Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260035/12.5.2022г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на девети май 2022 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 457/2021г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, за съществуване на вземане, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от пълномощник на „***“ ЕООД, ЕИК : ***,  със седалище и адрес на управление – ***, срещу С.М.Л., ЕГН : **********, с адрес *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, без посочено правно основание и цена от 8000 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответниците, солидарно, за сумата от 8000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 31.10.2019г., с падеж на 01.11.2019г., издаден от ответното дружество, с уговорки без протест и без разноски, авалиран от първия ответник. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ГД № 1718/2020г., ответниците възразили. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответниците да му заплатят разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени, подават отговори. Считат иска допустим и неоснователен. Твърдят, че ефекта е издаден, във връзка с договор за наем на оборудване, между ищцовото и ответното дружество, като обезпечавал вземанията на първото за наема. Тази клауза обаче, била недействителна, като неравноправна, вземанията на ищеца по договора били погасени и претенцията му била злоупотреба с право. Иска отхвърляне на исковете и присъждане разноски на всеки ответник.

В открито заседание страните редовно призовани, чрез представители /само ищеца и първия ответник/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора, а ответното дружество не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните и се установява от приетите писмени доказателства, че са сключили валиден договор за наем ДШ *********/22.08.2019г., допълнително споразумение № *********/31.10.2019г., към него, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед, приложен по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС, на л. 4, за сумата от 8000 лева. Със заявление, по чл. 417 ГПК, ищецът поискал издаване заповед за изпълнение въз основа на ефекта, срещу която ответниците депозирали възражения, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, представляващ т.нар. каузално правоотношение. В споменатия договор за наем ДШ *********/22.08.2019г., страните постигнали съгласие, че при условията му, ищцовото дружество, като наемодател, при възможност, ще предоставя на ответното, като наемател, за временно и възмездно ползване, строително оборудване и/или механизация, като при наемане на конкретно оборудване страните подписват допълнително споразумение, в което се посочва то, наемната цена и срока на действие на договора. Договора урежда, както основните задължения на страните, така и различни несъществени елементи на наемно правоотношение, като условия за приемане и предаване на вещите, отговорност на страните и неустойки, и други. В чл. 15, ал. 1 е уговорено, че наемателят и/или негов представител се задължава да предостави един и/или няколко от следните видове обезпечения, за обезпечаване на всички задължения/съществуващи и бъдещи/ на наемателя по договора, в това число наемна цена, стойност на оборудването/включително ремонт и почистване/, неустойки разноски и други, като са предвидени паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция и запис на заповед. Процесния ефект бил подписан от първия ответник, като представител на ответното дружество и като авалист, при получаване на оборудване, упоменато в допълнително споразумение № *********/31.10.2019г. – трамбовачка пачи крак, бензин 66кг. и генератор трифазен, 6,5кw, на обща стойност 7999,12 лева и обща наемна цена от 1782 лева, за срок от 30 дни. Освен посочения били подписани и други ефекти, свързани с оборудване получено, по няколко други допълнителни споразумения.

Според свидетелските показания, при отчитане явната заинтересованост на св. К. Попов /брат на управителя, на ответното дружество и ответник, в граждански дела, с аналогичен предмет, с настоящия ищец/, при получаване на оборудване се подписвало допълнително споразумение и запис на заповед, за сума съответна на стойността му, която и обезпечавал, тъй като дължимия наем бил много по-малка сума. Такъв бил и настоящия, като оборудването по конкретното допълнително споразумение било върнато, а наема платен. Свидетелят, не може да посочи, дали за конкретното оборудване е внесен и депозит, а други доказателства за това ответно твърдение, не са събрани.

Приетото заключение на ССЕ установява, че споменатия договор за наем е отразен в търговските книги на двете дружества, като по счетоводни данни общия размер на задълженията на ответното дружество, към ищцовото възлиза на 80294,45 лева, от които 61883,81 лева главница, по фактури и 18410,64 лева неустойки, а по конкретното допълнително споразумение № *********/31.10.2019г. е в размер на 8639,99 лева, към датата на подаване заявление по чл. 417 ГПК, по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС – 17.08.2020г. и 14790,60 лева, до дата на изготвяне на заключението – 04.03.2022г.. Сумите представляват сбор от главница по неплатени фактури/наем/ и неустойки по чл. 19, ал. 4 от договор за наем ДШ *********/22.08.2019г..      

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валиден запис на заповед, издаден от ответника, в полза на ищеца, а при твърдение за съществуващо каузално правоотношение от издателя и неоснователност на възраженията основани на това правоотношение/т. 17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК ВКС/. В случая се установи, че твърдяното от ответника каузално правоотношение съществува и по него се дължи по-голяма от исканата сума. Не се спори по валидността на менителничния ефект, или по автентичността му като документ. Не се събраха доказателства за твърдяното погасяване на вземането, с плащане, от ответника, напротив коментираната ССЕ установява задължения надхвърляща сумата по него/8639,99 лева/.

