№ 1900
гр. С., 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110118755 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ..........., е
предявил искове за признаване съществуването на следните вземания: срещу ответницата М.
В. Д. /с дял 1/6/ - 618,17 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.12.2022г. до изплащане на вземането, 100,09 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г., 4,64 лв. цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 06.12.2022 г. до изплащането й, 1,01 лв. мораторна лихва за периода от 01.12.2019
г. до 14.11.2022 г.; срещу ответника М. В. Д. /с дял 1/6/: 618,17 лв. цена на доставена
топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
06.12.2022г. до изплащане на вземането, 100,09 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 14.11.2022 г., 4,64 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.12.2022 г. до
изплащането й, 1,01 лв. мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 14.11.2022 г.; срещу
ответницата Ц. Б. Д. /с дял 4/6/: 2 472,69 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода
от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.12.2022г. до изплащане на
вземането, 400,34 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г., 18,56 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 06.12.2022г. 1 до изплащането й, 4,03 лв. мораторна лихва за
периода от 01.12.2019 г. до 14.11.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66664/22 г. на СРС. Поддържа, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като съсобственици на
топлоснабдения имот – апартамент ....... в гр.С., ............. Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от тях. Твърди,
че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
него, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главница и лихва
за забава, признати със заповедта, срещу която длъжниците възразили, което обуславя
интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
предявените искове. Оспорват доставката на ТЕ в посочените количества и стойност, тъй
като имотът не се обитава. Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно
нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
2
По делото не е спорно, че ответниците през процесния период са били съсобственици на
процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент ....... в гр.С., ............, при квоти по
1/6 за М. Д. и М. Д. и 4/6 за Ц. Д.. В тази насока са и приетите договор за продажба на имот
частна общинска собственост, вписан с вх.№ 24007/2001 г. в АВ, въз основа на който Васил
Д. придобил имота, и нотариален акт за дарение от 11.06.2021 г. /след процесния период/, с
който Ц. Д., притежаваща 4/6 идеални части от апартамента, и М. Д., като собственик на 1/6
част, дарили на М. Д. 3/6 идеални части от съсобствения им имот. Като съсобственици,
ответниците са били клиенти на доставената в имота ТЕ и дължат цената й съобразно дела
си от съсобствеността.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имотът на
ответниците, е доставена и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението
й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена
система за дялово разпределение на топлинна енергия извършено от ищеца, като са
издадени изравнителни сметки. В имота има монтиран апартаментен топломер и водомер за
топла вода, но поради неосигурен достъп и за двата отчетни периода потреблението е
изчислено служебно на максимална мощност. Начислена е топлоенергия отдадена от
сградната инсталация, разпределена между всички потребители пропорционално на
отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.
По делото са приложени формулари за отчет, които не са попълнени поради неосигурен
достъп, както и не са подписани от служител. За втория отчетен период е представен
протокол за неосигурен достъп на двете дати за отчет в сградата, в който е посочен и
процесният апартамент ......., подписан от представител на ЕС.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител - не е осигурил достъп. Съгласно чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в
общите условия на договорите. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или
на граждански договор при търговеца или продавача. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез
съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното
предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната
собственост. В случая по делото за първия отчетен период не е съставен протокол за
неосигурен достъп, а протоколът от 22.5.21 г. е подписан само от представтел на ЕС.
3
Формулярите за отчет не са подписани. Ето защо, поради неспазване на установения ред, по
делото не е доказано основание за служебно начисляване на топлинна енергия, поради което
искът в частта за топлинна енергия за отопление и БГВ не е доказан. Доколкото
изчисляването на потребената ТЕ за сградна инсталация не е обусловено от отчет на уредите
/нито от ползването на имота/, и при разпределянето й са спазени законовите изисквания, в
тази част искът е основателен. Видно от заключението но СТЕ за двата отчетни периода
стойността на потребената топлинна енергия за сградна инсталация възлиза на 152.57 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. С. ЕАД
с договор, сключен на 15.806.2017 г. Доколкото се установи услугата дялово разпределение
да е извършена, то се дължи стойността й, която според неоспореното извлечение по
абонатен номер възлиза на 27.83 лв.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е
подадено на 6.12.2022 г. /от когато се считат предявени исковете/, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила до 6.12.2019 г., са погасени по давност. Ето защо като погасен по
давност следва да се отхвърли иска за главница за ТЕ за периода 1.5.2019 г. - 30.09.2019 г.
