№ 7299
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110132198 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата Р.
В. ТР., не дължи на /ФИРМА/, сумата от 1856,41 лева –
главница, представляваща претендирана от последния
цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 06. 2014 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № 12844, и
сумата от 142,46 лв. – задължения за дялово разпределение
за същия период.
В исковата молба ищцата твърди, че вземанията –
предмет на исковите претенции, са погасени с изтичане на
тригодишен давностен срок. Посочват, че ответникът им е
1
изпратил фактура № 001500730712/31.03.2021 г. за
непогасени задължения по партидата на процесния имот,
поради което поддържат да имат правен интерес от
предявяването на искове за признаване недължимостта на
исковите суми, представляващи част от претендираното
задължение. Прави искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът изразява становище, че не оспорва
погасяването по давност на процесните вземания.
Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради
което моли отговорността за разноски между страните да се
разпредели в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание ищецът Р. В. ТР., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
58752/25.03.222г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат И. ДЖ. поддържа исковата молба, като моли за
уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно
заседание, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата, и по свое
вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
2
Исковете са допустими, доколкото ищецът иска да се
установи недължимост на процесните суми, претендирани
от ответника, тоест отрича едно претендирано от ответника
право.
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника бе да докаже
основанието въз основа на което претендира процесното
вземане от ищеца. Установяването на основание
предполага ангажиране на доказателства за
правопораждащия правото на вземане юридически факт,
т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия, обема на доставените на ищеца услуги
през процесния период, както и че стойността им възлиза
именно на спорната сума, а по възражението за изтекла в
полза на ищеца погасителна давност, обстоятелства довели
до прекъсване, респективно спиране на давностния срок.
Ищецът е въвел като основно основание за
недължимост на процесната сума изтекла в негова полза
погасителна давност. Ответникът не оспорва с отговора на
исковата молба, че процесните суми са погасени по давност
и признава иска. Ищецът обаче не е направил искане по
реда на чл. 237 от ГПК съдът да прекрати съдебното дирене
и да се произнесе с решение по признание на иска.
3
По делото е приета фактура № 001500730712 от
31.03.2021г., с която ответното дружество претендира за
заплащане от ищеца по партидата на абонатен № 12844,
сумата в размер на 4433,15 лева към дата 11.04.2021г.
Съгласно представената към исковата молба справка,
ищецът претендира да се признае за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер
на 1856,41 лева, главница за разходвана топлинна енергия,
за периода от м.06.2014г. до м.04.2018г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 142,46 лева, за периода от
м.06.2014г. до м.04.2018г.
До ответното дружество е подадена молба, с която
ищцата е поискала от ответника да коригира задължението
й, като отпише погасените по давност суми. Видно, е от
приетата по делото обратна разписка, че молбата е
получена от ответника на дата 14.05.2021г., но не са
представени доказателства за предприети действия по
корекция на задължението, включително и в хода на
настоящото производство.
С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите
Общи условия, потребителите на топлинна енергия
заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
4
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК– Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на
ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по
т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др.
Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в Общите условия е
предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени, съгласно ОУ от 2014г., и 45-дневен
срок, след изтичане на периода за който се отнасят,
съобразно ОУ от 2016г. Следователно вземането за цена за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
5
първо число/съответно от петнадесето число на втория
месец, следващ отчетния. С оглед на това и предвид датата
на подаване на исковата молба - 08.06.2021 г., то погасено се
явява вземането за главница, за периода от м.06.2014г. до
м.04.2018г., включително и за сумите за такси за дялово
разпределение.
По изложеното исковите претенции са основателни и
като такива следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК по принцип право на разноски се поражда в полза на
ищеца. Ответникът с отговора на исковата молба се
позовава на чл. 78, ал.2 от ГПК и моли разноски да не му
бъдат възлагани, доколкото с отговора на исковата молба
признава исковете и не е дал повод за образуване на делото,
тъй като ответното дружество адекватно прилага
института на погасителната давност. Съдът намира, че в
случая не са налице кумулативно предвидените в чл. 78,
ал.2 от ГПК предпоставки и следва разноските да бъдат
възложени на ответника. Съдът се съобразява със
съдебната практика обективирана в Определение №
95/22.02.2018г. на ВКС, IV ГО, постановено по ч.гр.д. №
510/2018г. и Определение № 66/12.02.2018г. на ВКС, III ГО,
постановено по ч.гр.д. № 4770/2017г., според които
извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
6
влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба; но
влече отговорност за вреди при отправянето на последващи
покани, след като длъжникът се е позовал на давност или
вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен
за позоваването на давност от страна на длъжника.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако
той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането поради
изтекла погасителна давност, което в настоящия случай се
установява. По делото са приложени доказателства, че
ищецът е отправил искане до /ФИРМА/ да отпише
вземанията по давност и ответникът не се е съобразил с
това, като обстоятелството, че не коригира задължението,
съдът намира, като индикация, че ответното дружество
претендира за заплащане сумите, въпреки искането на
ищеца да ги отпише, като погасени по давност.
По изложеното съдът намира, че на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 459,95 лева, от които
79,95 лева заплатена държавна такса и сумата от 380,00
лева за адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане
на което, съобразно постановките на ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.7 по делото.
Възнаграждението не следва да се намали, поради
прекомерност, доколкото е съобразено с размерите по чл. 7,
ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
7
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по исковете с правно основание чл. 124 от ГПК,
предявени от Р. В. ТР., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/,
ЕИК **********, че Р. В. ТР. не дължи на /ФИРМА/, сумата
от 1856,41 лева, представляваща главница за цена за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м. 06. 2014 г. до м. 04.2018 г., за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № 12844, сумата от 142,46
лв., представляваща задължения за дялово разпределение
за същия период.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Р. В. ТР., ЕГН **********, сумата в размер на 459,95
лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9