Тълкуването уговорките в договора и анализа на гласните доказателствени средства, осветляващи действието му, налагат да се приеме, че процесния договор представлява рамков такъв, но конкретно наемно правоотношение възниква едва след подписване на допълнително споразумение, в което, или в приемо-предавателния протокол за оборудването се съдържат съществените му елементи – чл. 2. Предоставяйки някое, или няколко от обезпеченията, предвидени в чл. 15 от договора, наемателя обезпечава вземанията на наемодателя, възникнали само от оборудването описано в конкретно допълнително споразумение и/или приемо-предавателен протокол, а не всички негови вземания, по всички допълнителни споразумения и/или протоколи подписани между страните, но обезпечава всички вземания, които могат да възникнат, във връзка с конкретното оборудване – стойност, наем, неустойка, разноски за почистване и др., а не само стойността му или само наема му, както погрешно смятат ответниците. Погрешно се схваща общата воля на страните по договора и от ищцовата страна, която счита, че отделните записи на заповед, издадени във връзка с конкретно оборудване, по отделните допълнителни споразумения, обезпечават всички вземания произтичащи от рамковия договор. Тази концепция, не е в синхрон с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, противоречи на поведението на страните, при действието на договора и не отчита обстоятелството, че рамковия договор сам по себе си, не създава наемно правоотношение, а такова възниква едва с подписване на допълнително споразумение или приемо-предавателен протокол за конкретно оборудване. Изложеното е без значение в настоящото производство, поради това, че която и да е концепция, да бъде възприета – ищцовата или изложената, то и в двата случая вземанията на ищеца надхвърлят посочената в ефекта сума. По същественото е, че всички ответни възражения, основани на каузалното правоотношение са неоснователни. Уговорките в чл. 15 от договора не са неравноправни, по смисъла на ЗЗП, най малко поради това, че договора е сключен между търговци - §13, т. 1 и 2 от ДР на ЗЗП, във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Уговорената в договора неустойка – чл. 19, т. 4, също не е нищожна. Последната, не е уговорена извън присъщите и функции, нито е прекомерна /ТР № 1/1010г. на ОСТК ВКС/. В спорните разпоредби от договора ответникът се е задължил да заплати наемна цена, за ползване на чужда вещ, което не е сторил и дължи обезщетение, а това е една от основните функции на неустойката, вземането, за която е обезпечил, с издаване запис на заповед. Настоящата претенция основана на посочените спорни уговорки, не съставлява злоупотреба с право, която при установяването и е основание да се откаже правна защита на търсеното субективно право. Няма недобросъвестност, в претенцията за удовлетворяване на вземания произтичащи от договор за наем, съставляващи наемна цена, за ползвана вещ и неустойка за забава, представляващи задължения на насрещната страна по договор, които тя, е длъжна да изпълни, с което е изключена възможността те, да са заявени, с цел увреждане правата и интересите ѝ, нито засяга обществен интерес, всяко от което упражняване, би обосновало противоправност. Липсва такава и по отношение подписване на менителничен ефект, от пълномощник, за търговско дружество, изрично упълномощен, за такова действие. Последното, изключва възможност на първия ответник, като поръчител, да противопостави на ищеца, като приносител на ефекта, т.нар. относителни възражения – произтичащи от каузалното правоотношение, по което той, не е страна, а за изключване отговорността му по чл. 485, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, други не са заявени.

Неоснователно е и неконкретизираното евентуално възражение за прихващане на ответниците, за сума представена от тях на ищеца, като депозит, при получаване на оборудване. Както се посочи, не се доказа в производството, че конкретна сума е представена от ответното дружество, като депозит, както по конкретното допълнително споразумение, за вземанията, по кооето е издаден процесния ефект, нито по някое от останалите допълнителни споразумения. Дори и при установяване на факта, обаче предвид коментираната уговорка от чл. 15 на договора, депозит се предоставя за обезпечение на вземания, а такива съществуват, тоест ищецът, не дължи връщането му, съответно заявилия възражението ответник, не разполага, с компенсируемо вземане срещу ищеца.  

Изложеното сочи основателност на предявения иск и налага уважаването му.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплати на ищеца сумата от 2052 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С.М.Л., ЕГН : **********, с адрес *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, че в полза на „***“ ЕООД, ЕИК : ***,  със седалище и адрес на управление – ***, срещу С.М.Л., ЕГН : **********, с адрес *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, съществува вземане за сумата от 8000 лева, солидарно, по запис на заповед издаден от „***“ ЕООД, ЕИК : ***, в полза на на „***“ ЕООД, ЕИК : ***,  на 31.10.2019г, с падеж на 01.11.2019, с уговорки без протест и разноски, за сумата от 8000 лева, авалиран от С.М.Л., ЕГН : **********, за обезпечение на вземания по допълнително споразумение № *********/31.10.2019г. към договор за наем ДШ *********/22.08.2019г..

 

ОСЪЖДА С.М.Л., ЕГН : **********, с адрес *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплатят на „***“ ЕООД, ЕИК : ***,  със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 2052 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1718/2020г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: