Решение по адм. дело №557/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и е образувано по жалбата на „Джерардо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Момина Клисура, общ. Белово, обл. Пазарджик, ул. „Девета“ № 7, представлявано от К. А. М., подадена чрез адв. С. САК, против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001857/15.12.2022 г., потвърден с Решение № ССЕВ-МДТ-167-001/09.05.2025 г. на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „Бюджет и общинска собственост“ при Община Пазарджик.

В жалбата се твърди, че издаденият акт за установяване на задължения по декларация е неправилен и незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че оспореният акт не съдържа формално нормативноизискуеми реквизити, съгласно чл. 59 от АПК – мотиви и разпоредителна част, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект. Моли се да бъде отменен оспореният административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът – Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК - Ръководителя на звено „Местни приходи“ при Община Пазарджик, се представлява от юриск. Д.-К., която по изложени съображения счита жалбата за неоснователна като моли да бъде отхвърлена. Моли съда да потвърди оспорения Акт за установяване на задължения като правилен и законосъобразен. Представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски в минимален размер от 100 лева.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001857/15.12.2022 г., издаден от Н. Т. на длъжност старши инспектор в сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при Община – Пазарджик, потвърден с потвърден с Решение № ССЕВ-МДТ-167-001/09.05.2025 г. на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „Бюджет и общинска собственост“ при Община Пазарджик.

С обжалваният АУЗД на „Джерардо“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Момина Клисура, общ. Белово, обл. Пазарджик, са установени задължения в размер на общо 7813.42 лева, от които главница – 6369.81 лева и лихви за просрочия към тях изчислени към 15.12.2022 г. в размер на 1443.61 лева, представляващи ДНИ и ТБО за периода 2018-2022 г.

За горните недвижими имоти жалбоподателят е подал: декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 01590/29.06.2010 г. и № 01591/29.06.2010 г., подадени декларации по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 13020219/12.03.2004 г. и № 000096/14.10.2005 г., подадена декларация по чл. 16, ал. 4 от НОАМТЦУ с вх. № ДК 16000516/01.12.2017 г. и подадени декларации по чл. 15 от НОАМТЦУ с вх. № ДК 15001029/27.12.2018 г., № ДК 15001189/29.11.2019 г., № ДК 15000969/30.11.2020 г. и № ДК 15001121/30.11.2021 г. (лист 150-170).

По делото е представена Заповед № 2277/21.11.2023 г. на Кмета на Община Пазарджик (лист 216-217), видно от която служителката Н. Й. Т. на длъжност старши инспектор в отдел „МДТ“, е определена да упражнява правомощията на орган по приходите и да издава Актове за установяване на задължения по декларация по чл. 106 и чл. 107 от ДОПК.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Жалбата е допустима като подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна, в рамките на срока, предвиден в чл. 156, ал. 1 от ДОПК, и след осъществяване на задължителния административен контрол.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001857/15.12.2022 г., издаден от Н. Т. на длъжност старши инспектор в сектор „Контрол“ към отдел „МДТ“ при Община – Пазарджик, потвърден с потвърден с Решение № ССЕВ-МДТ-167-001/09.05.2025 г. на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „Бюджет и общинска собственост“ при Община Пазарджик.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът установи, че последният е издаден от надлежен орган по приходите. В конкретния случаи, със Заповед № 2277/21.11.2023 г. (лист 216-217), Кметът на Община Пазарджик е определил служителите от общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите, измежду които е и Н. Т., която е издала процесния АУЗД. С оглед на това, съдът намира, че актът е издаден от оправомощено за това длъжностно лице, в рамките на неговата компетентност, съобразно чл. 4, ал. 1-4 от ЗМДТ.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като служителите се определят със заповед на кмета на общината. Актът за установяване на затъжения по декларация е издаден и в предвидената от закона писмена форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК – неплащане на задълженията в срок и липса на проведено производство по чл. 108 от ДОПК, поради което е валиден акт.

На второ място, следва да се посочи, че АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден и в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Той е мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.

Видно от констатациите в оспорения акт, органът по приходите е посочил за всеки имот поотделно номер и дата на подадената декларация по ЗМДТ, номер на откритата за имота партида, административен адрес на имота, документа за собственост, вида и предназначението на имотите. В разпоредителната част на акта за всяка отделна партида е посочен видът и размерът на установеното задължение, ведно с лихвите за просрочие, към датата на издаване на акта.

Безспорно е, че в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, всеки един административен акт трябва да съдържа мотиви, които да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на фактите и на правото. При издаването му, органът по приходите изрично се е позовал на законовите разпоредби от ЗМДТ, решения на Общинския съвет и подзаконови административни актове, послужили за определяне размера на публичните задължения, като по този начин съдържащите се в тях фактически разяснения заместват изискуемата обосновка на оспорения административен акт и съгласно константната съдебна практика, няма пречка относими към издаването на индивидуалния административен акт данни да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи постановяването му.

Освен това, както правилно е посочил административният орган, съгласно практиката на ВАС – Решение № 6037 от 19.05.2016 г., по адм.д. № 9616/2015 г. ВАС, неплащането на публични общински задължения е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗД.

Данъци и такси се дължат по силата на закона - чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и не е необходим специален акт, установяващ нейното основание и размер по компоненти, за да е изискуемо това публично вземане. Задължението за заплащане на данък и такса произтича пряко от нормативен акт при осъществяване на елементите от фактическия състав, определящ дължимостта на данъка и се определя също така по реда, предвиден в нормативен акт. Актът за установяване на задължения по декларация е декларативен по своя характер, не той поражда публичните задължения, той само ги установява по размер. В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на изрично посочване на обстоятелството как точно са извършени изчисленията не може да се определи като нарушение, доколкото съществени процесуални нарушения са тези, които водят до постановяването на друг краен резултат.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира, че същият е издаден и в съответствие с материалния закон. В оспорения акт, при спазване на изискванията на чл. 107, ал. 3 вр. ал. 2 от ДОПК, се съдържа справка за вида, основанието, общия и неплатения размер на задълженията за ДНИ и ТБО. В мотивите на акта са посочени изрично издателят и определените с него задължения по вид и период на дължимост. В разпоредителната част на акта и в таблицата, която съдържа установените публични задължения по вид и размер, е посочено, че се определят задължения за ДНИ и ТБО, поради което по съдържанието си актът не оставя съмнение какво задължение е определено, във връзка с кои имоти, за какъв период и в какъв размер.

Предвид на това, че определените задължения не са оспорени от жалбоподателя – не са налице твърдения за неправилни изчисления и дължимост по периоди, то съдът намира, че органът по приходите е приложил правилно относимите към установяване на задължението материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗД.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбата против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001857/15.12.2022 г., потвърден с Решение № ССЕВ-МДТ-167-001/09.05.2025 г. на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „Бюджет и общинска собственост“ при Община Пазарджик, следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и претенциите на ответника за присъждане на разноски в минимален размер от 100 лева, съдът намира, че жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джерардо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Момина Клисура, общ. Белово, обл. Пазарджик, ул. „Девета“ № 7, представлявано от К. А. М., подадена чрез адв. С. САК, против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001857/15.12.2022 г., потвърден с Решение № ССЕВ-МДТ-167-001/09.05.2025 г. на Началник на отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „Бюджет и общинска собственост“ при Община Пазарджик.

ОСЪЖДА „Джерардо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Момина Клисура, общ. Белово, обл. Пазарджик, ул. „Девета“ № 7, представлявано от К. А. М., да заплати на Община Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.