РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. Бургас, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501106 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на на К. К. И.,
ответник по иска, чрез особен представител адв. Иванова, срещу Решение
№1079/25.05.22г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№5463/21г., с което
въззивникът е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ,
сумата от 1258.44 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от
1243.44 лева по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ за
имуществените вреди, причинени от управление на лек автомобил “Сузуки Суифт“, с
рег. № ******* при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.09.2017г. в гр.
Бургас, кв.“Долно Езерово“ и ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от 1258.44 лева от подаване на исковата молба – 11.09.2019г.
до окончателното й изплащане, което обезщетение се дължи от ответника, поради
напускане от негова страна на мястото на настъпването на местопроизшествието,
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Оспорва изводите на съда, за наличие на предпоставките на чл.500, ал.1, т.3 КЗ за
ангажиране имуществената отговорност на ответника, като намира, че е налице
хипотезата на чл.6, т.3 от Наредба № I-з/12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, в която не се
изисква посещаване на ПТП от органите на МВР. Излага съображения, че
пострадалото МПС в момента на ПТП е било паркирано, а не в движение; водачът му
не е присъствал; липсват разногласия за настъпване на произшествието; липсват данни
автомобилът да не е можел да се движи на собствен ход. Поради това счита, че горните
факти не следва да се приравнят на разногласие между участниците в ПТП. Излага
съображения, че за реализиране на отговорността по чл.500, ал.1, т.3 КЗ е без значение
1
дали поведението на ищеца е било правомерно или не, дали е напуснал
местопроизшествието или не, доколкото последното съставлява административно
нарушение, което подлежи на санкциониране и това е осъществено. Излага аргументи,
оборващи изводите на БРС, че чл.6, т.3 от горепосочената наредба не е приложим към
казуса.
Въззиваемият – ищец в производството ЗД „Бул Инс“ – АД не представя в
срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните,
събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
досежно случилото се на 18.09.2017г. в *** ПТП, при което ответникът, в качеството
му на водач на лек автомобил „Сузуки Суифт“ - рег.№*******, движейки се с
несъобразена скорост, се блъснал м МПС „Ауди А3“, с рег. №*******, собственост на
С. Б. Н.. След удара ответникът не спрял, а напуснал местопроизшествието. Играещите
в близост деца посочили на св.Н. кой е водача на автомобила, а свидетелят извикал
служители на МВР да извършат оглед. Посетили адреса на ответника, но същият не
отворил на почукванията на вратата. При огледа било установено, че калникът на л.а.
„Ауди“ и други части под него са ударени. Пристигналите на място служители
съставили протокол за ПТП.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на правните изводи на
съда на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: За установяване на механизма на ПТП и
пътната обстановка, по делото е представен протокол за ПТП, съставен на място от
пристигнали служители. Освен това е разпитан и свидетеля Н., който е установил
конкретната фактическа обстановка и механизма на настъпване на щетите. Най-сетне
назначена е и съдебно – техническа експертиза, потвърждаваща причинно –
следствената връзка между осъщественото ПТП и настъпилите щети. Тези
доказателства в тяхната съвкупност установяват безпротиворечиво конкретната
фактическа обстановка и механизма на настъпване на щетите.
Съдът не споделя и възраженията на ответника, че не са били налице условията
ПТП задължително да бъде посетено на осн. чл.125, т.7 ЗДвП, респ. – за регресна
отговорност на осн.чл.500, ал.1, т.3 КЗ, предвид обстоятелството, че ПТП е
осъществено само от ответника, в отсъствието на собственика на увреденото МПС.
Поради това не е било налице разногласие относно обстоятелствата на настъпване на
ПТП между участниците, още повече, че собственикът на увреденото МПС не е
„участник“ в произшествието.
Съобразно нормата на чл.123, ал.1, т.1 и т. 3 ЗДП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието; когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието,
а ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която
е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Наличието, респ. – липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
произшествието може да се установи само, ако всеки участник изпълни законовите си
задължения, в т.ч. да спре и да установи, както и да съдейства за установяване на
последиците от него. След като единият от водачите е действал недобросъвестно и е
осъществил състава на административно нарушение, напускайки
2
местопроизшествието, същият не би могъл да претендира по-благоприятни за себе си
последици, в сравнение с водач, който е останал на място и е съдействал за
установяване на щетите. Напускането на мястото на ПТП от ответника, е довело като
последица до невъзможност да се установи дали между него и собственикът на другия
автомобил е налице съгласие или разногласие по въпроса за обстоятелствата около
него. Така установяването им е следвало да се извърши от службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи, чрез посещаване мястото на
пътнотранспортното произшествие. В този смисъл изводи са направени в Решение №
271 от 30.06.2022 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 319/2022 г., Решение № 172 от
7.06.2022 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 195/2022 г., Решение № 71 от 3.02.2022 г. на
ОС - Бургас по в. гр. д. № 1179/2021 г. и други.
Ето защо въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1079/25.05.22г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№5463/21г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3