.06.2024 г. до
окончателното й изплащане.
В останалата си част, с която е отхвърлен изцяло предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 863,16 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на настъпилото пътнотранспортно
произшествие, решението е необжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника, а именно: „Трейс Груп Холд“ АД.
Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност, поради
1
противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е формирал крайните си изводи
при липса на доказателствена обезпеченост, в нарушение на състезателното
начало и правилата на доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК. Подчертава, че
неправилно районният съд е основал изводите си по фактите относно
механизма на настъпилото ПТП, техническите причини за настъпването му и
стойността на вредите, единствено на приобщените гласни доказателствени
средства. По тези съображения, моли за отмяна на оспорваното решение в
обжалваната му част и присъждането на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца Г. З., чрез адв.
П., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че в рамките на
първоинстанционното производство Столична община изрично е заявила, че
делото е изяснено от фактическа страна и е пропуснала да оспори
истинността на Протокола за ПТП, поради което се противопоставя, че тези
възражения са преклудирани пред въззивния съд. Акцентира, че
първоинстанционният съд е подходил с необходимата критичност към
приобщените по делото свидетелски показания, аргументирайки се с факта, че
предявеният иск за обезвреда на неимуществени вреди не е бил уважен,
независимо от разпитаните свидетели. По тези причини моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира за
присъждането на разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач, не е взело становище в
срока по чл. 263 ГПК.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на
въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този
смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден,
допустим и по същество правилен в обжалваната му част. В мотивите на
своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни
изводи, които въззивният съд споделя, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към тях.
В отговор на възраженията, посочени в жалбата, следва да се добави:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1. Правоотношение по
възлагане на работа; 2. Осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД – от
физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена или неимуществена.
Причинно-следствена връзка между деянието и вредата, противоправност,
вина/; 3. Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената работа, чрез бездействие при изпълнение на
възложените задължения, които произтичат от закона, технически или други
правил или от характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са свързани с нея.
2
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49
ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия
изпълнител, а за бездействие – неизпълнение на задължение за осъществяване
на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на
изпълнител и дали това е станало виновно, а следва да се установи дали
ответникът е имал задължение на поддържа пътя и дали процесните вреди са в
причинно-следствена връзка това неизпълнение
Основен спорен момент между страните, във връзка с който възражения
са наведени както с отговора на искова молба, така и с въззивната жалба е
механизма на настъпване на ПТП. За изясняване на това обстоятелство е
приобщен протокол за ПТП № 1851735, съставен при посещение на място от
младши автоконтрольор К.С. – ОПП-СДВР, според който управлявания от
ищеца Г. З., л.а. „БМВ 5“ с рег. № ****, „се е движел по ул. „Панорамен път“,
с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към „Беловодски път“ и срещу
№ 9 попадайки в несигнализирана, необезопасена дупка пълна с вода, същата
нанася щети на автомобила: десни гуми с джанти и съменния за ходова
част“.
Противно на доводите на въззивника, настоящият състав не намери
причини да дискредитира приобщеният по делото протокол за ПТП. Нещо
повече, въззивникът е пропуснал да оспори документа по предвидения за това
процесуален ред, макар да твърди противното, а възраженията му са сведени
до доказателствената сила на документа и допуснатите нарушения при
съставянето му.
Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение № 15 от 25.07.2014 г.
по т. д. № 1506/2013 г. на І ТО, решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. №
750/2012 г. на ІІ ТО и др. /, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът,
съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, тъй като протоколът на ПТП не се ползва
с материална доказателствена сила относно описания механизъм и щетите,
поради което ищецът следва да ангажира и други доказателства, тъй като
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава. Гореизложеното налага следните разяснения:
Видно от отбелязванията в самия протокол, длъжностно лице, в кръга на
службата си е посетило местопроизшествието, а в част “Схема” е направило и
графично означение на процесната дупка, в която се твърди да е настъпило
произшествието. В тази си част, доколкото свидетелства за непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, документът се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила.