вкл. /която включва само суми за топла вода/, за които така или иначе искът е
неоснователен/. Дължима остава сумата за главница за ТЕ за периода 1.10.2019 г.-30.4.2021
г., която възлиза на 152.57 лв. От тях задължението на М. Д. и М. Д. възлиза на по 25.43 лв.,
а на Ц. Д. – на 101.71 лв. Относно таксата дялово разпределение, възражението е
основателно за периода м.10 и м.11.2019 г., тъй като при липсата на установен срок за
плащане следва да се приеме, че изискуемостта настъпва с изтичане на месеца, за който е
4
предоставена услугата. Дължима остава цената на услугата за периода 1.12.2019 г.-
30.04.2021 г. на стойност 24.73 лв., от които ответниците дължат по 4.12 лв. и 16.49 лв.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от подаването на заявлението до
изплащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. На база законната лихва за
забава и определен по реда на чл. 161 ГПК, размерът на обезщетението за забава върху
установената дължима главница възлиза на 22.79 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
14.11.2022 г., от които исковете следва да се уважат по 3.83 лв. и 15.31 лв.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 128.96 лв.,
депозит в.л. 380 лв. и юрисконсултско възнаграждение 120 лв., на ищеца се дължат: 19.32
лв. от Ц. Д. и по 4.83 лв. от М. Д. и М. Д.. Относно разноските в заповедното производство,
дължими са 6.31 лв. – по 1.05 лв. и 4.21 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на ответниците се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1144.72 лв. /от платени 1200 лв. което не е прекомерно предвид
броя на исковете/, по 381.57 лв. за ответник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и
5
адрес на управление гр. С., ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. В. Д., ЕГН **********, адрес гр. С.,
............, дължи сумите: 25.43 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.12.2022г. до изплащането й, 3.83
лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г., 4.12 лв. цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 06.12.2022 г. до изплащането й, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66664/22 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за: цена на топлинна енергия за разликата над 25.43 лв. до предявените 618.17 лв. и
за периода 1.5.2019 г. - 30.09.2019 г. вкл., за лихва за забава за разликата над 3.83 лв. до
предявните 100.09 лв. и за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 4.12 лв.
до предявените 4.64 лв. и за периода 1.10.2019 г.- 30.11.2019 г. и изцяло иска за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.01 лв. за периода от
01.12.2019 г. до 14.11.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и
адрес на управление гр. С., ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. В. Д., ЕГН **********, адрес гр. С.,
............, дължи сумите: 25.43 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.12.2022г. до изплащането й, 3.83
лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г., 4.12 лв. цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 06.12.2022 г. до изплащането й, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66664/22 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за: цена на топлинна енергия за разликата над 25.43 лв. до предявените 618.17 лв. и
за периода 1.5.2019 г. - 30.09.2019 г. вкл., за лихва за забава за разликата над 3.83 лв. до
предявните 100.09 лв. и за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 4.12 лв.
до предявените 4.64 лв. и за периода 1.10.2019 г.- 30.11.2019 г. и изцяло иска за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.01 лв. за периода от
01.12.2019 г. до 14.11.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и
адрес на управление гр. С., ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Ц. Б. Д., ЕГН **********, адрес гр. С.,
............, дължи сумите: 101.71 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 06.12.2022г. до изплащането й,
15.31 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г., 16.49 лв. цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 06.12.2022 г. до изплащането й, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66664/22 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за: цена на топлинна енергия за разликата над 101.71 лв. до
предявените 2472.69 лв. и за периода 1.5.2019 г. - 30.09.2019 г. вкл., за лихва за забава за
разликата над 15.31 лв. до предявните 400.34 лв. и за цена на услугата дялово разпределение
6
за разликата над 16.49 лв. до предявените 18.56 лв. и за периода 1.10.2019 г.- 30.11.2019 г. и
изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.03
лв. за периода от 01.12.2019 г. до 14.11.2022 г.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, адрес гр. С., ............, да заплати в полза на „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ..........., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 4.83 лв. разноски в исковото производство и сумата от 1.05 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, адрес гр. С., ............, да заплати в полза на „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ..........., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 4.83 лв. разноски в исковото производство и сумата от 1.05 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Ц. Б. Д., ЕГН **********, адрес гр. С., ............, да заплати в полза на „Т. С.”
ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ..........., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 19.32 лв. разноски в исковото производство и сумата от 4.21 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ..........., да
заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на М. В. Д., ЕГН **********, М. В. Д., ЕГН
**********, и Ц. Б. Д., ЕГН **********, всички с адрес гр. С., ............, сумата от 1144.72
лв. разноски по делото, на всеки от тях по 381.57 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7