В останалата си част, относно конкретния механизъм на настъпване на
произшествието протоколът на ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила относно описания механизъм и щетите, поради което
3
ищецът следва да ангажира и други доказателства.
По тези причини, доказателствената съвкупност по делото е попълнена и
със свидетелските показания на свидетелите: Захари З. и Надежда З.а –
очевидци на пътнотранспортното произшествие.
От непосредствено изложените възприятия на св. З. се установява, че в
ранните часове на денонощието, когато още е тъмно, ищецът, управлявайки
собствения си лек автомобил е попаднал в дупка на пътното платно, която
била пълна с вода, което наложило и аварийното му спиране. Освен в частта
относно механизма на ПТП, този доказателствен източник служи като косвен
способ за проверка на обстоятелството, дали действително процесния
протокол за ПТП е изготвен след посещение на длъжностното лице. От
изложеното от свидетеля е видно, че ищецът е „останал да изчака
пристигането на полицейските служители“.
Допълнителни разяснения относно спорните по делото въпроси, в
частност щетите, нанесени по МПС се внася посредством разпита на св. З.а,
която е била пасажер в автомобила, управляван от ищеца в момента на
настъпване на произшествието. Последната е възприела „силен трясък“,
възприела е непосредствено първият момент, в който ищеца е установил, че и
двете гуми са спукани, както и че тя също е изчакала пристигането на
полицейските служители.
В подкрепа на констатациите за наличието на дупка, разположена на
пътното платно на ул. „Панорамен път“, пред № 9 и нанесените по л.а. ‚БМВ
5“ щети са и приобщените по делото 5 броя снимки, съставени във връзка с
Протокол № 1851735 от СДВР – отдел „пътна полиция“.
При съвкупния прочит на посочените по – горе доказателствени
източници, се установява, че управляваният от ищеца лек автомобил е
претърпял вреди – спукване на предна и задна дясна гума и изкривяване на
джантите и на двете гуми, в причинна връзка с попадането в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно.
Налице са и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на
Софийска Община по реда на чл. 49 ЗЗД.
Както правилно е съобразено от районния съд нормата на чл. 31 ЗП
предвижда, че ремонтът и поддръжката на общинските пътища се
осъществява от съответната община. Видно от представения договор за
поддържане и текущ ремонт Столична община е възложило управлението и
поддръжката на пътното платно на ул. „Панорамен път“ е възложено на
„Трейс Гръп Холд“ АД, което предвид констатациите по – горе, не е изпълнило
задължението си за поддръжка на ул. „Панорамен път“.
Представени са на следващо място и доказателства за заплащане на
стойността на вредите, претърпени вследствие на пътнотранспортното
произшествие – с Фактура № ********** от 10.08.2023г., на стойност 603.96
лв., както и Фактура № ********** от 259,20 лв. за транспортиране на
увредения автомобил. Безспорно така сторените разходи се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, поради което
правилно районният съд е уважил в тази част предявената претенция.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд, с тези на
първоинстанционния съд за основателност на предявеният иск, решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и при изрично направено искане по чл. 78, ал. 8
4
ГПК, разноски за въззивното производство следва да се присъдят на
въззиваемия. В депозираната въззивна жалба, въззивникът изрично е
възразил, че претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение е прекомерно завишено, поради което съдът е длъжен да
извърши преценка с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото и реално положения труд. Действително, делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и разглеждането му е преминало в рамките на
едно заседание, въпреки което, възражението за прекомерност е
неоснователно. Претендираните от въззиваемия разноски в размер на 150 лв. –
за адвокатско възнаграждение са напълно съответни на осъщественото
процесуално представителство, поради което следва да бъдат присъдени в
пълен размер.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2410 от 13.02.2025г. г., постановено по гр.
д. № 37976/2024 г. по описа на СРС, 50 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Столична община, с булстат:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 33 да заплати на Г. З. З., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 150
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника, а именно: „Трейс Груп Холд“ АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5